Пом­ни­те ли Джиб­рил Си­се?

Със си­гур­ност фе­но­ве­те на ЦСКА няма да го заб­равят. За­що­то през 2005 г. УЕ­Ф­А гло­би лю­би­мия им от­бор за­ра­ди ка­но­на­да­та от ра­сис­тки оби­ди, с кои­то при­вър­же­ни­ци­те на ЦСКА за­си­па­ха на­па­да­теля на “Ли­вър­пул” Джиб­рил Си­се по вре­ме на ма­ча. Та­зи проя­ва пра­во­за­щит­ни­те ор­га­ни­за­ции кла­си­ра­ха гриж­ли­во в гра­фа­та “проя­ва на аг­ре­си­вен ра­си­зъм и ксе­но­фо­бия”. От­но­ше­ние­то към ет­ни­чес­кия друг, цвет­но­ко­жия, он­зи, кой­то ис­то­рия­та на на­ро­да му е из­хвър­ли­ла от Аф­га­нис­тан, Ет­ио­пия или Дар­фур, за да го пре­вър­не в ими­гран­т, трябва да бъ­де проу­че­на. Необ­хо­ди­мо е да се “брък­не” на­дъл­бо­ко в кон­тек­ста на явле­ние­то бе­жа­нец и как ние се от­нас­яме към не­го.

То­ва е и цел­та на но­во­то из­след­ва­не “Пра­ва­та на миг­ран­ти­те в Бъл­га­рия” [1] . Кон­цеп­туал­на­та му рам­ка е из­ве­де­на от гло­бал­ния ма­щаб на меж­ду­на­род­ни­те миг­ра­цион­ни по­то­ци през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Въп­ро­си­те на ими­гра­ция­та зае­ха чел­на по­зи­ция в по­ли­ти­чес­ки­те и из­бор­ни де­ба­ти от меж­ду­на­род­ния по­ли­ти­чес­ки спек­тър. От ог­ром­ни­те про­тес­тни ми­тин­ги в САЩ ми­на­ла­та го­ди­на, как­то и дра­ма­тич­ни­те об­щес­тве­ни дис­ку­сии, кои­то я пос­лед­ва­ха, ве­че знаем кол­ко спор­на е тяхна­та ими­гра­цион­на по­ли­ти­ка. Не по-мал­ко шо­ки­ра­щи бяха бун­то­ве­те на “ет­ни­чес­ки­те дру­ги” в пред­гра­дия­та на Па­риж през 2005 г., до­ве­ли до дву­ме­сеч­но из­вън­ред­но по­ло­же­ние и раз­го­ре­ще­ни по­ле­ми­ки от­нос­но дис­кри­ми­на­ция­та и ин­тег­ра­ция­та на ими­гран­ти­те във Фран­ция. Ге­рой на по­зи­ция­та за “твър­да ръ­ка” то­га­ва ста­на вът­реш­ният ми­нис­тър Ни­ко­ла Сар­ко­зи, гот­вещ се днес за пре­зи­дент­ски­те из­бо­ри и със се­рио­зен шанс да ги спе­че­ли. Сар­ко­зи, как­то и мно­го дру­ги уп­рав­ни­ци от стра­ни, пре­тен­ди­ра­щи да са ли­де­ри в де­мок­ра­тич­но­то за­ко­но­да­телс­тво, се опи­ра­т и днес за необ­хо­ди­мос­тта от теж­ки рес­трик­ции спрямо ими­гран­ти­те, ка­муф­ли­ра­щи те­зи твър­ди мер­ки с об­щес­тве­но зна­чи­ми­те те­ми за тра­фи­ка на хо­ра, бор­ба с те­ро­риз­ма и ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност. Ина­че ка­за­но, в ре­зул­тат на же­ла­ние­то да бъ­дат пре­дот­вра­те­ни и ог­ра­ни­че­ни по­доб­ни явле­ния в раз­лич­ни ев­ропей­ски стра­ни и САЩ се въ­ве­до­ха мер­ки, кои­то чес­то гра­ни­чат с пра­во­за­щит­ни на­ру­ше­ния и непр­яка дис­кри­ми­на­ция в миг­ра­цион­ния про­цес. По-мал­ко по­пул­ярен е он­зи под­ход за ре­гу­ла­ция, кой­то е свър­зан с виж­да­не­то за миг­ра­ция­та ка­то пра­во­за­щи­тен проб­лем. Рез­лу­та­тът от не­го би бил въ­веж­да­не­то на мер­ки, кои­то да пре­дот­вратят на­ру­ше­ния­та на пра­ва­та на миг­ран­ти­те ка­то се по­добр­яват ме­ха­низ­ми­те за тяхна­та за­щи­та.

