Поправките в ЗДОИ - задава се двоен режим
- Последните промени в ЗДОИ ще ни лишат ли от достъп до информация или ще го направят по-труден? [*]
- Разбира се. Информацията, която се съхранява от публичните институции е определена два пъти. Веднъж тя се нарича обществена информация, а на друго място в закона се нарича информация от обществения сектор и до тази една и съща информация първата половина от закона предписва достъп при една процедура, при едни срокове, при едни цени, а втората половина от закона предписва достъп при друга процедура, по-високи цени, при доказване на интерес, при забрана на частичния достъп. Това вещае невероятен хаос, който ще доведе не само до по-ниска прозрачност, но и до по-малко информация за гражданите и за журналистите, за неправителствените организации, които са основните ползватели на закона за достъп до обществена информация, ще доведе до по-слабо и по-неинформирано обществено участие в процеса на вземането на решения.
- Защо зад европейска директива крият такова недоносче? Или такава промяна се прави съвсем целенасочено?
- Всъщност това което се случва е добър повод да се замислим как по принцип се въвеждат европейски стандарти в България. Често пъти това става на границата между невежеството и злоумишлеността, т. е. в някои случаи говорим за невежество, но част от тези случаи граничат с нежелание законът да стане добър, с желание нещата по възможност да се позамажат и така по един или друг начин да се улесни държавната администрация за сметка на правата на гражданите. Това не е изолиран случай. През 2002 г., когато се въведе Директивата за защита на личните данни, беше дадено определение на лични данни, в което съществуваше защитата на обществената идентичност на лицата. Така беше защитен тогавашният министър-председател Симеон Сакскобурготски от исканията за достъп до информация за неговото гражданство например. Това са абсурди. Категорично смятам, че именно заради тази вълна от възмущения, която в началото се надигна и от страна на медиите, и от общественици, и дори държавни служители, които се присъединиха към подписката от около 1100 души в нашата интернет страница под надслов “Не посягайте на Закона за достъп до обществена информация”, една от комисиите в Народното събрание отхвърли законопроекта. После обаче редиците бяха стегнати, вносителите демонстрираха мускули, защото ако те действително не желаят да развалят закона, ако те не желаят да ограничат правата на гражданите, трябваше да се замислят и проведат едно наистина обществено обсъждане, а не това, което направиха - обсъждане в транспортната комисия в парламента, която дори не е от комисиите, отговорни за приемането на този закон. Освен това, организираната от тях дискусия беше обявена от единия ден за другия, което не е сериозно. Но най-несериозното е, че вносителите не са склонни да слушат други мнения от страна на неправителствени организации, които от много години работят в сектора. Между другото, изпратените от нас становища бяха подигравани по грозен начин от страна не на други, а от депутати от комисията по въпросите на гражданското общество и медиите, нещо напълно недопустимо и неприлично в демократична страна. За сметка на това видяхме, че вносителите предпочитат да се придържат към изготвения за 15 дни проект, платен с пари на данъкоплатеца, възложен без обществена поръчка и без ясни критерии за това как да бъде написан. Трудно може да бъде коментирано това упорство, освен като завръщане на миналото и то на не толкова близкото минало, което се опитва някак си да се реабилитира и сега в 21 век да видим неща, които не са се виждали от преди около 30 години. Оттук нататък, разбира се, ние трябва да бдим преди всичко и много да внимаваме да не мине между капките този проектозакон. Трябва да се направи широко обществено обсъждане по какъв начин да бъде въведена Директивата или по-скоро онази част от нея, която регламентира публикуването в интернет на информация и да бъдат категорично изоставени тези абсолютно мракобеснически, никому ненужни текстове, които въвеждат нова процедура за искане на достъп до информация.
- Какво ще направи вашата неправителствена организация оттук нататък?
- Трябва да се има предвид, че настоящият вариант на законопроекта е противоконституционен. Изискването заявителите да доказват интерес е в пряко противоречие с чл. 41 от Конституцията и с тълкуването на Конституционния съд в неговото решение №7 от 1996 г. Чрез омбудсмана ние категорично ще сезираме Конституционния съд. Тъй като програма “Достъп до информация” никога не е била негативно настроена към каквито и да е инициативи, ще се опитаме да съдействаме на народните представители между първо и второ четене за подобряване на проектозакона. Но трябва да е ясно, че нашето становище е - в какъвто и вид да се приемат предлаганите в момента промени, все ще е лошо за прилагането на закона. Повторното използване на документи и ангажиментът за публикуване в интернет трябва да бъдат уредени поотделно. Ако пък се реши това да стане в Закона за достъп до обществена информация, нека се направи, както в другите закони в Европа.
[*] Вж. сп. “Обектив”, бр. 141. обратно Бел. ред. На 10 май Народното събрание прие на първо четене предложените поправки със 75 гласа “за”, 21 - “против” и 3 “въздържали се” обратно