При­съ­ди­ха Гол­яма­та наг­ра­да на СБП на лидера на театралния догматизъм

Пом­ни­те ли как­во точ­но оз­на­ча­ва СБП? Ще ви под­сетя: Съюз на бъл­гар­ски­те пи­са­те­ли. С пра­во ще по­пи­та­те - има ли та­къв все още? Има го все още, до­ри раз­да­ва го­диш­ни наг­ра­ди. За всич­ко - от пър­ви за пое­зия, до още по-пър­ви за дра­ма­тур­гия и кри­ти­ка. Но при­съж­да и Гол­яма наг­ра­да за цялос­тно твор­чес­тво, за при­нос към на­цио­нал­на­та кул­ту­ра.

Та­зи го­ди­на мал­ко пре­ди све­ще­ния праз­ник на бук­ви­те 24 май СБП от­но­во раз­да­де, как­во­то мо­жа да раз­да­де. За при­нос към на­цио­нал­на­та “ка­ри­ка­ту­ра­” пал­ма­та на пър­ве­нос­тво­то зас­лу­жи проф. Юл­иан Вуч­ков. Каз­вам “ка­ри­ка­ту­ра­” в ка­вич­ки не са­мо за­то­ва, че се ри­му­ва с кул­ту­ра. А за­що­то в слу­чая ри­ма­та не е важ­на, но е ис­тин­ска: за це­ло­куп­но твор­чес­тво е из­ви­сен еди­н ка­ри­ка­ту­рен ка­дър на кад­ро­ви­ци­те от СКАТ, кой­то от някол­ко го­ди­ни оли­цет­вор­ява на­деж­ди­те и страс­ти­те на част от но­во­то бъл­гар­ско об­щес­тво.

По-мла­ди­те зри­те­ли, а и по-нег­ра­мот­ни­те им ро­ди­те­ли, ре­дов­ни зяпа­чи на Вуч­ко­во­то ток­шоу, ед­ва ли знаят, че то­зи про­фе­сор е не са­мо за­ба­вен ак­тьор, при­пов­диг­нат ора­то­р, пър­ви­чен ре­жи­сьор на се­бе си, но и теат­ра­лен кри­тик. С ед­на ду­ма, теа­тъ­рът му иде от­ръ­ки, от ус­та и сър­це. Но проф.Вуч­ков ве­че не е теат­рал, той е на­ро­ден три­бун, ме­га­фон на ме­га­фо­ни­те, об­щес­тве­на ръ­ка, ус­та и сър­чи­ще. Той оп­ре­деля да­ли Кон­стан­тин Пав­лов и Бо­рис Хрис­тов са пое­ти, до­кол­ко изо­бщо са пое­ти и до­ко­га ще ги прех­вал­ват “с тоя Геор­ги Гос­по­ди­нов”.

Пав­лов има­л и доб­ри сти­хо­ве, но ос­та­на­ли­те би­ли мно­го нея­сни, злоб­ни, аб­страк­тни...

Чу­вам при­съ­ди­те на неос­та­ли­нис­тка­та по­ли­ти­чес­ка по­ли­ция: та­ка офи­циал­на­та кри­ти­ка го­во­ре­ше за явле­ние­то Кон­стан­тин Пав­лов още през 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Не че то­зи про­фа­ни­зи­ран про­фе­сор е по-стар от Ле­нин, но мис­ле­не­то и оце­нки­те му са бе­зо­бид­ни за­хап­ки на довл­якъл се до днеш­нос­тта ди­но­за­вър. При то­ва ди­но­за­вър с из­ро­не­ни зъ­би.

То­зи ек­земпляр от соц­реа­лиз­ма зас­лу­жа­ва най-ви­со­ко­то приз­на­ние на СБП. Как­во оз­на­ча­ва та­зи аб­ре­виа­ту­ра ли? Още в на­ча­ло­то об­ясних. Но не­ка пак да при­помня: Съюз на бъл­гар­ски­те при­ма­ти. За кои­то Юлиан Вуч­ков е мо­дел, при­мер, на­чин на мис­ле­не, го­вор, слюн­коот­дел­яне, об­щес­тве­на реа­ли­за­ция, са­мо­дос­та­тъч­на ек­зал­та­ция и т. н.

Ед­на от кни­ги­те на Ю. Вуч­ков е оза­гла­ве­на “С­во­бод­ни раз­миш­ле­ния вър­ху все­кид­нев­ни наб­лю­де­ния”. Из­да­де­на е през 1975 г. За СБП от­то­га­ва до днес ни­що не се е про­ме­ни­ло. С та­зи раз­ли­ка, че то­га­ва кни­га­та на бъ­де­щия де­мок­рат, то­га­ва ли­дер на теат­рал­ния дог­ма­ти­зъм, не е от­ли­че­на от Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет. В кой­то ос­вен ко­му­нис­ти е има­ло ис­тин­ски пи­са­те­ли.