Пра­ва­та на чо­ве­ка след европри­съе­ди­ня­ва­не­то

Как­во по­каз­ва опи­тъ­т на но­ви­те чле­но­ве на ЕС от Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па?

Ус­ло­вие за членс­тво­то в Ев­ро­пей­ския съюз е га­ран­ти­ра­не­то от дър­жа­ви­те на пра­ва­та на чо­ве­ка и за­щи­та­та на мал­цинс­тва­та.

Прие­ма­не­то в съю­за оба­че не оз­на­ча­ва, че дър­жа­ви­те преус­та­нов­яват про­веж­да­не­то на ре­фор­ми за по­добр­ява­не на със­тоя­ние­то на пра­ва­та на чо­ве­ка. Пуб­ли­ку­ва­но­то нас­ко­ро из­след­ва­не на Ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” - “Две го­ди­ни след при­съе­дин­ява­не­то към ЕС - рис­ко­ве и пре­диз­ви­ка­телс­тва пред но­ви­те дър­жа­ви-член­ки”, ни да­ва въз­мож­ност да ус­та­но­вим в как­ви на­со­ки ще ра­ботят пра­во­за­щит­ни­ци­те от най-но­ви­те чле­но­ве.

Про­ме­ни­те, кои­то се случ­ват в об­лас­тта на пра­ва­та на чо­ве­ка в осе­мте дър­жа­ви от Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па, кои­то се при­съе­ди­ни­ха към ЕС през 2004 г., по­каз­ват две тен­ден­ции. Пър­ва­та е, че но­ви­те чле­но­ве про­веж­дат под влия­ние на ЕС ин­сти­ту­цио­нал­ни ре­фор­ми за по­добр­ява­не на за­щи­та­та на пра­ва­та на чо­ве­ка. Вто­ра­та е свър­за­на с поя­ва­та на но­ви проб­ле­ми, кои­то мо­гат да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни ка­то спе­ци­фич­ни за ин­тег­ра­ция­та. Те включ­ват: за­сил­ва­не на ксе­но­фо­бия­та и ра­сиз­ма, от­слаб­ва­не на со­циал­на­та за­щи­та и ра­венс­тво, пром­яна във фи­нан­си­ра­не­то и ад­ми­нис­три­ра­не­то на проек­ти­те на пра­во­за­щит­ни­те ор­га­ни­за­ции.

ИН­СТИ­ТУ­ЦИО­НАЛ­НИ РЕ­ФОР­МИ, КОИ­ТО ТРЯБВА ДА ПО­ДОБРЯТ ЗА­ЩИ­ТА­ТА НА ПРА­ВА­ТА НА ЧО­ВЕ­КА

Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия е об­яви­ла 2007 г. за Ев­ро­пей­ска го­ди­на на рав­ни­те въз­мож­нос­ти за всич­ки. За дър­жа­ви­те-член­ки от Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па пре­диз­ви­ка­телс­тва­та с рав­ни­те въз­мож­нос­ти са свър­за­ни със за­щи­та на мал­цинс­тва­та (най-ве­че на ро­ми­те) и по­добр­ява­не на фак­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние на же­ни­те.

До­ка­то опа­снос­тта от ма­со­ви на­ру­ше­ния на пра­ва­та на чо­ве­ка в За­пад­на Ев­ро­па е свър­за­на с дей­ствия­та на пра­ви­телс­тва­та в бор­ба­та сре­щу те­ро­риз­ма, в Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па ма­со­ви­те на­ру­ше­ния се из­вър­шват в ром­ски­те ге­та. След раз­ши­ре­ние­то на ЕС през 2004 г. ро­ми­те са най-гол­ямо­то мал­цинс­тво в ЕС. (След прие­ма­не­то на Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния те са меж­ду 5-6 ми­лио­на.) По­ра­ди та­зи при­чи­на ев­ро­пей­ски­те ин­сти­ту­ции на­ло­жи­ха си­лен на­тиск вър­ху кан­ди­да­ти­те за членс­тво за из­ра­бот­ва­не на по­ли­ти­ки и прог­ра­ми за ин­тег­ра­ция на ро­ми­те.

