Тангото на държавата с вероизповеданията: Две назад, една напред

На­пос­ле­дък някои по­ли­ти­ци и дър­жав­ни слу­жи­те­ли пов­ди­гат в ме­дии­те въп­ро­са от­нос­но то­ва, кол­ко лес­на е ре­гис­тра­ция­та на ве­роиз­по­ве­да­ние у нас и кол­ко доб­ре би би­ло да има ог­ра­ни­че­ние по от­но­ше­ние на ми­ни­мал­на­та член­ска ма­са, необ­хо­ди­ма на то­ва ве­роиз­по­ве­да­ние, за да по­лу­чи ста­тут на юри­ди­чес­ко ли­це по За­ко­на за ве­роиз­по­ве­да­ния­та (ЗВ). Ло­шо­то в слу­чая е то­ва, че мне­ние­то им ус­луж­ли­во и без за­дъл­бо­чен ана­ли­з на проб­ле­ма, се ти­ра­жи­ра в ме­дии­те. За ре­зул­та­та от по­доб­но по­вър­хнос­тно тре­ти­ра­не на се­риоз­ни въп­ро­си, свър­за­ни с фун­да­мен­тал­ни чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди, мо­жем да се до­се­тим без мно­го мис­лов­ни уси­ли­я.

От­но­ше­ние­то на по­ли­ти­ци­те, ме­дии­те и част от ду­хов­ния ели­т на стра­на­та ни към проб­ле­ма "но­ви (на­ре­че­те ги, ако ис­ка­те и "нет­ра­ди­цион­ни") ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния" е, ме­ко ка­за­но, рет­рог­ра­ден. От­но­ше­ние­то на спо­ме­на­ти­те гру­пи към проб­ле­ма през го­ди­ни­те от на­ча­ло­то на пре­хо­да до се­га, ми да­ва дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния да съм убе­де­н в ду­ми­те си. Не­ка при­помня част от по-съ­щес­тве­ни­те фак­ти: дей­ства­щият За­кон за ве­роиз­по­ве­да­ния­та бе приет през 2002 г. с бур­ни ова­ции. Въз­ла­га­ха му се ог­ром­ни на­деж­ди и всич­ки оча­ква­ха той да раз­ре­ши с ма­ги­чес­ка пръ­чи­ца проб­ле­ми­те на ду­хов­на­та сфе­ра в Бъл­га­рия. Пре­зи­ден­тът на всич­ки бъл­га­ри бе наг­ра­ден не от кой да е и не за как­во да е, а от рус­кия пат­риарх за при­но­са му към еди­нство­то на пра­вос­лав­ни­те на­ро­ди. Наг­ра­ден бе за то­ва, че под­пи­са и не спря за­ко­на. Не го спря и кон­сти­ту­цион­ния съд, ма­кар на прак­ти­ка ре­ше­ние­то на съ­да да бе не­га­тив­но, т.е. шес­ти­ма сре­щу пе­ти­ма съ­дии гла­су­ва­ха за не­кон­сти­ту­цион­нос­тта на мно­го от раз­по­ред­би­те на за­ко­на. Гла­су­ва­ха, но то­зи за­кон за кон­сти­ту­цион­ния съд та­ка е на­пи­сан, че трябва да са гла­су­ва­ли по­ве­че от по­ло­ви­на­та (т.е. 7 от 12), за да вле­зе ре­ше­ние­то им в си­ла.

Та­къв е де­ко­рът на ду­хов­на­та сце­на в Бъл­га­рия. Се­га, ка­то чле­но­ве на Ев­ро-съю­за, сме уве­ре­ни, че сме стиг­на­ли ви­си­ни­те на де­мок­ра­ция­та. За мен оба­че, еди­н от най-се­риоз­ни­те кри­те­рии до кол­ко ед­но об­щес­тво е де­мок­ра­тич­но, е ни­во­то на спаз­ва­не на ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да и тър­пи­мос­тта меж­ду и към раз­лич­ни­те ре­ли­гии. Да раз­гле­да­ме Бъл­га­рия. По­ка­за­тел­ни в то­ва от­но­ше­ние са някол­ко не­ща:

1.На пър­во място, раз­би­ра се, е за­ко­но­ва­та рам­ка в та­зи сфе­ра. Тя не е ид­еал­на, но, бих ка­зал, че е прием­ли­ва.
2.От­но­ше­ние­то и из­яви­те на Ди­рек­ция "Ве­роиз­по­ве­да­ния", ка­то ав­то­ри­те­тен ор­ган, ре­гу­ли­ращ от­но­ше­ния­та меж­ду дър­жа­ва­та и ре­ли­гиоз­ни­те об­щнос­ти, в ли­це­то на ней­ния ди­рек­тор;
3.Оп­ре­дел­ящо е и от­но­ше­ние­то на "сил­ни­те" - пред­ста­ви­те­ли на по­ли­ти­чес­кия ели­т, дър­жа­ва­та и го­ле­ми­те ве­роиз­по­ве­да­ния;
4.От­но­ше­ние­то на об­щес­тве­нос­тта;
5.Не на пос­лед­но място са ме­дии­те.

