Ще възстанови ли новият Съвет за правата на човека репутацията на ООН?

Жи­тей­ска­та ло­ги­ка изи­сква, ко­га­то не­ща­та не вървят доб­ре, да се пред­прие­мат про­ме­ни. След ка­то през 2004 г. ко­ми­сия от ви­со­ко­пос­та­ве­ни слу­жи­те­ли от цял свят кон­ста­ти­ра нуж­да­та от ре­фор­ми за по­добр­ява­не на сис­те­ма­та за пра­ва на чо­ве­ка в ООН, на 15 март 2006 г. Об­що­то съб­ра­ние зак­ри Ко­ми­сия­та на ООН за пра­ва­та на чо­ве­ка (Ко­ми­сия­та), а на ней­но място съз­да­де Съ­вет на ООН за пра­ва­та на чо­ве­ка (Съ­ве­та). На 9 май бяха из­бра­ни не­го­ви­те чле­но­ве.

В какво се състоят промените?

В срав­не­ние с Ко­ми­сия­та но­вият Съ­вет ще се със­тои от по-мал­ко чле­но­ве (47 вмес­то 53). Те трябва да по­лу­чат гла­со­ве­те на най-мал­ко 96 дър­жа­ви, т.е. по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки чле­но­ве на Об­що­то съб­ра­ние на ООН, а не как­то до­се­га от по­же­ла­ли­те да уча­ства­т в гла­су­ва­не­то чле­но­ве на Ико­но­ми­чес­ки­я и со­циа­лен съ­вет, в кой­то са пред­ста­ве­ни 54 дър­жа­ви. За пър­ви път е пос­та­ве­но изи­сква­не при из­бо­ра на чле­но­ве­те на Съ­ве­та да се взи­ма пред­вид тех­ният при­нос за ут­вър­жда­ва­не­то и за­щи­та­та на пра­ва­та на чо­ве­ка, как­то и пуб­лич­ни­те им обе­ща­ни­я и ан­га­жи­мен­ти за то­ва. Съ­що та­ка за пър­ви път е пред­ви­де­на въз­мож­ност за из­ключ­ва­не на чле­но­ве на Съ­ве­та, кои­то са от­го­вор­ни за се­риоз­ни на­ру­ше­ния на пра­ва­та на чо­ве­ка. Преиз­би­ра­не­то на чле­но­ве­те е въз­мож­но са­мо вед­нъж , а не как­то до­се­га неог­ра­ни­че­но.

Съ­ве­тът ще се от­чи­та ди­рек­тно пред Об­що­то съб­ра­ние, а не пред Ико­но­ми­чес­ки­я и со­циа­лен съ­вет. Ос­вен то­ва, за раз­ли­ка от Ко­ми­сия­та, коя­то за­се­да­ва­ше еди­н път го­диш­но в про­дъл­же­ние на шест сед­ми­ци, но­вият ор­ган ще има не по-мал­ко от три се­сии на го­ди­на и ще за­се­да­ва не по-мал­ко от де­сет сед­ми­ци.

Съ­ве­тът ще раз­глеж­да пе­рио­дич­но спаз­ва­не­то на стан­дар­ти­те за пра­ва на чо­ве­ка по це­лия свят, а не са­мо в из­бра­ни стра­ни.

Какви са целите на промените?

С про­ме­ни­те ООН це­ли да от­го­во­ри на кри­ти­ки­те за неп­ро­фе­сио­на­ли­зъм и за за­гу­бе­но до­ве­рие в ра­бо­та­та на до­се­гаш­на­та Ко­ми­сия, за­ра­ди кои­то тя пос­те­пен­но за­гу­би мо­рал­ния си ав­то­ри­тет ка­то дви­га­тел за пра­ва­та на чо­ве­ка по све­та. По ду­ми­те на ге­не­рал­ния сек­ре­тар на ор­га­ни­за­ция­та Кофи Ана­н, тя “х­върля сянка вър­ху ре­пу­та­ция­та на ООН ка­то цяло.”

