Инвалиди - МЕНТЕТА?
Наистина ли половината от инвалидите в България са менте? Никой не знае, следва да бъде прецизният отговор. Министър Масларова обаче е скарана с прецизността* и от началото на годината подхвърля ту историята за “слепия” шофьор на такси, ту за “глухия”, въртял търговия със слухови апарати. Прекалено много хора имали увреждания, повече и от причинените от двете световни войни, осведоми ни социалният министър, алармира главния прокурор, съобщи на медиите за 50% фалшиви удостоверения на ТЕЛК и заразказва как ще въведе справедливост като прати нарушителите в затвора.
Можем да поздравим министър Масларова за префинената й тактика да настройва една социална група срещу друга. А именно, внасящите в хазната срещу маргинализираните хора с увреждания, които не могат да изпълнят желанието си за труд. Произнесена бе присъда без процес. Нарасналият брой на хора с увреждания можем да дължим и на по-висока информираност сред пострадалите, на реформите в здравната ни система, на лошите условия на труд, на замърсената атмосфера, на застаряващото население, на липсваща превенция на генетичните заболявания, на несъществуваща здравна култура. Но задълбочен анализ на ситуацията не е направен. Въз основа един-ствено на случайни, но фрапиращи находки от фалшифицирани експертизи за инвалидност, на медиите беше представено като факт, че необичайното увеличение в броя на инвалидите се дължи изцяло на корупция. Половината от хората с увреждания, твърди Масларова, са всъщност съвсем здрави граждани, закупили си експертиза за инвалидност, за да получат облаги. Или “бонуси” както министърът открито нарича онова, което в България минава за мерки за интеграция на инвалидите. “Бонус” е даденото в добавка на дължимото. Явно получаваното от инвалидите е подарък, а не израз на социална отговорност с цел компенсация на невъзможностите им.
Ако интеграцията се представя като дар, разбира се, че на обеднялото ни и изтормозено общество ще му се досвиди. Особено на фона на липсващ осезаем ефект от интеграцията - неизползваните асансьори за инвалиди, нацвъкани тук-там из големите градове, безсмислените тролеи и трамваи с рампи, скъпите коли със сини стикери за безплатно паркиране, измамите с “болни” деца, разказите за просяци уж на количка, но след работно време на крака. Това са елементи от ежедневието на всеки и затова съвсем лесно се предизвиква масово недоверие към хората с увреждания само с няколко кресливи заглавия във вест-ниците. По същия начин управляващите размахаха инвалидите като плашило и преди три месеца. През ноември коалицията с манипулирани изчисления обясни, че ако не се намалят парите за интеграционни добавки, ще се вдигнат данъците.
Кому е нужно хората с увреждания да бъдат лишени от обществена подкрепа? Дали описвам вторичен продукт на нефелна политика или генерален план за измиване на ръце? Колкото по-изолирани са инвалидите, толкова по-лесно ще мине всяка ощетяваща ги мярка, както през ноември безкритично бяха приети дискриминационните поправки в Закона за интеграция на хората с увреждания. По подобие на ромите, инвалидите могат да бъдат превърнати в удобен и беззащитен вътрешен враг, когото да обвиняваме за ниските пенсии и високите данъци. Фалшивите инвалиди пък могат да поемат отговорността за неосъществената интеграция, оставяйки управляващите с чисти ръце, но, оптимист съм, с поне леко безсъние от нечиста съвест.