Об­ре­че­ни­те про­тес­ти на но­ви­те мла­ди

През пос­лед­ни­те ме­се­ци ста­нах­ме сви­де­те­ли на нео­чак­ва­на проя­ва на граж­дан­ска ак­тив­ност. Ре­ше­ние­то за “На­ту­ра 2000” от ми­на­ло­то лято из­правя об­щес­тво­то пред из­бо­ра: “при­ро­да или строи­тел­но пред­прие­ма­чес­тво”, “лич­на собс­тве­ност или об­що­то бо­гатс­тво на Бъл­га­рия”. Ак­ти­вис­ти­те от дви­же­ние­то за опа­зва­не на за­щи­те­ни­те те­ри­то­рии упо­ри­то и чес­то с нет­ра­ди­цион­ни проя­ви се опи­тва­ха да от­стоя­ват по­зи­ция­та, че бясно­то строи­телс­тво по Чер­но­мо­рие­то и на дру­ги апе­тит­ни бъл­гар­ски ку­рор­ти зап­лаш­ва да до­ве­де поч­ти до уни­що­же­ние из­клю­чи­тел­ни­те при­род­ни да­де­нос­ти по те­зи мес­та.

Ос­нов­ният проб­лем е, че по­ве­че­то от но­во­пос­трое­но­то е не­за­кон­но, на­ру­ша­ва­що ре­ди­ца но­ви за Бъл­га­рия ев­ро­пей­ски на­ред­би, чес­то пъ­ти е ар­хи­тек­тур­но неиз­дър­жа­но и до­ри не­съоб­ра­зе­но с еле­мен­тар­ни чо­веш­ки пот­реб­нос­ти ка­то доб­ра ка­на­ли­за­ция, ре­дов­но во­дос­набд­ява­не, ти­ши­на и чис­то­та.

Но те­ма­та за еко­ло­гия­та, ту­риз­ма и строи­телс­тво­то не е ис­тин­ският обе­кт на на­шия ин­те­рес. В слу­чая ни за­ни­ма­ват са­ми­те ак­ти­вис­ти на “На­ту­ра 2000” и всич­ки уча­стни­ци в при­ро­до­за­щит­ни­те проя­ви.

Об­щес­тво­то ги поз­на­ва от ре­пор­та­жи, в кои­то са по пи­жа­ми, с раз­лич­ни цвет­ни пла­ка­ти, ви­на­ги с няка­къв му­зи­ка­лен съп­ро­вод, вед­нъж с ку­кер­ски пре­ме­ни, друг път пу­ка­щи ба­ло­ни или връч­ва­щи бор­че­та в сак­сии. През фев­руа­ри уз­нах­ме, че ен­ту­сиас­ти­те са пре­жи­ве­ли фор­ми на по­ли­цей­ско на­си­лие, сплаш­ва­не и до­ри аре­сти. Видя­хме да из­ли­зат от съот­вет­но­то ра­йон­но някол­ко мо­ми­че­та и още тол­ко­ва мом­че­та.

Стру­ва си да се от­бе­ле­жи, че ли­ца­та от те­зи про­тес­ти бяха на­пъл­но не­поз­на­ти, прос­то хо­ра в на­ча­ло­то на двай­сет­те, кои­то не носят из­вес­тни фа­ми­лии и не се свър­зват с оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти от шоу биз­не­са, спор­та или по­ли­ти­ка­та [*] . Ако бъ­дат срещ­на­ти от­бли­зо, ще ста­не ясно, че по­ве­че­то са от про­вин­ция­та, жи­веят по квар­ти­ри и уча­т или ра­ботят в сто­ли­ца­та. Об­ле­че­ни са под­чер­та­но не­мо­дер­но, в ти­пич­ния за ев­ро­пей­ска­та мла­деж уни­сек­с стил, на кой­то му лип­сва всяка­къв сек­са­пил, ши­коз­ност и чес­то до­ри чис­то­та. Ид­ват на ко­ле­ла, с ку­че­та, някои с го­ле­ми ра­ни­ци, сякаш то­ку-що са слез­ли от някоя пла­ни­на.

За­бе­ле­жи­тел­но­то в те­зи мла­ди хо­ра е, че се от­крои­ха с не­що мно­го де­фи­цит­но в Бъл­га­рия след па­да­не­то на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим - ис­тин­ско граж­дан­ско по­ве­де­ние, не п­ро­дик­ту­ва­но от някоя по­ли­ти­чес­ка си­ла и из­вън шап­ка­та на оп­ре­де­ле­на ев­роат­лан­ти­чес­ка фон­да­ция или ор­га­ни­за­ция. За съ­жа­ле­ние, та­зи не­под­пра­ве­на граж­дан­ска ак­тив­ност, ма­кар и в не го­ле­ми ма­ща­би, но с не­съм­не­на по­ло­жи­тел­на мо­ти­ва­ция, ста­на сим­вол на мно­го бо­лез­не­на и до гол­яма сте­пен без­на­деж­дна бъл­гар­ска си­туа­ция.