При­чи­ни­те за об­ви­не­ния­та в неп­ро­фе­сио­на­ли­зъм се дъл­жат на неп­ра­вил­но из­бра­на­та и во­де­на по­ли­ти­ка на Ко­ми­сия­та след края на Сту­де­на­та вой­на. До­ка­то в пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на своя­та ра­бо­та тя бе­ше зае­та със съ­дър­жа­ние­то на меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри за пра­ва на чо­ве­ка и не взи­ма­ше от­но­ше­ние по тяхно­то при­ла­га­не, след на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни се зае из­клю­чи­тел­но с при­ла­га­не­то на пра­ва­та. При то­ва в цен­тъ­ра на ней­но­то вни­ма­ние са всич­ки пра­ва. Към тях се от­насят как­то по­ли­ти­чес­ки­те, граж­дан­ски­те, со­циал­ни­те, ико­но­ми­чес­ки­те и кул­тур­ни­те пра­ва, та­ка и пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние, ико­но­ми­чес­ко и со­циал­но раз­ви­тие и пра­ва­та на мал­цинс­тва­та, кои­то се раз­ви­ват през 90-те го­ди­ни. Не­въз­мож­нос­тта да се ада­пти­ра ор­га­ни­за­цион­но към по­ли­ти­чес­ки­те про­ме­ни бло­ки­ра ра­бо­та­та й. Тя не съумя да от­го­во­ри своев­ре­мен­но и аде­кват­но във всич­ки слу­чаи (го­диш­но се по­лу­ча­ват око­ло 50 000 жал­би), осо­бе­но по от­но­ше­ние на мно­жес­тво граж­дан­ски кон­флик­ти по све­та. Пър­во­на­чал­но ре­ше­ния­та на зат­руд­не­ния­та се със­тоя­ха в не­коор­ди­ни­ран из­бор на мно­гоб­рой­ни ра­пор­тьо­ри, наб­лю­да­те­ли и ра­бот­ни гру­пи. Ор­га­ни­за­цион­но­то раз­рас­тва­не се ока­за нее­фек­тив­но, тъй ка­то кон­ста­та­ции­те за на­ру­ше­ния не во­де­ха до сан­кции.

Защо Комисията загуби гласуваното й доверие?

За­гу­бе­но­то до­ве­рие се дъл­жи на фак­та, че в мно­го слу­чаи дър­жа­ви­те-член­ки доп­ри­нас­яха за неа­дек­ват­ни­те по­зи­ции на Ко­ми­сия­та, во­де­ни от своя по­ли­ти­чес­ки ин­те­рес. Та­ка нап­ри­мер, мно­го дър­жа­ви пос­тав­яха ак­цент вър­ху со­циал­ни­те и ико­но­ми­чес­ки пра­ва, как­то и вър­ху пра­во­то на раз­ви­тие, при кои­то от­го­вор­нос­тта е нея­сна и лес­но мо­гат да бъ­дат из­бягва­ни неб­ла­гоп­рия­тни по­ли­ти­чес­ки пос­ле­ди­ци (Ку­ба е ре­кор­дьор по пред­ло­же­ни ре­зо­лю­ции, от­нас­ящи се до та­ки­ва пра­ва). То­ва про­ти­во­ре­чи на же­ла­ние­то на по­ве­че­то бо­га­ти дър­жа­ви вни­ма­ние­то да бъ­де на­со­че­но към по­ли­ти­чес­ки­те и граж­дан­ски пра­ва и да не бъ­дат то­ле­ри­ра­ни пра­ви­телс­тва­та, кои­то не ги спаз­ват. В на­ча­ло­то на то­ва де­се­ти­ле­тие Ко­ми­сия­та се пре­вър­на в аре­на на кон­флик­ти.