Ве­роя­тно мо­гат да се обо­собя­т мно­го дру­ги кри­те­рии, но до­ри и те­зи са дос­та­тъч­ни, за да се ориен­ти­ра­ме в нас­тоя­ща­та си­туа­ция.

Да раз­гле­да­ме де­тай­ли­те:

Ре­ди­ца за­ко­ни, за­поч­вай­ки от Кон­сти­ту­ция­та, За­ко­на за ве­роиз­по­ве­да­ния­та и др., по-ско­ро га­ран­ти­рат рав­но­пос­та­ве­нос­тта на раз­лич­ни­те де­но­ми­на­ции, без ог­лед на тяхна­та чис­ле­ност и да­та на въз­ник­ва­не/уч­ред­ява­не в стра­на­та ни. Въп­ре­ки че за­ко­но­ва­та рам­ка в сфе­ра­та на ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да, ма­кар и не ид­еал­на, е не ло­ша, съ­щес­тву­ват пи­са­ни и не­пи­са­ни пра­ви­ла, как­то и тра­ди­цион­но ус­та­но­ве­ни нор­ми, кои­то оче­вид­но да­ват пред­по­чи­та­ния ("при­ви­ле­ги­ро­ват", как­то бе пи­са­но в мно­го кри­ти­ки към Бъл­га­рия) две­те най-ма­со­во пред­ста­ве­ни ве­роиз­по­ве­да­ния у нас. Справ­ка мо­же да се нап­ра­ви, да ре­чем, в За­ко­на за дър­жав­ния про­то­кол (чл. 6 ал. 3 т. 5), приет през 2000 г.

Об­щес­тво­то ни, про­во­ки­ра­но от ме­дии­те и изяви­те на по­ли­ти­ци и ду­хов­ни­ци, чес­то де­монс­три­ра не­тър­пи­мост към "дру­гия" и "раз­лич­ния". Справ­ка - про­ва­ле­ният неот­дав­на кон­церт във Вар­на на еди­н от по­пуля­рни­те съв­ре­мен­ни ду­хов­ни во­да­чи.

Сякаш за да под­силят кол­ко важ­но е да се про­ти­во­дей­ства на "опа­сна­та (псев­до-ду­хов­на) ин­ва­зия" и опи­ти от стра­на на "опа­сни­те сек­ти" да зав­зе­мат все по­ве­че ду­хов­ни те­ри­то­рии, съ­щи­те дей­ства­щи ли­ца про­па­ган­ди­рат и дру­га те­за: без­спор­на­та, спо­ред тях, необ­хо­ди­мост от въ­веж­да­не на за­дъл­жи­тел­но ве­роу­че­ние в учи­ли­ща­та. То­ва, че за­ко­ни­те оп­ре­делят Бъл­га­рия ка­то се­ку­лар­на дър­жа­ва, за тях е пре­неб­ре­жим и нез­на­чи­те­лен фак­т...

Ка­то ве­нец на всич­ко то­ва, по еди­н на­пъл­но ес­тес­твен на­чин ид­ват и мне­ния­та, из­ра­зе­ни от И. Же­лев (ди­рек­тор на Ди­рек­ция "ве­роиз­по­ве­да­ния") и някои по­ли­ти­ци (Кръс­тан­ка Шак­лиян, член на Ин­тер­пар­ла­мен­тар­на­та пра­вос­лав­на аса­мбле­я; Ог­нян Гер­джи­ков, шеф на пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия по пра­ва­та на чо­ве­ка и ве­роиз­по­ве­да­ния­та) от­нос­но то­ва, кол­ко мно­го са се на­рои­ли (сто­ти­на от 1990 г. на­сам) но­ви­те ре­ли­гиоз­ни дви­же­ния у нас (раз­би­рай "опа­сни­те сек­ти" в кон­тек­ста на ка­за­но­то по-го­ре) и кол­ко "мъд­ро" би би­ло да се ог­ра­ни­чат ве­роиз­по­ве­да­ния­та при тяхна­та ре­гис­тра­ция, на ос­но­ва­та на ми­ни­ма­лен брой член­ска ма­са (в-к "Се­га", 12 март 2007 г.).

