Пат­рио­тиз­мът ка­то ко­ле­нен реф­лекс

Ед­ва ли има бъл­га­рин, не­раз­брал за “гав­ра­та със све­тин­ята Ба­так”, как­то “Мо­ни­тор” и дру­ги ме­дии на­ре­ко­ха проек­та, кул­ми­ни­ращ в кон­фе­рен­ция и из­лож­ба, на Бер­лин­ския сво­бо­ден уни­вер­си­те­т. На 23 ап­рил ве­чер­та четях в по­пул­ярен ин­тер­нет фо­рум, ко­га­то друг пот­ре­би­тел пуб­ли­ку­ва ста­тия на news.netinfo.bg, оза­гла­ве­на “Тур­ско­то робс­тво е би­ло мни­мо, ба­таш­ко­то кла­не е мит”. За брое­ни ми­ну­ти се раз­пи­са­ха двай­се­ти­на раз­гне­ве­ни съ­фо­рум­ци, а сле­до­бед на след­ва­щия ден те­ма­та има­ше над 200 въз­му­те­ни от­го­во­ра.

Меж­дув­ре­мен­но в “По све­та и у нас” но­ви­на­та бе раз­ка­за­на на фо­на на кад­ри от вът­реш­нос­тта на Ба­таш­ка­та чер­ква. Поя­ви се и Бо­жи­дар Ди­мит­ров с об­ясне­ние, че проек­тът с ав­то­ри из­кус­тво­ве­дът Мар­ти­на Ба­ле­ва и ис­то­ри­кът д-р Улф Брун­бауер бил плод на “ос­ко­те­ли от глад ис­то­ри­ци”, го­то­ви да про­да­дат Ро­ди­на­та, ка­то с под­мол­ни средс­тва из­пълнят по­ли­ти­чес­ка по­ръч­ка на Тур­ция. Ко­мен­та­рът му ви­ди­мо ус­по­кои пот­ре­би­те­ли­те на спо­ме­на­тия фо­рум, кои­то ве­че в се­дем стра­ни­ци при­кан­ва­ха да пом­ним ми­на­ло­то си и да не поз­вол­ява­ме то да бъ­де под­пра­ве­но. “Ус­по­кой­те се, проф. Бо­жи­дар Ди­мит­ров ще за­ве­де де­ло” ка­за еди­н, ос­та­на­ли­те из­ра­зи­ха одо­бре­ние и об­съж­да­ха що за бъл­гар­ка е спо­соб­на да по­тъп­че ис­то­рия­та си и кол­ко е наг­ло чуж­де­нец да се произ­нася по “бъл­гар­ския хо­ло­кост”. Же­на спо­де­ли, че си­но­ве­те й са го­то­ви още днес да тръг­нат на бой, дру­га на­пом­ни, че съ­би­тия­та във фил­ма “Вре­ме раз­дел­но” са реал­ни и всъщ­ност мо­гат да се пов­торят. Някои пуб­ли­ку­ва­ха “От Ба­так съм, чи­чо” на Ва­зов и “Ко­га­то каз­ваш Шип­ка, прав ста­ни”, а дру­ги им от­го­во­ри­ха с емо­ти­ко­ни на раз­пла­ка­но чо­ве­че и вее­що се бъл­гар­ско зна­ме.

Чук­на­ти по ка­пач­ка­та на най-нео­съз­на­то­то си и пър­во­сиг­нал­но “ро­до­лю­бие”, сто­ти­ци хо­ра - от ано­ним­ни фо­рум­ци, та чак до пре­зи­ден­та на ре­пуб­ли­ка­та - реа­ги­ра­ха с еди­н спон­та­нен и не­би­ва­ло дру­жен ко­ле­нен реф­лекс. По­во­дът бе­ше ед­на не­със­тоя­ла се из­лож­ба, коя­то трябва­ше да ко­мен­ти­ра ма­лък от­рязък от на­цио­нал­на­та ми­то­ло­гия. При­чи­на­та за гол­ямо­то ри­та­не оба­че бяха ме­дии­те. Меж­ду 24 ап­рил и 1 май из­лязо­ха над 30 пуб­ли­ка­ции “по те­ма­та”, в гол­яма­та си част фак­то­ло­ги­чес­ки не­ко­рек­тни и от­кро­ве­но ма­ни­пу­ла­тив­ни. “Ба­так жу­жи ка­то раз­сър­ден пче­лен ко­шер” пи­са “24 ча­са”. Ис­ти­на­та оба­че бе­ше, че жу­жа­ха вес­тни­ци и еле­ктрон­ни ме­дии, нас­тър­ве­ни ка­то му­хи над обе­дна тра­пе­за. Съ­би­тие за от­раз­ява­не реал­но няма­ше. Но пък как­ва доб­ра въз­мож­ност за скан­дал.

