Опи­тъ­т за про­ку­рор­ска ре­фор­ма - свет­ли­ни и сен­ки

Ко­га­то пре­ди го­ди­на пре­по­да­ва­телят по на­ка­за­телно пра­во в Со­фий­ския уни­вер­си­те­т Бо­рис Вел­чев зае най-ви­со­кия пост в дър­жав­но­то об­ви­не­ние, пър­во­то, кое­то се на­би в очи, бяха ог­ром­ни­те раз­ли­чия меж­ду не­го и пред­шес­тве­ни­ка му Ни­ко­ла Фил­чев. Всяка ду­ма на Вел­чев от са­мо­то на­ча­ло на ман­да­та му не са­мо оче­рта­ва­ше те­зи раз­ли­чия, но и объ­рква­ше оне­зи ма­гис­тра­ти, кои­то носят неиз­тре­би­мия ин­стинкт за свет­ка­вич­но на­гаж­да­чес­тво пред но­вия си­лен чо­век. Не се заб­равя случ­ка­та с пър­во­то появ­ява­не на то­ку-що из­бра­ния нов гла­вен про­ку­рор и го­тов­нос­тта му да раз­го­варя, ко­га­то еди­н от чле­но­ве­те на съ­ве­та се хвър­ли ка­то Мат­ро­сов пред Вел­чев да го пред­па­зи от еве­нтуал­ни­те неп­рия­тни въп­ро­си. Хвър­ли се по на­вик, как­то ви­на­ги го е пра­вил. Как­то ви­на­ги е би­ло. Голям смях. И срам... А след ка­то "та­ка е би­ло ви­на­ги" и осо­бе­но при Фил­чев, то мно­зи­на си по­мис­лих­ме, че след не­го и в срав­не­ние с не­го все­ки нов прием­ник на пос­та му би из­глеж­дал прек­рас­но.

Би из­глеж­дал, мо­же би. Но из­вън из­глеж­да­не­то - се­га, го­ди­на по-къс­но, се виж­да, че ни­как не е лес­но да се пра­ви про­бив с дъл­гос­ро­чен ефе­кт в бе­то­ни­ра­ни­те по­ро­ци на ед­на ко­ман­два­на се­дем го­ди­ни със съм­ни­тел­ни средс­тва ин­сти­ту­ция. И още се­дем пре­ди то­ва от друг осо­бняк, за ко­го­то пък пон­ятия ка­то ев­ро­пей­ска про­ку­ра­ту­ра нап­ра­во зву­ча­ха зап­ла­ши­тел­но. Пое­май­ки пос­та, Бо­рис Вел­чев нап­ра­ви някол­ко прин­цип­ни зая­вки. Ед­ни от тях бяха из­пъл­не­ни, дру­ги - час­тич­но, тре­ти прос­то не мо­гат да бъ­дат реа­ли­зи­ра­ни за­ра­ди не­ли­цеп­рия­тни об­стоя­телс­тва из­вън вол­ята на Вел­чев.

ОВ­ЛАСТ­ЯВА­НЕ НА РЕ­ДО­ВИ­ТЕ ПРО­КУ­РО­РИ И ПОЕ­МА­НЕ НА ОТ­ГО­ВОР­НОСТ ОТ ТЯХ е ос­нов­на­та пром­яна в сти­ла на ръ­ко­водс­тво, на коя­то за­ло­жи Вел­чев. Са­мо доп­ре­ди го­ди­на да наб­лю­да­ваш про­ку­рор, кой­то вър­ви към ка­би­не­та на "глав­ния", след ка­то то­ку-що е по­лу­чил раз­по­реж­да­не "да се яви", пред­ставл­ява­ше нео­пи­суе­ма глед­ка.

