Присъдата срещу Адем Кенан като наказателна акция

На 9 февруари 2006 т. Шуменският районен съд осъди Адем Кенан да плати 600 лева за “накърняване на доброто име, честта и достойнството” чрез нанесена обида заради изявлението му, че българите са "нация от изроди". Изказването си Кенан “направил” в интервю във в. "168 часа" в броя от 9-15 септември 2005 г., за което той твръди, че не се е състояло.

Ис­кът бе­ше за­ве­ден от Ра­дос­лав Ко­шин­ски от Плов­див, зам.-пред­се­да­тел на Сту­дент­ска ор­га­ни­за­ция “Паи­сий Хи­лен­дар­ски” към ВМРО-Плов­див. Той пише до съда: “ка­то бъл­гар­ски граж­да­нин и пред­ста­ви­тел на бъл­гар­ския ет­нос аз съм мо­рал­но ув­ре­ден от то­ва из­каз­ва­не, за­що­то то е оби­дно и не от­го­варя на ис­ти­на­та... В ре­зул­тат на лъж­ли­ви­те и оби­дни твър­де­ния в пре­са­та от стра­на на Аде­м Ке­нан и пос­ле­ди­ци­те, кои­то те пре­диз­ви­ка­ха, се по­чувс­твах разс­троен и сму­тен.“ Шу­мен­ският ра­йо­нен съд ува­жи ис­ка на Ко­шин­ски, а след ка­то бе­ше об­жал­ва­но от Ке­нан, ре­ше­ние­то му бе­ше пот­вър­де­но в края на май от Шу­мен­ския ок­ръ­жен съд.

Тра­ди­цион­но бъл­гар­ско­то пра­во­раз­да­ва­не прес­лед­ва оби­да­та и кле­ве­та­та с чле­но­ве 146, 147 и 148 от гла­ва вто­ра на На­ка­за­тел­ния ко­декс “П­рес­тъп­ле­ния сре­щу лич­нос­тта”. Го­ди­ни на­ред пра­во­за­щит­ни­ци и жур­на­лис­ти нас­тоя­ват със­та­вът “о­би­да и кле­ве­та” да бъ­де из­ва­ден от на­ка­за­тел­но­то пра­во­раз­да­ва­не. По­ло­жи­тел­на стъп­ка за га­ран­ти­ра­не сво­бо­да­та на из­раз­ява­не бе­ше от­мяна­та на сан­кция­та зат­вор за сло­во. Въп­ре­ки то­ва (спо­ред чуж­ди и на­ши ек­спер­ти) ви­со­ки­те гло­би и въз­мож­нос­тта дър­жа­ва­та да прес­лед­ва граж­да­ни­те за­ра­ди оби­да и кле­ве­та на длъж­нос­тни ли­ца, за­паз­ва ви­со­ка­та опа­снос­т пред пра­во­то на сво­бо­да на из­раз­ява­не.

Въп­ре­ки ло­гич­но­то пред­по­ло­же­ние, че Аде­м Ке­нан е осъ­де­н за оби­да по НК, ре­ше­ние­то на съ­дии­те от Шу­мен е произ­не­се­но по друг за­кон - За­ко­нът за за­дъл­же­ния­та и до­го­во­ри­те (ЗЗД). То­ва се дъл­жи ос­нов­но на фак­та, че за да за­ве­де иск по НК за оби­да и кле­ве­та за­сег­на­то­то ли­це трябва да е оби­де­но лич­но, кое­то не е в си­ла за ище­ца,тъй ка­то из­каз­ва­не­то на Ке­нан е об­що за бъл­гар­ска­та на­ция. За­то­ва Ра­дос­лав Ко­шин­ски се въз­пол­зва от граж­дан­ско­то пра­во и въз­мож­нос­тта, коя­то му пре­дос­тавя За­ко­нът за за­дъл­же­ния­та и до­го­во­ри­те. По та­зи ло­ги­ка би трябва­ло все­ки ром да мо­же да осъ­ди произ­во­лен жур­на­лист или по­ли­тик, кои­то твърдят, че има ром­ска прес­тъп­ност, за на­не­се­ни вре­ди и мо­ра­лен дис­ком­форт. Кое­то ед­ва ли би до­пус­на­то от до­ми­ни­ра­що­то об­щес­тве­но мне­ние.

