“Пер­си” на Ди­ми­тър Го­чев - 8 го­ди­ни след бом­би­те в Юго­сла­ви­я

На 25 март 2007 г. стра­ни­те-член­ки на Ев­ро­пей­ския съюз ус­пеш­но за­вър­ши­ха уси­лия­та си за обе­ди­не­ние и за “кон­со­ли­ди­ра­не­то на де­мок­ра­ция­та и пра­во­ва­ва­та дър­жа­ва”, как­то се заяв­ява в прие­та­та от тях Бер­лин­ска дек­ла­ра­ция по слу­чай 50-та­та го­диш­ни­на от под­пис­ва­не­то на Рим­ския до­го­вор.

Пак на 25 март, в со­фий­ския На­ро­ден теа­тър гос­ту­ва пос­та­нов­ка­та на Ес­хи­ло­ви­те “Пер­си” под ре­жи­су­ра­та на еми­гран­та Ди­ми­тър Го­чев. Каз­ват, че нем­ска­та кан­цлер­ка Ан­ге­ла Мер­кел из­пра­ти­ла на Бъл­га­рия спек­та­къ­ла на “Дой­чес теа­тър” ка­то осо­бе­н жест към но­ва­та стра­на-член­ка. За да от­бе­ле­жим по­до­ба­ва­що под­пис­ва­не­то на Бер­лин­ска­та дек­ла­ра­ция. Та­ка по­не ни об­ясни во­де­щият сед­мич­но­то пре­да­ва­не “Сед­ми­ца­та” на Да­рик ра­дио от 24 март. В ефи­ра на час­тно­то ра­дио проз­ву­ча: гле­дай­те “Пер­си” и мис­ле­те! В груб пре­раз­каз то­ва пре­дуп­реж­де­ние оз­на­ва­ча­ше - оне­зи от Пер­сия са пак там и са все съ­щи­те. Ко­вар­ни, неп­ред­ска­зуе­ми, сил­ни. Ако не се обе­ди­ни­м, ако ев­ро­пей­ски­те стра­ни си иг­раят на ха­рес­ва­ме/не ха­рес­ва­ме кон­сти­ту­ция­та на ЕС, ­ще ни пос­тиг­не съд­ба­та на древ­ни­те гър­ци. Раз­по­къ­са­ни, иг­рае­щи в иг­ра­та на лич­ни­те ег­оиз­ми ще пад­нем под уда­ри­те на Ира­н... Чел е Ту­ки­дид во­де­щият, еру­ди­ция­та му ли­чи, ни­що че не бе­ше гле­дал още “Пер­си”, та­ка да се ка­же - в ава­нс ни ка­за, как­во ис­ка да ни ка­же Д. Го­чев в спек­та­къ­ла си. И е прав - в пер­сий­ския за­лив от­но­во е тъп­ка­но с бри­тан­ски и аме­ри­кан­ски са­мо­ле­то­но­са­чи, от­но­во се но­си във въз­ду­ха ми­рис на вой­на за­ра­ди неп­ред­ска­зуе­мия Ах­ме­ди­не­джаб и не­го­ви­те ядре­ни опи­ти. А и ира­нско­то пра­ви­телс­тво аре­сту­ва 15 бри­тан­ски воен­но слу­же­щи, за­що­то ги за­по­дозря в шпио­наж, кое­то наис­ти­на мно­го ядо­са То­ни Блеър.

Ден по-ра­но, на 24 март бал­кан­ска­та ни съ­сед­ка от­бел­яза 8 го­ди­ни от на­ча­ло­то на бом­бар­ди­ров­ки­те на НА­ТО. По вре­ме на 78-днев­на­та въз­душ­на опе­ра­ци­я, на­ре­че­на “Ми­ло­сър­ден ан­гел”, за­ги­на­ха 1002 слу­жи­те­ли на ар­мия­та на Юго­сла­ви­я и на по­ли­ция­та на Сър­бия и око­ло 2500 ци­вил­ни. Сред тях 89 бяха де­ца. Око­ло 10 хил­яди ду­ши бях ра­не­ни, оса­ка­те­ни за­ви­на­ги. И то­га­ва, през 1999 г. в ефи­ра зву­ча­ха пре­дуп­реж­де­ния и ма­ни­пу­ла­ции. За няко­гаш­ния ге­рой на Дей­тън­ския мир Сво­бо­дан Ми­ло­ше­вич - мир на пра­ха му!, и за доб­ро­то НА­ТО. Над не­бе­то на Бел­град вой­ни­ци­те на Уе­с­ли Кларк си иг­рае­ха ка­то в ком­пю­тър­ни иг­ри, за­то­ва и уце­лва­ха пон­яко­га пог­реш­но, ка­къв­то бе­ше слу­чая с дет­ска­та бол­ни­ца “Дра­ги­ша Ми­чо­вич” или ко­ло­ни­те с бе­жан­ци. Го­ди­ни след “Ми­ло­сър­дния ан­гел” по­пуля­рният ко­лум­нист на “Дей­ли Ек­спрес” Фре­де­рик Фор­сайт, об­лъч­вал с пи­са­ния­та си бри­тан­ци­те, че дип­ло­ма­ция­та прик­лю­чи в Рам­бу­йе и е вре­ме вой­ни­ци­те ни да вка­рат ми­ра в по­див­яла­та бал­кан­ска стра­на, пи­са: ”Не се бих­ме за жи­во­ти­те си и ни­как­ви те­ро­рис­ти не се спо­тай­ва­ха сред ци­вил­но­то на­се­ле­ние; ние уд­ряхме жи­лищ­ни сгра­ди и за­во­ди, има­ше ци­вил­ни жер­тви. Не го нап­ра­вих­ме за 25 дни, а за 78. Ние бом­бар­ди­рах­ме та­зи мал­ка дър­жа­ва и ико­но­ми­чес­ки я вър­нах­ме 30 го­ди­ни на­зад, ка­то пре­вър­нах­ме ин­фрас­трук­ту­ра­та й в раз­ва­ли­ни. За­що?” Фре­де­рик Фор­сайт пи­ше то­ва през ав­густ 2006-та, по вре­ме на вой­на­та на Из­раел сре­щу Ли­ван. Та­зи вой­на, как­то и меж­ду­на­род­но­то мне­ние за нея, той оп­ре­деля ка­то вър­хът на ли­це­ме­рие­то и двой­ни­те стан­дар­ти.

Ксеркс, пер­сий­ският цар, раз­ка­зан от Ес­хил в “Пер­си”, раз­мишл­ява вър­ху ви­на­та на сил­ния, поел ис­то­ри­чес­ка­та от­го­вор­ност да прек­роя­ва гра­ни­ци­те и да вле­зе в до­ма на гър­ци­те. Гър­чо­ве­те на ду­ша­та му бяха блест­ящо пред­ста­ве­ни на со­фий­ска­та сце­на от ак­тьо­ра Са­муел Фин­ци. Ако има аде­ква­те­н про­чит на пос­ла­ние­то на то­зи спек­та­къл, той трябва да бъ­де нап­ра­вен точ­но в кон­тек­ста на ви­на­та. Ви­на­та на су­пер­си­ла­та Аме­ри­ка, на НА­ТО, на воен­но-про­миш­ле­ни­те ком­плек­си и пет­рол­ни­те ме­га­кор­по­ра­ции. На са­те­лит­ни­те дър­жа­ви ка­то Бъл­га­рия и тех­ни­те слу­ги в ме­дии­те.