По­бъл­гар­ява­не­то на ев­ро­пей­ски­те ди­рек­ти­ви

Скан­дал­ният ка­зус със спре­ния ток на ре­дов­но пла­ща­щи си смет­ки­те пот­ре­би­те­ли, при кой­то час­тна ев­ро­пей­ска ком­па­ния от­каз­ва да се съоб­ра­зи с ре­ше­ние на ан­ти­дис­крим­на­цион­на­та ко­ми­сия, коя­то от своя стра­на не из­пълн­ява вме­не­ни­те й за­дъл­же­ния, пос­тавя от­но­во въп­ро­са ка­къв е сми­съ­лът да из­дър­жа­ме спе­циа­ли­зи­ра­ни ор­га­ни за за­щи­та на об­щес­тве­ния ин­те­рес.

Еле­ктро­раз­пре­де­ли­тел­но­то дру­жес­тво в гр. Плов­див, кое­то е собс­тве­ност на ав­стрий­ска­та EVN, все още не е преус­та­но­ви­ло ре­жи­ма на то­ка в квар­тал “С­то­ли­пи­но­во”, въп­ре­ки ре­ше­ние на Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция да бъ­де въз­ста­но­ве­но еле­ктри­чес­тво­то на ре­дов­ни­те пот­ре­би­те­ли.

Ре­жи­мът бе въ­ве­ден през 2002 г. за­ра­ди неиз­пла­те­ни за­дъл­же­ния на част от жи­те­ли­те в квар­та­ла, оби­та­ва­н от бли­зо 40 000 ду­ши, пре­дим­но от ром­ски произ­ход. На­ка­за­ни оба­че се ока­зва­т и хо­ра­та, кои­то си пла­щат ре­дов­но то­ка и нямат за­дъл­же­ния към дру­жес­тво­то. То­ва са 52 до­ма­кинс­тва, жи­вее­щи в раз­лич­ни час­ти на “С­то­ли­пи­но­во”. Та­ка по­ве­че от пет го­ди­ни, някол­кос­то­тин бъл­гар­ски, а ве­че и ев­ро­пей­ски граж­да­ни, нямат еле­ктри­чес­тво през свет­ла­та част от де­но­но­щие­то. През 21-ви век, във вто­рия по го­ле­ми­на бъл­гар­ски град, някол­кос­то­тин ду­ши са ли­ше­ни от ци­ви­ли­за­цион­ни­те при­до­бив­ки, свър­за­ни с еле­ктри­чес­тво­то - свет­ли­на, топ­ла во­да, те­ле­ви­зор, хла­дил­ник, пе­ралня...

По по­вод на опи­са­на­та си­туа­ция, през 2006 г. “А­со­циа­ци­я за ев­ро­пей­ска ин­тег­ра­ция и пра­ва на чо­ве­ка” (АЕИП­Ч) от­пра­ви до Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция (КЗД) оп­лак­ва­не сре­щу EVN. С ре­ше­ние № 58 от 29.11.2006 г. ко­ми­сия­та ус­та­но­ви, че при­ла­га­ният от EVN ре­жим на “ре­гу­ли­ра­но еле­ктрос­набд­ява­не­” пред­ставл­ява непр­яка дис­кри­ми­на­ция, тъй ка­то та­къв ре­жим спрямо ре­дов­ни плат­ци не е въ­ве­ден ни­къ­де, ос­вен в ром­ския квар­тал.

С ре­ше­ние­то бяха на­ло­же­ни гло­би на чле­но­ве­те на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет и на про­ку­рис­та на дру­жес­тво­то, кои­то бяха за­дъл­же­ни да се въз­дър­жат от та­ки­ва на­ру­ше­ния, как­то и да оси­гуря­т неп­ре­къс­на­то еле­ктрос­набд­ява­не на ко­рек­тни­те пот­ре­би­те­ли, без ог­лед на ет­ни­чес­ка­та им при­над­леж­ност.

Пред­пи­са­ния­та трябва­ше да бъ­дат из­пъл­не­ни в 30-дне­вен срок, счи­та­но от 18 де­кем­ври 2006 г.

До мо­мен­та EVN не е преус­та­но­ви­ло ре­жи­ма. Ре­ше­ние­то на КЗД е об­жал­ва­но, но съг­лас­но чл. 77 от За­ко­на за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция, то­ва не спи­ра из­пъл­не­ние­то му от­нос­но въз­ста­нов­ява­не­то на еле­ктро­зах­ран­ва­не­то.

