Поправките в ЗДОИ - задава се двоен режим

- Последните промени в ЗДОИ ще ни лишат ли от достъп до информация или ще го направят по-труден? [*]
- Раз­би­ра се. Ин­фор­ма­ция­та, коя­то се съх­ран­ява от пуб­лич­ни­те ин­сти­ту­ции е оп­ре­де­ле­на два пъ­ти. Вед­нъж тя се на­ри­ча об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция, а на дру­го място в за­ко­на се на­ри­ча ин­фор­ма­ция от об­щес­тве­ния сек­тор и до та­зи ед­на и съ­ща ин­фор­ма­ция пър­ва­та по­ло­ви­на от за­ко­на пред­пис­ва дос­тъп при ед­на про­це­ду­ра, при ед­ни сро­ко­ве, при ед­ни це­ни, а вто­ра­та по­ло­ви­на от за­ко­на пред­пис­ва дос­тъп при дру­га про­це­ду­ра, по-ви­со­ки це­ни, при до­каз­ва­не на ин­те­рес, при заб­ра­на на час­тич­ния дос­тъп. То­ва ве­щае не­ве­роя­тен хаос, кой­то ще до­ве­де не са­мо до по-нис­ка проз­рач­ност, но и до по-мал­ко ин­фор­ма­ция за граж­да­ни­те и за жур­на­лис­ти­те, за неп­ра­ви­телс­тве­ни­те ор­га­ни­за­ции, кои­то са ос­нов­ни­те пол­зва­те­ли на за­ко­на за дос­тъп до об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция, ще до­ве­де до по-сла­бо и по-неин­фор­ми­ра­но об­щес­тве­но уча­стие в про­це­са на взе­ма­не­то на ре­ше­ния.

- За­що зад ев­ро­пей­ска ди­рек­ти­ва крият та­ко­ва не­до­нос­че? Или та­ка­ва пром­яна се пра­ви съв­сем це­ле­на­со­че­но?
- Всъщ­ност то­ва кое­то се случ­ва е до­бър по­вод да се за­мис­лим как по прин­цип се въ­веж­дат ев­ро­пей­ски стан­дар­ти в Бъл­га­рия. Чес­то пъ­ти то­ва ста­ва на гра­ни­ца­та меж­ду не­ве­жес­тво­то и злоу­ми­шлеността, т. е. в някои слу­чаи го­во­рим за не­ве­жес­тво, но част от те­зи слу­чаи гра­ни­чат с не­же­ла­ние за­ко­нът да ста­не до­бър, с же­ла­ние не­ща­та по въз­мож­ност да се по­за­ма­жат и та­ка по еди­н или друг на­чин да се уле­сни дър­жав­на­та ад­ми­нис­тра­ция за смет­ка на пра­ва­та на граж­да­ни­те. То­ва не е изо­ли­ра­н слу­чай. През 2002 г., ко­га­то се въ­ве­де Ди­рек­ти­ва­та за за­щи­та на лич­ни­те дан­ни, бе­ше да­де­но оп­ре­де­ле­ние на лич­ни дан­ни, в кое­то съ­щес­тву­ва­ше за­щи­та­та на об­щес­тве­на­та иде­нтич­нос­т на ли­ца­та. Та­ка бе­ше за­щи­тен то­га­ваш­ният ми­нис­тър-пред­се­да­тел Си­меон Сак­ско­бур­гот­ски от ис­ка­ния­та за дос­тъп до ин­фор­ма­ция за не­го­во­то граж­данс­тво нап­ри­мер. То­ва са аб­сур­ди. Ка­те­го­рич­но смятам, че име­нно за­ра­ди та­зи въл­на от въз­му­ще­ния, коя­то в на­ча­ло­то се на­диг­на и от стра­на на ме­дии­те, и от об­щес­тве­ни­ци, и до­ри дър­жав­ни слу­жи­те­ли, кои­то се присъединиха към под­пис­ка­та от око­ло 1100 души в на­ша­та ин­тер­нет стра­ни­ца под над­слов “Не пос­ягай­те на За­ко­на за дос­тъп до об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция”, ед­на от ко­ми­сии­те в На­род­но­то съб­ра­ние от­хвър­ли за­ко­ноп­роек­та. Пос­ле оба­че ре­ди­ци­те бяха стег­на­ти, вно­си­те­ли­те де­монс­три­ра­ха мус­ку­ли, за­що­то ако те дей­стви­тел­но не же­лаят да раз­валят за­ко­на, ако те не же­лаят да ог­ра­ни­чат пра­ва­та на граж­да­ни­те, трябва­ше да се за­мислят и про­ве­дат ед­но наис­ти­на об­щес­тве­но об­съж­да­не, а не то­ва, кое­то нап­ра­ви­ха - об­съж­да­не в тран­спор­тна­та ко­ми­сия в пар­ла­мен­та, коя­то до­ри не е от ко­ми­сии­те, от­го­вор­ни за прие­ма­не­то на то­зи за­кон. Ос­вен то­ва, ор­га­ни­зи­ра­на­та от тях дис­ку­сия бе­ше об­яве­на от еди­ни­я ден за дру­гия, кое­то не е се­риоз­но. Но най-не­се­риоз­но­то е, че вно­си­те­ли­те не са склон­ни да слу­шат дру­ги мне­ния от стра­на на неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции, кои­то от мно­го го­ди­ни ра­ботят в сек­то­ра. Меж­ду дру­го­то, из­пра­те­ни­те от нас ста­но­ви­ща бяха по­диг­ра­ва­ни по гро­зен на­чин от стра­на не на дру­ги, а от де­пу­та­ти от ко­ми­сия­та по въп­ро­си­те на граж­дан­ско­то об­щес­тво и ме­дии­те, не­що на­пъл­но не­до­пус­ти­мо и неп­ри­лич­но в де­мок­ра­тич­на стра­на. За смет­ка на то­ва видя­хме, че вно­си­те­ли­те пред­по­чи­тат да се при­дър­жат към из­гот­ве­ния за 15 дни проект, пла­тен с па­ри на да­нъ­коп­ла­те­ца, въз­ло­жен без об­щес­тве­на по­ръч­ка и без ясни кри­те­рии за то­ва как да бъ­де на­пи­сан. Труд­но мо­же да бъ­де ко­мен­ти­ра­но то­ва упо­рство, ос­вен ка­то зав­ръ­ща­не на ми­на­ло­то и то на не тол­ко­ва близ­ко­то ми­на­ло, кое­то се опи­тва някак си да се реа­би­ли­ти­ра и се­га в 21 век да ви­дим не­ща, кои­то не са се виж­да­ли от пре­ди око­ло 30 го­ди­ни. От­тук на­та­тък, раз­би­ра се, ние трябва да бдим пре­ди всич­ко и мно­го да вни­ма­ва­ме да не ми­не меж­ду кап­ки­те то­зи проек­то­за­кон. Трябва да се нап­ра­ви ши­ро­ко об­щес­тве­но об­съж­да­не по ка­къв на­чин да бъ­де въ­ве­де­на Ди­рек­ти­ва­та или по-ско­ро она­зи част от нея, коя­то рег­ла­мен­ти­ра пуб­ли­ку­ва­не­то в ин­тер­нет на ин­фор­ма­ция и да бъ­дат ка­те­го­рич­но изо­ста­ве­ни те­зи аб­со­лют­но мра­ко­бес­ни­чес­ки, ни­ко­му не­нуж­ни тек­сто­ве, кои­то въ­веж­дат но­ва про­це­ду­ра за ис­ка­не на дос­тъп до ин­фор­ма­ция.