Къ­де е Бъл­га­рия в то­зи проб­лем?

Спо­ред дан­ни­те, пуб­ли­ку­ва­ни в Док­ла­да, ре­зул­тат от ко­ли­чес­тве­но­то проуч­ва­не, про­ве­де­но от “Га­лъп ин­тер­не­шъ­нъл”, как­то и нес­тан­дар­ти­зи­ра­ни­те ин­тер­вю­та с ли­де­ри и пред­ста­ви­те­ли на миг­рант­ски об­щнос­ти в Бъл­га­рия,[2] стра­на­та ни ста­ва все по-прив­ле­ка­тел­на за ико­но­ми­чес­ки­те ими­гран­ти. Тя е по-мал­ко прив­ле­ка­тел­на за чуж­ден­ци­те, тър­се­щи зак­ри­ла. През 2006 г. броят на пос­лед­ни­те про­дъл­жа­ва да на­мал­ява и към сеп­тем­ври дос­ти­га 445 ду­ши. В срав­не­ние- през 2005 г. по­тър­си­ли­те зак­ри­ла в Бъл­га­рия са би­ли 822 ду­ши от 38 стра­ни. Пър­ви­те 10 стра­ни на произ­ход на по­да­де­ни­те мол­би за по­лу­ча­ва­не на бе­жан­ски ста­тут (или друг) за пе­рио­да 1993-ок­том­ври 2006 са Аф­га­нис­тан, Ира­к, Ар­ме­ния, Сър­бия и Чер­на го­ра, Иран, без граж­данс­тво, Ни­ге­рия, Ал­жир, Тур­ция и Бан­гла­деш. Бъл­га­рия все още ос­та­ва тран­зит­на стра­на, но ин­те­ре­сът към за­сел­ва­не в нея е от стра­на на граж­да­ни от съ­сед­ни дър­жа­ви. Раз­ре­ше­ния за пос­тоя­нно пре­би­ва­ва­не през 2004 г. са би­ли из­да­де­ни на гръц­ки, тур­ски, ру­мън­ски и ма­ке­дон­ски граж­да­ни, как­то и граж­да­ни на Сър­бия и Чер­на го­ра. Се­риоз­но е уве­ли­че­ние­то на броя на пос­тоян­нно пре­би­ва­ва­щи­те ими­гран­ти от Тур­ция. Съ­що­то се от­нася и до съ­се­ди­те ни от Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния, жи­те­ли­те на коя­то все по-сил­но же­лаят да при­до­бият и бъл­гар­ско граж­данс­тво. Ин­те­ре­сът към за­сел­ва­не от стра­на на ими­гран­ти от Тур­ция и Ма­ке­до­ния по всяка ве­роя­тност се дъл­жи на оча­ква­ни­те въз­мож­нос­ти и пол­зи от вли­за­не­то на Бъл­га­рия в Ев­ро­пей­ския съюз. По ана­ло­ги­че­н на­чин мо­же да се об­ясни и на­рас­тва­щият ин­те­рес към стра­на­та от ими­гран­ти от Ки­тай и Ар­ме­ния.

