Нов пра­во­за­щи­тен ин­стру­мент на ООН

След пет­го­ди­шен под­гот­ви­те­лен пе­риод, на 13 де­кем­ври 2006 г. Об­що­то съб­ра­ние на Ор­га­ни­за­ция­та на обе­ди­не­ни­те на­ции прие Кон­вен­ция за за­щи­та на пра­ва­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. То­ва е пър­вият прав­нооб­вър­зващ до­ку­мент на ООН за 21 в. На тео­рия и до­се­га ин­ва­ли­ди­те бяха вклю­че­ни във всич­ки съ­щес­тву­ва­щи ин­стру­мен­ти в за­щи­та на ос­нов­ни сво­бо­ди, а Стан­дар­тни­те пра­ви­ла за рав­ни въз­мож­нос­ти на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, прие­ти през 1993 г, пос­лу­жи­ха ка­то мо­дел на мно­го за­ко­ни. Те­зи пра­ви­ла оба­че не са прав­нооб­вър­зва­щи и чес­то бяха пос­ре­ща­ни с без­раз­ли­чие. Ед­ва 45 дър­жа­ви са раз­ра­бо­ти­ли за­ко­но­да­телс­тво в под­кре­па и за­щи­та на ин­ва­ли­ди­те си. В по-гол­яма­та си част хо­ра­та с ув­реж­да­ния, 10% от на­се­ле­ние­то на пла­не­та­та, про­дъл­жа­ват да оби­та­ва­т ъг­ли­те на об­щес­тво­то, нуж­ди­те им ви­на­ги на за­ден план и пра­ва­та им сис­тем­но на­ру­ша­ва­ни. Но­воп­рие­та­та Кон­вен­ция, в мо­мен­та под­готв­яна за ра­ти­фи­ка­ция, за­дъл­жа­ва под­пи­са­ли­те я стра­ни да про­менят за­ко­но­да­телс­тво­то си та­ка, че да га­ран­ти­рат на граж­да­ни­те си с ув­реж­да­ния всяко чо­веш­ко пра­во, вклю­че­но във Всеоб­ща­та дек­ла­ра­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка.

Кон­вен­ция­та е из­гот­ве­на от пред­ло­же­ния­та на над 700 ор­га­ни­за­ции на хо­ра с ув­реж­да­ния по све­та. Най-из­пък­ва­що­то нак­рат­ко: Ра­ти­фи­ци­ра­ли­те кон­вен­ция­та се за­дъл­жа­ват да пред­прие­мат не­за­бав­ни мер­ки за на­соч­ва­не на пуб­лич­но­то вни­ма­ние не са­мо към нуж­ди­те на ин­ва­ли­ди­те, но и към въз­мож­нос­ти­те и при­но­са им към раз­ви­тие­то на об­щес­тво­то (чл. 8).

В име­то на не­за­ви­си­мия жи­вот стра­ни­те трябва да съз­да­дат и из­пълн­яват по­не ми­ни­мал­ни стан­дар­ти за дос­тъп­ност на час­тни и пуб­лич­ни ус­лу­ги, вклю­чи­тел­но и ин­тер­нет (чл. 9). Ос­вен ар­хи­тек­тур­на, дос­тъп­ността е и ин­фор­ма­цион­на. То­ва оз­на­ча­ва пре­во­ди на Брайл и жес­тов ези­к, ед­нов­ре­мен­но зву­ко­ва и зри­тел­на ин­фор­ма­ция. На­ла­га се и упо­тре­ба­та на уни­вер­сал­ни­я ди­зайн в строи­телс­тво­то и из­ра­бот­ка­та на про­дук­ти и ус­лу­ги, кой­то из­на­чал­но включ­ва нуж­ди­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния и пред­по­ла­га са­мо ми­ни­мал­но до­пъл­ни­тел­но ада­пти­ра­не.

Кон­вен­ция­та об­ръ­ща гол­ямо вни­ма­ние на но­ви­те по­мощ­ни тех­но­ло­гии и за­дъл­жа­ва пра­ви­телс­тва­та да ги из­пол­зват на­пъл­но при оси­гур­ява­не на рав­но­пос­та­ве­ност, аде­ква­те­н стан­дарт на жи­вот, мо­бил­ност и ре­ха­би­ли­та­ция за все­ки.

Бе­зо­пас­нос­тта на хо­ра­та с ув­реж­да­ния не би­ва да бъ­де заб­рав­яна в си­туа­ции на въо­ръ­жен кон­фликт и ху­ма­ни­тар­на кри­за (чл.11). В за­щи­та на пра­во­то на труд (чл.27) Кон­вен­ция­та ут­вър­жда­ва по­зи­тив­на­та дис­кри­ми­на­ция на па­за­ра на тру­да (прио­ри­те­тен дос­тъп до ра­бот­ни мес­та) ка­то за­ко­нен на­чин да се пос­тиг­не рав­но­пос­та­ве­ност. Всяка стра­на трябва да поощр­ява час­тния сек­тор да нае­ма хо­ра с ув­реж­да­ния чрез ико­но­ми­чес­ки сти­му­ли, а ра­бо­то­да­те­ли­те се за­дъл­жа­ват да прис­по­соб­яват ра­бот­но­то място на слу­жи­тел с ув­реж­да­не в рам­ки­те на ра­зум­но­то.