Въп­ре­ки аро­ган­тни­я от­каз на EVN, ко­ми­сия­та по дис­кри­ми­на­ция не реа­ги­ра. То­ва на­ло­жи “А­со­циа­ци­я за ев­ро­пей­ка ин­тег­ра­ция и пра­ва на чо­ве­ка” (АЕИП­Ч) да нас­тоя­ва пред пред­се­да­теля й да бъ­дат взе­ти под­ход­ящи мер­ки за из­пъл­не­ние на ре­ше­ние­то. До мо­мен­та от­го­вор не е по­лу­чен, а доб­ро­съ­вес­тни­те пот­ре­би­те­ли на еле­ктри­чес­тво в “С­то­ли­пи­но­во” още са без ток.

Опи­са­на­та си­туа­ция не е уни­кал­на. Тя е ем­бле­ма­тич­на как­то за от­но­ше­ние­то на някои чуж­ди ком­па­нии към пра­во­вия ред и ин­сти­ту­ции­те в Бъл­га­рия, та­ка и за нес­по­соб­нос­тта на бъл­гар­ски­те влас­ти да при­ла­гат на­цио­нал­ни­те за­ко­ни и да при­веж­дат в из­пъл­не­ние собс­тве­ни­те си ре­ше­ния.

Ка­къв е сми­съ­лът от ко­ми­сии­те

В ге­не­ра­лен план, слу­чаят “С­то­ли­пи­но­во” пос­тавя под въп­рос сми­съ­ла от съ­щес­тву­ва­не­то на ко­ми­сии, кои­то са­мо кон­ста­ти­рат на­ру­ше­ния, без да ги преус­та­нов­яват и сан­кцио­ни­рат. Осо­бе­но фра­пи­ращ в слу­чая е фак­тът, че на­ру­ше­ние­то се из­вър­шва от кру­пен ев­ро­пей­ски ин­вес­ти­тор, със се­да­ли­ще в Ав­стрия. Спо­ред ав­стрий­ски ек­спер­ти и пра­во­за­щит­ни­ци, то­ва, кое­то ста­ва в “С­то­ли­пи­но­во”, не би мог­ло да се слу­чи в Ав­стрия или в дру­га наис­ти­на ев­ро­пей­ска дър­жа­ва. Не­що по­ве­че, за раз­ли­ка от без­ха­бе­рие­то на бъл­гар­ски­те ин­сти­ту­ции и на по­ве­че­то на­ши ме­дии, ав­стрий­ска пра­во­за­щит­на ор­га­ни­за­ция ала­рми­ра ав­стрий­ски­те средс­тва за ма­со­во ос­ве­дом­ява­не за то­ва, че тяхна ком­па­ния реа­ли­зи­ра мо­но­пол­но ви­со­ки пе­чал­би, чрез от­кро­ве­на дис­кри­ми­на­ция на бъл­гар­ски граж­да­ни.

Ве­роя­тно ка­то ком­пен­са­ция за неиз­тре­би­мо­то чи­нов­ни­чес­ко руш­вет­чий­ство в Бъл­га­рия, по-праг­ма­тич­ни­те чуж­ди ин­вес­ти­то­ри кал­ку­ли­рат в оча­ква­ни­те пе­чал­би от при­ва­ти­за­цион­ни­те сдел­ки им­по­тен­тнос­тта на бъл­гар­ски­те пра­воох­ра­ни­тел­ни ор­га­ни и въз­мож­нос­тта без­на­ка­за­но да бъ­дат на­ру­ша­ва­ни на­ши­те за­ко­ни. Из­глеж­да де­монс­три­ра­но­то от EVN чувс­тво за без­на­ка­за­ност има упо­ва­ние и в склю­че­ния при­ва­ти­за­цио­нен до­го­вор.

АП от­каз­ва да “ра­зсек­ре­ти­” до­го­во­ра на EVN

АЕИП­Ч изи­ска то­зи до­го­вор от Аге­нция­та за при­ва­ти­за­ция на ос­но­ва­ние За­ко­на за дос­тъп до об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция. Аге­нция­та от­ка­за с мо­ти­ва, че EVN не би­ло съг­лас­но до­ку­мен­тът да ста­не пуб­лич­но дос­тоя­ние. За раз­ли­ка от EVN, дру­га­та гол­яма чуж­да еле­ктро­раз­пре­де­ли­тел­на ком­па­ния - EON, доб­ро­вол­но “раз-сек­ре­ти­” еди­н от при­ва­ти­за­цион­ни­те до­го­во­ри. От не­го­во­то съ­дър­жа­ние ста­на ясно, че дър­жа­ва­та ще плаща с па­ри на да­нъ­коп­ла­те­ца при­съ­де­ни­те сре­щу EON обе­зще­те­ни­я. То­зи ар­тис­ти­чен де­тайл с ле­ко­та бе­ше под­ми­нат от по­ве­че­то бъл­гар­ски ме­дии.

