(Само)умиротворителят Поля Станчева
На официална пресконференция в Гюргево, министърът на вътрешните работи Румен Петков е попитан дали ще бъде възстановен на работа шефа на жандармерията Живко Живков, за когото прокуратурата не е установила допуснати нарушения. Министърът се разсърдва на кореспондентката на БНР Наташа Димитрова, че го е изложила с този въпрос. А тъй като е изложила него, значи е опозорила държавата. Скоро генералният директор на БНР Поля Станчева издава заповед за последно предупреждение на Димитрова, а още по-скоро след това я отменя. Първата заповед е подкрепена с мотива, че не бива да се “уронва престижа на България пред международните институции”.
Това, че политиците обичат да мислят на принципа “държавата - това съм аз” не си струва да се обсъжда. Това, че обичат да превъзпитават журналистите, също не е интересно.
Интересното е когато самите медии започнат да се саморегулират, ръководени от принципа -да не се изложим пред чужденците”. Това е начин на мислене. Без значение дали “чужденците” са румънци, министри или собствените директорски страхове. Освобождаването на националното радио от опеката на политиците може би е вече факт. По простата причина, че те са я възприели като част от себе си. Външната принуда се е превърнала във вътрешна самопринуда. В този смисъл твърде малозначно е дали Петков се е обадил да поиска санкция над журналистката. Достатъчно е Станчева да се е притеснила, че може да я притеснят и е избързала с реакцията си. Мандатът й е към края си, нервите са изострени, предстоят решителните преговори за бъдещето й.
Сядането на Станчева на директорското кресло дойде след голямата радиокриза от 2001. Тя беше “модус вивенди” за всички. Тя беше “умиротворителят”. И през цялото време не успя да излезе от тази си роля. Общественото внимание не е регистрирало кой знае какви смели директорски стъпки през изминалите години. С мека тишина и миролюбие е обвито всичко. Тя успя да се самоумиротвори. Това желание да няма конфликти, я доведе до конформизъм. Идеалната ПР-опаковка на БНР чудесно прикрива какво всъщност се случва вътре. А се случва безличие. И тотална липса на внимание към работата на журналистите. Не е важно дали тази работа е добра или лоша, важното е да е мирна.
След скандала с русенската кореспондентка, редколегията на “Хоризонт” поиска директорката да се извини, че обижда извънстоличните журналисти (според редица медии, Станчева е обяснила, че Наташа Димитрова е от провинцията и не знае приоритетите на националното радио). Станчева веднага каза, че няма такова нещо, че не е казвала подобно нещо, че не иска да се кара с никого, че не е такъв човек, че даже и заповедта си е променила. Вярно е, че и апостол Петър три пъти се отричаше от себе си, но накрая поне се покая, за да му простят. За Станчева е късно да се покае. И да го направи, то ще бъде личностен акт, който няма да се отрази на журналистите, а само на бъдещата й кариера. Колкото и смело да могат да се бунтуват в “Хоризонт”, те не могат да въздействат върху смелостта на директора си. Когато такава липсва, това се отразява на имиджа на цялата медиа. Този път БНР за кратко показа, че вътре цари тиха криза, която тепърва ще набира сила, за да избухне.