Обречените протести на новите млади
През последните месеци станахме свидетели на неочаквана проява на гражданска активност. Решението за “Натура 2000” от миналото лято изправя обществото пред избора: “природа или строително предприемачество”, “лична собственост или общото богатство на България”. Активистите от движението за опазване на защитените територии упорито и често с нетрадиционни прояви се опитваха да отстояват позицията, че бясното строителство по Черноморието и на други апетитни български курорти заплашва да доведе почти до унищожение изключителните природни дадености по тези места.
Основният проблем е, че повечето от новопостроеното е незаконно, нарушаващо редица нови за България европейски наредби, често пъти е архитектурно неиздържано и дори несъобразено с елементарни човешки потребности като добра канализация, редовно водоснабдяване, тишина и чистота.
Но темата за екологията, туризма и строителството не е истинският обект на нашия интерес. В случая ни занимават самите активисти на “Натура 2000” и всички участници в природозащитните прояви.
Обществото ги познава от репортажи, в които са по пижами, с различни цветни плакати, винаги с някакъв музикален съпровод, веднъж с кукерски премени, друг път пукащи балони или връчващи борчета в саксии. През февруари узнахме, че ентусиастите са преживели форми на полицейско насилие, сплашване и дори арести. Видяхме да излизат от съответното районно няколко момичета и още толкова момчета.
Струва си да се отбележи, че лицата от тези протести бяха напълно непознати, просто хора в началото на двайсетте, които не носят известни фамилии и не се свързват с определени личности от шоу бизнеса, спорта или политиката [*] . Ако бъдат срещнати отблизо, ще стане ясно, че повечето са от провинцията, живеят по квартири и учат или работят в столицата. Облечени са подчертано немодерно, в типичния за европейската младеж унисекс стил, на който му липсва всякакъв сексапил, шикозност и често дори чистота. Идват на колела, с кучета, някои с големи раници, сякаш току-що са слезли от някоя планина.
Забележителното в тези млади хора е, че се откроиха с нещо много дефицитно в България след падането на комунистическия режим - истинско гражданско поведение, не продиктувано от някоя политическа сила и извън шапката на определена евроатлантическа фондация или организация. За съжаление, тази неподправена гражданска активност, макар и в не големи мащаби, но с несъмнена положителна мотивация, стана символ на много болезнена и до голяма степен безнадеждна българска ситуация.
За участниците и свидетелите на казуса “Натура 2000” постепенно ставаше ясно, че битката ще бъде изгубена. Чудо бе въобще, че някой все пак е имал надежда за обратното. Двете лица на поражението станаха нелепата физиономия и приказки на премиера Сергей Станишев и самоувереният, вечно отбраняващ се кмет на Царево, Петко Арнаудов. И двамата представители на уж отминалия комунизъм.
Мнозина безразлични към обществените прояви вероятно са определили тази активност като “природозащитническа дандания”. Разбира се, никой не е длъжен да се чувства съпричастен на идеи, които дори не бяха представени достатъчно ясно и убедително. За непопулярността на повечето от протестите за “Натура 2000” в определена степен са виновни и самите инициатори, все още неумели в образователната защита на твърденията си.
Но е възможно, останалата част от очевидците на битката между екологията и строителството да са били сполетени от съвсем други мисли и позиции, нямащи нищо общо нито с “Натура 2000”, нито с фирма “Краш”, обвинена в незаконно строителство на комплекс във Варвара и подпомагана от кмета на Царево.
Тези хора могат да бъдат поставени под общия знаменател на “родителите”, възрастните, чиито деца в навечерието на 89-та са били или съвсем малки, или са се родили в първите години на 90-те. Поколението, което не позна комунизма, но живя в годините на прехода към демокрация. А основен проблем на неговите представители стана фактът, че семействата им съзнателно ги лишиха от бремето на паметта за миналото, от трудността на познанието, което може да повлияе и на настоящето. Тези бъдещи избиратели, студенти, бизнесмени, европейци, дори политици, започнаха живота си в упорито мълчание за случилото се преди раждането им. Дали от вина, или от лоши спомени, отговорът може да бъде даден само от родителите им. Онези, които бяха толкова сигурни, че демокрацията ще промени нещата, според едни за добро, но за други, за лошо. Родителите, за които основна ценност стана децата им да бъдат добре облечени, нахранени и материално осигурени. Главите на семейства, които забравиха, че демокрацията означава преди всичко управление на законите и гражданското общество, а не единствено стремеж към физическо оцеляване. Вследствие на това отношение към Голямата промяна не се случиха две неща - комунизмът не си отиде и България не създаде истински граждани. Това, от една страна, доведе до възможност за съхраняване и дори възраждане на комунистическите сили, подпомагани от корупцията и наследените необозрими финансови средства, все още изпирани в строителния, енергийния и други могъщи бизнеси. От друга, до създаването на мегаструктури като “Отворено общество”, което вместо да отглежда истински граждани, стана средище на клиентелистки отношения.
След подобни размишления, вероятно е дошла и болката. Гледайки обречените протести, свързани с “Натура 2000”, част от възрастните вероятно са осъзнали, че изборът им да не говорят за миналото не е спасил децата им от тежестта на спомените и отговорността на знанието, нито ги е превърнал в безкрайно щастливи чеда на демокрацията. Повечето от тези нови млади се занимават предимно с търсене на начини и възможности да напуснат България, поне за известно време, или с оползотворяване на натрупаното от по-заможните им, но със съмнителен бекграунд родители.
Нашият фокус е върху малката група на младите активисти за “Натура 2000”. Онези, които много скоро разбраха, че ще загубят, защото се борят не с настоящето, а с миналото, от което уж трябваше да бъдат спасени. Децата, които дадоха знак, че въпреки нежеланието и неспособността на родителите им, те все пак биха искали да живеят като граждани, колкото и трудно да е това, а не като безразлични и безлични консуматори на благата на Новото време. Тук идва и последната болезнена истина за наблюдаващите възрастни. Виждайки арестуваните и дори бити младежи, от една страна, и чувайки за поредното доказателство за силата на комунизма, дори след падането му, от друга, те разбират, че колкото и още битки да започват децата им, поради наследството от премълчаното им минало и без подкрепата на реално действащо гражданско общество, те най-вероятно ще бъдат изгубени.
[*] За разлика от мълниеносната кампания, водена от доста известни личности, за масово гледане на филма на Ал Гор за глобалното затопляне, тема, която все още слабо присъства в дневния ред на българското общество и чиито говорители замлъкнаха веднага след излъчването на лентата. обратно