По­зо­ва­вай­ки се не на са­мия проект, а на заг­ла­вие­то и де­кон­тек­стуа­ли­зи­ра­ни час­ти от ре­зю­ме­то му, поч­ти всич­ки на­цио­нал­ни ме­дии убе­жда­ва­ха чи­та­те­ли­те и зри­те­ли­те си, че Ба­ле­ва и Брун­бауер тре­ти­рат ба­таш­ко­то кла­не и тур­ско­то робс­тво ка­то из­мис­ли­ци (“мит” във вес­тни­кар­ско­то му зна­че­ние на не­що не­съ­щес­тву­ва­що, не в науч­ния му сми­съл на ми­ни­мум по­вес­тво­ва­ние, бла­го­да­ре­ние на кое­то оце­лява­т об­щнос­ти­те и кул­ту­ри­те). Все­ки ден “24 ча­са”, “Труд” и “Мо­ни­тор” бом­бар­ди­ра­ха без­дру­го нер­вно­то кол­яно на бъл­гар­ски­те въз­прия­тия с мне­ния на ис­то­ри­ци и ет­ног­ра­фи, кои­то от­го­варят на еди­н и съ­щи кри­во фор­му­ли­ран въп­рос: “Как­во мис­ли­те за проек­та, кой­то от­ри­ча ба­таш­ко­то кла­не?”

В ин­тер­вю за “Труд” с Ба­ле­ва жур­на­лис­тка­та “по пан­то­фи” Ва­ле­рия Ве­ле­ва с ха­рак­тер­на без­пар­дон­ност от­кло­ни още по­ве­че вни­ма­ние­то от те­ма­та (как­во всъщ­ност са ис­ка­ли да си при­каз­ват те­зи уче­ни на та­зи кон­фе­рен­ция и за­що то­ва е проб­лем) и взе да ро­ви из лич­ния жи­вот на съ­бе­сед­нич­ка­та си (“Кол­ко сте го­диш­на?”, “Ко­га сте на­пус­на­ли Бъл­га­рия?”) и да на­да­ва пат­рио­тар­ски воп­ли (“Бър­ка­те в сър­це­то на все­ки бъл­га­рин”, “Да­вам ви иде­я след­ва­щият ви проект да бъ­де “Ми­тът за опълчен­ци­те на Шип­ка!”) Там, къ­де­то по­доб­на “пуб­ли­цис­ти­ка” се прие­ма без­кри­тич­но, реч­ни­кът на чуж­ди­те ду­ми (неу­мес­тно ци­ти­ран от Ве­ле­ва и ком­па­ния) и ули­чна­та ин­тер­пре­та­ция наис­ти­на мо­гат да на­веят на ми­съл­та, че Бер­лин­ският сво­бо­ден уни­вер­си­те­т от­ри­ча ба­таш­ко­то кла­не. Дреб­ният де­тайл, кой­то лов­ци­те на ве­щи­ци не от­чи­тат оба­че е, че проек­тът е за­мис­лен и из­пъл­нен на ези­ка на ис­то­риог­ра­фи и ет­ног­ра­фи.

