Неуморен свидетел на държавни убийства

Сес­тра ПРИ­ДЖИЙН,
об­ръ­ще­ние към Сек­ре­та­риа­та на Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл, Лон­дон,
20.10.2008 г.

“Ко­га­то из­лязох от стая­та за ек­зе­ку­ции, то­ку-що бях ста­на­ла сви­де­тел на смър­тта на чо­век, при­чи­не­на с еле­ктро­шо­к. Той ме пог­лед­на пре­ди да го уби­ят. Бях шо­ки­ра­на от безс­трас­тния про­то­кол, кой­то над­зи­ра­те­ли­те след­ва­ха. Из­лязох в тъм­ни­на­та от зат­во­ра и по­вър­нах.”

За­бе­ле­жи­тел­ният жи­вот на сес­тра Хе­лън При­джийн има мно­го пов­рат­ни точ­ки, но ни­то ед­на не е по-зна­чи­тел­на от ран­на­та сут­рин на 5 ап­рил1984 г., ко­га­то тя ста­ва сви­де­тел на ек­зе­ку­ция­та на чо­век, с ко­го­то се е сприя­те­ли­ла.Мо­мен­тът е бил пре­доп­ре­делящ за сес­тра При­джийн, чий­то жи­вот за­ви­на­ги се про­ме­нил, ко­га­то оти­шла да жи­вее сред бед­ни­те аф­роа­ме­ри­кан­ци в Ню Ор­лийнс. Тя на­пус­на­ла удо­бни­я жи­вот на сред­на­та кла­са от пред­гра­дия­та и от­кри­ла “дру­га­та Аме­ри­ка, за коя­то до­то­га­ва би­ла сляпа.” Тя ясно си спомня шо­ка при глед­ка­та на тол­ко­ва мно­го бед­ност, нес­пра­вед­ли­вост и злоу­пот­ре­би от стра­на на по­ли­ция­та.

Ско­ро след то­ва за­поч­ва да си пи­ше с осъ­де­ни­я на смърт Пат­рик Со­ние. Не след дъл­го пис­ма­та се пре­вър­на­ли в сре­щи и две го­ди­ни и по­ло­ви­на по-къс­но до­шъл мо­мен­тът, от кой­то няма­ло връ­ща­не на­зад - Пат­рик Со­ние бил ек­зе­ку­ти­ран.

“Жи­во­тът ми из­цяло се прео­бър­на. Бях ста­на­ла сви­де­тел на убий­ство от стра­на на дър­жа­ва­та и трябва­ше да раз­ка­жа та­зи ис­то­рия. Сбли­жих се със се­мей­ство­то на жер­тва­та, видях стра­да­ние­то им, а съ­що и как смър­тна­та при­съ­да по ни­ка­къв на­чин не им по­мог­на. Ако не дру­го, тя са­мо удъ­лжи ча­ка­не­то за то­ва илю­зор­но об­лек­че­ние, кое­то трябва­ше да из­пи­тат, се­дей­ки на пър­вия ред и гле­дай­ки как Пат­рик уми­ра.”

След за­поз­нанс­тво­то й с жи­во­та и смър­тта на Пат­рик Со­ние сес­тра При­джийн ста­ва рев­нос­тен про­тив­ник на смър­тно­то на­ка­за­ние. Тя пре­съз­да­ва опи­та си в но­ми­ни­ра­на­та за Пу­ли­цър кни­га “О­съ­де­ният на смърт ид­ва”, да­ла ос­но­ва­та на фил­ма на Тим Ро­бинс.

Ос­вен фил­мо­ва­та ин­дус­трия, сес­тра При­джийн с голям ус­пех спе­чел­ва на своя стра­на и две от най-мощ­ни­те ин­сти­ту­ции - Рим­ска­та ка­то­ли­чес­ка цър­ква и Аме­ри­кан­ска­та дър­жа­ва. Ма­кар и да приб­ли­жа­ва 70-ия си рож­ден ден, При­джийн не по­каз­ва приз­на­ци на умо­ра, а про­дъл­жа­ва неу­мор­но да ор­га­ни­зи­ра све­тов­ни кам­па­нии за пре­мах­ва­не­то на смър­тно­то на­ка­за­ние. Тя дър­жи око­ло 100 ре­чи на го­ди­на и про­дъл­жа­ва да по­се­ща­ва осъ­де­ни на смърт мъ­же и же­ни.