За уча­стни­ци­те и сви­де­те­ли­те на ка­зу­са “На­ту­ра 2000” пос­те­пен­но ста­ва­ше ясно, че бит­ка­та ще бъ­де из­гу­бе­на. Чу­до бе въоб­ще, че някой все пак е има­л на­деж­да за об­рат­но­то. Две­те ли­ца на по­ра­же­ние­то ста­на­ха не­ле­па­та фи­зио­но­мия и при­каз­ки на пре­мие­ра Сер­гей Ста­ни­шев и са­моу­ве­ре­ният, веч­но от­бран­яващ се кмет на Ца­ре­во, Пет­ко Ар­нау­дов. И два­ма­та пред­ста­ви­те­ли на уж от­ми­на­лия ко­му­ни­зъм.

Мно­зи­на без­раз­лич­ни към об­щес­тве­ни­те проя­ви ве­роя­тно са оп­ре­де­ли­ли та­зи ак­тив­ност ка­то “при­ро­до­за­щит­ни­чес­ка дан­да­ния”. Раз­би­ра се, ни­кой не е длъ­жен да се чувс­тва съп­ри­час­тен на ид­еи, кои­то до­ри не бяха пред­ста­ве­ни дос­та­тъч­но ясно и убе­ди­тел­но. За не­по­пуля­рността на по­ве­че­то от про­тес­ти­те за “На­ту­ра 2000” в оп­ре­де­ле­на сте­пен са ви­нов­ни и са­ми­те ини­циа­то­ри, все още неу­ме­ли в об­ра­зо­ва­тел­на­та за­щи­та на твър­де­ния­та си.

Но е въз­мож­но, ос­та­на­ла­та част от оче­вид­ци­те на бит­ка­та меж­ду еко­ло­гия­та и строи­телс­тво­то да са би­ли спо­ле­те­ни от съв­сем дру­ги мис­ли и по­зи­ции, няма­щи ни­що об­що ни­то с “На­ту­ра 2000”, ни­то с фир­ма “Краш”, об­ви­не­на в не­за­кон­но строи­телс­тво на ком­плекс във Вар­ва­ра и под­по­ма­га­на от кме­та на Ца­ре­во.

Те­зи хо­ра мо­гат да бъ­дат пос­та­ве­ни под об­щия зна­ме­на­тел на “ро­ди­те­ли­те”, въз­рас­тни­те, чии­то де­ца в на­ве­че­рие­то на 89-та са би­ли или съв­сем мал­ки, или са се ро­ди­ли в пър­ви­те го­ди­ни на 90-те. По­ко­ле­ние­то, кое­то не поз­на ко­му­низ­ма, но живя в го­ди­ни­те на пре­хо­да към де­мок­ра­ция. А ос­но­вен проб­лем на не­го­ви­те пред­ста­ви­те­ли ста­на фак­тът, че се­мей­ства­та им съз­на­тел­но ги ли­ши­ха от бре­ме­то на па­мет­та за ми­на­ло­то, от труд­нос­тта на поз­на­ние­то, кое­то мо­же да пов­ли­яе и на нас­тоя­ще­то. Те­зи бъ­де­щи из­би­ра­те­ли, сту­ден­ти, биз­нес­ме­ни, ев­ро­пей­ци, до­ри по­ли­ти­ци, за­поч­на­ха жи­во­та си в упо­ри­то мъл­ча­ние за слу­чи­ло­то се пре­ди раж­да­не­то им. Да­ли от ви­на, или от ло­ши спо­ме­ни, от­го­во­рът мо­же да бъ­де да­ден са­мо от ро­ди­те­ли­те им. Оне­зи, кои­то бяха тол­ко­ва си­гур­ни, че де­мок­ра­ция­та ще про­ме­ни не­ща­та, спо­ред ед­ни за доб­ро, но за дру­ги, за ло­шо. Ро­ди­те­ли­те, за кои­то ос­нов­на цен­ност ста­на де­ца­та им да бъ­дат доб­ре об­ле­че­ни, нах­ра­не­ни и ма­те­риал­но оси­гу­ре­ни. Гла­ви­те на се­мей­ства, кои­то заб­ра­ви­ха, че де­мок­ра­ция­та оз­на­ча­ва пре­ди всич­ко уп­рав­ле­ние на за­ко­ни­те и граж­дан­ско­то об­щес­тво, а не еди­нстве­но стре­меж към фи­зи­чес­ко оце­лява­не. Вследс­твие на то­ва от­но­ше­ние към Гол­яма­та пром­яна не се слу­чи­ха две не­ща - ко­му­низ­мът не си оти­де и Бъл­га­рия не съз­да­де ис­тин­ски граж­да­ни. То­ва, от ед­на стра­на, до­ве­де до въз­мож­ност за съх­ран­ява­не и до­ри въз­раж­да­не на ко­му­нис­ти­чес­ки­те си­ли, под­по­ма­га­ни от ко­руп­ция­та и нас­ле­де­ни­те нео­боз­ри­ми фи­нан­со­ви средс­тва, все още из­пи­ра­ни в строи­тел­ния, ене­ргий­ни­я и дру­ги мо­гъ­щи биз­не­си. От дру­га, до съз­да­ва­не­то на ме­гас­трук­ту­ри ка­то “От­во­ре­но об­щес­тво”, кое­то вмес­то да от­глеж­да ис­тин­ски граж­да­ни, ста­на сре­ди­ще на клиен­те­лис­тки от­но­ше­ния.

