Световното първенство по футбол в Германия: Забранена зона за расисти

Ор­га­ни­зи­ра­не­то на све­тов­но­то пър­венс­тво по фут­бол в Гер­ма­ния е въз­мож­ност за до­ма­ки­ни­те да по­ка­жат не са­мо своя ог­ро­мен ико­но­ми­чес­ки и ад­ми­нис­тра­ти­вен по­тен­циал, но и свое­то прия­тел­ско от­но­ше­ние към хо­ра­та по све­та. Някол­ко ра­сис­тки ата­ки в Бер­лин и Пот­сдам не­пос­редс­тве­но пре­ди на­ча­ло­то на шам­пио­на­та на­пом­ни­ха за ра­сиз­ма в та­зи стра­на и пом­ра­чи­ха пред­ста­ва­та за гер­ман­ско гос­топ­риемс­тво.

Све­тов­но­то пър­венс­тво по фут­бол е най-важ­но­то съ­би­тие за гер­ман­ци­те през та­зи го­ди­на. Пре­ди не­го­во­то от­кри­ва­не ме­дии­те неп­рес­тан­но ин­фор­ми­ра­ха за ре­мон­ти­те на ули­ци, ста­дио­ни и мет­рос­тан­ции. За да пос­рещ­не гос­ти­те от цял свят, Бер­лин от­кри в края на май но­ва цен­трал­на га­ра, най-гол­яма­та на Ев­ро­па. Цел­та на ор­га­ни­за­то­ри­те е да пред­ставят Гер­ма­ния ка­то гос­топ­рием­на, от­во­ре­на и то­ле­ран­тна дър­жа­ва. До­ка­за­телс­тва за то­ва са как­то мо­то­то на пър­венс­тво­то “Вре­ме за съз­да­ва­не на прия­телс­тва”, та­ка и уч­ти­во­то об­явява­не на някол­ко ези­ка на въз­ло­ви­те спир­ки на об­щес­тве­ния тран­спорт в гра­до­ве­те, къ­де­то се про­веж­дат фут­бол­ни­те сре­щи.

До­ка­то до­вър­ши­тел­ни­те ра­бо­ти бяха под пъл­на па­ра, на ед­ на спир­ка в Пот­сдам, не­пос­редс­тве­но до Бер­лин, чер­но­ко­жият Ери­мия­с М. от ет­иоп­ски произ­ход бе­ше нео­чак­ва­но пре­бит от два­ма ра­сис­ти. Пос­тра­да­лият е за­вър­шил ин­же­нерс­тво в Гер­ма­ния, къ­де­то жи­вее от 1987 г. със се­мей­ство­то си. Бла­го­да­ре­ние на мо­бил­ния му те­ле­фон по­ли­ция­та раз­по­ла­га със за­пис на гла­со­ве­те на на­па­да­те­ли­те му, кои­то го на­ри­чат “не­гър” и “мръс­но пра­се”, за­кан­вай­ки се да го уби­ят. На­ме­са­та на так­си­мет­ров шо­фьор пре­дот­врат­ява из­пъл­не­ние­то на за­ка­на­та, но жер­тва­та на ра­сис­ти­те е в ко­ма.

Някол­ко сед­ми­ци по-къс­но в бер­лин­ския квар­тал Лих­тен­берг нео­на­цис­ти на­пад­на­ха ле­вия гер­ман­ския де­пу­тат от кюрд­ски произ­ход Гиа­се­тин Саян. При на­па­де­ние­то те го на­ри­чат “мръ­сен тур­чин”.

Ра­сис­тки­те ата­ки би­ха из­не­на­да­ли гос­ти­те на Бер­лин. В то­зи град чуж­да­та кул­ту­ра при­със­тва навс­якъ­де. Чо­век мо­же да гле­да най-но­ви­те из­точ­ноев­ро­пей­ски, аф­ри­кан­ски и аз­иат­ски фил­ми, да по­се­ти из­лож­ба на ис­лямско из­кус­тво­то или да слу­ша ра­дио с му­зи­ка от цял свят, вклю­чи­тел­но тур­ска, за­пис­ва­на в раз­град­ски се­ла.

