В търсене на толерантността

През фев­руа­ри со­цио­ло­гичес­ка­та аге­нци­я “Ал­фа Ри­сърч” пред­ста­ви ре­зул­та­ти­те от проуч­ва­не на об­щес­тве­ни­те наг­ла­си към ин­тег­ри­ра­но­то об­ра­зо­ва­ние на де­ца­та с ув­реж­да­ния. От­чи­та се ви­со­ка под­кре­па на приоб­ща­ва­не­то, ка­то под­роб­но оба­че се по­соч­ват и стра­хо­ве­те на част от ро­ди­те­ли­те на “здра­ви де­ца”. Ко­га­то в сут­реш­ния блок на БТВ об­съж­да­ха те­ма­та, во­де­щият Ба­ре­ков па­тос­но на­ре­че хо­ра­та с въз­ра­же­ния към въз­мож­нос­ти­те на по­доб­но обу­че­ние...”­ро­ди­те­ли-де­би­ли”. И за все­ки слу­чай го пов­то­ри някол­ко пъ­ти, да не би някой да не го е раз­брал.

То­ва ме на­ка­ра да се за­мисля до­къ­де сти­гат пра­ва­та на ме­дии­те. Ос­та­на­ли ли са пра­ва на чо­ве­ка, ка­то пра­во­то на собс­тве­но мне­ние, кое­то да е раз­лич­но? Да­ли най-ус­пеш­ният мо­дел за справ­яне с не­то­ле­ран­тнос­тта е от­но­во не­то­ле­ран­тно­то от­но­ше­ние?

Кни­га­та на Ве­се­ла Та­ба­ко­ва “Пра­ва­та на чо­ве­ка и ме­дии­те” ме уте­ша­ва, че не са­мо аз търся от­го­во­ри­те на по­доб­ни въп­ро­си и не са­мо аз не мо­га да стиг­на до ед­ноз­нач­но­то им раз­ре­ша­ва­не. В нея тя по­соч­ва раз­лич­ни при­ме­ри и ка­зу­си от бъл­гар­ска­та и меж­ду­на­род­на­та жур­на­лис­ти­чес­ка прак­ти­ка, кои­то под­сказ­ват слож­нос­тта на проб­ле­ма с то­ле­ран­тнос­тта и пра­ва­та. Ми­шел Фу­ко каз­ва, че мо­жем да бъ­дем са­мо на стра­на­та на то­ле­ран­тнос­тта. Но ни­кой не мо­же да да­де вярна­та ре­цеп­та как да зас­та­нем на та­зи стра­на. Ми­на­вай­ки еле­ган­тно през де­ба­ти­те око­ло “е­зи­ка на ом­ра­за­та” в САЩ и Ев­ро­па, Та­ба­ко­ва по­каз­ва, че все­ки слу­чай е сам за се­бе си. Пон­яко­га ме­дии­те на­ми­рат ос­но­ва­ния­та да от­раз­яват не­то­ле­ран­тнос­тта, но пон­яко­га се въз­дър­жат да го правят. Въп­рос на нат­ру­па­на со­циал­но-ис­то­ри­чес­ка ком­пе­тен­тност у ме­дии и жур­на­лис­ти.

Из­граж­да­не­то на дух на съв­мес­тно мир­но съ­щес­тву­ва­не на “дру­гос­тта” с ос­та­на­ли­те е уси­лие на всич­ки уча­стни­ци в со­циал­ния жи­вот. Кол­ко­то оба­че се уве­ли­ча­ва на­тис­кът на ме­дии­те и раз­лич­ни­те ор­га­ни­за­ции да бъ­дем то­ле­ран­тни, тол­ко­ва се уве­ли­ча­ва и ес­тес­тве­на­та кон­тра-реак­ция на нето­ле­ран­тнос­тта. Ако пог­лед­нем как се раз­ви­ват ме­дии­те, бър­зо ще ус­та­но­вим как от­дел­ният ин­ди­вид е раз­ре­шил ме­дии­те да “оку­пи­рат” пра­ва­та му. Да раз­ре­ша­ват лич­ни­те му ка­зу­си вмес­то не­го, да ад­во­катс­тват на на­ру­ше­ни­те му пра­ва пуб­лич­но. Та­зи все­сил­ност на ме­дии­те е до­ве­ла чо­ве­ка до пъ­лен от­каз на въз­мож­нос­тта за реак­ция, ко­га­то съ­щи­те те­зи ме­дии на­ру­ша­ват пра­ва­та му. Ме­дии­те гле­дат на нас ка­то на “сто­ри­та” ка­то без­ком­про­мис­но пре­газ­ват пра­во­то ни да не бъ­дем пуб­лич­ни, ко­га­то ис­ка­ме.

Ве­се­ла Та­ба­ко­ва пред­ла­га ек­скур­зия към пра­ва­та на хо­ра­та и пре­сеч­на­та им точ­ка с ме­дии­те. Тя е сис­те­ма­тич­но под­кре­пе­на от до­ку­мен­ти, но и вли­за във фи­ло­соф­ско­то тър­се­не на он­зи оп­ре­де­лен от Фран­сис Фу­куя­ма Фак­тор Х, кой­то е при­те­жа­ние на все­ки чо­век и дос­та­тъч­но ос­но­ва­ние да приз­наем пра­ва­та му. Да­ли ще го от­крие­те в ре­ли­гия­та, ме­ди­ци­на­та или ли­бе­ра­лиз­ма, няма зна­че­ние. Сво­бо­да­та и пра­ва­та не са да­де­нос­ти, а тър­се­не. На тяхно­то тър­се­не е пос­ве­те­на и кни­га­та.