След по­доб­ни раз­миш­ле­ния, ве­роя­тно е дош­ла и бол­ка­та. Гле­дай­ки об­ре­че­ни­те про­тес­ти, свър­за­ни с “На­ту­ра 2000”, част от въз­рас­тни­те ве­роя­тно са осъ­зна­ли, че из­бо­рът им да не го­ворят за ми­на­ло­то не е спа­сил де­ца­та им от те­жес­тта на спо­ме­ни­те и от­го­вор­нос­тта на зна­ние­то, ни­то ги е пре­вър­нал в без­край­но щас­тли­ви че­да на де­мок­ра­ция­та. По­ве­че­то от те­зи но­ви мла­ди се за­ни­ма­ват пре­дим­но с тър­се­не на на­чи­ни и въз­мож­нос­ти да на­пус­нат Бъл­га­рия, по­не за из­вес­тно вре­ме, или с опо­лзот­вор­ява­не на нат­ру­па­но­то от по-за­мож­ни­те им, но със съм­ни­те­лен бек­граунд ро­ди­те­ли.

На­шият фо­кус е вър­ху мал­ка­та гру­па на мла­ди­те ак­ти­вис­ти за “На­ту­ра 2000”. Оне­зи, кои­то мно­го ско­ро раз­бра­ха, че ще за­губят, за­що­то се борят не с нас­тоя­ще­то, а с ми­на­ло­то, от кое­то уж трябва­ше да бъ­дат спа­се­ни. Де­ца­та, кои­то да­до­ха знак, че въп­ре­ки не­же­ла­ние­то и нес­по­соб­нос­тта на ро­ди­те­ли­те им, те все пак би­ха ис­ка­ли да жи­веят ка­то граж­да­ни, кол­ко­то и труд­но да е то­ва, а не ка­то без­раз­лич­ни и без­лич­ни кон­су­ма­то­ри на бла­га­та на Но­во­то вре­ме. Тук ид­ва и пос­лед­на­та бо­лез­не­на ис­ти­на за наб­лю­да­ва­щи­те въз­рас­тни. Виж­дай­ки аре­сту­ва­ни­те и до­ри би­ти мла­де­жи, от ед­на стра­на, и чу­вай­ки за по­ред­но­то до­ка­за­телс­тво за си­ла­та на ко­му­низ­ма, до­ри след па­да­не­то му, от дру­га, те раз­би­рат, че кол­ко­то и още бит­ки да за­поч­ват де­ца­та им, по­ра­ди нас­ледс­тво­то от пре­мъл­ча­но­то им ми­на­ло и без под­кре­па­та на реал­но дей­ства­що граж­дан­ско об­щес­тво, те най-ве­роя­тно ще бъ­дат из­гу­бе­ни.

[*] За раз­ли­ка от мъл­ние­нос­на­та кам­па­ния, во­де­на от дос­та из­вес­тни лич­нос­ти, за ма­со­во гле­да­не на фил­ма на Ал Гор за гло­бал­но­то за­топл­яне, те­ма, коя­то все още сла­бо при­със­тва в днев­ния ред на бъл­гар­ско­то об­щес­тво и чии­то го­во­ри­те­ли зам­лък­на­ха вед­на­га след из­лъч­ва­не­то на лен­та­та. обратно