Те­ма­та за об­лек­ло­то на же­на­та в Ис­ляма не е но­ви­на

Та­зи те­ма е би­ла раз­глеж­да­на от ве­ко­ве. Тя е ко­мен­ти­ра­на от раз­лич­ни хо­ра, с раз­лич­на ре­ли­гиоз­на при­над­леж­ност, раз­лич­ни въз­гле­ди и раз­би­ра­ния. Връ­щай­ки се на­зад в ис­то­рия­та, пре­ди поя­ва­та на ис­ляма, виж­да­ме как же­на­та е би­ла су­ро­во тре­ти­ра­на и уни­зява­на по раз­лич­ни на­чи­ни в раз­лич­ни­те об­щес­тва. Тя не е би­ла счи­та­на за чо­веш­ко съ­щес­тво, би­ла смята­на за “съ­щес­тво”, кое­то но­си в се­бе си зли­ни и е пър­воиз­точ­ни­кът на все­ки грях. По­ра­ди та­зи при­чи­на при ин­дий­ци­те, в за­ко­на на “ма­но” же­на­та би­ла лишaва­на от всяка­къв вид пра­ва.

След поя­ва­та на ис­лямска­та ре­ли­гия, же­на­та по­лу­ча­ва всич­ки свои пра­ва. Ис­лямът из­ди­га же­на­та на пие­дес­тал, ка­то я из­веж­да от тъм­ни­на­та на ве­ко­ве­те пре­ди ис­ляма и га­ран­ти­ра за нея нов жи­вот и свет­ло бъ­де­ще в прег­ръд­ки­те на ис­ляма. Все­виш­ният Ал­лах каз­ва: {И от Не­го­ви­те зна­ме­ния е, че сът­во­ри за вас съп­ру­ги от са­ми­те вас, за да на­ме­ри­те спо­кой­ствие при тях, и сто­ри по­меж­ду ви лю­бов и ми­лост. В то­ва има зна­ме­ния за хо­ра мис­ле­щи} [Ро­мей­те:21]

Же­на­та в ис­ляма е рав­но­пос­та­вен член в об­щес­тво­то, спо­ред тек­сто­ве­те в све­ще­ният ко­ран: {И же­ни­те има­т съ­щи­те пра­ва, как­ви­то и за­дъл­же­ния съг­лас­но оби­ча­я, но мъ­же­те са ед­но стъ­па­ло над тях. Ал­лах е все­мо­гъщ, все­мъ­дър} [Кра­ва­та:228]

Спо­ред то­ва зна­ме­ние (ает), от глед­на точ­ка на чо­веш­ка­та при­ро­да и дос­той­нство, как­то и на пра­ва­та, мъ­жът и же­на­та са рав­но­пос­та­ве­ни. Пре­димс­тва­та на мъ­жа са про­ро­чес­тво­то, ре­ли­гиоз­но­то во­да­чес­тво, от­го­вор­нос­тта за се­мей­ство­то и др. Тук ис­кам да под­чер­тая, че ко­ра­нът е кни­га, коя­то бе низ­пос­ла­на на про­ро­ка Му­хам­мад (мир не­му), не за да оте­гчи, ли­ши от пра­ва или по­ро­би няко­го, а за да опа­зи чес­тта, дос­той­нство­то и пра­ва­та на все­ки, кой­то след­ва по­ве­ли­те и раз­по­ред­би­те в не­го. Ко­ра­нът е кни­га, коя­то но­си щас­тие за все­ки чо­век, до­кос­нал се до нея и се стре­ми да съб­лю­да­ва по­ве­ли­те на Все­виш­ния Ал­лах. Мю­сюл­ма­ни­те ис­тин­ски вярват, че по­ве­ли­те, спус­на­ти в ко­ра­на, им носят щас­тие и за­то­ва се при­дър­жат стро­го към тях, за­що­то цел­та на все­ки чо­век в та­зи все­ле­на е да жи­вее щас­тлив. Ис­тин­ски­те вярва­щи сред мю­сюл­ма­ни­те са убе­де­ни, че от­да­ле­ча­ва­не­то и пре­неб­рег­ва­не­то на как­ва­то и да би­ло по­веля в ко­ра­на во­ди до не­щас­тие в два­та свята. Все­виш­ният Ал­лах каз­ва: {И щом ви се яви на­пътс­твие от Мен, кой­то след­ва мое­то на­пътс­твие, той ни­то ще се заб­лу­ди, ни­то ще пос­тра­да. А кой­то се от­дръп­ва от Мое­то на­помн­яне(ко­ра­нът), за не­го има жи­вот в ли­ше­ния и сляп ще го под­ка­ра­ме в Деня на въз­кре­се­ние­то} [Та Ха:123;124]

Ето за­що же­на­та в Ис­ляма се при­дър­жа към свое­то пок­ри­ва­ло. Тя дъл­бо­ко в се­бе си вярва и е убе­де­на че то­ва е част от ре­ли­гия­та й, и че то­ва е Бо­жия по­веля, коя­то е пред­пи­са­на не за да я по­ро­би, обе­зце­ни и ли­ши от щас­тие, а за да я из­диг­не и нап­ра­ви от нея съ­щес­тво, кое­то се це­ни, ува­жа­ва и оби­ча! Же­на­та. Об­ръ­щай­ки се към про­ро­ка Все­виш­ният Ал­лах по­вел­ява:

