Нор­ман Дей­вис не е ви­но­вен

Не че­те­те “Ев­ро­па”* на бри­тан­ския ис­то­рик Нор­ман Дей­вис, за­що­то ще ви обхва­не ис­тин­ска ме­лан­хо­лия. Не че­те­те Нор­ман Дей­вис, за­що­то ви е от­крад­на­та ед­но от мал­ко­то бъл­гар­ски проя­ви на ве­ли­чие на ду­ха - спас­ява­не­то на бъл­гар­ски­те ев­реи. След ка­то са из­брое­ни жер­тво­го­тов­нос­тта на дат­ча­ни­те или на хо­лан­дци­те, след ка­то се раз­каз­ва с въз­хи­та за “швед­ския дип­ло­мат Ралф Ва­лен­берг, ор­га­ни­зи­рал бягство­то на мно­го ев­реи” , в Гла­ва­та “Ев­ро­па в за­тъм­не­ние”, стр. 1024 има бе­леж­ка под ли­ния. Там се уто­чнява: “Ав­то­рът не спо­ме­на­ва за спас­ява­не­то на бъл­гар­ски­те ев­реи, кое­то го­во­ри не за не­го­ва­та пред­на­ме­ре­ност, а за лип­са на ин­фор­ма­ция, коя­то за­поч­на да се ог­лас­ява пред све­та ед­ва в края на 90-те го­ди­ни, а до­ри и то­га­ва някои бъл­гар­ски ев­реи и ле­ви ин­те­лек­туал­ци се про­ти­во­пос­та­ви­ха сре­щу при­но­са на Бъл­га­рия, коя­то, за раз­ли­ка от мно­го дру­ги стра­ни, ус­пя да спа­си всич­ки ев­реи.” (Бел.пр.).

Бри­тан­ският ис­то­рик Нор­ман Дей­вис е не­ви­нен. До­ка­за­телс­тво за то­ва е и до­ку­мен­тал­ният филм на Дже­ки Кон­фор­ти “О­п­ти­мис­ти­те”(2002), про­жек­ти­ран кой знае за­що на 22 юни т. г. в ки­но­за­ла­та на МВнР. Бла­го­дар­ният към на­ро­да ни аме­ри­кан­ски ре­жи­сьор от ев­рей­ски произ­ход, ро­ден в Бъл­га­рия, се бе опи­та­л твър­де къс­но да чуе всич­ки гла­со­ве за спас­ява­не­то на не­го­ви­те съ­на­род­ни­ци - на бъл­гар­ски учи­тел­ки, ле­ка­ри, еди­н све­ще­ник, съ­се­ди на ев­реи­те от Со­фия и мал­ки­те гра­до­ве. И в та­зи лен­та раз­ка­зи­те и те­зи­те на оче­вид­ци­те съз­да­ва­ха усе­ща­не­то на за­късн­яла по­ли­фо­ния за ис­ти­на­та: ед­ни твърд­яха, че ан­ти­се­ми­тиз­мът на Бог­дан Фи­лов и съюз­ни­чес­ка­та зас­ле­пе­ност на цар Бо­рис III пред Адо­лф Хит­лер са би­ли аб­со­лю­тен га­рант за де­пор­ти­ра­не­то на хил­яди бъл­гар­ски ев­реи в Ау­ш­виц, ка­то са­мо краят на Вто­ра­та све­тов­на вой­на е пре­дот­вра­тил из­треб­ле­ние­то им; дру­ги сви­де­те­ли ци­ти­ра­ха об­рат­ния при­мер с тра­гич­на­та уча­ст на 11-те хил­яди ев­реи от Ма­ке­до­ния и Бе­ло­мор­ска Тра­кия, къ­де­то не е има­ло со­ли­дар­на ак­ция меж­ду де­пу­та­ти, об­щес­тве­ни­ци и пра­вос­лав­на­та цър­ква, как­то се слу­чи в Бъл­га­рия. Чу­ха се гла­со­ве за бъл­гар­ска­та съ­сед­ска то­ле­ран­тност, за де­пу­та­та Ди­ми­тър Пе­шев, за ек­зарх Сте­фан; раз­бра се и “ца­рска­та те­за” - Си­меон Сак­ско­бур­гот­ски нас­тоя­ва, че бла­го­да­ре­ние на съюз­ни­чес­тво­то с Трис­тран­ния пакт ба­ща му Бо­рис III е съх­ра­нил бъл­га­ри­те да не ги спо­ле­ти уча­стта на Пол­ша и Че­хос­ло­ва­кия. И че, ма­кар да е гла­су­ван, За­ко­нът за за­щи­та на на­ция­та не е бил при­ла­ган с цяла­та си стро­гост, не­за­ви­си­мо че е има­ло кон­фиска­ции на ев­рей­ска собс­тве­ност, а жъл­ти­те звез­ди са би­ли за­дъл­жи­тел­ни.

То­зи филм по­па­да в зло­щас­тния кон­текст на без­мис­ле­ни­те де­ба­ти за то­ва има­ло ли е мо­нар­хо­фа­ши­зъм у нас или не; меж­ду ярос­тни­те спо­ро­ве на ко­му­нис­ти и не­ко­му­нис­ти, меж­ду ев­реи с лява ор­иен­та­ция и дру­ги с мо­нар­хи­чес­ка лоя­лност. От 1991 го­ди­на на­сам те­ма­та за спас­ява­не­то на ев­реи­те на Бъл­га­рия се пре­вър­на във фак­тор за по­жиз­не­но ос­ребр­ява­не на ак­ти­вис­ти по слу­чая и на ев­ро­ди­ви­ден­ти за пър­вия ни де­мок­ра­тич­но из­бран пре­зи­дент. Раз­пъ­ван меж­ду биог­ра­фи­те на То­дор Жив­ков, Ан­жел Ва­ген­щайн, ки­на­джии­те Хаим Оли­ве­р или Ива­н Ни­чев, до­пис­ни­ци­те на вес­тник “Ду­ма­” и из­рае­ле­ца Нир Ба­рух, то­зи из­клю­чи­те­лен акт на със­тра­да­тел­ността на граж­да­ни­те от няко­гаш­на Бъл­га­рия се е пре­вър­нал в кух звук за го­ле­мия ис­то­рик на най-значимите събития в Европа - Норман Дейвис.

* “И­с­то­рия на Ев­ро­па”, Нор­ман Дей­вис, изд. “А­ба­гар­”, 2006 г.