По повод статията на Емил Коен “Елементарна демагогия”
Много съм смутен от тезите, защитени от г-н Коен. Странен за мен е фактът, че в месечното списание на БХК, организацията направила най-много за защита на равнопоставеността на българските граждани във всяко едно отношение, се появява статия, която отрича този основен принцип на демокрацията.
Авторът анализира процеса на номинации за евродепутати в БСП и искрено се възмущава от факта, че в листата няма роми на избираеми позиции. Не ми е ясно защо който и да било български гражданин би трябвало да е номиниран на избираемо място в листата на която и да било партия само и поради етническото си самоопределение. Може би някой смята, че в това отношение е нужно да бъде проявявана позитивна дискриминация. Според мен това понятие в политиката не съществува - в политиката има само дискриминация. Още по лошо изглежда тя, когато се превърне в предизборно-плакатен кич от сорта: “Шефът на евреите е в нашата листа” и по този начин се стараят да покажат толерантност и изповядване на ценности, които отричат с всекидневните си действия. А може би се стараят да прикрият вродената си ксенофобия и антисемитизъм като си закачат едно “бижу” с еврейска символика, което да служи като индулгенция за миналите и не дай боже, бъдещи актове на нетолерантност.
В този ред на мисли ми е непонятно защо и ромите трябва да бъдат “позитивно” дискриминирани. Самото уточняване, че еди кой си е от ромски или друг произход вече е дискриминация, отделяне, или по-общо вкарване в стереотипа - той за нищо не става, ама нали е ром, а за тях трябва да правим нещо, та ето ВИ един от тях в листата.
Емил Коен се пита кое надделява - външнополитическата реклама или цинизмът - абсолютно вярно - не бих се учудил и АТАКА да пусне ром на 5 място в листата си. След това обаче по стар тоталитарен маниер авторът противопоставя представителя на едното малцинство на другото, като си позволява да ги мери в тяхната електорална тежест?!?! Защо евреинът, а не циганинът? Още повече, че единият би представлявал 10 % от населението, а другият някакви си 5000 старци.
А защо не всички малцинства, представени или непредставени, питам аз, и каква е разликата?
А дали избраните по подобен начин кандидати въобще ще представляват интереси, свързани по някакъв начин с етническия им произход, или по-скоро ще се явяват етническата дрешка на някое партийно-икономическо лоби? Това явно по никакъв начин не вълнува г-н Коен.
Подобен тип писания, отпечатани в друго издание, биха дали възможност да се цитира С. Лец по отношение на автора “Той е от антисемитски произход”!
Но в конкретния случай аз бих казал: Той е от антидемократичен произход!
Г-н Бали, в редица страни има законодателство, гарантиращо присъствието на малцинствата във властта. Предпоставката за него е, че представеността на интересите на етническите групи в управлението е толкова важна, че заради нея си струва да се вземат специални “позитивно дискриминиращи мерки”, защото, ако те липсват, опасността гласът на малцинствата изобщо да не бъде чут при правенето на политика е много голяма. На Балканския полуостров закони в този дух има приети в Румъния, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония. В Испания защитата на интересите на баското малцинство е още по-силна - те имат регионална автономия. Във Великобритания от няколко години действа регионален парламент в Шотландия, макар надали ще се намери някой да твърди, че шотландците са по-малко интегрирани в английското общество, отколкото ромите в българското. Позитивната дискриминация не сме я измислили ние, правозащитниците; ако г-н Бали се огледа около себе си, ще се натъкне на много примери за нея. Какво друго са привилегиите за майките с малки деца, за инвалидите, за самите деца, за възрастните хора, ако не "позитивна дискриминация". Във всички тези случаи обществото е решило, че трябва да се насърчава майчинството, че следва да се подпомагат инвалидите. И т.н. Все още у нас няма “позитивна дискриминация” за етническите малцинства. Ще я има някой ден, уверен съм, макар проблемът с “етническата позитивна дискриминация” сега да се усложнява от мощното присъствие на ДПС в политиката.
Избирането на г-н Русинов щеше да представлява реална, макар и малка, стъпка към подобряването на политическата представеност на второто по големина малцинство у нас. Да се надяваме, макар да нямаме особени основания за това, че любовта на избирателите към БСП ще стигне дотам, че ще прати в ЕП и заемащия девето място заместител на Русинов - Петър Стефанов.
Има ли опасност етническите представители във властта да забравят за какво са в нея и да загърбят интересите на избирателите си, както предупреждава г-н Бали? Има, разбира се. Но по същата логика има опасност вилицата да се превърне в оръдие за убийство. Трябва ли да се откажем от нея по тази причина?
Що се отнася до подозрението на г-н Бали, че включването на г-н Емил Кало на избираемото шесто място е начин някои политически сили “да покажат толерантност и изповядване на ценности, които отричат с всекидневните си действия”, както и това, “че може би се стараят да прикрият вродената си ксенофобия и антисемитизъм, като си закачат едно “бижу” с еврейска символика”, мога да кажа, че напълно ги споделям.