При под­ход­ящи мер­ки за опа­зва­не на лич­на­та ин­фор­ма­ция ще се про­веж­дат ста­тис­ти­чес­ки из­след­ва­ния с цел опо­зна­ва­не нуж­ди­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния и раз­ра­бот­ва­не­то на по­ли­ти­ка за ефе­ктив­но при­ла­га­не на Кон­вен­ция­та (чл. 31). Съб­ра­ни­те дан­ни трябва да бъ­дат лес­но дос­ти­жи­ми за хо­ра­та с ув­реж­да­ния.

Же­ни­те с ув­реж­да­ния, ка­то жер­тви на двой­на дис­кри­ми­на­ция и осо­бе­но зас­тра­ше­ни от на­си­лие, под­ле­жат на спе­циал­на зак­ри­ла. Стра­ни­те по кон­вен­ция­та се ан­га­жи­рат да раз­ра­ботят по­ли­ти­ка, коя­то га­ран­ти­ра тяхна­та бе­зо­пас­ност и рав­ни въз­мож­нос­ти (чл. 6).

За пръв път ин­стру­мент на ООН включ­ва пра­во­то на “се­ксуал­но и реп­ро­дук­тив­но здра­ве” (чл.25). При об­съж­да­не­то в Об­що­то съб­ра­ние 17 стра­ни-член­ки нас­тоя­ват, че та­зи фор­му­ли­ров­ка в ни­ка­къв слу­чай не трябва да пос­лу­жи за съз­да­ва­не­то на но­во пра­во, а име­нно - на або­рт. Дру­га ин­тер­пре­та­ция не е пред­ло­же­на. Точ­но та­зи спор­на али­не­я е при­чи­на за пър­вия от­каз от ра­ти­фи­ка­ция на Кон­вен­ция­та. Ва­ти­ка­нът от­тегля под­кре­па­та си, за­що­то чл. 25 не от­ри­ча из­рич­но або­рта.

За мно­го и чл. 10 (пра­во на жи­вот) е неп­ре­ци­зен. Спо­ред пра­во­за­щит­ни ор­га­ни­за­ции фор­му­ли­ров­ка­та “в­сяко чо­веш­ко съ­щес­тво има пра­во на жи­вот” из­ключ­ва чо­веш­кия за­ро­диш и не пре­дот­врат­ява або­рти­ра­не­то на плод с ув­реж­да­не, кое­то е нап­ри­мер чес­то сре­ща­на съд­ба за не­ро­де­ни­те със Син­дром на Даун.

Кон­тро­лът вър­ху из­пъл­не­ние­то на Кон­вен­ция­та ще се осъ­щест­вява от Ко­ми­сия по пра­ва­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. Стра­ни­те пое­мат гри­жа­та да внасят док­ла­ди за прог­ре­са си на все­ки че­ти­ри го­ди­ни. До­пъл­ни­тел­но средс­тво за кон­трол (за­рад­ва­ло ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра с ув­реж­да­ния по све­та) е и Доб­ро­вол­ният про­то­кол. Стра­ни­те по Кон­вен­ция­та не са за­дъл­же­ни да го под­пи­шат, но нап­равят ли го, да­ват шанс на жер­тви на на­ру­ше­ния да се жал­ват в Ко­ми­сия­та след из­чер­пва­не на всич­ки вът­реш­ни мер­ки за спра­вед­ли­вост. В те­зи слу­чаи Ко­ми­сия­та ще изи­сква от дър­жа­ва­та на жал­бо­по­да­теля об­ясне­ние и опи­са­ние на мер­ки­те, взе­ти сре­щу на­ру­ше­ние­то. Сис­те­ма­тич­ни жал­би Ко­ми­сия­та ще раз­след­ва на място, а стра­на­та на­ру­ши­тел прие­ма да из­пълн­ява пред­пи­са­ния­та на Ко­ми­сия­та.

Кон­вен­ция­та е по­ло­же­на на вяра­та, че мар­ги­на­ли­за­ция­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния на­кърн­ява цяло­то об­щес­тво ка­то го ли­ша­ва от ог­ром­ния ре­сурс на оне­зи, кои­то по някак­ва при­чи­на не мо­гат да раз­чи­тат на част от тяло­то или ин­те­лек­та си. На­ли­це е нуж­ният нов пог­лед: вмес­то из­лиш­ни из­клю­че­ния, ше­ги на съд­ба­та или не­до­мис­ли­ци на при­ро­да­та ин­ва­ли­ди­те са хо­ра с раз­лич­ни въз­мож­нос­ти, въз­препя­тства­ни от сре­да­та си. Пром­яна­та, коя­то Кон­вен­ция­та на­ла­га, ид­ва чрез ада­пта­ци­я на сре­да­та, за­се­га удо­бна са­мо на здра­во­то мно­зинс­тво. При­ло­же­на на прак­ти­ка, Кон­вен­ция­та изи­сква нуж­ди­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния да бъ­дат ува­жа­ва­ни ви­на­ги и навс­якъ­де.