Сбъд­ва­не­то на ед­на меч­та

- Гос­по­дин ра­вин, гос­по­дин ра­вин - вди­га нас­той­чи­во ръ­ка ед­но мом­чен­це в клас - кол­ко пра­ве­ше два­на­де­сет де­ле­но на три?

- С Бо­жия­та по­мощ - че­ти­ри - уве­ре­но от­го­варя ра­ви­нът.

Нау­чих ви­ца ка­то ев­рей­ски, но мисля, че той би мо­гъл да бъ­де при­пи­сан на коя­то и да е ре­ли­гия, сти­га в учи­ли­ще­то й денят да за­поч­ва с мо­лит­ва към Бо­га - Еди­не­н и Все­мо­гъщ. То­зи “у­рок по ма­те­ма­ти­ка”, а той не се е от­ли­ча­вал мно­го от то­зи по фи­зи­ка или био­ло­гия, се прев­ръ­ща във виц ед­ва пре­ди сто и две го­ди­ни. По- точ­но на де­ве­ти де­кем­ври 1905 г., ко­га­то в Па­риж­кия пар­ла­мент де­пу­та­тът Ари­сти­д Брианд внася про­чу­тия “За­кон за от­дел­яне на Цър­ква­та от Дър­жа­ва­та”, със­та­вен от шест гла­ви и че­ти­ри­де­сет и че­ти­ри чле­на. Гла­ва I, член 1 гла­си: “Ре­пуб­ли­ка­та оси­гур­ява сво­бо­да на съз­на­ние­то. Тя га­ран­ти­ра сво­бод­но­то уп­ражн­ява­не на ве­роиз­по­ве­да­ния­та при еди­нстве­но­то ус­ло­вие, ука­за­но по-до­лу в ин­те­рес на об­щес­тве­ния ред.”

Се­га ве­че меч­та­та на то­зи “луд” де­пу­тат Жул Фе­ри, кой­то още в 1879 г. дръз­ва да пред­ло­жи учи­ли­ще­то да се ос­во­бо­ди от опе­ка­та на кле­ри­ка­ли­те, мо­же да се реа­ли­зи­ра. Зад иде­ята стоят мно­го хо­ра, но ед­но име не би­ва да бъ­де про­пус­на­то - Фер­ди­нанд Буи­сон, на­ре­чен “Ба­ща­та на свет­ско­то са­мо­съз­на­ние”. Пре­зи­дент на Ли­га­та за пра­ва­та на чо­ве­ка, на Ли­га­та на пре­по­да­ва­те­ли­те, де­пу­тат и нак­рая но­си­тел на Но­бе­ло­ва­та наг­ра­да за мир за 1927 г. Как­ва е не­го­ва­та иде­я? Ед­но об­щес­тво, за да е сил­но и да се дви­жи нап­ред, трябва да бъ­де със­та­ве­но от граж­да­ни, из­рас­на­ли и офо­рме­ни в учи­ли­ще, в кое­то Бог се на­ри­ча НАУ­КА!

За­ко­нът е приет, но стра­на­та мно­го бър­зо оти­ва до ръ­ба на граж­дан­ска­та вой­на. Ако раз­лис­ти­те стра­ни­ци­те на “Ле пе­тит жур­нал” - па­риж­ки все­кид­нев­ник с ти­раж еди­н ми­лион, мо­же­те да нау­чи­те до как­ва сте­пен ат­мос­фе­ра­та се е би­ла на­же­жи­ла. Сел­яни, на­дош­ли от се­ла­та със ста­да кра­ви, бло­ки­рат пътя на си­ли­те на ре­да; жан­дар­ми ох­ран­яват дър­жав­ни­те учи­те­ли на път за учи­ли­ще­то и до къ­щи­те им; вярва­щи се ба­ри­ка­ди­рат в чер­ква­та и пеят псал­ми, до­ка­то ин­спек­то­ри чу­кат на вра­ти­те...