Дву­мет­ро­ви мъ­же прис­тъп­ва­ха пре­ви­ти на две, ка­то об­ре­че­ни, с пап­ки под миш­ни­ца, сма­за­ни от ло­ши пред­чувс­твия, и кол­ко­то по­ве­че приб­ли­жа­ва­ха "блин­ди­ра­ни­те вра­ти", тол­ко­ва по-неу­ве­ре­ни ста­ва­ха крач­ки­те им. Се­га на чет­вър­тия ета­ж на Съ­деб­на­та па­ла­та нор­мал­на­та по­ход­ка на про­ку­ро­ри­те не се про­меня. Бо­рис Вел­чев се опи­тва да ги нау­чи, че трябва са­ми да взе­мат ре­ше­ния въз ос­но­ва на за­ко­на и фак­ти­те. НО: в съот­ветс­твие с те­зи пра­во­мо­щия да носят и от­го­вор­ност за взе­ти­те ре­ше­ния.

За­то­ва се­га виж­да­ме наб­лю­да­ва­щи про­ку­ро­ри да об­ясняват пред ме­дии­те свои­те дей­ствия по де­ла­та, да за­щи­та­ват те­зи­те си, при­тис­ка­ни от жур­на­лис­ти­чес­ки­те въп­ро­си. Са­мо пре­ди го­ди­на то­ва чу­до бе­ше не­мис­ли­мо. То­га­ва ре­ше­ния­та се взе­ма­ха са­мо от вър­ха и се прев­ръ­ща­ха в пи­сан текст от ше­па­та по­ръч­ко­ви пос­луш­ни­ци око­ло Фил­чев на­че­ло с уво­лне­ни­я неот­дав­на шеф на следс­тве­ния от­дел на Вър­хов­на­та про­ку­ра­ту­ра Це­ко Йор­да­нов. Та­ка бе­ше уп­равл­ява­на об­ви­ни­тел­на­та власт 14 го­ди­ни (и още 50 пре­ди то­ва) вър­ху цяла­та те­ри­то­рия на Бъл­га­рия. Въ­ве­де­ният от Вел­чев стил на ръ­ко­водс­тво е це­нен с то­ва, че не да­ва въз­мож­ност за оп­рав­да­ние с "на­реж­да­не от го­ре". Той из­да­ва и усе­т за праг­ма­тич­на це­ле­съоб­раз­ност у са­мия Вел­чев. Ов­ласт­явай­ки под­чи­не­ни­те, той си из­граж­да ли­цеп­рия­тен щит сре­щу на­тис­ка на по­ли­ти­ци­те по по­вод ед­но или дру­го ре­ше­ние: моля ви се, та­ка е пре­це­нил наб­лю­да­ва­щият про­ку­рор.