“Ми­тът е съв­куп­ност от об­ра­зи и пред­ста­ви, нат­руп­ва­щи се в слож­но взаи­мо­дей­ствие око­ло еди­н цен­тра­лен еле­мен­т, спо­со­бен да вли­яе на емо­ции­те на хо­ра­та. В то­зи сми­съл ми­то­ве­те се раз­ли­ча­ват от всяка­къв ра­цио­на­лен дис­курс и, от ед­на стра­на, ус­по­коя­ват и уте­ша­ва­т в не­воля, а от дру­га - мо­би­ли­зи­рат, под­тик­ват към дей­ствие.” Ци­та­тът е на проф. Ви­то­ре Ко­ли­на, уни­вер­си­тет­ски пре­по­да­ва­тел по ис­то­рия във Фло­рен­ция и уча­стни­к в ра­бот­на­та сре­ща “Ми­то­ве в ис­то­рия­та и ис­то­риог­ра­фия­та”, ор­га­ни­зи­ра­на от сп. “Кри­ти­ка и ху­ма­ни­зъм” и бла­го­по­луч­но със­тоя­ла се през 2002 г. в Со­фия - не­за­бел­яза­на от на­род­ни­те ко­мен­та­то­ри със склон­ност към линч. В то­зи сми­съл на тер­ми­на “мит” Ба­ле­ва и Брун­бауер раз­глеж­дат не са­мо­то кла­не, а об­ра­за му и не­го­ва­та конс­трук­ция (ка­то под “конс­трук­ция” няма­ме пред­вид ни­що свър­за­но със зи­дарс­тво­то, ни­то пряко, ни­то пре­нос­но). Ме­дии­те бяха те­зи, кои­то на­ло­жи­ха мах­лен­ския про­чит на проек­та, пре­веж­дай­ки цел­та му да “де­конс­труи­ра ми­та за ос­ман­ско­то кла­не в Ба­так” не ка­то спе­циа­ли­зи­ран опи­т за ана­ли­з на със­тав­ни­те час­ти на ми­та, а ка­то на­пън за подм­яна на ис­то­рия­та.

За­бе­ле­жи­тел­на е воен­нов­ре­мен­на­та лек­си­ка на ма­те­риал в “Труд” от 26 ап­рил (“За 2000 ев­ро да оп­люеш Ба­так”), в кой­то глав­на­та но­ви­на е про­даж­нос­тта на Ба­ле­ва и мъ­жес­тво­то на бъл­гар­ски­те ис­то­ри­ци, не­до­пус­на­ли “то­ва чу­до­ви­ще” да се слу­чи в Бъл­га­рия. Зам.-пред­се­да­телят на БАН, ака­де­ми­к Кон­стан­тин Ко­сев, “троп­нал по ма­са­та”... Ни­що, че в края на януа­ри Ет­ног­раф­ският ин­сти­тут на съ­ща­та та­зи БАН се е съг­ла­сил охо­тно да прие­ме кон­фе­рен­ция­та и да­же е пред­ло­жил и уча­стни­ци от своя стра­на, как­то об­ясни Мар­ти­на Ба­ле­ва за “Обе­кти­в” и как­то ясно се виж­да от офи­циал­на­та прог­ра­ма на кон­фе­рен­ция­та. Ди­рек­тор­ка­та на Ет­ног­раф­ския му­зей в Ба­так “аларми­ра­ла вед­на­га Ми­нис­терс­твото на кул­ту­ра­та”... Ни­що, че Ба­ле­ва е пра­ти­ла в съ­що­то то­ва ми­нис­терс­тво реюз­ме на проек­та си още през ноем­ври 2006-а. Ста­тия­та за­вър­шва дра­ма­тич­но с то­ва как от БАН “не­за­бав­но из­зе­ли” до­ку­мен­ти­те по слу­чая (вярно, без да уто­чни де­зин­фек­ци­ра­ни ли са по­ме­ще­ния­та, през кои­то са ми­на­ли из­зе­ти­те до­ку­мен­ти).

“Ни­кой се­рио­зен уче­н не би на­ре­къл Ос­ман­ско­то вла­ди­чес­тво “тур­ско робс­тво” - тер­мин, кой­то има стой­ност са­мо за на­цио­на­лис­ти­те”, об­ясни д-р Брун­бауер за "Обе­кти­в".

До­ка­то кли­ка­та на ме­дий­ни­те ис­то­ри­ци вди­га­ше пат­рио­тар­ски вой - Бо­жи­дар Ди­мит­ров из­ре­че за Ба­ле­ва всич­ко гнус­но, кое­то еди­н мъж мо­же да ка­же за ед­на же­на; проф. Ан­дрей Пан­тев срав­ни кла­не­то с ле­ген­да­та за Ису­с (без Ве­ле­ва и Све­тият си­нод да му дър­жат смет­ка за ду­ма­та “ле­ген­да”), а проф. Геор­ги Мар­ков про­видя “мно­го пач­ки, скри­ти сред кос­ти­те” - ка­къв е от­го­во­рът на се­риоз­ни­те уче­ни в Бъл­га­рия об­щес­тво­то та­ка и не раз­бра. Ни­то раз­бра ка­къв е въп­ро­сът.