Днеш­но­то гер­ман­ско об­щес­тво мо­же да се на­ре­че “об­щес­тво на миг­ран­ти”. Спо­ред све­де­ния на Фе­де­рал­на­та ста­тис­ти­чес­ка служ­ба все­ки пе­ти чо­век в Гер­ма­ния произ­хож­да от дру­га стра­на. То­ва оз­на­ча­ва, че око­ло 15,3 ми­лио­на ду­ши има­т миг­рант­ска биог­ра­фия. В Бер­лин и ос­та­на­ли­те гра­до­ве на Гер­ма­ния ра­ботят мно­гоб­рой­ни на­цио­нал­ни рес­то­ран­ти и ма­га­зи­ни, чии­то собс­тве­ни­ци са с чужд произ­ход. До­ри в гер­ман­ския на­цио­на­лен от­бор по фут­бол има някол­ко фут­бо­лис­ти, кои­то не са ро­де­ни в Гер­ма­ния. Два­ма от тях са чер­но­ко­жи аф­ри­кан­ци.

Въп­ре­ки вън­шна­та то­ле­ран­тност дан­ни­те на тай­на­та служ­ба “Бун­дес­фер­фа­сунг­сшуц” по­каз­ват, че не към всич­ки гру­пи чуж­ден­ци от­но­ше­ние­то е ед­нак­во. Тъм­но­ко­жи­те и ев­реи­те са обе­кт на ра­сис­тки ата­ки, осо­бе­но в из­точ­ни­те про­вин­ции Бран­ден­бург, Зак­сен-Ан­халт и Бер­лин. Служ­ба­та раз­по­ла­га с ин­фор­ма­ция за из­вър­шва­не­то на над 750 по­доб­ни на­па­де­ния всяка го­ди­на. По­ве­че от 100 ду­ши са би­ли уби­ти в ре­зул­тат на ра­сис­тки ата­ки от обе­ди­не­ние­то на Гер­ма­ния през 1990 г. Спо­ред дан­ни­те днес 10 000 край­но дес­ни ек­стре­мис­ти са склон­ни към на­си­лие в стра­на­та. Зак­лю­че­ния­та на пос­лед­ния док­лад на служ­ба­та са за по­ве­че нео­на­цис­ти, по­ве­че пат­рио­тар­щи­на и по­ве­че го­тов­ност за на­си­лие.

Ко­мен­ти­рай­ки по ра­дио­то пос­лед­ни­те ра­сис­тки ата­ки, бив­шият пра­ви­телс­твен го­во­ри­тел Уве - Кар­стен Ха­йе об­яви, че не би пре­по­ръ­чал на хо­ра с тъ­мен цвят на ко­жа­та да по­се­ща­ват някои гра­до­ве око­ло Бер­лин по вре­ме на гос­ту­ва­не­то си за све­тов­но­то пър­венс­тво, тъй ка­то те крият опа­снос­ти за жи­во­та им. На прак­ти­ка то­ва оз­на­ча­ва, че в Гер­ма­ния има заб­ра­не­ни зо­ни за чуж­ден­ци. Из­каз­ва­не­то на Ха­йе, кой­то в мо­мен­та пред­се­да­телс­тва ан­ти­ра­сис­тка ор­га­ни­за­ция, пре­диз­ви­ка дис­ку­сия. Фе­де­рал­ният вът­ре­шен ми­нис­тър и пре­мие­рът на про­вин­ция Бран­ден­бург, коя­то се на­ми­ра око­ло Бер­лин, оп­ре­де­ли­ха то­ва из­каз­ва­не ка­то скан­дал­но и от­ре­ко­ха опа­снос­тта. Кон­сер­ва­тив­ни­те вес­тни­ци ка­то “Ди Велт” съ­що из­лязо­ха с кри­тич­ни по­зи­ции. Въп­ре­ки то­ва по-гол­яма­та част от ме­дии­те и по­ли­ти­ци­те под­кре­пи­ха ка­за­но­то от Ха­йе и при­зо­ва­ха към пред­прие­ма­не на мер­ки сре­щу ра­сиз­ма.