КРАЙ НА ПРЕХ­ВЪРЛ­ЯНЕ­ТО НА ТОП­КА­ТА КЪМ ДРУ­ГИ­ТЕ ИН­СТИ­ТУ­ЦИИ

"За мен кри­те­рий за ус­пех на про­ку­ра­ту­ра­та ще бъ­де не броят на об­ра­зу­ва­ни­те произ­водс­тва и до­ри не вне­се­ни­те об­ви­ни­тел­ни ак­то­ве. В ед­на пра­во­ва дър­жа­ва има са­мо еди­н кри­те­рий за оце­нка на ефе­ктив­нос­тта на про­ку­ра­ту­ра­та - броят на осъ­ди­тел­ни­те при­съ­ди." С то­ва из­явле­ние при встъп­ва­не­то в длъж­ност Вел­чев фак­ти­чес­ки да­де да се раз­бе­ре, че няма да во­ди вой­на за ими­дж на си­лен бо­рец с прес­тъп­нос­тта за смет­ка на дру­ги­те. Той ос­та­на ве­рен на ду­ми­те си и спря прес­трел­ки­те меж­ду про­ку­ра­ту­ра­та, по­ли­цей­ски­те служ­би и съ­да в тър­се­не на ви­на­та за вил­нее­ща­та, но не­на­ка­за­на прес­тъп­ност. В то­зи ина­че прия­тен тон на то­ле­ран­тност оба­че про­зи­ра пре­ка­лен стре­меж за без­проб­лем­но и "рав­но" уп­ражн­ява­не на влас­тта, прев­рат­но смята­но ка­то еди­нстве­н знак за ев­ро­пей­ски и ци­ви­ли­зо­ва­ни взаи­моот­но­ше­ния меж­ду ин­сти­ту­ции­те. За как­во ста­ва ду­ма? Пре­ди го­ди­на Вел­чев зая­ви: "Виж­дам свое­то ос­нов­но пре­диз­ви­ка­телс­тво в про­ти­во­дей­ствие­то на ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност и ко­руп­ция­та." Днес приз­на­ва, че не е твър­де до­во­лен от пос­тиг­на­то­то. Той прек­рас­но знае, че ефе­ктив­нос­тта на про­ку­ра­ту­ра­та по от­но­ше­ние на ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност в коя­то и да би­ло сфе­ра пряко за­ви­си от ра­бо­та­та на по­ли­ция­та и ос­та­на­ли­те служ­би на МВР. Но не сме чу­ли г-н Вел­чев да пра­ви ана­ли­з по та­зи взаим­на об­вър­за­ност на ре­зул­та­та. Па­зе­не­то на ци­ви­ли­зо­ва­ния тон го­во­ри за доб­ро въз­пи­та­ние, но еди­н гла­вен про­ку­рор би бил по­ле­зен за дър­жа­ва­та, за ре­да и спо­кой­ствие­то на граж­да­ни­те, ако ана­ли­зи­ра проб­ле­ми­те, ако из­вли­ча за­ко­но­мер­нос­ти­те и ги пред­ставя на ос­та­на­ли­те влас­ти (и на об­щес­тво­то, раз­би­ра се), пре­по­ръч­вай­ки ре­ше­ния. Още по­ве­че че в бор­ба­та с та­ка на­ре­че­на­та би­то­ва прес­тъп­ност изо­бщо не мо­же да се го­во­ри за ус­пех. А та­къв мо­же да се пос­тиг­не са­мо с про­фе­сио­нал­на ра­бо­та на по­ли­ция­та под кон­тро­ла на про­ку­ра­ту­ра­та, как­то пи­ше в за­ко­на. Тъй че Бо­рис Вел­чев ще про­дъл­жи да тру­па зас­лу­же­но доб­ри оце­нки от ев­ро­пей­ци­те по по­вод об­ви­ни­тел­ни­те ак­то­ве за ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност (в оча­ква­не и на те­зи по из­точ­ва­не­то на ев­ро­фон­да СА­ПАРД), но все та­ка ще ос­та­ва по­бе­ден от те­ро­ра на все­кид­нев­на­та прес­тъп­ност, как­то свои­те пред­шес­тве­ни­ци. Ако про­дъл­жи кур­тоаз­но да не тър­си при­чи­ни­те, за­ра­ди кои­то то­зи те­рор про­дъл­жа­ва.