Из­след­ва­не­то оче­рта­ва мно­го и раз­лич­ни осо­бе­нос­ти на си­туа­ция­та с бе­жан­ци­те у нас. Та­ка нап­ри­мер, сред­нос­та­тис­ти­чес­кият ими­гран­т в Бъл­га­рия е ви­со­ко об­ра­зо­ван: по­ве­че­то (54%) са за­вър­ши­ли сред­но об­ра­зо­ва­ние; 31% има­т вис­ше об­ра­зо­ва­ние (ба­ка­ла­вър­ска или ма­гис­тър­ска сте­пен); 2,1% при­те­жа­ват по-ви­со­ка ака­де­мич­на сте­пен, а приб­ли­зи­тел­но съ­щият про­цент има­т са­мо ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние.

И още. Во­де­ща­та при­чи­на за ус­та­нов­ява­не­то на голям про­цент от миг­рант­ска­та об­щност в стра­на­та е за­поч­ва­не на ра­бо­та тук. Вто­рият и тре­тият по зна­чи­мост мо­ти­ви е об­ра­зо­ва­ние и брак. Крат­кос­роч­но пре­би­ва­ва­щи­те и на­ту­ра­ли­зи­ра­ни­те ими­гран­ти мо­ти­ви­рат из­бо­ра си с об­ра­зо­ва­тел­ни­те въз­мож­нос­ти, кои­то стра­на­та пред­ла­га. За про­дъл­жи­тел­но пре­би­ва­ва­щи­те во­де­щият мо­тив е бил на­ми­ра­не­то на ра­бо­та. А пос­тоя­нно пре­би­ва­ва­щи­те са ре­зул­тат и от съ­би­ра­не на се­мей­ство­то. Лю­бо­пи­тен е фак­тът, че бе­жан­ци­те и чуж­ден­ци­те с ху­ма­ни­та­рен ста­тут и вре­мен­на зак­ри­ла са из­бра­ли да се ус­та­новят в Бъл­га­рия за­ра­ди страх от прес­лед­ва­не или дру­ги фор­ми на на­си­лие в род­ни­те им стра­ни.

При­пом­них за Джил­берт Си­се неслу­чай­но. От проуч­ва­не­то, про­ве­де­но сред чер­но­ко­жи ими­гран­ти през 2004 г.[3] ста­ва ясно, че 75% от ан­ке­ти­ра­ни­те са би­ли на­па­да­ни от скин­хедс по­не вед­нъж. А 85% приз­на­ват, че са би­ли обе­кт на ксе­но­фоб­ски из­каз­ва­ния и дей­ствия от стра­на на по­ли­ция­та.

И та­ка, не­за­ви­си­мо от опи­са­ни­те по-го­ре тен­ден­ции на уве­ли­ча­ва­не на ин­те­ре­са към стра­на­та ни по ико­но­ми­чес­ки при­чи­ни, не­га­тив­ни­те из­ме­ре­ния на от­но­ше­ния­та ни с “дру­ги­те” си ос­та­ват трай­ни. 6,2 % от ра­бо­те­щи­те ими­гран­ти спо­делят за дис­кри­ми­на­ция на ос­но­ва на ра­са или цвят на ко­жа­та. На па­за­ра на тру­да от­хвърл­яне­то на кан­ди­да­ту­ра­та за ра­бо­та са пре­дим­но на мъ­же от ки­тай­ска­та, аф­ри­кан­ска­та, ара­бска­та, ира­нска­та, аф­га­нис­тан­ска­та и ар­мен­ска­та об­щнос­ти. Или им се пред­ла­га нис­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на ра­бо­та.По­ра­ди фак­та, че зна­чи­те­лен про­цент от ими­гран­ти­те в Бъл­га­рия са дреб­ни пред­прие­ма­чи и тър­гов­ци, те ра­ботят из­вън ра­бот­но вре­ме. 16,4% (сред кои­то пре­дим­но мъ­же) ра­ботят без пре­къс­ва­не 7 дни в сед­ми­ца­та, 11,2% нямат пра­во или не пол­зват пла­тен го­ди­шен от­пуск, а 28% до­ри нямат пред­ста­ва, че има­т пра­во на по­доб­на при­до­бив­ка.

