Ру­сия сре­щу Ев­ро­па

Но­ви­на­та от пос­лед­ния “Марш на не­съг­лас­ни­те”, кой­то опо­зи­ция­та про­ве­де в Мос­ква на 11 юни, е че ни­кой от граж­да­ни­те не бе­ше пре­бит от си­ли­те за си­гур­ност (ОМО­Н). Ора­то­ри­те об­яви­ха то­ва за пром­яна и по­бе­да над ре­жи­ма. “Не­що се про­меня”, зая­ви Ед­уард Ли­мо­нов, ли­дер на заб­ра­не­на­та На­цио­нал-бол­ше­виш­ка пар­тия (НБП), поп­равяй­ки ин­те­ли­гент­ски­те си очи­ла зна­чи­тел­но по-чес­то и ене­ргич­но от нес­трой­ни­те скан­ди­ра­ния “ние ис­ка­ме дру­га Ру­сия” на ми­тин­гу­ва­щи­те. Дру­гият ем­бле­ма­ти­чен ли­дер на опо­зи­ция­та, шах­ма­тис­тът Га­ри Кас­па­ров, ко­мен­ти­ра ху­ба­во­то вре­ме и обе­ща, че ко­га­то не­съг­лас­ни­те се съ­бе­рат от­но­во през есе­нта, пак ще грее слън­це. На пло­ща­да се бяха съб­ра­ли око­ло 3000 ду­ши, спо­ред ор­га­ни­за­то­ри­те, сним­ки­те и ви­деокли­по­ве­те, кои­то мо­гат да се видят из бло­го­ве и сай­то­ве. Го­ле­ми­те ме­дии, ако изо­бщо от­ра­зи­ха съ­би­тие­то, на­ма­ли­ха зна­чи­тел­но броя на уча­стни­ци­те. На пло­ща­да се вее­ха чер­но-жъл­то-бе­ли­те зна­ме­на на рус­ка­та им­пе­рия, кои­то “Дру­га­та Ру­сия” си ос­пор­ва с край­нодес­ни дви­же­ния ка­то “Чер­ная сотня” и “Память”, а пос­ла­ния­та за со­циал­ни и ко­му­нал­ни проб­ле­ми опи­тва­ха да прив­ле­кат вни­ма­ние­то на ле­вия нос­тал­ги­чен по СССР еле­кто­ра­т, ко­го­то обе­ди­не­на­та опо­зи­ци­я се опи­тва да прив­ле­че от ко­му­нис­ти­те на Зю­га­нов (КПРФ). Ста­на ду­ма и за спас­ява­не­то на оте­чес­тво­то от няка­къв над­вис­ващ раз­пад: неиз­мен­на­та па­ра­ноя, коя­то про­низ­ва об­щес­тве­ния жи­вот на Ру­сия, в стран­но съ­жи­телс­тво с гео­по­ли­ти­чес­ки­те на­го­ни за рес­тав­ра­ция на “ста­ту­са на су­пер си­ла” във ва­риан­та на СССР, Рус­ка­та им­пе­рия или нап­ра­во Ев­ра­зий­ския Тре­ти Рим, кой­то про­ти­вос­тои на опи­ти­те на За­па­да да на­ла­га де­мок­ра­ция.

Та­ка или ина­че, “Дру­га­та Ру­сия” за­вър­ши еди­н ета­п от своя­та дей­ност. Пред­стои кон­фе­рен­ция, на коя­то “Дру­га­та Ру­сия” да прие­ме ме­ха­ни­зъм за из­лъч­ва­не на общ кан­ди­дат за пре­зи­дент и да се взе­ме ре­ше­ние да­ли изо­бщо да уча­ства в пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри. До се­га проек­тът за обе­ди­не­ние на ан­типу­ти­но­ва­та опо­зи­ци­я про­ве­де по­ре­ди­ца от про­тес­ти из по-го­ле­ми­те гра­до­ве на стра­на­та. Те се пре­вър­на­ха в съ­би­тия по­ве­че за­ра­ди реп­ре­сии­те и всякак­ви ад­ми­нис­тра­тив­ни спън­ки, от­кол­ко­то за­ра­ди своя­та мно­го­люд­ност или пос­ла­ния.