Някои от уча­стни­ци­те в дис­ку­сия­та са на мне­ние, че ра­сиз­мът е мес­тен проб­лем, а не на цяла­та стра­на. Те от­беля­зват фак­та, че нео­на­цис­тки­те из­яви са пре-димно в из­точ­ни­те про­вин­ции, къ­де­то граж­да­ни­те на бив­ша­та ГДР се борят със зна­чи­тел­ни со­циал­ни и ико­но­ми­чес­ки труд­нос­ти. Раз­ка­зи­те на жер­тви­те на ра­си­зъм в ме­дии­те оба­че по­каз­ват, че проб­ле­мът не е са­мо на Из­ток. То­ва пот­вър­жда­ват и по­ли­цей­ски­те дан­ни.

Някои при­помнят, че проб­ле­мът съ­щес­тву­ва от го­ди­ни и зак­лю­ча­ват, че дей­ствия­та на пра­ви­телс­тва­та сре­щу ра­сиз­ма са неус­пеш­ни. През 1992 г. бе­ше за­па­ле­но об­ще­жи­тие на бе­жан­ци в Ро­щок. Жи­те­ли­те на гра­да гле­да­ха без­чувс­тве­но, до­ка­то хо­ра­та бяга­ха на­вън. През 1993 г. в Со­лин­ген плам­на до­мът на тур­ско се­мей­ство, в ре­зул­тат на кое­то за­ги­на­ха 5 ду­ши. По­доб­ни ин­ци­ден­ти е има­ло и на дру­ги мес­та през 90-те го­ди­ни.

Спо­рът за съ­щес­тву­ва­щия ра­си­зъм не на­кърн­ява пред­ста­ва­та за Гер­ма­ния, а по­ма­га да бъ­дат на­ме­ре­ни ре­ше­ния на проб­ле­ми­те. Ко­мен­та­рът на вес­тник “Фран­кфу­тер рун­дшау” е по­ка­за­те­лен как по­ве­че­то ме­дии се от­не­со­ха към ра­сис­тки­те проя­ви: “Ние ще спе­че­лим приз­на­ние в све­та не ка­то кри­ти­ку­ва­ме хо­ра­та, кои­то от­каз­ват да си зат­ворят очи­те, а ка­то го­во­рим сме­ло за проб­ле­ми­те си и пра­вим нуж­но­то, за да ги ре­шим.” По­ли­ция­та пред­прие спеш­ни мер­ки за за­щи­та от ра­си­зъм по вре­ме на фут­бол­но­то пър­венс­тво, вклю­чи­тел­но от­вар­яне на те­ле­фон­на цен­тра­ла, къ­де­то бер­лин­ча­ни и гос­ти­те на гра­да мо­гат да сиг­на­ли­зи­рат на някол­ко ези­ка за ра­сис­тки проя­ви. По­ли­цей­ско­то при­със­твие по ули­ци­те и га­ри­те е за­си­ле­но.

След на­ча­ло­то на пър­венс­тво­то ули­ци­те на гер­ман­ски­те гра­до­ве са оц­ве­ти­ха от фла­нел­ки­те и зна­ме­на­та на фе­но­ве­те. За­бе­ле­жи­тел­на е при­вър­за­нос­тта на мно­го гер­ман­ци към чуж­ди на­цио­нал­ни от­бо­ри, как­то и гру­по­ви­те сним­ки на фе­но­ве от всич­ки стра­ни. В Гер­ма­ния има и заб­ра­не­на зо­на за ра­сис­ти. То­ва е све­тов­но­то пър­венс­тво по фут­бол.

