Присъда разширява юриспруденцията на съда в Страсбург в полето на дискриминацията
Европейският съд за човешки права произнесе присъда по случая на Шечич срещу Хърватия, засягайки липсата на адекватно разследване на хърватските власти по расистки мотивираното нападение срещу един ром.
Според съда хърватските власти не са извършили достатъчно задълбочено и експедитивно разследване, както и не са изследвали възможните расистки мотиви за това посегателство. Присъдата, първата в която съдът е обсъждал задълженията на държавите при расистки мотивирани насилствени прояви, извършени от частни лица, е призив за бързото завеждане на дело за престъпление от омраза в период, когато такива посегателства се случват все по-често в цяла Европа.
Ищецът в това дело е ром, брутално пребит от група неидентифицирани скинхедс на 29.04.1999 г., докато събирал стари железа из околностите на Загреб. Това нападение е едно от множеството подобни инциденти, случили се в и около този град. В резултат от насилието, ищецът е бил вкаран в болница с множество счупени ребра и е трябвало да премине през дълга психологическа терапия. Официалното разследване на случая, формално започнато от полицията непосредствено след посегателствата и останало неразрешено повече от осем години по-късно, е било доста повърхностно упражнение, в което извършителите са останали неидентифицирани.
При разглеждането на жалбата на ищеца, според член 3 на Европейската конвенция за човешките права, съдът отбелязва множеството недостатъци на официалното разследване, извършено от хърватските власти - прекалената му продължителност, пропуска да се разпитат основни заподозрени или да се проверят важни улики.
От гледна точка на тези наблюдения, съдът заключава, че извършеното по този случай разследване не е изпълнило изискванията на член 3 на конвенцията.
По отношение на обвинението в дискриминация на ищеца по член 14, съдът обясни, че за пръв път изложеният принцип в присъдата на делото Начова срещу България, а именно, че държавите “имат допълнителното задължение да взимат всички разумни мерки, за да разкрият всеки расистки мотив и да установят дали е възможно етническа омраза и предразсъдък да са играли роля в дадено събитие”, е еднакво приложим към посегателства, извършени от частни лица. Според съда: “еднаквото отношение към случаи, предизвикани от расистки мотивирани насилие и бруталност, като към такива без расистки привкус, ще означава, че се обръща недостатъчно внимание на актове от специално естество, чиято същност е особено разрушителна за основните човешки права.” Съдът отбелязва, че е било известно, че извършителите са принадлежали към група скинхедс, която “по своето естество е управлявана от екстремистка и расистка идеология”. Съдът критикува хърватските власти, че въпреки “знанието им, че въпросният случай най-вероятно е предизвикан от етническа омраза, полицията е позволила разследването да продължи повече от седем години, без предприемането на сериозни стъпки с оглед идентифицирането или преследването на извършителите.”
В последствие е открито и нарушение на член 14, заедно с член 3.
Тази присъда дава частична справедливост на ищеца, тъй като повече от осем години след бруталното им нападение, нападателите все още са на свобода. Според тази присъда хърватските власти се задължават да изправят извършителите на съд и да осигурят пълна компенсация на жертвата. Европейският център за права на ромите отбелязва със задоволство, че тази присъда представлява нов стимул за хърватското правителство, както и за други правителства от региона, да преследват престъпленията от омраза с подновена енергия.
На господин Шешич са отсъдени 8000 евро за нематериални щети; освен тях съдът отсъди 6000 евро за разходи. Представители на Шешич в съда бяха Ловорка Кушан, хърватски адвокат и Европейският център за права на ромите.