ЗЗД е приет не­пос­редс­тве­но след 9 сеп­тем­ври, но не е ко­му­нис­ти­чес­ки про­дукт, а е съз­да­ден по за­па­ден об­ра­зец. Мо­же би то­ва е ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни той да не е от­ме­нен, а след по­ве­че от 20 поп­рав­ки, да е в си­ла и днес. Той уре­жда до­го­вор­ни­те от­но­ше­ния меж­ду раз­лич­ни ли­ца, а не­го­вият член 45 от гла­ва 4 “Не­поз­во­ле­но ув­реж­да­не” (по кой­то е осъ­де­н Аде­м Ке­нан) пред­виж­да сан­кция за при­чи­не­ни вре­ди.

Член 45 е ла­ко­ни­чен: “В­се­ки е длъ­жен да поп­ра­ви вре­ди­те, кои­то ви­нов­но е при­чи­нил дру­ги­му. Във всич­ки слу­чаи на не­поз­во­ле­но ув­реж­да­не ви­на­та се пред­по­ла­га до до­каз­ва­не на про­тив­но­то.” Спек­тъ­рът на при­чи­не­ни­те вре­ди е без­краен, тъй ка­то зас­яга не са­мо до­го­вор­на­та от­го­вор­ност (при реал­но склю­чен до­го­вор), но и де­лик­тна­та от­го­вор­ност (от­го­вор­нос­тта, коя­то се под­раз­би­ра от друг за­кон или об­щес­тве­ни нор­ми). За­то­ва “в­ре­да” мо­же да бъ­де всяко неиз­пъл­не­но за­дъл­же­ние - как­то да се по­чис­ти тро­тоа­рът, та­ка и на­ру­ше­ние­то на склю­чен до­го­вор. Ока­зва се, че вре­да мо­же да бъ­де и оби­да­та на граж­дан­ско ли­це, по­чувс­тва­ло се “дъ­лбо­ко оби­де­но и мо­рал­но още­те­но­” от не­чие из­каз­ва­не, кое­то се до­каз­ва ни по­ве­че, ни по-мал­ко с два­ма сви­де­те­ли.

Ре­ше­ние­то на Шу­мен­ския ра­йо­нен съд е в про­ти­во­ре­чие с прин­ци­па на сво­бо­да на из­раз­ява­не на мне­ние, за­лег­нал как­то в ре­ди­ца меж­ду­на­род­ни до­ку­мен­ти, та­ка и в бъл­гар­ска­та кон­сти­ту­ция. При тре­ти­ра­не­то на оби­да­та и кле­ве­та­та и съот­вет­но ог­ра­ни­ча­ва­не­то на фун­да­мен­тал­но­то пра­во на сво­бо­да на из­раз­ява­не меж­ду­на­род­но­то пра­во след­ва някол­ко ос­нов­ни нор­ми. Ед­на от тях е ба­лан­сът меж­ду пра­во­то на ува­же­ние към доб­ро­то име на дру­ги­те и сво­бо­да­та на из­раз­ява­не. Ев­ро­пей­ският съд по пра­ва­та на чо­ве­ка не­вед­нъж е под­чер­та­вал, че ко­га­то се ог­ра­ни­ча­ва сво­бо­да­та на из­раз­ява­не, то­ва не трябва да ста­ва въз ос­но­ва на из­бо­ра меж­ду две про­ти­во­ре­ча­щи си пра­ва, а на прин­ци­па на сво­бо­да­та на из­раз­ява­не, коя­то е су­бект на тясно ин­тер­пре­ти­ра­ни из­клю­че­ния. Су­бек­тив­на­та оце­нка, коя­то е на­ли­це при ре­ше­ния­та за оби­да и кле­ве­та, на­ла­га край­на сте­пен на пред­паз­ли­вост и вни­ма­ние у за­ко­но­да­те­ли­те и съ­деб­на­та власт, осо­бе­но ко­га­то се стиг­не до “с­ре­ща” на пра­во­то на из­раз­ява­не на мне­ние и дру­ги пра­ва.

Ос­вен то­ва Ев­ро­пей­ският съд е ка­те­го­ри­чен, че във връз­ка с изи­сква­ния­та в де­мок­ра­тич­но­то об­щес­тво за “п­лу­ра­ли­зъм, тър­пи­мост и ши­ро­та на въз­гле­ди­те” сво­бо­да­та на из­раз­ява­не ва­жи как­то за ин­фор­ма­ции и ид­еи, кои­то са бла­гос­клон­но прие­ти или смята­ни за бе­зо­бид­ни, та­ка и към оне­зи, кои­то оби­жда­т, шо­ки­рат или обе­зпо­коя­ва­т. За­то­ва сво­бо­да­та на из­раз­ява­не се от­нася и до пра­во­то на из­раз­ява­не на важ­ни ико­но­ми­чес­ки, со­циал­ни, по­ли­ти­чес­ки и дру­ги ид­еи, кои­то са ак­туал­ни за об­щес­тво­то, но и до слу­чаи, ко­га­то об­щес­тве­нос­тта е заин­те­ре­со­ва­на от не тол­ко­ва по­пуля­рни ид­еи. При пре­цен­ка за оби­да и кле­ве­та е важ­но съ­що та­ка да се оп­ре­де­ли до­кол­ко сло­во­то е опа­сно за об­щес­тво­то и лич­нос­тта, или трябва да се спаз­ва прин­ци­път за сво­бо­да на из­раз­ява­не на мне­ние.