Про­тес­ти­те бяха но­ви­на глав­но за за­пад­ни­те ме­дии, кои­то про­дъл­жа­ват да се опи­тва­т да си от­го­ворят на въп­ро­са де­мок­рат ли е г-н Пу­тин и прак­ти­чес­ки не бяха от­ра­зе­ни от кон­тро­ли­ра­ни­те или под­крепящи Кре­мъл на­цио­нал­ни ме­дии. Офо­рми се оби­чай­на­та ка­над­ска бор­ба на ква­ли­фи­ка­ции меж­ду реп­ре­си­вен ре­жим и не­до­пус­на­та до пар­ла­мен­та и ме­дии­те опо­зи­ци­я, коя­то раз­чи­та на ули­че­н на­тиск: в ефи­ра на офи­циоз­ни­те ме­дии бю­рок­ра­ция­та об­вин­ява про­тес­ти­ра­щи­те в ек­стре­ми­зъм и се по­зо­ва­ва на нуж­да­та от под­дър­жа­не на об­щес­тве­ния ред, а опо­зи­ция­та раз­каз­ва в кю­ше­та­та на ин­тер­нет ис­то­рии за про­во­ка­то­ри, на­ру­ша­ва­щи ре­да, кои­то ох­ра­на­та на ми­тин­ги­те са­ма е пре­да­ла на ми­ли­ция­та, след кое­то зат­во­ре­ни­те в ед­на ки­лия с тях ак­ти­вис­ти виж­дат как те би­ват пус­на­ти с из­ви­не­ния от на­чал­ни­ка на уча­стъ­ка. Ос­та­ва еди­нстве­но да се от­гат­не да­ли фак­сът, кой­то стар­ши­на­та е мач­кал при­тес­не­но в ръ­це, е бил под­пи­сан лич­но от Пу­тин. Бит­ка­та се пре­нася в съ­да, къ­де­то про­ку­ра­ту­ра­та ис­ка жес­то­ки на­ка­за­ния за за­дър­жа­ни­те ак­ти­вис­ти, а опо­зи­ция­та опи­тва да ата­ку­ва от­ка­зи­те за про­веж­да­не на шес­твия и дей­ствия­та на ми­ли­ция­та.

То­ва, кое­то не се слу­чи е, че “Дру­га­та Ру­сия” не ус­пя да обе­ди­ни всич­ки ан­типу­ти­но­ви си­ли, ка­то най-ви­ди­мо е от­със­твие­то на ли­бе­ра­ли­те от “Яб­ло­ко”, кои­то нас­ко­ро от­но­во но­ми­ни­ра­ха нес­мен­яе­мия си ли­дер Гри­го­рий Яв­лин­ски за кан­ди­дат-пре­зи­дент. Ос­вен то­ва, опо­зи­ция­та е да­леч от фор­му­ли­ра­не­то на пос­ла­ния, от кои­то да ста­ва ясно как­ва е она­зи “дру­га” Ру­сия, коя­то ис­кат мар­шо­ве­те на не­съг­лас­ни­те. Ма­лоб­рой­ни­те ли­бе­ра­ли не ис­кат да има­т ни­що об­що с Ли­мо­нов и НПБ, а той пре­дуп­реж­да­ва най-ве­роя­тния кан­ди­дат на опо­зи­ция­та, Кас­янов (бивш пре­миер при Пу­тин), да сло­жи “по­ве­че чер­ве­но” в прог­ра­ма­та си и да се раз­гра­ни­чи от ко­ре­ни­те си в ел­цин­ска­та епо­ха и от За­па­да. Раз­къ­са­ни меж­ду необ­хо­ди­мос­тта да нас­тоя­ват за де­мок­ра­ция, коя­то са­ма­та им бор­ба за по­ли­ти­чес­ко оце­лява­не на­ла­га, и стра­хът да не бъ­дат пред­ста­ве­ни ка­то пла­те­ни от За­па­да ру­ши­те­ли на дър­жав­на­та ста­бил­ност, меж­ду прив­ле­ка­тел­ния за мал­ци­на ли­бе­ра­лен ими­дж и по­пу­лис­тки­те обе­ща­ни­я за въз­ста­нов­ява­не­то на съ­вет­ски­те со­циал­ни при­до­бив­ки и уни­фор­ме­нос­т на об­щес­тво­то, опо­зи­цио­не­ри­те на­ми­рат своя общ зна­ме­на­тел в мак­си­мал­но аб­страк­тни зак­ли­на­ния сре­щу оли­гар­хия­та и ко­руп­ция­та или ло­кал­ни и ко­му­нал­ни проб­ле­ми (напр. в цен­тъ­ра на про­тес­та в Пе­тер­бург бе­ше строе­жът на заг­роз­яващ гра­да не­бос­тър­гач). В об­щес­тво, кое­то още дъл­го ще из­би­ра да­ли да пре­гър­не някоя от им­пер­ски­те ид­еи на ми­на­ло­то и в коя ме­га-ид­ео­ло­гия да на­ме­ри усе­ща­не­то за еди­нство и ми­сия, “Дру­га­та Ру­сия” рядко сти­га по-да­леч от то­ва да обе­щае да пра­ви съ­що­то ка­то Пу­тин, но с някое по-сим­па­тич­но ли­це. На фо­на на съ­вет­ска­та мо­ну­мен­тал­ност и цар­ска­та ба­щин­ска закри-ла, кои­то из­лъч­ва­ше пос­лед­но­то об­ръ­ще­ние на Пу­тин към Ду­ма­та, в кое­то той обе­ща­ва­ше ка­на­ли и язо­ви­ри, биб­лио­те­ки и со­циал­ни фон­до­ве, раз­мах­ва­ше зап­ла­ши­тел­но пръст на вра­го­ве­те и ле­ни­ви­те чи­нов­ни­ци и да­ру­ва­ше щед­ри сво­бо­ди на вер­но­по­да­ни­ци­те, прояв­ява­ше дъл­бо­ко съ­чувс­твие и тъ­нък ху­мор и нак­рая ени­гма­тич­но зая­ви, че е ра­но да об­яви по­ли­ти­чес­ко­то си за­ве­ща­ние, е ясно че опо­зи­цио­не­ри­те прос­то нямат шанс за по­бе­да на то­зи те­рен.

