В протести из целия свят се призовава за затварянето на Гуантанамо

На пе­та­та го­диш­ни­на от дей­нос­тта на За­ли­ва Гуан­та­на­мо ка­то зат­вор­ни­чес­ки цен­тър ми­лио­ни чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти на Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл по све­та се мо­би­ли­зи­ра­ха в се­рия от де­монс­тра­ции и проя­ви, в кои­то аме­ри­кан­ски­те влас­ти се при­зо­ва­ват да зат­ворят зат­вор­ни­чес­кия ла­гер вед­нъж и за­ви­на­ги.

Тъй ка­то аме­ри­кан­ска­та мор­ска ба­за нав­ли­за в шес­та­та го­ди­на от съ­щес­тву­ва­не­то си, ор­га­ни­за­ция­та съ­що при­зо­ва или всич­ки зат­вор­ни­ци да по­лу­чат пра­во на чес­тен про­цес без по-на­та­тъш­но от­ла­га­не, или да бъ­дат ос­во­бо­де­ни. Де­монс­тра­ции­те и дру­ги съ­би­тия се със­тоя­ха в гра­до­ве из це­лия свят в по­ве­че от 20 дър­жа­ви, от Ва­шин­гтон до То­кио, от Тел Ави­в до Лон­дон, Ту­нис, Мад­рид и Асу­нсио­н.

“Ни­кой не мо­же да бъ­де ос­та­вен из­вън за­щи­та­та на вър­хо­венс­тво­то на за­ко­на и ни­то ед­но пра­ви­телс­тво на мо­же да се пос­тавя над вър­хо­венс­тво­то на за­ко­на. Аме­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво трябва да сло­жи край на то­ва изо­па­ча­ва­не на спра­вед­ли­вос­тта”, ка­за ге­не­рал­ният сек­ре­тар на Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл Ире­н Кан.

“Съ­що та­ка не е дос­та­тъч­но све­тов­ни­те ли­де­ри да из­раз­яват заг­ри­же­нос­тта си за Гуан­та­на­мо и да про­дъл­жа­ват оби­чай­ни­те си съв­мес­тно из­год­ни дей­нос­ти със САЩ. Меж­ду­на­род­на­та об­щност трябва ак­тив­но да ока­зва на­тиск вър­ху аме­ри­кан­ска­та дър­жа­ва да зат­во­ри Гуан­та­на­мо и да въз­вър­не ува­же­ние­то към меж­ду­на­род­но­то ху­ма­ни­тар­но пра­во.

“С все­ки из­ми­нал ден жес­то­кос­тта на то­зи без­краен зат­вор­ни­чес­ки ре­жим дъл­бае но­ва рез­ка”, ка­за гос­по­жи­ца Кан. “Гуан­та­на­мо ве­че сим­во­ли­зи­ра ку­хо­то обе­ща­ние на аме­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво, че съб­лю­да­ва­не­то на чо­веш­ко­то дос­той­нство и вър­хо­венс­тво­то на за­ко­на ще ле­жат в ос­но­ва­та на от­го­во­ра му на ата­ки­те от еди­най­се­ти сеп­тем­ври 2001г. Мъ­че­ние­то, уни­же­ние­то, дис­кри­ми­на­ция­та, не­за­чи­та­не­то на съ­ди­ли­ща­та и нес­паз­ва­не­то на до­го­вор­ни­те спо­ра­зу­ме­ния, с поч­ти пъл­на без­на­ка­за­ност, всич­ки те при­със­тват в днев­ни­ка на Гуан­та­на­мо.”

Пър­ви­те взе­ти в ба­за­та по­ве­че от 750 зат­вор­ни­ци от око­ло 45 дър­жа­ви са прис­тиг­на­ли на 11.01.2002г. За­дър­жа­ни­те включ­ва­ли три­най­сет­го­диш­ни де­ца, хо­ра, кои­то са би­ли на греш­но­то място в не­под­ход­ящо­то вре­ме и ду­зи­ни ли­ца пре­да­де­ни на САЩ от Па­кис­тан или Аф­га­нис­тан в зам­яна на об­ла­га от хил­яди до­ла­ри.

