САЩ/Австралия: Сделка за бежанци търгува с човешки животи

Спо­ра­зу­ме­ние за разм­яна на бе­жан­ци пре­неб­рег­ва меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во

Хю­ман Райтс Уоч зая­ви, че сдел­ка­та меж­ду САЩ и Ав­стра­лия да се из­тър­гу­ват бе­жан­ци, дър­жа­ни в за­ли­ва Гуан­та­на­мо, сре­щу та­ки­ва от ос­тро­в Нау­ру, преоб­ръ­ща из ос­но­ви меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти за бе­жан­ци­те.

“Бе­жан­ци­те са чо­веш­ки съ­щес­тва, а не про­дук­ти, кои­то дър­жа­ви­те да раз­менят и про­да­ват,” ка­за Бил Фре­лик, ди­рек­тор по по­ли­ти­ка­та с бе­жан­ци от ХРУ. “САЩ и Ав­стра­лия са под­пи­са­ли сдел­ка, коя­то тър­гу­ва с чо­веш­ки жи­во­ти и пре­неб­рег­ва меж­ду­на­род­но­то пра­во.” Спо­ред до­го­вор­ка­та, ог­ла­се­на на 18.04, око­ло 90 бе­жан­ци от Шри Лан­ка и Бир­ма, до­се­га дър­жа­ни в уп­равл­яван от Ав­стра­лия ими­грант­ски ла­гер за за­дър­жа­не, на­ми­ращ се на ти­хоо­кеан­ския ос­тров Нау­ру, ще бъ­дат из­пра­те­ни да жи­веят в САЩ. По съ­ща­та схе­ма мо­гат да бъ­дат из­пра­ща­ни до двес­та бе­жан­ци всяка го­ди­на. В зам­яна на та­зи ус­лу­га, Ав­стра­лия ще прие­ма към двес­та ку­бин­ски и хаитя­нски бе­жан­ци, дър­жа­ни в аме­ри­кан­ска­та воен­но­мор­ска ба­за на за­ли­ва Гуан­та­на­мо, Ку­ба.

Ав­стра­лий­ски­те и аме­ри­кан­ски­те влас­ти са под­ло­жи­ли свои­те тър­се­щи убе­жи­ще на про­це­ду­ри за оп­ре­дел­яне на бе­жан­ския им ста­тут. Ав­стра­лия дър­жи в Нау­ру тър­се­щи убе­жи­ще, до­ри и оне­зи, кои­то не­съм­не­но са бе­жан­ци, ка­то част от уси­лия­та да из­бег­не за­кон­ни­те си за­дъл­же­ния към бе­жан­ци­те. А се­га съ­щи­те те­зи бе­жан­ци, кои­то из­пит­ват съв­сем ос­но­ва­те­лен страх от прес­лед­ва­не, ще бъ­дат тран­спор­ти­ра­ни през по­ло­ви­на­та свят.

“Е­динс­тве­на­та раз­би­рае­ма при­чи­на за та­зи “разм­яна на бе­жан­ци” е да се вдъх­не страх на бъ­де­щи­те тър­се­щи убе­жи­ще пред опи­ти­те им да стиг­нат до САЩ или Ав­стра­лия с лод­ка,” ка­за Фре­лик. “И все пак, спо­ред меж­ду­на­род­ни­те прин­ци­пи за за­щи­та на бе­жан­ци, за­дър­жа­не­то и по­доб­ни­те мер­ки ни­ко­га не трябва да бъ­дат из­пол­зва­ни еди­нстве­но и са­мо ка­то сплаш­ващ фак­тор за еве­нтуал­ни­те бе­жан­ци.”

Спо­ред Хю­ман Райтс Уоч ве­че е труд­но да се иде­нти­фи­ци­ра ис­тин­ски бе­жа­нец от аме­ри­кан­ски­те влас­ти на Гуан­та­на­мо или от ав­стра­лий­ски­те на Нау­ру. Хаит­яни­те и ку­бин­ци­те пър­во трябва да са пре­ми­на­ли през скрий­нинг на ко­ра­ба, вед­на­га щом са взе­ти от мо­ре­то, до­ри пре­ди да бъ­дат за­ве­де­ни на Гуан­та­на­мо. След то­ва са длъж­ни да убе­дят ими­гра­цион­ни­я слу­жи­тел, че са ис­тин­ски бе­жан­ци. При то­ва по­ло­же­ние те нямат дос­тъп до ад­во­кат или съ­деб­но ин­тер­вю, за кои­то би­ха по­лу­чи­ли въз­мож­ност на аме­ри­кан­ска те­ри­то­рия.

Чрез раз­пре­дел­яне­то на бе­жан­ци на Нау­ру или на Гуан­та­на­мо, Ав­стра­лия и САЩ се опи­тва­т да из­бег­нат за­кон­ни­те си за­дъл­же­ния спо­ред Кон­вен­ция­та за бе­жан­ци­те от 1951 г. Та­зи тър­гов­ска сдел­ка из­вра­ща­ва ду­ха на за­кон­но­то за­дъл­же­ние да не се из­гон­ват бе­жан­ци, ос­вен по­ра­ди при­чи­ни зас­яга­щи на­цио­нал­на­та си­гур­ност и са­мо след ре­ше­ние в съот­ветс­твие със стан­дар­ти­те за спра­вед­лив про­цес. Ни­то ед­но от две­те пра­ви­телс­тва не е да­ло свър­за­на с на­цио­нал­на­та си­гур­ност обо­снов­ка за разм­яна­та на бе­жан­ци.

Сдел­ка­та - оче­вид­но из­гот­ве­на, за да спла­ши бе­жан­ци­те, ка­то пре­мах­не же­ла­ние­то им да се при­съе­дин­яват към род­ни­ни или ими­грант­ски­те об­щнос­ти, на­ми­ра­щи се наб­ли­зо - съ­що на­ру­ша­ва от­дав­наш­ни прин­ци­пи в пра­во­то за бе­жан­ци­те, спо­ред кои­то дър­жа­ви­те трябва да се ста­раят да не дър­жат бе­жан­ци­те раз­де­ле­ни от чле­но­ве­те на се­мей­ства­та им. Меж­ду­на­род­на­та кон­фе­рен­ция, на коя­то през 1951 г. се прие Кон­вен­ция­та за бе­жан­ци­те, при­зо­ва пра­ви­телс­тва­та да правят всич­ко въз­мож­но “да се за­па­зи це­лос­тта на се­мей­ство­то на бе­жа­не­ца.” Чес­то ку­бин­ци или хаит­яни, иде­нти­фи­ци­ра­ни ка­то бе­жан­ци на за­ли­ва Гуан­та­на­мо, има­т род­ни­ни, кои­то ве­че са на те­ри­то­рия­та на САЩ.

“В мно­го дру­ги ас­пек­ти на аме­ри­кан­ско­то или ав­стра­лий­ско­то за­ко­но­да­телс­тво за­паз­ва­не­то це­лос­тта на се­мей­ство­то е от най-гол­яма важ­ност,” ка­за Фре­лик. “А­ме­ри­кан­ският вър­хо­вен съд до­ри е об­явил за­паз­ва­не­то на се­мей­ство­то за ед­на “от­ко­леш­на тра­ди­ция”, коя­то оче­вид­но не се при­ла­га спрямо бяга­щи­те от прес­лед­ва­не бе­жан­ци.

www.hrw.org