Вън от света

Ми­съл­та за еве­нтуал­но­то из­пъл­не­ние на смър­тни­те при­съ­ди на бъл­гар­ски­те ме­ди­ци в Ли­бия е бо­лез­не­на и неп­рием­ли­ва за все­ки, кой­то е сре­щу на­ка­за­ние­то със смърт, не­за­ви­си­мо да­ли са­мият той е бъл­га­рин или не; не­за­ви­си­мо да­ли осъ­де­ни­те са с бъл­гар­ски произ­ход или не. Спо­ред ев­ро­пей­ско­то за­ко­но­да­телс­тво ни­то еди­н чо­век не зас­лу­жа­ва да бъ­де на­ка­зан с от­не­ма­не на жи­во­та му и то от дру­ги хо­ра. Из­пит­ва­не­то на със­тра­да­ние към осъ­де­ни­те в Ли­бия е неос­по­ри­мо пра­во на все­ки, но то не мо­же да е са­мо по се­бе си и да се ос­но­ва­ва на на­цио­на­лен, а не на об­що­чо­веш­ки прин­цип.

В то­зи брой на руб­ри­ка­та “По све­та” е пуб­ли­ку­ван при­зи­вът на “Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл”, под­кре­пен от съ­миш­ле­ни­ци на ор­га­ни­за­ция­та по це­лия свят, да се зат­во­ри изо­ли­ра­но­то за­ве­де­ние за за­дър­жа­не в за­ли­ва Гуан­та­на­мо, къ­де­то ве­че пет го­ди­ни са зат­во­ре­ни поч­ти 400 ду­ши, без да им бъ­де да­де­но пра­во­то за съд и при­съ­да. Към то­ва се при­бавят и мно­жес­тво­то на­ру­ше­ния на чо­веш­ки­те пра­ва, из­вър­ше­ни от аме­ри­кан­ска­та дър­жа­ва, вклю­чи­тел­но прак­ти­ки­те на раз­пит чрез мъ­че­ния и тор­моз. Спо­ме­на­ва се съ­що и скри­та­та дей­ност на ФБР, в коя­то по не­за­ко­нен на­чин се изи­сква съ­дей­ствие­то на дру­ги дър­жа­ви, как­то и пряко­то уча­стие на чуж­ди аге­нти на те­ри­то­рия­та на зат­во­ра, на кои­то се да­ва въз­мож­нос­тта да при­ла­гат собс­тве­ни­те си не­ху­ман­ни тех­ни­ки за из­тръг­ва­не на ин­фор­ма­ция от за­по­доз­ре­ни, по­ве­че­то от кои­то са би­ли аре­сту­ва­ни с не мно­го со­лид­ни до­ка­за­телс­тва за ви­на. Сред по­доб­ни “гос­ту­ва­щи” аге­нти има и ли­бий­ци.

Ве­че се­дем го­ди­ни бъл­гар­ска­та об­щес­тве­ност на при­ли­ви и от­ли­ви съ­буж­да своя­та ак­тив­ност за де­ло­то в Ли­бия, с раз­би­рае­ма кул­ми­на­ция през 2004 г. и се­га, в края на 2006 г. - на­ча­ло­то на 2007 г. Все­ки акт на граж­дан­ско­то об­щес­тво е дос­тоен за ува­же­ние и под­кре­па, но в слу­чая с бъл­гар­ски­те ме­ди­ци има проб­лем. Ко­га­то ста­ва въп­рос за меж­ду­на­ро­ден спор, зас­ягащ ин­те­ре­си­те на две дър­жа­ви, ед­на­та от кои­то под­кре­пе­на от це­лия Ара­бски свят, а дру­га­та стрем­яща се към сът­руд­ни­чес­тво­то и по­мощ­та на стра­ни­те от та­ка на­ре­че­ния За­пад, граж­да­ни­те на съот­вет­ни­те две дър­жа­ви не мо­гат да си поз­волят да реа­ги­рат ре­гио­нал­но, пре­неб­рег­вай­ки кон­тек­ста на ста­ва­що­то из­вън тех­ни­те собс­тве­ни стра­ни. Ако се прие­ме, че бъл­гар­ско­то об­щес­тво гле­да на се­бе си ка­то на жер­тва в то­зи ка­зус, то е още по-за­дъл­же­но да е в крак със ста­ва­що­то из­вън Бъл­га­рия. Поз­на­тият ме­ха­ни­зъм на реак­ция “чуж­до­то не ме ин­те­ре­су­ва, гле­дам си мое­то се­мей­ство и мои­те ин­те­ре­си” по иро­ни­че­н на­чин изи­гра­ва лош но­мер на съ­щи­те те­зи граж­да­ни, кои­то в мо­мен­та се стремят да из­пол­зват всич­ки въз­мож­ни ре­сур­си за “спас­ява­не­то” на не­вин­ни­те спо­ред тях ме­ди­цин­ски сес­три.

