Уз­бе­кис­тан: Ед­на го­ди­на няма спра­вед­ли­вост за Ан­ди­жан

Автори:
    Марта Методиева

Ед­на го­ди­на след ка­то уз­бек­ски­те пра­ви­телс­тве­ни вой­ски от­кри­ха огъ­н сре­щу сто­ти­ци не­въо­ръ­же­ни про­тес­ти­ра­щи в град Ан­ди­жан, на ни­ко­го не е би­ла по­тър­се­на от­го­вор­ност за то­ва прес­тъп­ле­ние, зая­ви Хю­ман райтс уоч. Меж­ду­на­род­на­та об­щност трябва да нап­ра­ви по­ве­че, за да оси­гу­ри спра­вед­ли­вост за жер­тви­те на кла­не­то, кое­то се слу­чи на 13 май 2005 г.

“Нуж­да­та от коор­ди­ни­ран и ефе­кти­ве­н меж­ду­на­ро­ден от­го­вор на кла­не­то в Ан­ди­жан е по-на­ло­жи­те­лна от ко­га­то и да би­ло - ка­за Ке­нет Рот, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на ХРУ. - Уз­бек­ско­то пра­ви­телс­тво не е пред­прие­ло ни­що, за да по­тър­си от­го­вор­ност от из­вър­ши­те­ли­те на та­зи жес­то­кост, а меж­ду­на­род­на­та об­щност не ус­пява да го на­ка­ра да нап­ра­ви то­ва. Жер­тви­те зас­лу­жа­ват пъл­на спра­вед­ли­вост.”

В до­ку­мент от де­сет стра­ни­ци, пуб­ли­ку­ван неот­дав­на, ХРУ при­зо­ва­ва Ев­ро­пей­ския съюз да раз­ши­ри сан­кции­те си, прие­ти ми­на­ла­та го­ди­на сре­щу Уз­бе­кис­тан, и да вклю­чи ви­зо­во ог­ра­ни­че­ние за уз­бек­ския пре­зи­дент Ис­лам Ка­ри­мов и някол­ко чле­но­ве на пра­ви­телс­тво­то за­ра­ди от­го­вор­нос­тта им за кла­не­то и нес­по­соб­нос­тта им да на­ло­жат спра­вед­ли­вост за то­ва прес­тъп­ле­ние. Аме­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво съ­що трябва да на­ло­жи ви­зо­во ог­ра­ни­че­ние, за да пос­тъ­пи в син­хрон със сан­кции­те на Ев­ро­пей­ския съюз. Ос­вен то­ва ХРУ при­зо­ва как­то ЕС, та­ка и САЩ да зам­разят смет­ки­те на пра­ви­телс­тве­ни­те пред­ста­ви­те­ли, кои­то фи­гу­ри­рат в спи­съ­ка за ви­зо­во ог­ра­ни­че­ние.

След кла­не­то в Ан­ди­жан уз­бек­ско­то пра­ви­телс­тво оже­сто­чено по­тис­ка за­щит­ни­ци­те на чо­веш­ки­те пра­ва, не­за­ви­си­ми­те жур­на­лис­ти и ин­сти­ту­ции­те на граж­дан­ско­то об­щес­тво, факт, кой­то е до­ку­мен­ти­ран от Хю­ман Райтс Уоч, Ам­нес­ти ин­тер­не­шъ­нъл и дру­ги ор­га­ни­за­ции, бра­не­щи чо­веш­ки­те пра­ва. В съ­що­то вре­ме влас­ти­те на Уз­бе­кис­тан аг­ре­сив­но се стремят да вър­нат на­силс­тве­но оне­зи хо­ра, кои­то по­ра­ди страх от прес­лед­ва­не са из­бяга­ли от стра­на­та след за­поч­на­ло­то там на­си­лие.

“Уз­бек­ско­то пра­ви­телс­тво не е по­жа­ли­ло уси­ли­я да зат­во­ри ус­та­та на все­ки, кой­то дръз­не да ка­же ис­ти­на­та за оно­ва, кое­то се слу­чи в Ан­ди­жан - ка­за Рот. - Мно­го за­щит­ни­ци на чо­веш­ки­те пра­ва, кои­то в ми­на­ло­то са по­нес­ли всич­ки ви­до­ве реп­ре­сии, се­га са при­ну­де­ни или да бягат от дър­жа­ва­та или да прек­ратят ра­бо­та­та си.”

На 13 май 2005 г. воен­ни­те си­ли на уз­бек­ско­то пра­ви­телс­тво уби­ха сто­ти­ци не­въо­ръ­же­ни про­тес­ти­ра­щи, до­ка­то те уча­ства­ха в де­монс­тра­ция, ор­га­ни­зи­ра­на в Ан­джи­жан, Из­то­чен Уз­бе­кис­тан. До­се­га пра­ви­телс­тво­то на Уз­бе­кис­тан е от­хвър­ли­ло при­зи­ви­те за съз­да­ва­не на не­за­ви­си­ма меж­ду­на­род­на ко­ми­сия за раз­след­ва­не. То прик­ри­ва ис­ти­на­та за кла­не­то и е на­ре­ди­ло се­рия от по­каз­ни про­це­си сре­щу сто­ти­ци хо­ра, за кои­то се твър­ди, че са би­ли във­ле­че­ни в пос­лед­ва­лия бун­т и про­тест. Уз­бек­ски­те влас­ти не са нап­ра­ви­ли ни­що, за да по­търсят от­го­вор­ност от воен­ни­те за упо­тре­ба­та на си­ла, коя­то е до­ве­ла до смър­тта на сто­ти­ци хо­ра.

“САЩ и ЕС трябва да нас­тоя­ват пред уз­бек­ско­то пра­ви­телс­тво да пред­прие­ме ед­но не­за­ви­си­мо меж­ду­на­род­но раз­след­ва­не, как­то и да прек­ра­ти по­тис­ни­чес­ки­те си прак­ти­ки - ка­за Рот. - Те трябва да уси­лят на­тис­ка си, до­ка­то уз­бек­ски­те влас­ти не склонят да нап­равят необ­хо­ди­мо­то.”

ХРУ при­зо­ва и меж­ду­на­род­на­та об­щност да под­ка­ни дру­ги­те пра­ви­телс­тва в ре­гио­на, осо­бе­но Кир­ги­зия, Ка­зах­стан, Ук­рай­на и Ру­сия да не връ­щат на­силс­тве­но в Уз­бе­кис­тан хо­ра, кои­то мо­гат да бъ­дат под­ло­же­ни на мъ­че­ния и прес­лед­ва­не там. А пра­ви­телс­тва­та по це­лия свят трябва спеш­но да да­дат съот­вет­ния ста­тут на уз­бек­ски­те бе­жан­ци, кои­то жи­веят на те­ри­то­рия­та им и са из­пра­ве­ни пред риск от на­силс­тве­но връ­ща­не в стра­на­та им.

www.hrw.org