Някол­ко го­ди­ни след при­съе­дин­ява­не­то как­то пра­во­за­щит­ни­ци­те, та­ка и са­ма­та Ев­ро­пей­ска ко­ми­сия, ус­та­но­ви, че дър­жав­ни­те по­ли­ти­ки не да­ват оча­ква­ни­те ре­зул­та­ти. Най-чес­то пра­ви­телс­тва­та са об­вин­ява­ни за неус­пе­ха, тъй ка­то пред­прие­мат ad hoc ини­циа­ти­ви, в кои­то не уча­ства­т са­ми­те ро­ми. Стра­те­гии­те не се при­ла­гат съоб­раз­но кон­крет­ни­те нуж­ди. Фи­нан­си­ра­не­то не се раз­ход­ва ефе­ктив­но. Лип­сва об­щес­тве­на под­кре­па. През 2005 г., нап­ри­мер, сло­ваш­кият Кон­сти­ту­цио­нен съд на­ме­ри за про­ти­во­кон­сти­ту­цион­ни вре­мен­ни­те по­ло­жи­тел­ни­те мер­ки, кои­то след дъл­ги де­ба­ти пар­ла­мен­тът до­пус­на, че мо­гат да бъ­дат пред­прие­ти за из­равн­ява­не на въз­мож­нос­ти­те на мал­цинс­тва­та.

Дру­ги об­вин­яват ев­ро­пей­ски­те ин­сти­ту­ции за сла­би­те ре­зул­та­ти, тъй ка­то ЕС не наб­лю­да­ва из­пъл­не­ние­то на за­дъл­же­ния­та на пра­ви­телс­тва­та по на­цио­нал­ни­те прог­ра­ми за ин­тег­ра­ция. През 2005 г., нап­ри­мер, бе­ше от­хвър­ле­но пред­ло­же­ние в Ев­ро­пей­ския пар­ла­мент за наб­лю­де­ние с та­зи цел в Сло­ва­кия. По­ра­ди лип­са­та на вън­шен кон­трол пра­ви­телс­тве­ни­те по­ли­ти­ки­те за ро­ми­те са се мар­ги­на­ли­зи­ра­ни, по­доб­но на са­ми­те ро­ми.

Лип­са­та на по­доб­ре­ние на по­ло­же­ние­то на ро­ми­те мо­же да до­ве­де на мес­та до кон­флик­ти, ка­то то­зи в сло­ваш­ко­то ге­то Тре­би­зор през 2004 г., или ма­со­ви раз­пра­ви, ка­то в сло­вен­ско­то се­ло Ам­брус през 2006 г. Ма­кар че във всич­ки но­ви чле­но­ве на ЕС се водят съ­деб­ни де­ла за дис­кри­ми­на­ция сре­щу ро­ми­те, те не са в със­тоя­ние да пре­дот­вратят нап­ре­же­ния­та, по­ро­де­ни от бед­ността, без­ра­бо­ти­ца­та, ог­ра­ни­ча­ва­не­то и пре­мах­ва­не­то на со­циал­ни­те по­мо­щи, чес­ти­те раз­сел­ва­ния, лип­са­та на за­щи­та от стра­на на по­ли­ция­та сре­щу лих­ва­ри и ре­ке­тьо­ри в ге­та­та.

При­съе­дин­ява­не­то към ЕС на­со­чи вни­ма­ние­то към рол­ята на же­ни­те в уп­рав­ле­ние­то и рав­но­то зап­ла­ща­не на тех­ния труд. При­чи­на за то­ва бяха ев­ро­пей­ски­те по­ли­ти­ки и за­ко­но­да­телс­тво за из­равн­ява­не на въз­мож­нос­ти­те на мъ­же­те и же­ни­те. Днес съ­щес­тву­ват мно­гоб­рой­ни ор­га­ни­за­ции, кои­то ло­би­рат за ра­венс­тво на по­ло­ве­те и за­щи­та­ват же­ни­те от дис­кри­ми­на­ция. През 2005 г. в Че­хия бе­ше съз­да­де­на пар­тия Ра­венс­тво, чия­то по­ли­ти­чес­ка плат­фор­ма е на­со­че­на към по­добр­ява­не на по­ло­же­ние­то на же­ни­те.