Дис­кри­ми­на­ция е на­ли­це и в кон­так­ти­те с ин­сти­ту­ции­те. Кол­ко­то до спеш­на по­мощ или съ­вет по ва­жен въп­рос - в слу­чаи на проб­ле­ми, свър­за­ни с уп­ражн­ява­не­то на тех­ни­те за­кон­ни пра­ва в Бъл­га­рия - ими­гран­ти­те раз­чи­тат в най-гол­яма сте­пен на со­циал­ни­те мре­жи и кон­так­ти ка­то се­мей­ство­то, прия­те­ли­те или съ­на­род­ни­ци­те. Дър­жав­ни­те ни ин­сти­ту­ции не пред­ставл­яват за бе­жа­не­ца зак­ри­ла, по­ра­ди поз­на­та­та ни бю­рок­ра­тич­ност и ни­сък ка­па­ци­тет да за­щи­та­ват пра­ва­та им.

А как ме­дии­те от­раз­яват об­ра­за на бе­жа­не­ца?

Не пи­тай­те. Спо­ред ед­но из­след­ва­не на ЦНЖ, предс­тве­но на Меж­ду­на­род­ния ден на то­ле­ран­тността, ри­то­ри­ка­та, с коя­то си слу­жат жур­на­лис­ти­те при ме­дий­но­то от­раз­ява­не, най-чес­то пред­ставя миг­ра­ция­та ка­то при­род­но бедс­твие или до­ри воен­но на­па­да­ние. За фи­нал, ще ци­ти­рам заг­ла­вие­то “Бе­жан­ци ни ата­ку­ва­т след 1 януа­ри”. По­доб­ни тек­сто­ве, на­ки­че­ни с та­ки­ва бом­бас­тич­ни заг­ла­вия зву­чат, спо­ред из­сле­до­ва­те­ли­те, “ка­то ре­пор­та­жи на воен­ни ко­рес­пон­ден­ти от фрон­то­ва­та ли­ния и би­ха мог­ли да фор­ми­рат об­щес­твен кли­мат, кой­то въз­прие­ма миг­ра­ция­та ка­то зап­ла­ха и да ста­нат не­вол­ни съу­час­тни­ци в по­ли­ти­чес­ко­то мо­но­по­ли­зи­ра­не на миг­ра­цион­ни­те въп­ро­си от ксе­но­фоб­ски на­цио­на­лис­ти”.

[1] Док­лад “Из­след­ва­не пра­ва­та на миг­ран­ти­те в Бъл­га­рия” - БХК, 2006 г., с фи­нан­со­ва­та под­кре­па на Ин­сти­тут От­во­ре­но об­щес­тво, обратно
[2] Ин­тер­вю­та­та са осъ­щес­тве­ни от ста­жант-из­сле­до­ва­теля на БХК Ми­ле­на Па­на­йо­то­ва. В тях са взе­ли уча­стие: Съ­ве­та на же­ни­те - бе­жан­ки, Кюрд­ския ин­фор­ма­цио­нен цен­тър, Па­лен­тин­ска­та асо­циа­ци­я в Бъл­га­рия, Аф­га­нис­тан­ско­то кул­тур­но дру­жес­тво, Ет­иоп­ско­то земл­ячес­ко дру­жес­тво, двуе­зич­но­то ара­бско-бъл­гар­ско спи­са­ние “Ма­рая”. Ин­тер­вюи­ра­ни бяха и пред­ста­ви­те­ли на Прог­ра­ма­та за прав­на за­щи­та на бе­жан­ци и ими­гран­ти на БХК, Бъл­гар­ски чер­вен кръст, Асо­циа­ция­та за ин­тег­ра­ция на бе­жан­ци и миг­ран­ти и Ка­ри­тас - Бъл­га­рия, обратно
[3] Прог­ра­ма за за­щи­та на бе­жан­ци и миг­ран­ти на БХК, обратно