С новата си програма държавата направи крачка назад
На 7 юни парламентът прие Национална програма за развитие на училищното образование и пред-училищното възпитание за периода 2006-2015 г. Медиите отделиха някакво внимание на този документ, който, ако не бъде зачеркнат от следващия министър на просветата, би трябвало да определя съдбата на младите българи, а значи и бъдещето на България за много години след 2015.
Дали не трябваше тази програма да бъде предшест-вана от многомесечна обществена дискусия? Не заслужаваше ли парламентът да отдели малко повече време от минутите за практически единодушното є гласуване? Обществото се вторачи в новите предложения - в разделянето на гимназиалния курс на две, в завършването на основно образование след 7-и клас и т. н., а никой не забеляза, че една от най-важните теми - за ромското образование - напълно липсва в новия основополагащ документ.
Нека да е ясно, че в него се засягат редица проблеми и се предлагат мерки, тясно свързани с преодоляването на добре известните трудности пред учението на ромските деца - има и за отпадането от училище, и за нови мерки за задържане на децата, и за безплатните учебници, и за училищните автобуси. Но липсват както държавническият, така и правозащитният подход към проблемите на ромското образование. Ако го имаше първият, щеше непременно да бъде споменато, че ромите - по различни причини - са най-ниско образованата група в обществото, че това положение е заплаха както за тяхното, така и за общото ни бъдеще. Ако пък някой от съставителите на програмата мислеше правозащитно, в нея би било записано, че целта на програмата - “равен достъп” до “качествено образование” - се постига не с общи за всички, а с диференцирани мерки и че ромското образование ги изисква. В частност два ключови термина са изключени в разглеждания 40-страничен документ. Не се споменава за десегрегация, няма и дума за борбата с расизма в класната стая. Двете понятия не са от някоя правозащитна декларация, а от правителствения документ Рамкова програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество. Съответно между проблемите, които програмата “решава”, липсват темите за “териториалната сегрегация на ромските училища” и “обучението по майчин език”. Не се говори и за ширещата се практика за настаняване на нормални ромски деца в училища за деца с интелектуални затруднения (цит. Рамковата програма). Десегрегацията пък, освен че е централното съдържание на издадената от МОН през юни 2004 г. “Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от малцинствата”, фигурира и като най-важното средство за образователна интеграция на ромските деца в “Националния план за действие за изпълнение на инициативата “Десетилетие на ромското включване”, приет от правителството само преди 16 месеца.
Вместо за всичко това, в Националната програма за периода 2006-2015 г. се говори за “деца със специални образователни потребности”. Там са включени децата инвалиди, децата с интелектуални затруднения и децата, за които българският език не е майчин. И така, за част от тях, и по-точно за онези, за които българският език не е майчин, е наложително да се предприемат “мерки за социализиране”. За тях е казано, че “освен различните форми за допълнителна педагогическа помощ, от особено значение е поставянето им в интегрираща среда, недопускаща разделение по езиков, социо-културен или друг признак”. При добро желание някой може да разчете в тази мъглява фраза и призив за десегрегация на ромските училища. Пак при желание във фразата на програмата: “Наред с това следва да се преодолее порочната практика за насочване и настаняване в специалните училища на деца, чието обучение не изисква подобна среда”, може да се разчете и призив за прекратяване на практиката най-вече ромски деца да се пращат в такива училища.
Какво още няма в програмата? Няма интеркултурно обучение, няма идея за запознаване на децата с културата и традициите на отделните етноси у нас. Всъщност в документа изобщо не се говори за съдържанието на обучението, а само за неговата организация. Така е пропусната възможността обучението в ценностите на демокрацията и мултикултурализмът да станат национални образователни цели.
А “венецът на творението” безспорно е следното положение в програмата: “След завършен V, VI или VII клас за ученици, които срещат трудности при усвояване на учебното съдържание и/или са застрашени от отпадане, следва да се осигури възможност за обучение по професия в професионални паралелки за придобиване на I степен на професионална квалификация.” Тук съвсем ясно се вижда идеята за възраждане на прословутите “училища със засилено трудово-професионално обучение”, т. е. на “циганските училища”, където на децата, които “не могат” да възприемат българския език или сериозното учеб-но съдържание на масовото училище, се дава елементарна грамотност и се учат на занаят - с “благородната” идея да няма необучен - без значение как - ученик у нас. Тези учебни заведения бяха ликвидирани още в началото на т. нар. преход, но ако постановките на програмата се изпълнят, изглежда, са на път да възкръснат.
Преди месец и половина най-сетне (само с година и половина закъснение!) беше даден официалният старт на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от малцинствата. Друг е въпросът кога той ще почне действително да работи. Предполага се, че главната работа на новата институция, както пише в правилника є, ще е да подкрепя проекти за десегрегация. Така правителството още един път призна, че съществуват сериозни проблеми с образованието на децата от малцинствата, най-вече на ромските. Едната правителствена ръка очевидно не знае какво прави другата, защото в разглеждания документ, както вече стана ясно, нищо не се казва за това, с което ще се занимава центърът. Това разминаване случайно ли е? Не. Стартът на центъра ще бъде отбелязан от Европейската комисия и ще влезе в октомврийския последен доклад за напредъка по присъединяването. Образователната програма няма да се “отчита” пред Брюксел. На ЕС ще поднесем поредните творения на хартия, за да ни сложат печат “Приета” върху лицето на България. Едно ъгълче от него ще бъде “напредък в интеграцията на малцинствата - открит е Център за образователна интеграция”. А далеч по-сериозният документ, по силата, на който 3 закона и 19 наредби трябва да се изменят, няма да влезе в отчета пред Европейската комисия, защото по глава “Образование” тя няма забележки. А след приемането може и току-що роденият център да потъне в забрава. Зависи от конюнктурата.
Пълното игнориране на проблемите на ромското и изобщо на малцинственото образование в национален документ от най-висок ранг е тревожен знак. Това е очевидна и голяма крачка назад в процеса на интеграцията на ромите. От натиска на заинтересованите - на първо място ромските елити, ще зависи дали тази крачка назад ще бъде последвана от бяг назад, или тенденцията още може да се обърне.