Шу­мен­ски­те съ­дии с ле­ко­та са пре­неб­рег­на­ли те­зи раз­по­ред­би на меж­ду­на­род­но­то пра­во, а те са част от бъл­гар­ско­то за­ко­но­да­телс­тво. Око­ло сан­кция­та на Аде­м Ке­нан има някол­ко сму­ща­ва­щи об­стоя­телс­тва. На пър­во място е фак­тът, че ис­кът за оби­да е за­ве­ден не сре­щу пуб­ли­ку­ва­ло­то ин­тер­вю­то из­да­ние или жур­на­лис­тът, осъ­щес­тви­л раз­го­во­ра, а сре­щу ин­тер­вюи­ра­ния. За “О­бек­ти­в” Аде­м Ке­нан зая­ви, че ин­тер­вю не е има­ло, а той е дал свой текст в ръ­ко­пис на жур­на­лис­та, кой­то го е пред­ста­вил под фор­ма­та на раз­го­вор. Ин­тер­вю­то във в. “168 ча­са” и част от ръ­ко­пи­са са при­ло­же­ни ка­то до­ка­за­телс­тва по де­ло­то. От 7-стра­нич­ния текст на Ке­нан оба­че лип­сват три стра­ни­ци, кое­то е вто­рият ос­но­вен факт, кой­то пос­тавя под съм­не­ние обе­ктив­нос­тта на съ­дии­те при произ­нас­яне­то на ре­ше­ние­то им. Из­ва­де­ни от кон­тек­ста, ду­ми­те на Аде­м Ке­нан “Бъл­гар­ска­та на­ция е на­ция от из­ро­ди” зву­чат край­но. Пре­цен­ка­та за “вре­да­та” на то­ва из­каз­ва­не оба­че трябва да бъ­де нап­ра­ве­на в кон­тек­ста как­то на це­лия текст, та­ка и на изи­сква­на­та от Ев­ро­пей­ския съд пре­цен­ка за опа­снос­тта, коя­то то пред­ставл­ява. Ка­то цяло сан­кция­та за из­ка­за­но в ин­тер­вю ста­но­ви­ще, още по­ве­че към из­вес­тния в пуб­лич­но­то прос­транс­тво с край­ни­те си въз­гле­ди Аде­м Ке­нан, при­ли­ча на по­ли­ти­чес­ка раз­пра­ва и своеоб­раз­на на­ка­за­тел­на ак­ция.

Аде­м Ке­нан е поз­нат на об­щес­тве­нос­тта със свои­те край­ни из­каз­ва­ния още от вре­ме­то на Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние, в кое­то той бе­ше де­пу­тат от лис­ти­те на ДПС. Не­го­ви­те ду­ми ви­на­ги са би­ли про­во­ка­тив­ни, но е факт, че са ос­та­на­ли в сфе­ра­та на ид­еи­те и сло­во­то. За­то­ва ло­гич­но из­ник­ва въп­ро­сът и за про­пор­цио­нал­нос­тта на сан­кция­та, на­ло­же­на от Шу­мен­ския ра­йо­нен съд. Най-ес­тес­тве­но­то про­ти­во­дей­ствие на сло­во­то е сло­во­то - т.нар. “ог­ле­дал­но го­во­ре­не” и об­щес­тве­ният де­бат, приз­ва­ни да пред­ставят раз­лич­ни глед­ни точ­ки. То­зи път за дос­ти­га­не до ис­ти­на­та е из­бран от де­мок­ра­тич­ни­те об­щес­тва, за­чи­та­щи прин­ци­па на то­ле­ран­тност и сво­бо­да на из­раз­ява­не. Шу­мен­ски­те съ­дии има­т оче­вид­но дру­го виж­да­не и то е свър­за­но с на­ла­га­не­то на гло­би и съот­вет­но заб­ра­на за из­раз­ява­не на глед­ни точ­ки.