Бор­ба­та “ЗА” и “ПРО­ТИВ” то­зи за­кон трае дъл­го. Мно­го дъл­го. Но до от­мяна­та му не се сти­га! Ни­то до преп­рав­яне на тек­ста му. Не­що по­ве­че, в Кон­сти­ту­ция­та се за­пис­ва: “Ор­га­ни­за­ция­та и из­дръж­ка­та на об­щес­тве­но­то об­ра­зо­ва­ние, без­плат­но и свет­ско, е за­дъл­же­ние на Дър­жа­ва­та!” А в Ев­ро­пей­ския пар­ла­мент еди­н де­пу­тат ко­мен­ти­ра те­зи спо­ро­ве та­ка: “Ев­ро­па или ще бъ­де свет­ска, или няма да про­съ­щес­тву­ва въоб­ще!”

Ос­тарял ли е днес то­зи за­кон? То­зи въп­рос се пов­диг­на по по­вод сто го­диш­ни­на­та от гла­су­ва­не­то му. С ана­ли­за на те­зи мне­ния е на­то­ва­ре­на На­цио­нал­на­та ко­ми­сия по въп­ро­си­те на свет­ско­то об­щес­тво. В пре­по­ръ­ки­те й за ра­бо­та­та в учебни­те за­ве­де­ния из­рич­но се под­чер­та­ва, че е необ­хо­ди­мо да се ува­жа­ва ре­ли­гия­та на дру­ги­те. Да се ува­жа­ва и сво­бо­да­та да бъ­деш ат­еист. Свет­ският ха­рак­тер на об­ра­зо­ва­ние­то не би­ва да се прев­ръ­ща в ин­стру­мент про­тив ед­на или дру­га ре­ли­гия. За­то­ва в на­чал­но­то, ос­нов­но­то и сред­но­то учи­ли­ще тук са заб­ра­не­ни всич­ки вън­шни ре­ли­гиоз­ни сим­во­ли: ме­да­льо­ни с кръс­тче, шес­то­лъч­ка, тюр­бан или фе­ре­дже.

Ре­ше­ние­то се при­ла­га, но от то­ва място­то зад ка­тед­ра­та не ста­ва по-ле­ко. Офи­циал­но ре­ли­гия не се пре­по­да­ва. Но в ча­со­ве­те по ис­то­рия се го­во­ри за кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди и за Вар­та­ло­мее­ва­та нощ. В ча­со­ве­те по му­зи­ка се спо­ме­на­ва “Мис­са со­лем­нис”, твор­ба на Бе­то­вен, пос­ве­те­на на цър­ков­на­та служ­ба. Учи­теля­т по ри­су­ва­не, не заб­равя да спо­ме­не, че го­ти­чес­кият стил в ар­хи­тек­ту­ра­та е мно­го ярко из­ра­зен в строе­жа на ка­то­ли­чес­ки­те ка­тед­ра­ли. А в ко­ле­жи­те, къ­де­то фран­цу­зи­те не са мно­зинс­тво, не се заб­равя ни­то аф­ри­кан­ско­то из­кус­тво, ни­то му­зи­ка­та и пес­ни­те от Маг­реб. В сто­ла ед­но ро­зо­во пра­сен­це ве­се­ло на­ми­га с ду­ми­те: “Днес съм тук”. Зна­чи гот­ва­чът се е пог­ри­жил да при­гот­ви ри­ба за те­зи, кои­то не пос­ягат към свин­ско­то. Учи­те­ли­те по физ­кул­ту­ра пък мно­го вни­ма­тел­но следят ко­га е Ра­ма­дан и от фут­бол пре­ми­на­ват на по-ти­хи иг­ри.

На пръв пог­лед: “Всич­ко оти­ва на доб­ре в най-прек­рас­ния от све­то­ве­те!”, как­то меч­та­тел­но бе въз­клик­нал няко­га Кан­дид. За­що то­га­ва се на­ла­га съ­щес­тву­ва­не­то на та­ка­ва ко­ми­сия с ней­ни­те от­че­ти, пре­по­ръ­ки и заб­ра­ни? Ве­роя­тно за­що­то все още не сме се нау­чи­ли да прие­ма­ме чо­ве­ка до нас ка­то ра­вен. Ще мо­жем ли да ре­шим и то­зи въп­рос със за­кон и как ли трябва да бъ­де фор­му­ли­ран той? Ре­ше­ние­то про­дъл­жа­ва да се ча­ка.