Поредна "бомба" с ислямистката опасност

На 20 фев­руа­ри гръм­на по­ред­на­та ме­дий­на “бом­ба” - служ­би­те са хва­на­ли че­ти­ри­ма ис­лямис­ти, пред­вож­да­ни от бив­шия со­фий­ски мюф­тия Али Хай­ре­дин. Та­зи “о­пас­на гру­па” про­повя­два­ла “ра­ди­ка­лен ис­лям, ид­ео­ло­гия­та на джи­ха­диз­ма (?) и ва­ха­биз­ма”, има­ла “връз­ки със заб­ра­не­ни ис­лямски ор­га­ни­за­ции и най-ве­че с из­го­не­ния пре­ди шест го­ди­ни йор­да­нец Ах­мад Му­са”. В ак­ти­ва на “прес­тъп­на­та ор­га­ни­за­ция”, коя­то “се крие” зад ед­на са­ма по се­бе си по­доз­ри­тел­на НПО “Съюз на мю­сюл­ма­ни­те в Бъл­га­рия” (СМБ) с пред­се­да­тел съ­щия то­зи Хай­ре­дин има и дру­ги нап­ра­во ужа­сни не­ща - око­ло 30 ду­ши, пре­ми­на­ли от хрис­тиян­ство­то в ис­ляма, а при оби­ска в офи­са й на­ме­ри­ли - поз­най­те как­во! - по­зи­ви. И те­зи по­зи­ви при­зо­ва­ва­ли към ед­но вле­ден­ява­що кръв­та прес­тъп­ле­ние - неу­час­тие в из­бо­ри!

В то­зи кок­тейл от не­ле­пос­ти най-ин­те­рес­но­то е на­чи­нът, по кой­то “прес­тъп­ни­ци­те” са вър­ше­ли раз­ру­ши­тел­на­та си дей­ност - чрез Ин­тер­нет, чрез сай­то­ве. Име­нно “раз­би­ва­не­то” на две та­ки­ва еле­ктрон­ни ме­дии е краят на дъл­го деб­не­не от стра­на на служ­би­те (все­ки мо­же да си пред­ста­ви из­ну­ри­тел­ния им труд, из­раз­яващ се в се­де­не пред мо­ни­то­ри­те), уве­нча­но със 72-ча­со­во за­дър­жа­не и пов­ди­га­не на об­ви­не­ние по чл. 108 и 109 от НК [1] и най-ве­че с ог­ром­на шу­мо­те­ви­ца в ме­дии­те. За­вал­яха де­жур­ни­те ко­мен­та­ри и още по-де­жур­ни­те пи­та­ния: кой фи­нан­си­ра, кой стои зад тях, не е ли “Ал Кай­да”, как­ва им е връз­ка­та с “о­пас­ния ис­лямист” Ах­мад Му­са, кой ги е обу­чи­л и т.н. От­го­во­ри­те от ро­да на то­ва, че СМБ в Бъл­га­рия де фак­то не фун­кцио­ни­ра, за­що­то няма па­ри (из­дър­жа се са­мо от член­ски внос, две тре­ти от кой­то оти­ва за наем на офис), че цел­та на ор­га­ни­за­ция­та е да про­ти­во­дей­ства на ек­стре­миз­ма, че па­ри от чуж­би­на не са по­лу­ча­ва­ни, че връз­ка с Му­са не се под­дър­жа бяха пос­рещ­на­ти с оче­вид­но не­до­ве­рие от ре­пор­те­ри­те, кое­то си ли­че­ше по без­край­ни­те “у­точн­ява­щи” въп­ро­си на прес­кон­фе­рен­ция­та на СМБ на 25 фев­руа­ри.

Как­то и след­ва­ше да се оча­ква, вед­на­га се на­ме­ри­ха ко­мен­та­то­ри, кои­то ве­що разя­сни­ха на пуб­ли­ка­та за как­во всъщ­ност иде реч.