Ка­то се има пред­вид пос­ло­вич­на­та лип­са на въоб­ра­же­ние при на­ши­те уп­рав­ни­ци, коя­то се прояв­ява и при сключ­ва­не­то на неиз­год­ни сдел­ки, с ко­руп­цион­ни де­се­ни, мо­же да се пред­по­ло­жи, че по­доб­на клау­за се съ­дър­жа и в до­го­во­ра за про­даж­ба на плов­див­ско­то Ене­рго. То­ва пред­по­ло­же­ние да­ва ве­роя­тно­то обяс-не­ние как­то на не­же­ла­ние­то на EVN, та­ка и от­ка­за на бъл­гар­ска­та Аге­нци­я за при­ва­ти­за­ция, да “ра­зсек­ретят” при­ва­ти­за­цион­на­та сдел­ка.

Ка­зу­сът е от­не­сен до Ев­ро­ко­ми­сия­та

В оче­рта­ни­я кон­текст, про­ти­воп­рав­на­та па­сив­ност на КЗД ли­ша­ва от ефе­ктив­нос­т кон­трол­но-сан­кцион­ния ме­ха­ни­зъм, за­ло­жен в за­ко­на. Не­же­ла­ние­то на та­зи ко­ми­сия да пред­прие­ме при­ну­ди­тел­ни мер­ки за въз­ста­нов­ява­не на еле­ктри­чес­тво­то на ко­рек­тни­те пот­ре­би­те­ли я прев­ръ­ща в не­ну­жен наб­лю­да­тел, кой­то кон­ста­ти­ра, но не на­каз­ва дис­кри­ми­на­ция­та. Та­ка при­ла­ган, за­ко­нът за дис­кри­ми­на­ция­та ли­ша­ва от вът­реш­ноп­ра­вен ин­стру­мен­та­риум Ди­рек­ти­ва № 2000/43/ЕО, пред­виж­да­ща съз­да­ва­не на спе­циа­ли­зи­ра­ни ор­га­ни и про­це­ду­ри, оси­гур­ява­щи бър­за и ефе­ктив­на за­щи­та сре­щу не­рав­но тре­ти­ра­не на ра­сов и/или ет­ни­чес­ки бе­лег.

Бъл­гар­ският ан­ти­дис­рми­на­цио­нен за­кон е съз­да­ден, за да от­го­во­ри, в рам­ки­те на пре­дос­та­ве­на­та на Бъл­га­рия дис­кре­ция, на пра­во­за­щит­ния стан­дарт, за­ло­жен в Ди­рек­ти­ва­та. Фак­ти­чес­кият от­каз на КЗД да при­ну­ди EVN да въз­ста­но­ви еле­ктри­чес­тво­то на ко­рек­тни­те плат­ци дис­кре­ди­ти­ра ос­нов­ния за­ми­съл на за­ко­на. По­ра­ди лип­са на вът­реш­ноп­рав­ни въз­мож­нос­ти, АЕИП­Ч се­зи­ра Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия за на­ру­ше­ния на Бъл­га­рия по от­но­ше­ние ан­га­жи­мен­ти­те й, произ­ти­ча­щи от Ди­рек­ти­ва 2000/43.