Не­ка в зак­лю­че­ние да прос­ле­дим ло­ги­чес­ка­та (и фак­то­ло­ги­чес­ка­та) пос­ле­до­ва­тел­ност:

1.Прие­ма се "ид­еал­ният" за­кон за ве­роиз­по­ве­да­ния­та. От не­го се оча­ква да сло­жи край на проб­ле­ми­те в най-гол­яма­та ре­ли­гиоз­на об­щност в Бъл­га­рия. В ре­зул­тат на прие­ма­не­то му, с уча­стие на по­ли­ция­та, се про­веж­да без­пре­це­ден­тна на­ме­са на дър­жа­ва­та във вът­реш­ни­те де­ла на то­ва ве­роиз­по­ве­да­ние.
2.Не мно­го по-къс­но, с по­заб­ра­ве­ни от де­вет­де­сет­те го­ди­ни, но все още ак­туал­ни из­раз­ни средс­тва и пох­ва­ти, за­поч­ва кам­па­ния за спас­ява­не на бъл­гар­ска­та ду­хов­ност, ка­то но­вият фронт се раз­гръ­ща в две нап­рав­ле­ния: Про­ти­во­дей­ствие на "опа­сни­те сек­ти" чрез, да ре­чем, "съз­да­ва­не на ре­гис­тър на опа­сни­те сек­ти" (иде­я на ВМРО) или про­па­ган­ди­ра­не на въ­веж­да­не­то на за­дъл­жи­тел­но ве­роу­че­ние, ка­то па­на­цея, коя­то ще на­пъл­ни хра­мо­ве­те с ис­кре­ни вярва­щи и ще спа­си заб­лу­ди­ли­те се ов­чи­ци, вкар­вай­ки ги в пра­вия път (про­па­ган­да­то­ри­те на та­зи иде­я са дос­та­тъч­но, та­ка че тяхно­то из­броя­ва­не би нап­ра­вил то­зи текст дос­та оте­гчи­те­ле­н пои­ме­нен спра­воч­ник).
3.Та­ка, след ка­то е раз­гър­нат ши­рок фронт, включ­ващ по­ли­ти­ци, уче­ни, жур­на­лис­ти, све­ще­ни­ци и някои ин­те­лек­туал­ци, се сти­га до кул­ми­на­ция­та: в пуб­лич­но­то прос­транс­тво, “о­пип­вай­ки поч­ва­та”, се прок­рад­ват идеи за ог­ра­ни­ча­ва­не на въз­мож­нос­тта за ре­гис­тра­ция на ве­роиз­по­ве­да­ние, на ос­но­ва­та на ми­ни­ма­лен брой чле­но­ве. (Да­ли не­ща­та от­но­во не са пред­ре­ше­ни пред­стои да раз­бе­рем. Лич­но аз се над­явам да не му стиг­не вре­ме­то на то­ва На­род­но съб­ра­ние за по­доб­ни про­ме­ни.)

Поин­те­ре­су­вах се в кои стра­ни има по­доб­ни ог­ра­ни­че­ния и в кои - не. Не бях из­не­на­дан от фак­та, че в стра­ни­те, кои­то без­спор­но прие­ма­ме за раз­ви­ти и де­мок­ра­тич­ни, по­доб­но ог­ра­ни­че­ние няма. Дър­жа­ви­те от бив­шия соц-ла­гер има­т раз­ли­чен под­ход по въп­ро­са, но мисля, че е по-уда­чно да взе­мем за при­мер те­зи, къ­де­то по­доб­ни ид­еи (за ми­ни­мал­на член­ска ма­са от 10.000 пос­ле­до­ва­те­ли, нап­ри­мер) са би­ли от­хвър­ле­ни пре­ди го­ди­ни. Все­ки сам мо­же да се до­се­ти или про­ве­ри в кои дър­жа­ви има по­доб­но изи­сква­не и в кои - няма.

Въп­ро­сът, кой­то си за­да­вам е ка­къв из­бор ще нап­равят бъл­гар­ски­те по­ли­ти­ци - мо­дер­ният де­мок­ра­ти­чен из­бор, при кой­то сво­бо­да­та да се сдру­жа­ваш и са­мооп­ре­деляш на ос­но­ва­та на вяра­та си е га­ран­ти­ра­на, или из­бо­рът да бъ­де ог­ра­ни­че­но то­ва пра­во?

Ще си поз­воля да ци­ти­рам еди­н прия­тел, кой­то се по­ше­гу­ва по те­ма­та: над­явам се, че по­ли­ти­ци­те ни не пла­ни­рат да прие­мат ки­тай­ски стан­дарт за ми­ни­ма­лен брой чле­но­ве на да­де­но ве­роиз­по­ве­да­ние, необ­хо­дим за ре­гис­тра­ция­та му ка­то юри­ди­чес­ко ли­це. При по­до­бен стан­дарт, ако той съ­щес­тву­ва, ве­роя­тно би ста­ва­ло ду­ма за ми­ни­мум от някол­ко ми­лио­на чле­но­ве и при­със­твие в стра­на­та от някол­ко сто­тин го­ди­ни... То­ва не е моят из­бор.