Вой­нстве­на­та ав­тор­ка на в-к “Мо­ни­тор” Маг­да­ле­на Та­ше­ва вед­на­га видя “те­ро­рис­тич­на клет­ка в Бъл­га­рия” и зая­ви, че ако “исл­ямис­ти­те на по­ред­на­та те­ро­рис­тич­на клет­ка в Бъл­га­рия - та­зи на бив­шия мюф­тия Хай­ре­дин, бяха раз­кри­ти в дру­га ев­ро­пей­ска стра­на, до­се­га щяха да тър­кат по­да в Гуан­та­на­мо бей.” Но, с гор­чи­ви­на зак­лю­ча­ва ав­тор­ка­та, от то­ва, че - “­фак­тът, че Бъл­га­рия фун­кцио­ни­ра ка­то ре­гио­на­лен щаб на ис­лямския те­рор бла­го­да­ре­ние на по­ли­ти­чес­ка­та зак­ри­ла на ДПС, БСП, СДС и НДСВ, е све­тов­но из­вес­тен” (в-к “Мо­ни­тор”, 23 фев­руа­ри 2007 г.) не след­ва ни­що. И как ли да след­ва, ка­то в за­ве­ра­та е вклю­че­на цяла­та уп­равл­ява­ща коа­ли­ция! По слу­чай за­поч­ва­ща­та епи­чна бит­ка сре­щу “ра­ди­кал­ния ис­лям” въз­кръс­на и по­заб­ра­ве­ният от­ко­ле­шен бо­рец сре­щу “сек­ти­те” Диа­на Пет­ро­ва. Пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни тя из­пи­са хил­яди ре­до­ве - глав­но в “Труд” - сре­щу “сек­ти­те”. Но след 1998 г. “сек­ти­те” из­чез­на­ха от об­щес­тве­ния хо­ри­зонт (а всъщ­ност, по­лу­чи­ли ди­рек­ти­ва от­го­ре, служ­би­те прес­та­на­ха, по­не пуб­лич­но, да се за­ни­ма­ват с тях) и вдъх­но­ве­ние­то на ав­тор­ка­та сек­на. Но но­вият по­вод й да­де но­ва твор­чес­ка ис­кра и тя на­пи­са ста­тия “Вир­туа­лен джи­хад в bg сай­то­ве” в броя на в-к “Се­га” от 22 фев­руа­ри. В нея пре­раз­каз­ва част от съ­дър­жа­ние­то на ве­че не­дос­тъп­ни­те [2] за оби­кно­ве­ни­я по­се­ти­тел сай­то­ве и се уп­ражн­ява на те­ма “джи­хад”: “По­ве­че от ме­сец на та­зи стра­ни­ца мо­же­ше да се про­че­те ста­тия­та на Шейх ибн Бааз, пос­ве­те­на на джи­ха­да. Джи­ха­дът про­тив не­вер­ни­ци­те и ли­це­ме­ри­те е че­ти­ри ви­да: със сър­це­то, ези­ка, бо­гатс­тво­то и са­мия се­бе си. Джи­ха­дът сре­щу не­вер­ни­ци­те е по­ве­че от фи­зи­чес­ка бор­ба, как­то джи­ха­дът сре­щу ли­це­ме­ри­те е по­ве­че от из­пол­зва­не на ду­ми и ид­еи". И още: "Ал­лах е раз­по­ре­дил джи­ха­да за всич­ки мю­сюл­ма­ни и те трябва да се борят сре­щу вра­го­ве­те на Ал­лах, до­ка­то брат­ята им пос­тиг­нат по­бе­да. Ако не нап­равят то­ва, те са греш­ни­ци, но ако дос­та­тъч­но хо­ра се зае­мат да нап­равят то­ва, ос­та­на­ли­те се ос­во­бож­да­ват от за­дъл­же­ние­то" (в-к “Се­га”, 23 фев­руа­ри 2007 г.). Тук глав­но­то е тъл­ку­ва­ние­то - джи­хад е све­ще­на вой­на, тя се во­ди сре­щу вра­га. А кой е вра­гът? Ние, раз­би­ра се, хрис­тия­ни­те, ци­ви­ли­зо­ва­ни­те, но­си­те­ли­те на прог­ре­са. Пред та­зи стра­хо­ви­та кар­ти­на об­ясне­ния­та, че ис­тин­ско­то, ка­но­нич­но зна­че­ние на тер­ми­на “джи­хад” е бор­ба сре­щу зло­то в са­мия се­бе си, за по­ве­че вяра в Ал­ла­ха, че то­ва всъщ­ност е пътят на са­моу­съ­вър­шенс­тва­не­то във вяра­та, зву­чат наив­но и се въз­прие­мат ка­то от­вли­ча­ща вни­ма­ние­то ма­нев­ра.