ЗА­ДЪЛ­ЖЕ­НИЯ НА ДЪР­ЖА­ВИ­ТЕ ЗА БОР­БА С РА­СИЗ­МА

Дър­жа­ви­те има­т как­то меж­ду­на­род­ноп­рав­ни за­дъл­же­ния, та­ка и ан­га­жи­мен­ти по от­но­ше­ние на ра­со­во­то на­си­лие. За­дъл­же­ния­та произ­ли­зат от Меж­ду­на­род­на­та кон­вен­ция на ООН за пре­дот­врат­ява­не на всич­ки фор­ми на ра­со­ва дис­кри­ми­на­ция. Ан­га­жи­мен­ти­те произ­ти­чат от офи­циал­ни­те дек­ла­ра­ции на пра­ви­телс­тва­та, че ще спаз­ват пре­по­ръ­ки­те на Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия сре­щу ра­сиз­ма и не­то­ле­ран­тнос­тта и ре­ше­ния­та на Ор­га­ни­за­ция­та за сът­руд­ни­чес­тво и си­гур­ност в Ев­ро­па сре­щу ра­сиз­ма и раз­лич­ни­те фор­ми на не­то­ле­ран­тност. Те­зи за­дъл­же­ния и ан­га­жи­мен­ти изи­сква­т ка­то ми­ни­мум от дър­жа­ви­те да осъ­жда­т всяка про­па­ган­да и ор­га­ни­за­ции, кои­то под­клаж­дат ра­со­ва ом­ра­за; да пред­прие­мат не­за­бав­ни и ефе­ктив­ни мер­ки за из­ко­рен­ява­не на под­буж­да­не­то към или ак­то­ве на ра­со­ва дис­кри­ми­на­ция, вклю­чи­тел­но да ин­кри­ми­ни­рат всяко раз­прос­тра­не­ние на ра­сис­тки ид­еи, дей­ствия на ра­сис­тко на­си­лие и под­по­ма­га­не на ра­сис­тка дей­ност, как­то и ор­га­ни­зи­ра­не­то и уча­стие­то в ра­сис­тки ор­га­ни­за­ции, пуб­лич­но­то от­ри­ча­не на прес­тъп­ле­ния­та сре­щу чо­ве­чес­тво­то, ге­но­цид или воен­ни прес­тъп­ле­ния и ра­со­ва­та дис­кри­ми­на­ция в пуб­лич­ния сек­тор. Дър­жа­ви­те има­т за­дъл­же­ние да раз­след­ват слу­чаи на ра­си­зъм и да водят на­ка­за­тел­ни произ­водс­тва сре­щу тях. Те трябва да съ­би­рат и пуб­ли­ку­ват дан­ни за ра­сис­тки ин­ци­ден­ти, вклю­чи­тел­но броя на за­ве­де­ни­те де­ла, при­чи­ни­те да не се за­ве­де де­ло и ре­зул­та­ти­те от во­де­ни­те де­ла. Дър­жа­ви­те трябва да съз­да­дат спе­циа­ли­зи­ра­ни ор­га­ни, кои­то да от­го­варят за пуб­лич­но­то об­ра­зо­ва­ние сре­щу ра­сиз­ма, обу­че­ние­то на слу­жи­те­ли (по­ли­цаи, про­ку­ро­ри, съ­дии) за про­ти­во­дей­ствие на ра­сиз­ма, уча­стие­то на ан­ти­ра­сис­тки неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции; те трябва да съ­би­рат дан­ни за ра­сис­тки проя­ви и за­ве­де­ни­те де­ла, да ги ана­ли­зи­ра­т и да ин­фор­ми­рат об­щес­тво­то за тях; да се зае­мат с под­по­ма­га­не на жер­тви­те, вклю­чи­тел­но с тяхно­то про­це­суал­но пред­ста­ви­телс­тво пред пра­воох­ра­ни­тел­ни­те и съ­деб­ните ор­га­ни, как­то и с мо­ни­то­рин­га вър­ху за­ко­но­да­телс­тво­то. Нак­рая, дър­жа­ви­те трябва да прие­мат по­ли­ти­ка за на­сър­ча­ва­не на кул­тур­но­то раз­нооб­ра­зие и нае­ма­не в пуб­лич­ни­те служ­би на пред­ста­ви­те­ли на мал­цинс­тва­та.