Об­щес­тве­на­та ан­га­жи­ра­ност на прицел

Спо­ред Джон Дюи по­ли­ти­ка­та е ра­бо­та и за­дъл­же­ние на все­ки чо­век. Въп­ре­ки че сме по­ве­ри­ли на на­ши­те пред­ста­ви­те­ли уп­рав­ле­ние­то на стра­на­та, ние има­ме за­дъл­же­ние да сле­дим как­во правят те вмес­то нас. Джон Лок до­ри твър­ди, че хо­ра­та при­те­жа­ват ес­тес­тве­но пра­во на про­тест, от кое­то трябва да се пол­зва­ме ви­на­ги, ко­га­то не сме до­вол­ни от во­де­на­та по­ли­ти­ка.

Нас­ко­ро еди­н поз­нат гер­ма­нец про­пъ­ту­ва някол­кос­то­тин ки­ло­мет­ра, за да се при­съе­ди­ни към гру­па­та от ан­ти-гло­ба­лис­ти, кои­то пос­рещ­на­ха с про­тес­тни пла­ка­ти и скан­ди­ра­не све­тов­ни­те ли­де­ри в швей­цар­ския ку­рорт Да­вос. В ко­ла­та си той пре­воз­ва­ше хил­яди лис­тов­ки, кои­то заед­но със свои­те прия­те­ли бе­ше на­пи­сал и пла­тил да бъ­дат пуб­ли­ку­ва­ни спе­циал­но за съ­би­тие­то. За пъ­ту­ва­не­то моят съ­сед си бе­ше взел до­ри част от своя­та го­диш­на от­пус­ка. С дру­ги ду­ми, той жер­тва­ше вре­ме, па­ри и удо­волс­тви­я, за да из­ра­зи от­но­ше­ние си към све­тов­на­та по­ли­ти­ка. При то­ва не ста­ва ду­ма за 20-го­ди­шен мла­деж, а за мъж, кой­то та­зи го­ди­на на­вър­шва 50.

По­доб­но, пре­ди сед­ми­ци пор­ту­гал­ци­те съ­що из­ра­зи­ха в ре­фе­рен­дум свое­то от­но­ше­ние по об­щес­твен въп­рос ка­то ле­га­ли­за­ция­та на або­рти­те по из­бор. В Бъл­га­рия то­зи въп­рос е ре­шен от пра­ви­телс­тво­то. Ако оба­че бях пор­ту­га­лец и аз щях да бъ­да по­ли­ти­чес­ки ак­ти­вен през из­ми­на­лия фев­руа­ри. По­мис­ле­те как щяхте да се чувс­тва­те, ако в ме­дии­те ме­се­ци на­ред се дис­ку­ти­ра­ше по­ло­же­ние­то на же­ни­те, кои­то, за да нап­равят або­рти, пъ­ту­ват до съ­сед­ни­те дър­жа­ви или търсят тай­но ле­ка­ри, кои­то правят або­рти не­ле­гал­но. Мисля, че е не­въз­мож­но чо­век да е без­раз­ли­чен, ако от не­го оча­ква­т да да­де от­го­вор на мо­рал­ни въп­ро­си ка­то: да­ли ем­брио­нът е чо­веш­ко съ­щес­тво, да­ли при­те­жа­ва пра­во на жи­вот, да­ли той е не­що раз­лич­но от май­ка­та и не­го­вият жи­вот има прио­ри­тет. Не си ли спомн­яте, че в учи­ли­ще по­доб­ни мо­рал­ни въп­ро­си пре­диз­вик­ва­ха най-раз­го­ре­ще­ни­те де­ба­ти?

Днес у нас по­ли­ти­ка­та се пра­ви от по­ли­ти­чес­кия съ­вет на трой­на­та коа­ли­ция да­леч от пог­ле­да на граж­да­ни­те и без тяхно­то уча­стие. В ми­на­ло­то то­ва пра­ве­ха дру­ги по­доб­ни струк­ту­ри. То­ва дон­якъ­де ни об­лек­ча­ва, за­що­то не трябва ка­то пор­ту­гал­ци­те да има­ме собс­тве­на по­зи­ция и да я из­раз­ява­ме. Но ние граж­да­ни­те съ­що но­сим от­го­вор­ност за оно­ва, кое­то се случ­ва в Бъл­га­рия. Нап­ри­мер, не мисля, че пра­ви­телс­тво­то но­си из­цяло от­го­вор­нос­тта за то­ва, че през 2003 г. Бъл­га­рия зае­ма­ше вто­ро място по брой на або­рти­те на мо­ми­че­та меж­ду 15 и 19 г. в Из­точ­на Ев­ро­па и бе­ше на тре­то място в све­та след Ру­сия и Ук­рай­на.

За­се­га на­ша­та об­щес­тве­на ан­га­жи­ра­ност се раз­ми­ва с от­го­вор­нос­ти­те на дър­жа­ва­та. По­ра­ди то­ва пред­се­да­телят на на­род­но­то съб­ра­ние г-н Пи­рин­ски вмес­то да ръ­ко­во­ди пар­ла­мен­тар­на­та по­ли­ти­ка за спас­ява­не­то на бъл­гар­ски­те сес­три в Ли­бия, си е сло­жил лен­тич­ка за об­щес­тве­на со­ли­дар­ност с тях. По­ли­ти­кът и об­щес­тве­ни­кът са се сле­ли в ед­но. Как­во трябва да нап­ра­вим, за да раз­гра­ни­чим об­щес­тво­то от дър­жа­ва­та и да на­ка­ра­ме дър­жа­ва­та и граж­да­ни­те да носят поот­дел­но свои­те от­го­вор­нос­ти?

Спо­ред об­яве­но­то в края на фев­руа­ри пос­лед­но из­след­ва­не на ев­ро­пей­ския со­цио­ло­ги­чес­ки ин­сти­тут "Ев­ро­ба­ро­ме­тър", бъл­га­ри­те най-мал­ко се включ­ват в дей­нос­ти из­вън ра­бо­та­та или до­маш­ни­те им за­дъл­же­ния ка­то спор­ту­ва­не, из­кус­тво, доб­ро­вол­чес­ки или неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции, цър­ков­на дей­ност и др. в срав­не­ние с ос­та­на­ли­те граж­да­ни на ЕС. Са­мо ед­на де­се­та от съ­на­род­ни­ци­те ни са склон­ни да из­лязат из­вън би­та си, до­ка­то об­що за ЕС де­лът е ед­на тре­та. С дру­ги ду­ми у нас има ва­кан­тни мес­та за ак­ти­вис­ти или граж­да­ни, за кои­то но­ви­ни­те от Бъл­га­рия и све­та, не са без зна­че­ние. Де­мок­ра­ция­та изи­сква за­пъл­ва­не­то на те­зи мес­та.