ОПИ­ТЪ­Т ЗА ДЕ­ПО­ЛИ­ТИ­ЗА­ЦИЯ - УС­ПЕ­ХИ И СЪМ­НЕ­НИЯ

"Ако бъ­да из­бран, няма да поз­воля про­ку­ра­ту­ра­та да бъ­де из­пол­зва­на за по­ли­ти­чес­ки це­ли, а ще се на­мес­ва са­мо то­га­ва, ко­га­то има за­ко­но­ви ос­но­ва­ния за то­ва." След ид­ео­ло­ги­чес­ки­те за­ли­та­ния на Ива­н Та­тар­чев, след въз­му­ти­тел­ни­те пре­вър­та­ния и слу­ги­наж на Ни­ко­ла Фил­чев ду­ми­те на Бо­рис Вел­чев проз­ву­ча­ха ка­то из­вън­зем­ни. Най-пос­ле, ре­ко­ха си наб­лю­да­те­ли и жур­на­лис­ти. След ед­на го­ди­на мо­же да се ка­же, че Вел­чев се мъ­чи да бъ­де без­прис­трас­тен, до­кол­ко­то му поз­вол­яват об­стоя­телс­тва­та. А об­стоя­телс­тва­та, т.е. пе­ри­ме­тъ­рът на сво­бод­на­та воля, бяха оче­рта­ни от сдел­ка­та на уп­равл­ява­щи­те с Ни­ко­ла Фил­чев, приз­на и са­мият Пър­ва­нов дни пре­ди вто­рия тур на пре­зи­дент­ски­те из­бо­ри. Ком­про­ми­сът бил ну­жен, за да мо­же­ло да бъ­де из­бран Бо­рис Вел­чев, ка­за пре­зи­ден­тът и нап­ра­ви най-ло­ша­та ус­лу­га на но­вия гла­вен про­ку­рор, кой­то се видя при­ну­ден да оти­гра­ва нес­ръч­но га­фа на дов­че­раш­ния си пат­рон.

Приз­на­ние­то оба­че е важ­но не със своя­та зре­лищ­ност, а с пот­вър­жда­ва­не­то на при­чи­ни­те, по­ра­ди кои­то Вел­чев не мо­же по собс­тве­но убе­жде­ние да вър­ши (за­се­га) по­не две не­ща:
- да про­чис­ти про­ку­ра­ту­ра­та до са­мия й връх от хо­ра­та, кои­то рев­нос­тно из­пълн­ява­ха по­ръч­ки­те на Фил­чев;
- да бъ­де обе­кти­ве­н (и ко­га­то се на­ло­жи кри­ти­чен) спрямо ра­бо­та­та на МВР, тъй ка­то име­нно Фил­чев раз­по­ре­ди нав­ре­ме­то да бъ­дат прек­ра­те­ни де­ла­та сре­щу Ру­мен Пет­ков, кое­то е и ед­на от ве­роя­тни­те при­чи­ни за сдел­ка­та.

Сянка вър­ху опи­та за де­по­ли­ти­за­ция па­да и от някои де­ла, за­ве­де­ни от висш про­ку­рор (по­со­чен впос­ледс­твие от Вел­чев за не­гов за­мес­тник) за­ра­ди ха­тъ­ра на вът­реш­ния ми­нис­тър, ка­то нап­ри­мер раз­след­ва­не­то сре­щу ше­фа на БЧК. Де­ло, кое­то го­ди­на по-къс­но из­глеж­да твър­до пое­ло по пътя към заб­ра­ва­та... А от­нос­но пер­ма­нен­тно шум­яща­та бли­зо го­ди­на про­ку­рор­ска офа­нзи­ва спрямо Во­лен Си­де­ров е вре­ме да по­пи­та­ме как­во всъщ­ност се е слу­чи­ло на ма­гис­тра­ла­та? И да­ва ли си смет­ка Бо­рис Вел­чев, че не мо­же да пол­зва ко­лек­тив­на­та не­на­вист на пар­тии и ме­дии към кой­то и да би­ло по­ли­тик ка­то али­би за ха­бе­не на ин­сти­ту­цио­на­лен ре­сурс. За­що­то все­ки юри­ст ще ви ка­же, че от то­ва за­ни­ма­ние на про­ку­ра­ту­ра­та, сът­во­ре­но по схе­ма­та на вът­реш­ния ми­нис­тър, ни­що няма да из­ле­зе. Как­то на­да­ли ще из­ле­зе и от де­ла­та за цар­ски­те имо­ти, кои­то бяха об­ра­зу­ва­ни не ко­га да е, а в деня, ко­га­то пар­ла­мен­тът приз­на, че не е спо­со­бен за ре­ше­ние. Но вър­шат ра­бо­та, ка­то дър­жат на муш­ка ко­го­то трябва и за кол­ко­то вре­ме се на­ла­га.