Пет го­ди­ни по-къс­но поч­ти 400 чо­ве­ка са дър­жа­ни в Гуан­та­на­мо. Ни­кой не е бил съ­ден. Ни­кой не е бил из­правян пред съд и всич­ки са не­за­кон­но за­дър­жа­ни. Ни­кой от тях не знае кол­ко дъл­го ще бъ­де там, кое­то са­мо по се­бе си е фор­ма на пси­хо­ло­ги­чес­ки тормоз, в до­бав­ка към фи­зи­чес­кия, на кой­то са под­ло­же­ни за­дър­жа­ни­те. Ос­вен тях и се­мей­ства­та им стра­дат от жес­то­кос­тта на то­зи изо­ли­ра­н от вън­шния свят ос­тро­вен зат­вор.

Аме­ри­кан­ски­те влас­ти са оп­ре­де­ли­ли за­дър­жа­ни­те ка­то “вра­жес­ки бой­ци” в еди­н све­то­вен кон­фликт. То­ва, че све­тът е въз­прие­ман ка­то “бой­но по­ле” се илю­стри­ра от фак­та, че сред дър­жа­ни­те в Гуан­та­на­мо има хо­ра от Гам­бия, Бос­на, Мав­ри­та­ния, Египет, Ин­до­не­зия, Тай­ланд, как­то и Па­кис­тан и Аф­га­нис­тан.

Знае се, че ФБР има от­дел за раз­пит­ва­не в Гуан­та­на­мо, въп­ре­ки че дей­нос­ти­те на ор­га­ни­за­ция­та ос­та­ват об­гър­на­ти в тай­нстве­ност. Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл е пов­диг­на­ла об­ви­не­ния сре­щу аме­ри­кан­ски­те влас­ти, че аге­нти от дру­ги дър­жа­ви, вклю­чи­тел­но Ки­тай и Ли­бия, са би­ли в ба­за­та и са уча­ства­ли в мъ­че­ния­та.

Някои от зат­вор­ни­ци­те са би­ли дър­жа­ни в уп­равлява­ни от ФБР тай­ни зат­во­ри в дру­ги час­ти на све­та пре­ди да бъ­дат прех­вър­ле­ни в Гуан­та­на­мо.

“Гуан­та­на­мо е цен­трал­но място в мре­жа­та от тай­ни зат­во­ри и уч­реж­де­ния, пръс­на­ти из це­лия свят от САЩ със съ­дей­ствие­то на дру­ги пра­ви­телс­тва, вклю­чи­тел­но от Ев­ро­па, Близ­кия из­ток и Се­вер­на Аф­ри­ка,” ка­за Ире­н Кан. “Край­но вре­ме е САЩ и парт­ньо­ри­те на та­зи дър­жа­ва да прек­ратят мре­жа­та от прик­ри­ти злоу­пот­ре­би.”

“Вмес­то да под­силят си­гур­нос­тта, те­зи прак­ти­ки от­сла­би­ха чо­веш­ки­те пра­ва и вър­хо­венс­тво­то на за­ко­на, кои­то са най-доб­ро­то про­ти­во­дей­ствие на не­си­гур­нос­тта, и са под­ро­ни­ли мо­рал­ния ав­то­ри­тет на САЩ да се из­каз­ва по дру­ги проб­ле­ми свър­за­ни с чо­веш­ки­те пра­ва ка­то Дар­фур, нап­ри­мер.”

Аме­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво не са­мо е пре­неб­рег­на­ло меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти за чо­веш­ки­те пра­ва, а и е бло­ки­ра­ло съ­деб­ния над­зор на собс­тве­ни­те си съ­ди­ли­ща. Ми­на­лия ок­том­ври пре­зи­ден­тът Буш про­ка­ра ка­то за­кон ак­та на воен­ни­те ко­ми­сии, кой­то ли­ша­ва аме­ри­кан­ски­те съ­ди­ли­ща от юри­сдик­ци­я да из­слуш­ват habeas corpus жал­би от чуж­дес­тран­ни зат­вор­ни­ци, дър­жа­ни ка­то “вра­жес­ки бой­ци”, вклю­чи­тел­но и в Гуан­та­на­мо. Habeas corpus е фун­да­мен­тал­на га­ран­ция сре­щу произ­вол­но за­дър­жа­не и мъ­че­ние. Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл во­ди кам­па­ния за въз­връ­ща­не­то на habeas corpus и ану­ли­ра­не или съ­щес­тве­на поп­рав­ка на ак­та за воен­ни­те ко­ми­сии.

www.amnesty.org