При­съ­да раз­шир­ява юри­спру­ден­ция­та на съ­да в Страс­бург в по­ле­то на дис­кри­ми­на­ция­та

Ев­ро­пей­ският съд за чо­веш­ки пра­ва произ­не­се при­съ­да по слу­чая на Ше­чич сре­щу Хър­ва­тия, зас­ягай­ки лип­са­та на аде­кват­но раз­след­ва­не на хър­ват­ски­те влас­ти по ра­сис­тки мо­ти­ви­ра­но­то на­па­де­ние сре­щу еди­н ром.

Спо­ред съ­да хър­ват­ски­те влас­ти не са из­вър­ши­ли дос­та­тъч­но за­дъл­бо­че­но и ек­спе­ди­тив­но раз­след­ва­не, как­то и не са из­след­ва­ли въз­мож­ни­те ра­сис­тки мо­ти­ви за то­ва по­се­га­телс­тво. При­съ­да­та, пър­ва­та в коя­то съ­дът е об­съж­дал за­дъл­же­ния­та на дър­жа­ви­те при ра­сис­тки мо­ти­ви­ра­ни на­силс­тве­ни проя­ви, из­вър­ше­ни от час­тни ли­ца, е при­зив за бър­зо­то за­веж­да­не на де­ло за прес­тъп­ле­ние от ом­ра­за в пе­риод, ко­га­то та­ки­ва по­се­га­телс­тва се случ­ват все по-чес­то в цяла Ев­ро­па.

Ище­цъ­т в то­ва де­ло е ром, бру­тал­но пре­бит от гру­па неи­ден­ти­фи­ци­ра­ни скин­хедс на 29.04.1999 г., до­ка­то съ­би­рал ста­ри же­ле­за из око­лнос­ти­те на Заг­реб. То­ва на­па­де­ние е ед­но от мно­жес­тво­то по­доб­ни ин­ци­ден­ти, слу­чи­ли се в и око­ло то­зи град. В ре­зул­тат от на­си­лие­то, ище­цъ­т е бил вка­ран в бол­ни­ца с мно­жес­тво счу­пе­ни реб­ра и е трябва­ло да пре­ми­не през дъл­га пси­хо­ло­ги­чес­ка те­ра­пия. Офи­циал­но­то раз­след­ва­не на слу­чая, фор­мал­но за­поч­на­то от по­ли­ция­та не­пос­редс­тве­но след по­се­га­телс­тва­та и ос­та­на­ло не­раз­ре­ше­но по­ве­че от осе­м го­ди­ни по-къс­но, е би­ло дос­та по­вър­хнос­тно уп­раж­не­ние, в кое­то из­вър­ши­те­ли­те са ос­та­на­ли неи­ден­ти­фи­ци­ра­ни.

При раз­глеж­да­не­то на жал­ба­та на ище­ца, спо­ред член 3 на Ев­ро­пей­ска­та кон­вен­ция за чо­веш­ки­те пра­ва, съ­дът от­беля­зва мно­жес­тво­то не­дос­та­тъ­ци на офи­циал­но­то раз­след­ва­не, из­вър­ше­но от хър­ват­ски­те влас­ти - пре­ка­ле­на­та му про­дъл­жи­тел­ност, про­пус­ка да се раз­пи­тат ос­нов­ни за­по­доз­ре­ни или да се про­верят важ­ни ули­ки.

От глед­на точ­ка на те­зи наб­лю­де­ния, съ­дът зак­лю­ча­ва, че из­вър­ше­но­то по то­зи слу­чай раз­след­ва­не не е из­пъл­ни­ло изи­сква­ния­та на член 3 на кон­вен­ция­та.

По от­но­ше­ние на об­ви­не­ние­то в дис­кри­ми­на­ция на ище­ца по член 14, съ­дът об­ясни, че за пръв път из­ло­же­ният прин­цип в при­съ­да­та на де­ло­то На­чо­ва сре­щу Бъл­га­рия, а име­нно, че дър­жа­ви­те “и­мат до­пъл­ни­тел­но­то за­дъл­же­ние да взи­мат всич­ки ра­зум­ни мер­ки, за да раз­крият все­ки ра­сис­тки мо­тив и да ус­та­новят да­ли е въз­мож­но ет­ни­чес­ка ом­ра­за и пред­раз­съ­дък да са иг­ра­ли роля в да­де­но съ­би­тие”, е ед­нак­во при­ло­жим към по­се­га­телс­тва, из­вър­ше­ни от час­тни ли­ца. Спо­ред съ­да: “ед­нак­во­то от­но­ше­ние към слу­чаи, пре­диз­ви­ка­ни от ра­сис­тки мо­ти­ви­ра­ни на­си­лие и бру­тал­ност, ка­то към та­ки­ва без ра­сис­тки прив­кус, ще оз­на­ча­ва, че се об­ръ­ща не­дос­та­тъч­но вни­ма­ние на ак­то­ве от спе­циал­но ес­тес­тво, чия­то същ­ност е осо­бе­но раз­ру­ши­тел­на за ос­нов­ни­те чо­веш­ки пра­ва.” Съ­дът от­беля­зва, че е би­ло из­вес­тно, че из­вър­ши­те­ли­те са при­над­ле­жа­ли към гру­па скин­хедс, коя­то “по свое­то ес­тес­тво е уп­равл­ява­на от ек­стре­мис­тка и ра­сис­тка ид­ео­ло­гия”. Съ­дът кри­ти­ку­ва хър­ват­ски­те влас­ти, че въп­ре­ки “зна­ние­то им, че въп­рос­ният слу­чай най-ве­роя­тно е пре­диз­ви­кан от ет­ни­чес­ка ом­ра­за, по­ли­ция­та е поз­во­ли­ла раз­след­ва­не­то да про­дъл­жи по­ве­че от се­дем го­ди­ни, без пред­прие­ма­не­то на се­риоз­ни стъп­ки с ог­лед иде­нти­фи­ци­ра­не­то или прес­лед­ва­не­то на из­вър­ши­те­ли­те.”

В пос­ледс­твие е от­кри­то и на­ру­ше­ние на член 14, заед­но с член 3.

Та­зи при­съ­да да­ва час­тич­на спра­вед­ли­вост на ище­ца, тъй ка­то по­ве­че от осе­м го­ди­ни след бру­тал­но­то им на­па­де­ние, на­па­да­те­ли­те все още са на сво­бо­да. Спо­ред та­зи при­съ­да хър­ват­ски­те влас­ти се за­дъл­жа­ват да из­правят из­вър­ши­те­ли­те на съд и да оси­гуря­т пъл­на ком­пен­са­ция на жер­тва­та. Ев­ро­пей­ският цен­тър за пра­ва на ро­ми­те от­беля­зва със за­до­волс­тво, че та­зи при­съ­да пред­ставл­ява нов сти­мул за хър­ват­ско­то пра­ви­телс­тво, как­то и за дру­ги пра­ви­телс­тва от ре­гио­на, да прес­лед­ват прес­тъп­ле­ния­та от ом­ра­за с под­но­ве­на ене­ргия.

На гос­по­дин Ше­шич са от­съ­де­ни 8000 ев­ро за не­ма­те­риал­ни ще­ти; ос­вен тях съ­дът от­съ­ди 6000 ев­ро за раз­хо­ди. Пред­ста­ви­те­ли на Ше­шич в съ­да бяха Ло­вор­ка Ку­шан, хър­ват­ски ад­во­кат и Ев­ро­пей­ският цен­тър за пра­ва на ро­ми­те.