Ве­че ка­то че ли ста­на тра­ди­ция вът­реш­ноп­рав­ни проб­ле­ми да бъ­дат раз­ре­ша­ва­ни от меж­ду­на­род­ни ин­сти­ту­ции и с по­мощ­та на чуж­дес­тран­ни ме­дии. Та­зи тъж­на кон­ста­та­ция за по­ре­ден път пос­тавя пред бъл­гар­ския да­нъ­коп­ла­тец въп­ро­са за­що трябва да зап­ла­ща неп­ри­лич­но лук­соз­на из­дръж­ка на “с­пе­циа­ли­зи­ра­ни” ко­ми­сии, чии­то брой рас­те, а със­та­ви­те им се пар­це­ли­рат по въл­шеб­на­та фор­му­ла 3:5:8. Ра­зу­мен от­го­вор има. Той е, че някои от най-важ­ни­те ев­ро­пей­ски ди­рек­ти­ви пред­виж­дат съз­да­ва­не на спе­циа­ли­зи­ра­ни ор­га­ни в съот­вет­ни­те об­лас­ти - за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция, пра­ва на пот­ре­би­те­ли, зак­ри­ла на лич­ни дан­ни и др. Цел­та е пра­ва­та на ев­ро­пей­ски­те граж­да­ни мак­си­мал­но ефе­ктив­но да бъ­дат за­щи­та­ва­ни в те­зи “о­со­бе­но чувс­тви­тел­ни” пра­во­за­щит­ни сфе­ри. Бър­зо­то, без­плат­но за хо­ра­та и ка­чес­тве­но произ­водс­тво, раз­ви­ва­що се пред спе­циа­ли­зи­ра­ни, ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни и не­за­ви­си­ми ек­спер­ти, е по­лез­но как­то за пра­ва­та на граж­да­ни­те, кои­то са по-на­деж­дно за­щи­те­ни, та­ка и за “ра­зто­вар­ва­не­” на съ­деб­на­та сис­те­ма от тру­доем­ки де­ла, със спе­ци­фи­чен пред­мет.

До­пъл­ни­тел­на га­ран­ция за на­деж­днос­тта на за­щи­та­та, пре­дос­тав­яна от ко­ми­сии­те, е ев­ро­пей­ският пра­во­за­щи­тен стан­дарт, пред­виж­дащ въз­мож­ност за об­жал­ва­не пред съд на тех­ни­те ре­ше­ния.

Спо­коен и доб­ре пла­тен прис­тан за по­ли­ти­чес­ки про­те­же­та Та­зи ло­ги­чес­ки и юри­ди­чес­ки из­дър­жа­на схе­ма, съот­ветс­тва­ща на “до­бри­те­” ев­ро­пей­ски прак­ти­ки, бър­зо и ефе­ктив­но бе­ше по­бъл­га­ре­на. Ко­ми­сии­те по пра­ви­ло бяха фор­ми­ра­ни на по­ли­ти­чес­ко-кво­тен прин­цип, кой­то е ап­риор­но па­гу­бен как­то за тяхна­та не­за­ви­си­мост, та­ка и за про­фе­сио­нал­ни­те ка­чес­тва на тех­ни­те кан­ди­да­ти. Бъл­гар­ски­те спе­циа­ли­зи­ра­ни ко­ми­сии се ока­за­ха спо­коен и доб­ре пла­тен прис­тан за по­ли­ти­чес­ки про­те­же­та, ра­бо­те­щи на някол­ко мес­та или раз­ви­ва­щи час­тен биз­нес, па­ра­ле­лен и до­ри кон­ку­рен­тен на зае­ма­на­та дър­жав­на служ­ба.

“В­ра­бот­ва­не­то” на ко­ми­сии­те неря­дко бе­ше съп­ро­во­де­но със скан­да­ли. Та­ка нап­ри­мер, КЗД за­поч­на ра­бо­та бли­зо две го­ди­ни след из­бо­ра на ней­ни­те чле­но­ве. Фор­мал­но оп­рав­да­ние за от­ка­за й да ра­бо­ти бе­ше лип­са­та на офи­с. То­ва об­стоя­телс­тво ед­ва ли е въз­пи­ра­ло чле­но­ве­те й да по­лу­ча­ват зап­ла­ти, съот­ветс­тва­щи на ин­сти­ту­ция­та. Ко­ми­сия­та бе­ше кри­ти­ку­ва­на и за пре­ко­мер­ни раз­хо­ди. Още пре­ди да има­т офи­с и да за­ра­ботят, на­ред с лъс­ка­ви­те слу­жеб­ни ли­му­зи­ни и мо­бил­ни те­ле­фо­ни, “ко­ми­са­ри­те­” се сдо­би­ха с ви­со­коп­ро­хо­дим джип. Об­ясне­ние­то бе­ше, че с не­го­ва по­мощ ще громят дис­кри­ми­на­ция­та в труд­но­дос­тъп­ни мес­тнос­ти.

