САЩ: Неспособност да се осигури справедливост за жертвите в Афганистан
В свое изследване Хюман Райтс Уоч заявява, че САЩ не са успели да разследват адекватно множеството случаи на злоупотреби със задържани, извършени и допуснати от американския военен персонал в Афганистан.
ХРУ приветства присъдата, дадена неотдавна на представител на ЦРУ, обвинен в убийството на афганистански арестант през 2003г., но заявява, че това е изключение в една иначе доста ниска степен на търсене на отговорност.
На 13 февруари американският федерален съд осъди Дейвид Пасаро, служител на ЦРУ, обявен за виновен в нападение и смъртоносен побой над Абдул Уали, извършен на пограничен пост при пакистанската граница през юни 2003г., на осем и половина години затвор. ХРУ призова американското правителство да потърси отговорност за още няколко други случая на злоупотреби и убийства, дело на американските сили в Афганистан.
“Никой не трябва да бъде над закона в Афганистан”, каза Сам Зарифи, главен изследовател на Азия за Хюман Райтс Уоч. “САЩ и техните съюзници са обещали реформа на върховенството на закона и правосъдната система в Афганистан, но докато американската държава не пожелае да потърси отговорност на собствените си сили, тези обещания са несъстоятелни.”
ХРУ се е позовала на множество случаи на злоупотреби и убийства в Афганистан, участници в които са представители на американския военен и разузнавателен персонал. За повечето от тези деяния американските власти не са успели да потърсят отговорност на извършителите.
Случаят на Пасаро е подобен на много други прояви на насилие от страна на американските войници в Афганистан.Според фактите, представени на процеса, Пасаро, представител на ЦРУ пратен заедно с американските военни сили на въздушната база в Асабад, е подложил Уали на “камерата на ужасите” и е наредил на военните надзиратели да не му позволяват да спи и да не му дават храна и вода. Свидетели твърдят, че Пасаро подложил Уали на 48 часов разпит и побои, като удрял задържания по пищялите, лактите и китките, както и го ритнал в слабините толкова силно, че повдигнал Уали от земята. Към това се добавя и свидетелството, че Уали молел да бъде застрелян, а преди да умре изстенал “Умирам”. По време на тези мъчения Уали отричал участието си в ракетни нападения. Той умрял на четвъртия ден от ареста си.
ХРУ отбелязва, че Пасаро е можел да бъде обвинен за изтезание и убийство, за които според федералния закон се присъждат доживотни присъди. Никой от останалите присъствали на разпитите на Уали не е бил даден под съд или поне порицан.
“Вкарването на един човек в затвора не е търсене на отговорност за ширещата се злоупотреба”, каза Зарифи. Много други представители на американския персонал са извършвали убийства на афганистански арестанти, но малко от тях са били наказани - а повечето от наказаните са получили само “плесване” през китките.” Хюман Райтс Уоч твърди, че американските военни не са разследвали адекватно множество други случаи на злоупотреби, участници в които са представители на военния персонал, включително и няколко убийства на арестувани в Афганистан през 2002г. и 2003г. Не са давани под съд и старши офицери, не изпълнили отговорността си да преустановят злоупотреби, за които са знаели или е трябвало да знаят, че ще се случат. Неспособността да се търси отговорност в Афганистан е многозначителна, защото военният отряд, участвал в разпитите в страната през 2002г. - 519-ти армейски военен разузнавателен батальон - по-късно е бил изпратен в Ирак и е участвал в позорните актове на насилие, извършени в затвора Абу Граиб.
ХРУ също критикува американското министерство на правосъдието, че не е успяло да разследва цивилните и военните висши служители на ЦРУ, които са извършили престъпления като са позволили насилствените разпити в Афганистан. В по-ранен свой доклад ХРУ документира как изрични заповеди за прилагане на насилие се разпространяват от Афганистан до Ирак, след като САЩ извършиха своята инвазия в него през 2003г.
“Неспособността да се разследват старши американски представители за тяхната роля в допускането на злоупотреби срещу задържаните не е поради липса на доказателства, а от недостиг на политическа воля.”, каза Зарифи. “Само един независим прокурор може да извърши състоятелно разследване на случаите на злоупотреби с арестанти, а конгресът трябва да оказва натиск върху администрацията да се определи такъв.”
Американската армия продължава да действа в Афганистан без някаква правна рамка, като Споразумението за статута на силите с афганистанското правителство например, и продължава да арестува стотици афганистанци без законен процес. Американските сили най-малкото са длъжни да се отнасят към задържаните в съзвучие с фундаменталните гаранции осигурени от международното хуманитарно право.
“Афганистанската конституция, приета през 2004г., на практика не се прилага сред афганистанците, намиращи се под контрола на САЩ”, каза Зарифи. “Американските сили в Афганистан действат извън върховенството на закона.”