{И ка­жи на вярва­щи­те же­ни да свеж­дат пог­лед и пазят це­ло­мъд­рие­то си, и да не по­каз­ват свои­те ук­ра­ше­ния ос­вен вид­но­то от тях, и да спус­кат пок­ри­ва­ло­то вър­ху паз­ва­та си, и да не по­каз­ват свои­те ук­ра­ше­ния ос­вен пред съп­ру­зи­те си или ба­щи­те си, или брат­ята си, или си­но­ве­те на брат­ята си, или си­но­ве­те на сес­три­те си, или же­ни­те[вярва­щи], или на­лож­ни­ци­те си, или слу­ги­те от мъ­же­те без плът­ски нуж­ди, или де­ца­та не­поз­на­ли още жен­ска­та го­ло­та} [Свет­ли­на­та:31]

В ко­мен­тар на то­ва зна­ме­ние тъл­ку­ва­те­ли­те на ко­ра­на каз­ват, че се до­пус­ка в об­лек­ло­то на мю­сюл­ман­ка­та да се ос­тавят от­кри­ти ли­це­то и ръ­це­те до кит­ки­те, а спо­ред някои тъл­ку­ва­те­ли и - хо­ди­ла­та. То­ва зна­ме­ние е ед­но явно до­ка­за­телс­тво за пок­ри­ва­ло­то на же­на­та в ис­ляма, съ­дър­жа­що в се­бе си и дру­ги нор­ми на по­ве­де­ние. В не­го ясно про­ли­ча­ва, че пок­ри­ва­ло­то за же­на­та е ре­ли­гио­зен и нравс­твен за­кон, кой­то тя трябва да съб­лю­да­ва, а не оби­ча­й или тра­ди­ция, на­ло­же­на от чо­ве­ка.

На дру­го място във връз­ка с пок­ри­ва­ло­то на мю­сюл­ман­ка­та Все­виш­ният по­вел­ява на про­ро­ка Му­хам­мад: {О, про­ро­че, ка­жи на съп­ру­ги­те си и на дъ­ще­ри­те си, и на же­ни­те на вярва­щи­те да спус­кат вър­ху се­бе си пок­ри­ва­ло­то[ко­га­то из­ли­зат]. То­ва е най-под­ход­ящо­то, за да бъ­дат раз­поз­на­ти и да не ги ого­рча­ва­т. Ал­лах е оп­ро­ща­ващ, ми­ло­сър­ден} [Съю­зе­ни­те пле­ме­на:59]

В гла­ва “Съю­зе­ни­те пле­ме­на:55” Все­виш­ният Ал­лах каз­ва: {Няма грях за же­ни­те [да се по­каз­ват без пок­ри­ва­ло] пред ба­щи­те си, си­но­ве­те си, брат­ята си, си­но­ве­те на брат­ята си, си­но­ве­те на сес­три­те си, же­ни­те [вярва­щи] и пред на­лож­ни­ци­те си. О, же­ни, бой­те се от Ал­лах! Ал­лах на всяко не­що е сви­де­тел}

Съ­щес­тву­ват още мно­го та­ки­ва пре­да­ния, които са наг­лед­но до­ка­за­телс­тво за за­дъл­жи­тел­нос­тта на пок­ри­ва­ло­то за же­на­та в ис­ляма. Пок­ри­ва­ло­то за же­на­та в ис­ляма не е но­вост. То е би­ло пред­пи­са­но и в пи­са­ния­та пре­ди ис­ляма и низ­пос­ла­ва­не­то на ко­ра­на. Сле­ди от то­ва на­ми­ра­ме и днес в бла­гоп­рис­той­но­то об­лек­ло на хрис­тиян­ски­те мо­на­хи­ни жи­вее­щи в ис­лямски дър­жа­ви и стра­ни­те на за­пад! До­ри сме сви­де­те­ли на ед­но явле­ние, ко­га­то хрис­тиян­ска­та же­на вли­за в цър­ко­вен храм тя за­дъл­жи­тел­но си сла­га заб­рад­ка! Ето за­що мю­сюл­ман­ска­та же­на по све­та дър­жи и нас­тоя­ва да и бъ­де вър­на­то то­ва пра­во в учи­ли­ще, на ра­бо­та­та си и навсякъ­де, за­що­то то­ва е ре­ли­гиоз­на нор­ма и по­веля, коя­то е част от ней­на­та ре­ли­гия. Тя осъ­зна­ва и вярва с все сър­це и ду­ша, че та­зи по­веля е вол­ята на ней­ния Гос­под и в нея се крие ед­но гол­ямо бла­го за об­щес­тво­то ка­то цяло. За­то­ва не­ка бъ­дем съп­ри­час­тни към то­ва и по­мог­нем заед­но!