Та­зи пред­вид­ли­вост би би­ла дос­той­на за ад­ми­ра­ции, ако не се бе­ше раз­чу­ло, че ко­ми­сия­та по дис­кри­ми­на­ция не се е се­ти­ла да нап­ра­ви сгра­да­та си дос­тъп­на за хо­ра с ин­ва­лид­ни ко­лич­ки, въп­ре­ки че за­ко­нът де­фи­ни­ра ка­то дис­кри­ми­на­ция съз­да­ва­не­то и/или по­дър­жа­не­то на ар­хи­тек­тур­на сре­да, не­дос­тъп­на за хо­ра с ув­реж­да­ния. Та­ка, по па­ра­док­са­лен на­чин, бъл­гар­ска­та Ко­ми­сия за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция дис­кри­ми­ни­ра точ­но хо­ра­та, кои­то най-ос­тро се нуж­даят от зак­ри­ла­та й. По то­зи по­вод неп­ра­ви­телс­тве­на­та ор­га­ни­за­ция на хо­ра с ув­реж­да­ния “Це­нтъ­р за не­за­ви­сим жи­вот” до­ри за­ве­де де­ло сре­щу КЗД, с оп­лак­ва­не за дис­кри­ми­на­ция.

По по­до­бен на­чин в про­дъл­же­ние на по­ве­че от два ме­се­ца, Ко­ми­сия­та за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни ба­ви ре­ше­ние по де­ло, с кое­то се ис­ка де­мон­ти­ра­не на ви­део­ка­ме­ри, пос­та­ве­ни в аку­ше­ро-ги­не­ко­ло­гич­на кли­ни­ка. Са­мо пре­ди някол­ко сед­ми­ци Смет­на­та па­ла­та кон­ста­ти­ра фи­нан­со­ви бе­зоб­ра­зия в съ­ща­та ко­ми­сия, кои­то пла­чат за про­ку­рор. Ос­вен поз­на­та­та кар­ти­на с пар­ве­нюш­ки лук­соз­ни ли­му­зи­ни, бе­ше ус­та­но­ве­но, че със средс­тва на да­нъ­коп­ла­те­ца е зап­ла­щан до­ри нае­мът на апа­рта­мен­т в Со­фия на еди­н от чле­но­ве­те й. Съ­щев­ре­мен­но в Бъл­га­рия без­препя­тстве­но се по­лу­ча­ват и тър­гу­ват лич­ни дан­ни. Без­раз­бор­но, под път и над път, се мон­ти­рат ви­део­ка­ме­ри, кои­то, без зна­ние­то и съг­ла­сие­то на хо­ра­та, нав­ли­зат в жи­во­та им. Ни­кой не знае кой и как съх­ран­ява съб­ра­на­та с ка­ме­ри­те ин­фор­ма­ция и за как­ви це­ли се из­пол­зва тя. Име­на, ад­ре­си и ЕГН се съ­дър­жат до­ри в из­би­ра­тел­ни­те спи­съ­ци и в до­ку­мен­ти­те (нап­ри­мер об­ви­ни­тел­ни­те ак­то­ве), кои­то пра­воох­ра­ни­тел­ни ин­сти­ту­ции връч­ват на съ­се­ди или род­ни­ни на при­зо­ва­ва­ни­те ли­ца. Лич­ни кар­ти и ЕГН нас­той­чи­во се ис­кат навс­якъ­де, къ­де­то се пре­дос­тавят ве­щи под наем - ски-гар­де­ро­би, ле­де­ни пър­зал­ки и до­ри в ин­тер­нет-клу­бо­ве. Съв­сем за­ко­но­мер­но краж­би­те и из­ма­ми­те по еле­ктро­не­н път, чрез дос­тъп до бан­ко­ви и оси­гу­ри­тел­ни смет­ки, за­чест­яват. В съ­що­то вре­ме, ог­ром­на част от хо­ра­та - жер­тви на бъл­гар­ския “Би­г бра­дър”, до­ри не знаят, че съ­щес­тву­ва Ко­ми­сия за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни. Тя при­до­би из­вес­тност ед­ва след ка­то злоу­пот­ре­би­те в нея лъс­на­ха. Въп­ре­ки кри­ми­нал­ния прив­кус на из­не­се­ни­те в ме­дии­те дан­ни от про­вер­ка­та на Смет­на­та па­ла­та, про­ку­ра­ту­ра­та не реа­ги­ра. Ве­роя­тно то­ва е из­раз на но­во­то от­но­ше­ние към кон­сти­ту­цион­ни­те за­дъл­же­ния на про­ку­ра­ту­ра­та, кое­то глав­ният про­ку­рор де­монс­три­ра, заяв­явай­ки, че тя не мо­же да се за­ни­ма­ва с всич­ко и да ог­рее навс­якъ­де. Та­ка “с­пас­ява­не­то на да­ве­щи­те се” ос­та­ва проб­лем на са­ми­те да­ве­щи се, а Ос­во­бож­де­ние то­зи път ще ча­ка­ме от Ев­ро­па.