Все пак на ули­ца­та се случ­ва не­що, кое­то в ни­кой слу­чай не би­ва да се под­цен­ява. В сблъ­съ­ци­те меж­ду де­монс­тран­ти и ми­ли­цио­не­ри се от­вою­ва плац­дарм за граж­дан­ско дей­ствие. В “об­ре­че­ни­те” бит­ки в съ­деб­ни­те за­ли, от­дел­ни па­раг­ра­фи на реп­ре­сив­ни за­ко­ни, ли­ше­ни от про­це­суал­ни и ин­сти­ту­цио­нал­ни га­ран­ции за спра­вед­ли­вост на при­ла­га­не­то си, нео­чак­ва­но се прев­ръ­щат в опо­рна точ­ка за за­щи­та на чо­веш­ки­те пра­ва и сво­бо­да­та. Кол­ко­то и ста­ра­тел­но офи­циал­ни­те ме­дии да иг­но­ри­рат опо­зи­ция­та, до граж­да­ни­те сти­гат ис­то­рии­те на мо­ми­че­то от НПБ, кое­то из­ле­жа­ва ефе­ктив­на при­съ­да за то­ва, че уда­ри еди­н гу­бер­на­тор през ли­це­то с кит­ка цветя или за де­сет­ки­те дру­ги ак­ти­вис­ти на заб­ра­не­на­та пар­тия, кои­то пре­кар­ват го­ди­ни в следс­тве­ни изо­ла­то­ри или ле­жат в зат­во­ра за­ра­ди ак­ции от сор­та на оку­пи­ра­не на об­щес­тве­ни сгра­ди и ока­ча­не на пла­ка­ти с текст “Пу­тин, иди си”. В то­зи про­цес от­дел­ни граж­да­ни, съ­дии, ми­ли­цио­не­ри ве­роя­тно си за­да­ват въп­ро­са кол­ко да­ле­че си стру­ва да се сти­га в за­щи­та­та на та­ка це­не­на­та в постсо­циа­лис­ти­чес­ки­те об­щес­тва ста­бил­ност, са­мо со­циал­на ли би­ва спра­вед­ли­вос­тта и да­ли ос­вен да га­ран­ти­ра жиз­не­ния ми­ни­мум с при­хо­ди от нефт, ед­на дър­жа­ва не трябва да га­ран­ти­ра и сво­бо­да за граж­да­ни­те си. Да­ли от то­ва ще се ро­ди някак­ва дру­га Ру­сия е не­що, кое­то бъ­де­ще­то ще по­ка­же.