Сес­тра При­джийн раз­па­ле­но го­во­ри за ни­ва­та на нес­пра­вед­ли­вост, кои­то спо­ред нея са свър­за­ни със смър­тно­то на­ка­за­ние - ра­сиз­ма, прев­ръ­ща­не­то в из­ку­пи­тел­ни жер­тви на бед­ни­те, вре­да­та, коя­то на­ка­за­ние­то на­нася вър­ху из­вър­шва­щи­те го и вър­ху об­щес­тво­то ка­то цяло, убий­ство­то на не­вин­ни хо­ра и от­не­ма­не­то на дос­той­нство­то им ка­то чо­веш­ки съ­щес­тва.

“Не е дос­той­но да се уби­ва без­за­щи­тен чо­век, каз­ва тя. - То­ва бе­ше същ­нос­тта на раз­го­во­ра ми с Па­па Йо­на Па­вел Вто­ри през 1997 г. Ка­зах му, че спо­ред мен Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл има ясна и ус­той­чи­ва по­зи­ция, за раз­ли­ка от Ка­то­ли­чес­ка­та цър­ква. По­ка­зах му къ­де е ос­та­вил ни­ша за смър­тно­то на­ка­за­ние - в ен­цик­ли­ка­та му, на­ре­че­на “Го­спе­лъ­т на жи­во­та” - “в слу­чаи на аб­со­лют­на необ­хо­ди­мост.” Ка­зах му, че то­ва не мо­же да се оп­ре­деля от пра­ви­телс­тва­та, за­що­то те ви­на­ги ще каз­ват, че е аб­со­лют­но необ­хо­ди­мо.

Ко­га­то па­па­та дой­де в Сейнт Луис през 1999 г., за пръв път той вмес­ти смър­тно­то на­ка­за­ние сред ос­та­на­ли­те жиз­не­но­важ­ни те­ми, кои­то за­сег­на. Той ка­за “не” на смър­тно­то на­ка­за­ние, за­що­то е жес­то­ко и не­нуж­но при на­ли­чие­то на зат­во­ри. Той до­ба­ви, че “до­ри оне­зи, кои­то са из­вър­ши­ли ужа­сно прес­тъп­ле­ние, има­т дос­той­нство.

И се­га, ко­га­то има­ме бла­гос­ло­вия­та, за­да­ча­та ни е да прос­ве­ща­ва­ме хо­ра­та!, каз­ва сес­тра При­джийн. В САЩ има 65 ми­лио­на ка­то­ли­ци. Ща­ти­те с най-гол­ямо ка­то­ли­чес­ко на­се­ле­ние при­ла­гат смър­тно­то на­ка­за­ние най-рядко. Смър­тно­то на­ка­за­ние мо­же да се пре­мах­не ка­то мо­би­ли­зи­ра­ме те­зи 65 ми­лио­на ка­то­ли­ци.”

Сес­тра При­джийн спо­деля, че Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл я е нау­чи­ла, че чо­веш­ки­те пра­ва са неот­ме­ни­ми, че не са да­де­ни от пра­ви­телс­тва­та на хо­ра­та за доб­ро по­ве­де­ние и не мо­гат да им бъ­дат от­не­ма­ни при ло­шо.

“Ам­нес­ти ста­на мой учи­те­л - дос­та по-бър­зо от собс­тве­на­та ми Ка­то­ли­чес­ка цър­ква, на коя­то й бе нуж­но вре­ме да зае­ме твър­да и ясна по­зи­ция за смър­тно­то на­ка­за­ние. Ам­нес­ти ме нау­чи и на ду­ха и еди­не­ние­то на хо­ра­та и как те мо­гат да се об­ра­зо­ват и да об­ра­зо­ват.”

Еди­н от ос­нов­ни­те уро­ци, въз­прие­ти от сес­тра При­джийн, е да за­поч­ва с прос­ти ме­то­ди. “На­пи­ше­те пис­мо на няко­го, пред­ла­га тя. - А­ко се от­да­дем на­пъл­но на та­зи за­да­ча, це­лият ни жи­вот ще се про­ме­ни, за­що­то сме се зас­тъ­пи­ли за дос­той­нство­то на някой чо­век. Нуж­да от пром­яна има­т не тол­ко­ва осъ­де­ни­те на смърт, кол­ко­то ние. Осъ­зна­ва­ме, че има­ме еди­н жи­вот - и той има зна­че­ние. За­то­ва трябва да се от­да­дем на важ­ни­те проб­ле­ми, а не да се за­ни­ма­ва­ме с три­виал­нос­ти.”

www.amnesty.org