До­ве­рие­то в ра­бо­та­та й бе­ше раз­кла­те­но и за­ра­ди из­бор­на­та й про­це­ду­ра, коя­то поз­вол­ява­ше дър­жа­ви с ло­ша ре­пу­та­ция по от­но­ше­ние на пра­ва­та на чо­ве­ка да ста­ват ней­ни чле­но­ве. Ру­сия, коя­то е кри­ти­ку­ва­на за по­ло­же­ние­то в Че­че­ния, бе­ше неиз­мен­но член на Ко­ми­сия­та от ней­но­то съз­да­ва­не. Ки­тай, кой­то из­вър­шва най-мал­ко две тре­ти от всич­ки из­вес­тни над 1500 ек­зе­ку­ции на го­ди­на, съ­що бе­ше член. Су­дан, Ку­ба, Ли­бия, Зим­баб­ве са сред бив­ши­те чле­но­ве на Ко­ми­сия­та, кои­то са дис­кре­ди­ти­ра­ни за­ра­ди от­го­вор­нос­тта на тех­ни­те пра­ви­телс­тва за ма­со­ви на­ру­ше­ния на пра­ва­та. То­ле­ри­ра­не­то на членс­тво­то на те­зи дър­жа­ви пре­диз­ви­ка об­ви­не­ния в под­дър­жа­не на двой­ни стан­дар­ти.

За­губ­вай­ки до­ве­рие в ме­ха­низ­ми­те на ООН за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка, мно­го дър­жа­ви и неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции на­со­чи­ха вни­ма­ние­то си към ре­гио­нал­ни ор­га­ни­за­ции за за­щи­та на пра­ва­та на чо­ве­ка.

Успех или провал е решението за новия Съвет?

Ре­ше­ние­то за ре­фор­ма в сис­те­ма­та на ООН за пра­ва на чо­ве­ка пре­диз­вик­ва раз­лич­ни ко­мен­та­ри. Спо­ред дип­ло­ма­ти­те, кои­то до­го­вар­яха ре­зо­лю­ция­та за съз­да­ва­не­то на Съ­ве­та, той е ус­пех. До­во­ди­те за то­ва са, че но­вият ор­ган по­добр­ява някои от не­дос­та­тъ­ци­те на Ко­ми­сия­та.

Спо­ред ге­не­рал­ния сек­ре­тар Ко­фи Ана­н, Съ­ве­тът не е “пе­рфек­тно­то­” ре­ше­ние, ни­то пък от­го­варя на всич­ки из­ра­зе­ни тре­во­ги. Ана­н оба­че вярва, че дър­жа­ви­те мо­гат да доп­ри­не­сат със своя­та ан­га­жи­ра­ност за ус­пе­ха на но­вия ор­ган. По­доб­на е и по­зи­ция­та на Хю­ман райтс уоч и Ам­нес­ти ин­тер­не­шъ­нъл.

На дру­гия по­люс са САЩ. Аме­ри­кан­ци­те, заед­но с Из­раел, Мар­ша­ло­ви­те ос­тро­ви и Па­лау, от­ка­за­ха да под­крепят ре­зо­лю­ция­та за съз­да­ва­не­то на Съ­ве­та и не се кан­ди­да­ти­ра­ха за членс­тво в не­го. Спо­ред тях пред­ло­же­на­та ре­фор­ма не съ­дър­жа га­ран­ции за то­ва, че в но­вия ор­ган няма да по­пад­нат или да влияят дър­жа­ви с ло­ша ре­пу­та­ция по от­но­ше­ние на пра­ва­та на чо­ве­ка. За­се­га САЩ ще наб­лю­да­ват ра­бо­та­та на Съ­ве­та. Ако той до­ка­же ан­га­жи­ра­нос­тта си към пра­ва­та на чо­ве­ка, те не из­ключ­ват въз­мож­нос­тта да се кан­ди­да­ти­рат за членс­тво дру­га­та го­ди­на.

Цен­трал­на­та ди­ле­ма в пра­ва­та на чо­ве­ка е меж­ду оси­гур­ява­не­то на тяхно­то приз­на­ва­не и спаз­ва­не от дър­жа­ви­те. Ре­ше­ние­то на та­зи ди­ле­ма е свър­за­но ви­на­ги с по­ли­ти­чес­ки от­стъп­ки. На­деж­ди­те на пра­во­за­щит­ни­ци­те по све­та са, че с въп­рос­ни­те от­стъп­ки няма да бъ­дат дис­кре­ди­ти­ра­ни пра­ва­та.