Съ­деб­ни­те ре­фор­ми в дър­жа­ви­те от Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па през пос­лед­ни­те три го­ди­ни целят га­ран­ти­ра­не на спра­вед­ли­вос­тта на съ­деб­но­то произ­водс­тво. Мер­ки­те, кои­то бяха прие­ти през пос­лед­ни­те го­ди­ни, трябва да до­ве­дат до ус­кор­ява­не на раз­глеж­да­не­то на де­ла­та и до пре­дос­тав­яне на прав­на по­мощ на граж­да­ни­те, кои­то же­лаят да бъ­дат пред­ставл­ява­ни от ад­во­кат, но нямат средс­тва да си нае­мат та­къв. За­ко­но­да­телс­тво­то на ЕС сти­му­ли­ра прие­ма­не­то на за­ко­ни за прав­на­та по­мощ и из­граж­да­не­то на мре­жи от ад­во­ка­ти, кои­то да под­по­ма­гат граж­да­ни­те в граж­дан­ски и на­ка­за­тел­ни де­ла. През 2004-2006 г. та­ки­ва за­ко­ни бяха прие­ти в Лат­вия, Ки­пър, Пол­ша, Ес­то­ния и Лат­вия.

След при­съе­дин­ява­не­то към ЕС пра­ви­телс­тва­та на Ес­то­ния, Лат­вия и Лит­ва за­поч­на­ха ин­фрас­трук­тур­ни проек­ти за по­добр­ява­не на ма­те­риал­ни­те ус­ло­вия в зат­во­ри­те и мес­та­та за за­дър­жа­не.

Във всич­ки но­ви чле­но­ве, без Че­хия и Мал­та, бяха съз­да­де­ни но­ви на­цио­нал­ни ор­га­ни за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция и рав­но от­нас­яне. В Ун­га­рия и Сло­ва­кия те за крат­ко вре­ме се на­ло­жи­ха ка­то ак­тив­ни и сил­ни ин­сти­ту­ции. Ун­гар­ският ор­ган има ши­ро­ки пра­во­мо­щия за за­щи­та на жер­тви­те. Той мо­же да уча­ства в съ­деб­ни произ­водс­тва, мо­же да пред­ставл­ява жер­тви­те пред съ­да, мо­же да во­ди де­ла в об­щес­твен ин­те­рес. Ед­нов­ре­мен­но с те­зи но­ви ин­сти­ту­ции, ом­буд­сма­ни­те про­дъл­жа­ват да се на­ла­гат ка­то за­щит­ни­ци на пра­ва­та на чо­ве­ка.

Ун­га­рия има ве­че че­ти­ри ом­буд­сма­на.

НО­ВИ ПРЕ­ДИЗ­ВИ­КА­ТЕЛС­ТВА, СВЪР­ЗА­НИ С ПРА­ВА­ТА НА ЧО­ВЕ­КА

До при­съе­дин­ява­не­то към ЕС дър­жа­ви­те от Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па бяха тран­зит­ни за ими­гран­ти­те и бе­жан­ци­те. След то­ва те се пре­вър­на­ха в край­на цел за тях. То­ва пред­ставл­ява гол­ямо пре­диз­ви­ка­телс­тво, тъй ка­то те не раз­по­ла­гат с дос­та­тъч­но средс­тва и опи­т с бе­жан­ци. При­мер за труд­нос­ти­те с бе­жан­ци­те е Лат­вия, коя­то ед­на го­ди­на не знае­ше как да се от­не­се към някол­ко кан­ди­да­ти за убе­жи­ще от Со­ма­лия.

Но­ви­те чле­но­ве трябва да съз­да­дат ус­ло­вия за пъл­но и спра­вед­ли­во раз­глеж­да­не на мол­би­те за бе­жан­ски ста­тут, кои­то съ­дър­жат га­ран­ции, че ни­кой няма да бъ­де вър­нат в дър­жа­ва, къ­де­то съ­щес­тву­ва риск за жи­во­та или сво­бо­да му. Необ­хо­ди­мо е да се ин­вес­ти­рат средс­тва за по­добрява­не на мес­та­та за нас­тан­ява­не на кан­ди­да­ти­те за убе­жи­ще, за да от­го­ворят на меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти. Труд­нос­ти­те с по­ли­ти­ки­те за бе­жан­ци­те произ­ти­чат и от нея­сна­та съд­ба на Ди­рек­ти­ва­та на Ев­ро­пей­ския съ­вет за про­це­ду­ра­та за убе­жи­ще, сре­щу коя­то Ев­ро­пей­ският пар­ла­мент вне­се жал­ба пред Съ­да на ев­ро­пей­ски­те об­щнос­ти.

