Патриотизмът като коленен рефлекс
Едва ли има българин, неразбрал за “гаврата със светинята Батак”, както “Монитор” и други медии нарекоха проекта, кулминиращ в конференция и изложба, на Берлинския свободен университет. На 23 април вечерта четях в популярен интернет форум, когато друг потребител публикува статия на news.netinfo.bg, озаглавена “Турското робство е било мнимо, баташкото клане е мит”. За броени минути се разписаха двайсетина разгневени съфорумци, а следобед на следващия ден темата имаше над 200 възмутени отговора.
Междувременно в “По света и у нас” новината бе разказана на фона на кадри от вътрешността на Баташката черква. Появи се и Божидар Димитров с обяснение, че проектът с автори изкуствоведът Мартина Балева и историкът д-р Улф Брунбауер бил плод на “оскотели от глад историци”, готови да продадат Родината, като с подмолни средства изпълнят политическа поръчка на Турция. Коментарът му видимо успокои потребителите на споменатия форум, които вече в седем страници приканваха да помним миналото си и да не позволяваме то да бъде подправено. “Успокойте се, проф. Божидар Димитров ще заведе дело” каза един, останалите изразиха одобрение и обсъждаха що за българка е способна да потъпче историята си и колко е нагло чужденец да се произнася по “българския холокост”. Жена сподели, че синовете й са готови още днес да тръгнат на бой, друга напомни, че събитията във филма “Време разделно” са реални и всъщност могат да се повторят. Някои публикуваха “От Батак съм, чичо” на Вазов и “Когато казваш Шипка, прав стани”, а други им отговориха с емотикони на разплакано човече и веещо се българско знаме.
Чукнати по капачката на най-неосъзнатото си и първосигнално “родолюбие”, стотици хора - от анонимни форумци, та чак до президента на републиката - реагираха с един спонтанен и небивало дружен коленен рефлекс. Поводът беше една несъстояла се изложба, която трябваше да коментира малък отрязък от националната митология. Причината за голямото ритане обаче бяха медиите. Между 24 април и 1 май излязоха над 30 публикации “по темата”, в голямата си част фактологически некоректни и откровено манипулативни. “Батак жужи като разсърден пчелен кошер” писа “24 часа”. Истината обаче беше, че жужаха вестници и електронни медии, настървени като мухи над обедна трапеза. Събитие за отразяване реално нямаше. Но пък каква добра възможност за скандал.
Позовавайки се не на самия проект, а на заглавието и деконтекстуализирани части от резюмето му, почти всички национални медии убеждаваха читателите и зрителите си, че Балева и Брунбауер третират баташкото клане и турското робство като измислици (“мит” във вестникарското му значение на нещо несъществуващо, не в научния му смисъл на минимум повествование, благодарение на което оцеляват общностите и културите). Всеки ден “24 часа”, “Труд” и “Монитор” бомбардираха бездруго нервното коляно на българските възприятия с мнения на историци и етнографи, които отговарят на един и същи криво формулиран въпрос: “Какво мислите за проекта, който отрича баташкото клане?”
В интервю за “Труд” с Балева журналистката “по пантофи” Валерия Велева с характерна безпардонност отклони още повече вниманието от темата (какво всъщност са искали да си приказват тези учени на тази конференция и защо това е проблем) и взе да рови из личния живот на събеседничката си (“Колко сте годишна?”, “Кога сте напуснали България?”) и да надава патриотарски вопли (“Бъркате в сърцето на всеки българин”, “Давам ви идея следващият ви проект да бъде “Митът за опълченците на Шипка!”) Там, където подобна “публицистика” се приема безкритично, речникът на чуждите думи (неуместно цитиран от Велева и компания) и уличната интерпретация наистина могат да навеят на мисълта, че Берлинският свободен университет отрича баташкото клане. Дребният детайл, който ловците на вещици не отчитат обаче е, че проектът е замислен и изпълнен на езика на историографи и етнографи.
“Митът е съвкупност от образи и представи, натрупващи се в сложно взаимодействие около един централен елемент, способен да влияе на емоциите на хората. В този смисъл митовете се различават от всякакъв рационален дискурс и, от една страна, успокояват и утешават в неволя, а от друга - мобилизират, подтикват към действие.” Цитатът е на проф. Виторе Колина, университетски преподавател по история във Флоренция и участник в работната среща “Митове в историята и историографията”, организирана от сп. “Критика и хуманизъм” и благополучно състояла се през 2002 г. в София - незабелязана от народните коментатори със склонност към линч. В този смисъл на термина “мит” Балева и Брунбауер разглеждат не самото клане, а образа му и неговата конструкция (като под “конструкция” нямаме предвид нищо свързано със зидарството, нито пряко, нито преносно). Медиите бяха тези, които наложиха махленския прочит на проекта, превеждайки целта му да “деконструира мита за османското клане в Батак” не като специализиран опит за анализ на съставните части на мита, а като напън за подмяна на историята.
Забележителна е военновременната лексика на материал в “Труд” от 26 април (“За 2000 евро да оплюеш Батак”), в който главната новина е продажността на Балева и мъжеството на българските историци, недопуснали “това чудовище” да се случи в България. Зам.-председателят на БАН, академик Константин Косев, “тропнал по масата”... Нищо, че в края на януари Етнографският институт на същата тази БАН се е съгласил охотно да приеме конференцията и даже е предложил и участници от своя страна, както обясни Мартина Балева за “Обектив” и както ясно се вижда от официалната програма на конференцията. Директорката на Етнографския музей в Батак “алармирала веднага Министерството на културата”... Нищо, че Балева е пратила в същото това министерство реюзме на проекта си още през ноември 2006-а. Статията завършва драматично с това как от БАН “незабавно иззели” документите по случая (вярно, без да уточни дезинфекцирани ли са помещенията, през които са минали иззетите документи).
“Никой сериозен учен не би нарекъл Османското владичество “турско робство” - термин, който има стойност само за националистите”, обясни д-р Брунбауер за "Обектив".
Докато кликата на медийните историци вдигаше патриотарски вой - Божидар Димитров изрече за Балева всичко гнусно, което един мъж може да каже за една жена; проф. Андрей Пантев сравни клането с легендата за Исус (без Велева и Светият синод да му държат сметка за думата “легенда”), а проф. Георги Марков провидя “много пачки, скрити сред костите” - какъв е отговорът на сериозните учени в България обществото така и не разбра. Нито разбра какъв е въпросът.