- Как­во ще нап­ра­ви ва­ша­та неп­ра­ви­телс­тве­на ор­га­ни­за­ция оттук на­та­тък?
- Трябва да се има пред­вид, че нас­тоя­щият ва­риант на за­ко­ноп­роек­та е про­ти­во­кон­сти­ту­цио­нен. Изи­сква­не­то зая­ви­те­ли­те да до­каз­ват ин­те­рес е в пряко про­ти­во­ре­чие с чл. 41 от Кон­сти­ту­ция­та и с тъл­ку­ва­не­то на Кон­сти­ту­цион­ния съд в не­го­во­то ре­ше­ние №7 от 1996 г. Чрез ом­буд­сма­на ние ка­те­го­рич­но ще се­зи­ра­ме Кон­сти­ту­цион­ния съд. Тъй ка­то прог­ра­ма “Дос­тъп до ин­фор­ма­ция” ни­ко­га не е би­ла не­га­тив­но нас­трое­на към как­ви­то и да е ини­циа­ти­ви, ще се опи­та­ме да съ­дей­ства­ме на на­род­ни­те пред­ста­ви­те­ли меж­ду пър­во и вто­ро че­те­не за по­добр­ява­не на проек­то­за­ко­на. Но трябва да е ясно, че на­ше­то ста­но­ви­ще е - в ка­къв­то и вид да се прие­мат пред­ла­га­ни­те в мо­мен­та про­ме­ни, все ще е ло­шо за при­ла­га­не­то на за­ко­на. Пов­тор­но­то из­пол­зва­не на до­ку­мен­ти и ан­га­жи­мен­тът за пуб­ли­ку­ва­не в ин­тер­нет трябва да бъ­дат уре­де­ни поот­дел­но. Ако пък се ре­ши то­ва да ста­не в За­ко­на за дос­тъп до об­щес­тве­на ин­фор­ма­ция, нека се направи, как­то в дру­ги­те за­ко­ни в Ев­ро­па.

[*] Вж. сп. “Обектив”, бр. 141. обратно Бел. ред. На 10 май Народното събрание прие на първо четене предложените поправки със 75 гласа “за”, 21 - “против” и 3 “въздържали се” обратно