Но в цяла­та та­зи не­за­вър­ше­на ис­то­рия мо­жем да ви­дим еди­н мно­го опа­се­н ре­зул­тат и ед­но още по-опа­сно по­ку­ше­ние сре­щу ос­нов­ни граж­дан­ски сво­бо­ди. Ре­зул­та­тът е, че чрез аре­ста и най-ве­че на ме­дий­ния шум око­ло не­го, в ду­ши­те на мно­зи­на по­тен­циал­ни пос­ле­до­ва­те­ли на СМБ ве­че има съм­не­ние. Те по пра­ви­ло нямат ком­пют­ри, а и сай­то­ве­те ве­че ги няма, та­ка че не мо­гат да про­верят наис­ти­на ли бившия мюфтия и прия­те­ли­те му “зап­лаш­ват ус­та­но­ве­ния с Кон­сти­ту­ция­та ред”[3] . Но щом “по те­ле­ви­зия­та” каз­ват, че Хай­ре­дин, сай­то­ве­те и СМБ има­т не­що об­що с ис­лямския те­ро­ри­зъм, то ра­зум­но­то по­ве­де­ние е да се стои да­леч от не­го, за­що­то, мислят си мно­го хо­ра, няма дим без огъ­н. Та­ка - с уми­съ­л или не - в умо­ве­те на мно­зи­на дис­кре­ди­та­ция­та е пос­тиг­на­та. Три­кът дей­ства прос­то и ефе­ктив­но. Ще има съд, но той ще е след тол­ко­ва вре­ме, че всич­ки ще са заб­ра­ви­ли за как­во е. Той най-ве­роя­тно ще от­хвър­ли всич­ки об­ви­не­ния. Но от то­ва няма да ста­не ме­дий­но съ­би­тие, а хил­яди хо­ра ще си мислят, че “тук има не­що гни­ло”. Та­ка­ва е ло­ги­ка­та на ма­со­ва­та про­па­ган­да.

А осо­бе­но опа­сно­то е, че ни­кой - бук­вал­но ни­кой - не си за­да­де въп­ро­са как та­ка спец­служ­би­те ще спи­рат сай­то­ве? Къ­де се на­ми­ра­ме - в ЕС или в Се­вер­на Ко­рея? Ни­кой не се по­пи­та как­во в края на краи­ща­та са те­зи сай­то­ве и мо­гат ли ей-та­ка да бъ­дат “раз­би­ти”? Не­ка си пред­ста­вим, че ут­ре на власт дой­де - чрез прев­рат - воен­на хун­та. Пър­во­то, кое­то та­ки­ва шай­ки се опи­тва­т да правят, е да сус­пен­ди­рат сво­бо­да­та на сло­во­то. Чис­то фи­зи­чес­ки то­ва ще из­глеж­да та­ка: в ре­дак­ции­те на “24 ча­са”, “Труд” и го­ле­ми­те те­ле­ви­зии ид­ват ро­ти вой­ни­ци и със си­ла спи­рат пе­ча­тар­ски­те ма­ши­ни или пре­къс­ват из­лъч­ва­не­то на те­ле­ви­зион­ния сиг­нал. Дру­гоя­че не мо­же ста­не. Но “да раз­биеш” сайт е тол­ко­ва лес­но - прос­то пра­виш някол­ко ма­ни­пу­ла­ции с ком­пю­тър и всич­ко е го­то­во. Ала въп­ро­сът е в то­ва, че меж­ду нах­лу­ва­не­то на вой­ни­ци­те и ком­пю­тър­ни­те опе­ра­ции няма раз­ли­ка. И две­те са край­на фор­ма на цен­зу­ра, пъл­но за­ду­ша­ва­не на сво­бо­да­та на сло­во­то. Но ако спи­ра­не­то на вес­тник е мис­ли­мо все пак са­мо при из­клю­чи­тел­ни об­стоя­телс­тва, то спи­ра­не­то на друг тип ме­дия - еле­ктро­ни сай­то­ве, се схва­ща ка­то не­що ед­ва ли не нор­мал­но. За­що­то сай­тът не се мис­ли за то­ва, кое­то е - ме­дия, средс­тво за ма­со­ва ин­фор­ма­ция. По то­зи на­чин той е за­щи­тен по­не от три чле­на на Кон­сти­ту­ция­та, как­то и от чл. 10 на Ев­ро­пей­ска­та кон­вен­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка. Спо­ред чл. 39 от ос­нов­ния ни за­кон “все­ки има пра­во да из­раз­ява мне­ние и да го раз­прос­тран­ява чрез сло­во - пис­ме­но или ус­тно, чрез звук, изо­бра­же­ние или по друг на­чин.”, съг­лас­но чл. 41 “ все­ки има пра­во да тър­си, по­лу­ча­ва и раз­прос­тран­ява ин­фор­ма­ция.”. Вярно е, че “о­съ­щест­вява­не­то” на те­зи пра­ва “не мо­же да бъ­де на­со­че­но сре­щу пра­ва­та и доб­ро­то име на дру­ги­те граж­да­ни, как­то и сре­щу на­цио­нал­на­та си­гур­ност, об­щес­тве­ния ред, на­род­но­то здра­ве и мо­ра­ла.”. Но че мне­ния­та и ин­фор­ма­ция­та по­па­дат в по­ле­то на ог­ра­ни­че­ния­та на два­та кон­сти­ту­цион­ни тек­ста трябва да се до­ка­же в от­крит съ­де­бен про­цес. То­ва ни каз­ва и член 40, спо­ред кой­то “(1) Пе­ча­тът и дру­ги­те средс­тва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция са сво­бод­ни и не под­ле­жат на цен­зу­ра. (2) Спи­ра­не­то и кон­фис­ка­ция­та на пе­чат­но из­да­ние или на друг но­си­тел на ин­фор­ма­ция се до­пус­кат са­мо въз ос­но­ва на акт на съ­деб­на­та власт, ко­га­то се на­кърн­яват доб­ри­те нра­ви или се съ­дър­жат при­зи­ви за на­силс­тве­на пром­яна на кон­сти­ту­цион­но ус­та­но­ве­ния ред, за из­вър­шва­не на прес­тъп­ле­ние или за на­си­лие над лич­нос­тта. Ако в срок от 24 ча­са не пос­лед­ва кон­фис­ка­ция, спи­ра­не­то преус­та­нов­ява дей­ствие­то си.”