След при­съе­дин­ява­не­то към Ев­ро­пей­ския съюз в но­ви­те чле­но­ве се об­ръ­ща мно­го по­ве­че вни­ма­ние на ра­сиз­ма, ксе­но­фо­бия­та и не­то­ле­ран­тнос­тта. Не мо­же да се ка­же кол­ко голям е проб­ле­мът с те­зи явле­ния, за­що­то ре­гис­три­ра­не­то им е от­ско­ро. Факт е, че след 2004 г. се е за­си­лил стра­хът от чуж­ден­ци в но­ви­те чле­но­ве. Той се из­пол­зва от по­ли­ти­чес­ки пар­тии и ор­га­ни­за­ции с на­цио­на­лис­ти­чес­ки и по­пу­лис­тки плат­фор­ми, кои­то под­клаж­дат не­до­ве­рие към чуж­ден­ци­те и мал­цинс­тва­та. Най-чес­то жер­тви­те на на­си­лие са ро­ми. Но през про­лет­та на 2006 г. в Сло­ва­кия има­ше на­си­лие и зап­ла­хи сре­щу ет­ни­чес­ки ун­гар­ци. През съ­ща­та го­ди­на пос­тра­да­ха уча­стни­ци в гей -па­ра­ди в Сло­ве­ния и Лат­вия.

По­ли­ция­та не ус­пява да про­ти­во­дей­ства ефе­ктив­но сре­щу ра­сис­тки­те проя­ви. В Лат­вия ата­ки­те на скин­хедс сре­щу чер­но­ко­жи се раз­след­ват ка­то ху­ли­ган­ски дей­ствия, а не ка­то ра­со­во на­си­лие. Пон­яко­га по­ли­цаи­те не раз­след­ват слу­чаи, в кои­то няма фи­зи­чес­ки пос­тра­да­ли. Ед­ва след при­съе­дин­ява­не­то към ЕС, в Ес­то­ния, Лат­вия, Лит­ва, Ун­га­рия и Сло­ве­ния бяха по­доб­ре­ни прак­ти­ки­те за ре­гис­тра­ция на ет­ни­чес­ко на­си­лие. До то­зи мо­мент ме­дии­те в но­ви­те чле­но­ве реа­ги­рат своев­ре­мен­но сре­щу проя­ви­те на ра­си­зъм. Водят се об­щес­тве­ни кам­па­нии сре­щу ксе­но­фо­бия­та и не­то­ле­ран­тнос­тта. През 2005 г. в Сло­ва­кия бяха прие­ти стро­ги за­ко­но­да­тел­ни мер­ки сре­щу ра­сиз­ма. През съ­ща­та го­ди­на съд в Ун­га­рия от­не ре­гис­тра­ция­та на нео­фа­шис­тка ор­га­ни­за­ция.

След при­съе­дин­ява­не­то, на­мал­ява фи­нан­си­ра­не­то за пра­во­за­щит­ни­те ор­га­ни­за­ции в дър­жа­ви­те от Цен­трал­на и Из­точ­на Ев­ро­па от чуж­дес­тран­ни из­точ­ни­ци, из­вън ЕС. Пром­яна­та за це­лия тре­ти сек­тор е ра­ди­кал­на, за­що­то той е съз­да­ден бла­го­да­ре­ние на по­мощ­та на аме­ри­кан­ски ор­га­ни­за­ции и до­но­ри. Тех­ният на­чин на ад­ми­нис­три­ра­не на об­щес­тве­ни проек­ти е по-раз­ли­чен от то­зи на ЕС. Аме­ри­кан­ските до­но­ри поз­вол­яват по-гол­яма сво­бо­да за оп­ре­дел­яне на дей­нос­ти­те и мер­ки­те, съоб­раз­но кон­крет­ни­те нуж­ди. В ЕС уп­рав­ле­ние­то на проек­ти­те се ръ­ко­во­ди от Брюк­сел и пред­ставл­ява въп­рос на вис­ша по­ли­ти­ка на съю­за. По­ра­ди то­ва, пра­во­за­щит­ни­ци­те се оп­лак­ват от мно­го бю­рок­ра­ция и от ог­ра­ни­че­ни въз­мож­нос­ти за гъв­ка­во из­пол­зва­не на ре­сур­си­те.

Пъл­ният текст на из­след­ва­не­то е на ин­тер­нет стра­ни­ца­та на ин­сти­тут “От­во­ре­но об­щес­тво” http://www.osf.bg.