Ще тръгнат ли багери да събарят къщите на повече от 100 семейства?
Изх. № А-075/ 23.06.06
До Кмета на град София
Копие: Общинския съвет на град София
Уважаеми господин Борисов,
Пиша Ви по повод съобщеното в някои медии за намеренията на администрацията на Софийска голяма община, както и на район “Възраждане” да разпореди принудителното изваждане от жилищата на обитателите и разрушаването на ромския квартал “Баталова воденица”, след като на 12 юни 2006 г. Върховният административен съд остави в сила (потвърди) решението на СГС по този случай. Съобщенията в медиите се позовават на пресконференция на служители на общината и на район “Възраждане”, на която това решение е било обявено. Бих искал да обърна Вашето внимание, че ако такова решение наистина е взето, то обещанието на г-н Стефан Иванов, председател на ПК по обществен ред и сигурност на СОС, дадено в писмо до БХК от 8 юни 2006 г., за привличане на нашата организация в изготвянето и реализирането на общинска стратегия по въпроса остава празни думи. Бих искал също така да припомня позицията на нашата организация, изразена подробно в писмо до Вас от 23 май 2006 г.
Постройките на ромските обитатели в кв. “Баталава воденица” са установени на това място от близо сто години. Те са техни единствени жилища, в които са отраснали няколко поколения граждани на София. Принудителното им изваждане от тях, без предварително да им се осигури друго жилище след консултация с тях, би представлявало флагрантно нарушение на редица основни човешки права, гарантирани от международни договори, по които България е страна.
По-специално биха били нарушени правото на не-прикосновеност на личния и семейния живот, гарантирано от чл.8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; правото на собственост, гарантирано от член 1 на Допълнителния протокол към тази конвенция, независимо от това, че постройките са формално “незаконни” и дори правото на защита срещу нечовешко и унизително отнасяне, гарантирано от няколко международни договора, по които България е страна.
Всички тези нарушения биха били допуснати на дискриминационна основа срещу повече от 100 ромски обитатели, сред които много деца и възрастни хора. Подобно деяние би било един масов и флагрантен случай на расова дискриминация, какъвто България не познава от времето на кампанията за насилствено преименуване на българските турци от тоталитарния комунистически режим. Поради това няма никакво съмнение, че то би навлякло на нашата страна едно клеймо, от каквото тя най-малко има нужда в навечерието на присъединяването към Европейския съюз.
Ромите от кв.”Баталова воденица” се обърнаха към Български хелзинкски комитет за защита още през лятото на миналата година. Оттогава досега нашата организация полага непрекъснати усилия да ги защити срещу опитите за едно безогледно потъпкване на техните човешки права. Въпреки че Върховният административен съд в своето несправедливо решение от 12 юни отказа да сложи край на тези опити, нашите клиенти са решени да отидат докрай - до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. А българската държава ще трябва да изплати големи обезщетения по десетки дела на индивидуалните жалбоподатели. За съжаление, тези обзщетения ще излязат за пореден път от джоба на българския данъкоплатец, а не от този на служителите, които са непосредствено отговорни за нарушенията на човешките права.
Нашата организация е решена да се обърне и към други международни и местни организации с молба за съдействие. Ние възнамеряваме да пишем до Европейската комиися и лично до комисаря по разширяването г-н Оли Рен, до Европейския парламент, Международна амнистия, Международната хелзинкска федерация за правата на човека и др.
Обръщам се къв Вас за пореден път с настойчива молба да преосмислите плана за принудително изваждане на обитателите на кв.”Баталова воденица” от техните жилища. За пореден път предлагам нашия доброволен труд и експертиза и готовността ни да участваме в усилията на СОС, насочени към разрешаване на жилищните проблеми на хората, живеещи в ромските квартали.
С уважение:
Д-р Красимир Кънев
В официално становище, Международната хелзинкска федерация по правата на човека настоява Столичната община да преразгледа плана за насилствено изгонване на ромските семейства от домовете им, както и да вземе мерки в посока решаване на жилищните проблеми на обитателите на ромските гета.