В пред­ста­ве­ния апе­л от стра­на на “Ам­нес­ти Ин­тер­не­шъ­нъл” за прек­рат­ява­не дей­нос­тта на зат­во­ра в Гуан­та­на­мо се каз­ва, че то­зи при­зив е бил под­кре­пен от граж­да­ни от по­ве­че от 20 стра­ни, в кои­то е има­ло раз­лич­ни де­монс­тра­ции и ак­ции сре­щу пра­ви­телс­тво­то на САЩ и от­но­ше­ние­то му към 400-те зат­вор­ни­ка. Про­тес­ти са се със­тоя­ли в Мад­рид, То­кио, Тел Ави­в, Лон­дон и дру­ги гра­до­ве, но не и в Со­фия. В съ­що­то вре­ме сто­ли­ца­та на Бъл­га­рия от­правя свои­те при­зи­ви към све­та за спас­ява­не­то на бъл­гар­ски­те ме­ди­ци в Ли­бия. Въп­ро­сът е, мо­же ли ко­га­то си вън от све­та и не уча­ства­ш в не­го­ви­те про­тес­ти, да оча­ква­ш той да ти по­мог­не? Има­ш ли пра­во на то­ва? Бъл­га­рия с ле­ка ръ­ка ста­на съюз­ник на САЩ в ед­на не­за­кон­на бор­ба с те­ро­риз­ма, за­що­то има­ше ин­те­рес от то­ва. Бъл­гар­ско­то об­щес­тво с ра­дост пре­гър­на це­ли­те и вой­ни­те на аме­ри­кан­ска­та де­мок­ра­ция. Но се­га, ко­га­то пет го­ди­ни по-къс­но съ­ща­та та­зи де­мок­ра­ция за­поч­ва да приз­на­ва ужа­сява­щи­те си ви­ни, Бъл­га­рия и ней­но­то де­мок­ра­тич­но об­щес­тво са из­пра­ве­ни пред тру­ден из­бор. Да се пое­ме ли част от ви­на­та и на­ка­за­ние­то на но­ви­те съюз­ни­ци или по поз­нат на­чин да се пос­тиг­не спа­си­тел­но сни­ша­ва­не и из­мък­ва­не от от­го­вор­ност?

В слу­чая за­ло­гът е се­рио­зен. Жи­во­тът на пе­ти­ма бъл­га­ри. В опи­та си да ги спа­си бъл­гар­ска­та дър­жа­ва ис­ка по­мощ от прия­те­ли­те си. В съ­що­то вре­ме най-го­ле­мият от тях или пра­ви­телс­тво­то на САЩ, е об­ви­не­но в пет­го­диш­но дър­жа­не на зат­вор­ни­ци без съд и при­съ­да.

Съ­ща­та та­зи най-ци­ви­ли­зо­ва­на дър­жа­ва от­каз­ва фун­да­мен­тал­но­то пра­во да бъ­деш съ­ден по пов­диг­на­то об­ви­не­ние, съ­ща­та та­зи ху­ман­на стра­на е мо­ле­на за по­мощ сре­щу ди­ваш­ка­та Ли­бия, коя­то от ед­на стра­на про­ве­де някол­ко съ­деб­ни про­це­са на бъл­гар­ки­те, а от дру­га пра­ща свои аге­нти да спо­делят опи­та си в мъ­че­ние­то и из­те­за­ние­то в Гуан­та­на­мо.

Си­туа­ция­та е тъж­на, но си­мет­рич­на. Мно­гоз­на­чи­тел­на е по от­но­ше­ние на ре­гио­нал­но­то мис­ле­не. По без­по­ща­ден на­чин по­каз­ва, че без­раз­ли­чие­то към све­тов­но­то стра­да­ние и нес­пра­вед­ли­вост пра­ви об­щес­тво­то не­дал­но­вид­но, прис­трас­тно и до­ри опа­сно за се­бе си - ед­ва ли има­ше по-гре­шен ход от то­ва през 2004г. да се ци­ти­рат ду­ми­те на Аме­ри­ка сре­щу Ли­бия, ко­га­то в съ­щия мо­мент уми­рот­во­ри­тел­ния­т пе­риод в Ира­к при­до­би­ва­ше най-ужа­сява­щи­те си оче­рта­ни­я. Све­тът не заб­равя. Той ще пом­ни лип­са­та на ан­ти-воен­ни про­тес­ти в бив­ши­те ко­му­нис­ти­чес­ки дър­жа­ви пре­ди на­ча­ло­то на коа­ли­цион­ни­те воен­ни дей­ствия сре­щу Сад­дам Хю­сейн и стра­на­та му, ще виж­да, че но­ва­та член­ка на Ев­ро­пей­ския съюз от­но­во не се ин­те­ре­су­ва от проб­ле­ми из­вън собс­тве­на­та си дър­жа­ва, ка­то зат­вор­ни­ци­те в Гуан­та­на­мо, кри­за­та в Дар­фур или хил­яди­те ци­вил­ни жер­тви в Ира­к. Ли­бий­ска­та ме­ди­цин­ска афе­ра мо­же­ше да нап­ра­ви бъл­га­ри­те граж­да­ни на све­та, кои­то уча­ства­т в про­тес­ти, зас­яга­щи раз­лич­ни об­що­чо­веш­ки кау­зи, а не са­мо на­цио­нал­ни­те. Вмес­то то­ва Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва да се ин­те­ре­су­ва са­мо от се­бе си и с всич­ки въз­мож­ни средс­тва да се гри­жи са­мо за свои­те, из­би­рай­ки край­но ком­про­ме­ти­ра­ни под­дръж­ни­ци.