По­пи­тах г-н Хай­ре­дин да­ли са му по­ка­за­ли про­ку­рор­ско раз­по­реж­да­не за “раз­би­ва­не­то” на два­та сай­та и той от­го­во­ри от­ри­ца­тел­но. Не е ясно да­ли има та­ко­ва. Ве­роя­тно, не за­що­то то под­ле­жи на об­жал­ва­не, а из­зе­ти­те ком­пют­ри, чрез кои­то се раз­прос­тран­ява ин­фор­ма­ция­та, т.е. се осъ­щест­вява ме­дий­на­та фун­кция на сай­то­ве­те, са прос­то “ве­щес­тве­ни до­ка­за­телс­тва” и ка­то та­ки­ва мо­гат да си седят в скла­до­ве­те на НСС произ­вол­но дъл­го вре­ме. С дру­ги ду­ми, спи­ра­не­то на два­та сай­та е произ­вол­на, пос­та­но­ве­на без как­во­то и да е ре­ше­ние на ком­пе­тен­тен съд цен­зу­ра в стра­на, коя­то твър­ди в Кон­сти­ту­ция­та си, че “пе­ча­тът и дру­ги­те средс­тва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция. са сво­бод­ни и не под­ле­жат на цен­зу­ра”. То­ва е осо­бе­но теж­ко на­ру­ше­ние на сво­бо­да­та на сло­во­то и на сво­бо­да­та на ре­ли­гия­та.

Във вре­ме, ко­га­то еле­ктрон­ни­те СМИ все по­ве­че из­мес­тват тра­ди­цион­ни­те, дей­ствия­та на НСС и на съот­вет­ни­те про­ку­ро­ри пред­ставл­яват осо­бе­но из­вън­ред­но за цяла­та де­мок­ра­ция в Бъл­га­рия пре­це­ден­ти за то­ва трябва да се го­во­ри ви­со­ко се­га. Ко­га­то “раз­бият” еле­ктрон­ни вес­тни­ци, при ус­ло­вие че хар­тие­но­то ко­пие все­ки ще си пе­ча­та на прин­те­ра, ако ис­ка, как­ва­то е оче­вид­на­та тен­ден­ция на раз­ви­тие­то на ме­дии­те, ще е ве­че къс­но.

[1] За про­повя­два­не на фа­шис­тка или дру­га ан­ти­де­мок­ра­тич­на ид­ео­ло­гия или на­силс­тве­но из­мен­яне на кон­сти­ту­цион­ния строй и за об­ра­зу­ва­не или ръ­ко­во­де­не на гру­па, коя­то це­ли да из­вър­ши прес­тъп­ле­ние сре­щу Ре­пуб­ли­ка­та. обратно
[2] В слу­чая ще прие­мем бла­гос­клон­но­то пред­по­ло­же­ние, че ав­тор­ка­та прос­то е сле­ди­ла сай­то­ве­те до­ка­то са би­ли ак­тив­ни, а не че из­точ­ни­ци от служ­би­те са й пре­дос­та­ви­ли ин­фор­ма­ция, коя­то ве­че няма как да бъ­де дос­тиг­на­та, обратно
[3] Не мо­га да не спо­ме­на, че ед­но от глав­ни­те “до­ка­за­телс­тва” за та­зи -зап­ла­ха” е на­ли­чие­то на т.н. “ду­хов­на съп­ру­га” на Али Хай­ре­дин - Ан­ио­ла Ди­мо­ва. Тя би­ла сви­де­телс­тво, че те­зи хо­ра приз­на­ва­ли са­мо Ша­риа­та с не­го­ви­те раз­ре­ше­ни до 4 съп­ру­ги, а то­ва зна­че­ло, че ата­ку­ва­т граж­дан­ския брак и от там - кон­сти­ту­цион­ния ред. Тук дей­стви­тел­но ко­мен­та­рът е из­ли­шен. обратно