Някол­ко пог­ле­да вър­ху изо­став­яне­то на де­ца с ув­реж­да­ния

ПРА­ВИ­ТЕЛС­ТВО­ТО

Де­те­то ще рас­те в сре­да на бе­зо­пас­ност, си­гур­ност и под­кре­па от се­мей­ство­то и об­щнос­тта. Ще има по-доб­ро ка­чес­тво на жи­вот и по­ло­жи­тел­на наг­ла­са за свое­то раз­ви­тие ка­то млад чо­век. Всяка об­щи­на ще раз­ви­ва ал­тер­на­тив­на­та гри­жа за де­ца, за да пре­дот­вра­ти за­не­мар­ява­не­то им в ин­сти­ту­ции. Де­ца­та от спе­циа­ли­зи­ра­ни до­мо­ве ще бъ­дат нас­та­не­ни в прием­ни се­мей­ства или реин­тег­ри­ра­ни при ро­ди­те­ли или род­ни­ни. Де­ца­та с ув­реж­да­ния няма да бъ­дат изо­став­яни, а ще по­лу­ча­ват ре­ха­би­ли­та­ция чрез ус­лу­ги в об­щността. Ще има­т дос­тъп до ма­со­во об­ра­зо­ва­ние и реа­ли­за­ция на па­за­ра на тру­да. То­ва са це­ли­те на Пла­на за на­мал­ява­не на броя де­ца е спе­циа­ли­зи­ра­ни­те ин­сти­ту­ции, На­цио­нал­ният план за при­ла­га­не на кон­вен­ция­та на ООН за пра­ва­та на де­те­то и На­цио­нал­на стра­те­гия за де­те­то, по­ло­же­ни вър­ху иде­ята, че щас­тли­ви­те де­ца, с ув­реж­да­не или не, рас­тат в оби­ча­що и ста­бил­но се­мей­ство. Оче­рта­ни­те в те­зи до­ку­мен­ти це­ли всич­ки де­ца да бъ­дат рав­ни и в бе­зо­пас­ност трябва да бъ­дат пос­тиг­на­ти до края на 2009 г.

СТА­ТИС­ТИ­КА­ТА

Към 31.09. 2006 г. 9776 де­ца жи­веят в ин­сти­ту­ции, 1623 от тях с ув­реж­да­не. 178 са пъл­ни си­ра­ци. За ед­на го­ди­на 1326 но­во­ро­де­ни са ос­та­ве­ни в дом, а са оси­но­ве­ни 750 в Бъл­га­рия и 108 в чуж­би­на. Прием­ни­те се­мей­ства са 65. Оси­нов­ява­ни­я от до­мо­ве за де­ца с ув­реж­да­ния не са от­че­те­ни. То­ва са дан­ни­те на Дър­жав­на­та аге­нци­я за зак­ри­ла на де­те­то.

РО­ДИ­ТЕ­ЛИ­ТЕ И ЛЕ­КА­РИ­ТЕ
(от ин­тер­нет фо­ру­ми за ро­ди­те­ли на де­ца с ув­реж­да­ния)

“Неед­нок­рат­но ми пов­тар­яха, че е по-доб­ре да ос­тавя де­те­то си. Бо­же, кол­ко пъ­ти ми го каз­ва­ха след ка­то се ро­ди. Два ме­се­ца ад, но нак­рая я ос­та­вих­ме при нас. Се­га си мисля, как­во ли ще­ше да е, ако я бяхме ос­та­ви­ли в дом?!”

“Ко­га­то ро­дих Ге­ри, док­то­ри­те ка­за­ха, че е със Син­дром на Даун. Щях да ум­ра. Още в ро­дил­ния дом ме при­вик­ва­ха по раз­ни стаи и ка­би­не­ти да ми каз­ват, че най-доб­ре ще е, ако я ос­тавя, че няма шанс и са­мо ще се мъ­чим. Уда­ръ­т бе­ше голям, срам ме е да си приз­ная, но аз се за­мис­лих (има­м още ед­но мал­ко де­те, няма­ме ба­би и дядов­ци, са­ма на мо­га да се оп­равя). Да е жив и здрав, мъ­жът ми ка­за ка­те­го­рич­но “НЕ”.

“Бе­ше ми под­хвър­ле­но да го ос­тавя в дом, но сър­це не ми да­де. Щас­тли­ва съм, че и всич­ки близ­ки око­ло мен бяха на съ­що­то мне­ние и ме под­кре­пи­ха.”

“Съ­вет­ва­ха ни да го ос­та­вим, за­що­то Син­дро­мът на Дю­шен е не­ле­чим, пък и има­ме дру­го здра­во де­те.”

“Има­м две поз­на­ти, на кои­то де­ца­та има­т Даун. И на две­те ле­ка­ри­те ка­за­ли точ­но съ­що­то. “Ос­та­ве­те ги, няма за­що да се мъ­чи­те с тях. Ще си ро­ди­те дру­ги”.

“Пре­ве­до­ха бе­бе­то ми в Пе­диат­рия­та в Со­фия, къ­де­то бе­ше някол­ко сед­ми­ци, съв­сем са­ми­чък. Нак­рая ле­ка­ри­те ни ка­за­ха, че няма сми­съл да го дър­жат по­ве­че, за­що­то ни­що не мо­гат да нап­равят в то­зи слу­чай. И ни пре­по­ръ­ча­ха да го да­дем в дом, за да не си про­валяме жи­во­та.”

АВ­ТО­РЪТ

Со­циа­лиз­мът съз­да­де до­мо­ве­те за де­ца и мла­де­жи с ув­реж­да­ния, в кои­то, ка­то в удо­бно кош­че за бок­лук, мо­жем да де­по­зи­ра­ме не­съ­вър­ше­но­то си де­те. В те­зи уж спе­циа­ли­зи­ра­ни ин­сти­ту­ции, кои­то от тол­ко­ва вре­ме от­го­вор­ни­те ми­нис­терс­тва ре­фор­ми­рат, де­ца­та гният във все­ки сми­съл на ду­ма­та. Да­ли до края на 2009 г., как­то е пред­ви­де­но в пла­но­ве­те на дър­жав­на­та ад­ми­нис­тра­ция, ще пог­ре­бем наг­ла­са­та, съз­да­де­на от съ­щес­тву­ва­не­то на те­зи ин­сти­ту­ции, че жи­во­тът на еди­н мо­же да бъ­де по-скъп от жи­во­та на друг?