Во­лен - неу­кият жур­на­лист и по­ли­тик

Не се знае да­ли чи­та­те­ли­те на вес­тник “А­та­ка­” - ор­га­нът на на­цио­на­лис­ти­те, не­дос­ти­гащ все още по чис­ле­ност ау­ди­то­рия­та на тв СКАТ, прие­мат ли­де­ра си ка­то кул­ту­рен фе­но­мен. Вярно, не­го­ви­те ста­тии из­глеж­дат плът­ни от­към ин­фор­ма­ция, ви­на­ги са оби­лни на пос­ла­ния, но ед­ва ли пос­ле­до­ва­те­ли­те му са пре­тен­циоз­ни за ин­те­лек­туал­но­то му рав­ни­ще и еру­ди­ци­я, Пък и не е нуж­но - по­ли­ти­ка­та и жур­на­лис­ти­ка­та на Во­лен Си­де­ров ки­пи от по­тен­циа­ла на бал­кан­ска­та сръд­ли­вост и кръч­мар­ска вой­нстве­ност. Той, об­раз­но ка­за­но, дър­па за опа­шка­та та­зи склон­ност към еже­не в стил “ти на мен ли, бе”, а на ми­тин­ги­те му пуб­лич­нос­тта на те­зи пох­ва­ти би­ват зас­не­ти от ка­ме­ри на чуж­дес­тран­ни те­ле­ви­зии с пос­ла­ние­то и “тия” ще влязат в Ев­ро­пей­ския съюз. Са­мо при­помням, че В. Си­де­ров по пра­ви­ло или со­чи ви­нов­ни­ци­те за зат­вар­яне­то на 3 и 4 блок на АЕЦ, пра­ви под­пис­ка сре­щу из­граж­да­не­то на аме­ри­кан­ски­те ба­зи и бе­зум­на­та вой­на в Ира­к, ту под­хвърля за све­жа мръв­ка но­ви дан­ни око­ло ци­ган­ска­та “прес­тъп­ност” и ко­руп­ция­та на ДПС.

На връх Ко­ле­да Во­лен Си­де­ров над­ми­на се­бе си. Ста­тия­та “Вой­на­та с Хрис­тос се во­ди от Рож­дес­тво­то му” е обе­мна и бо­га­то илю­стри­ра­на. Ос­вен бо­го­лю­би­ва­та ри­сун­ка, прид­ру­же­на с текст “На­й-пър­ви и най-злоб­ни във вой­на­та сре­щу Хрис­тос са би­ли юдей­ски­те пър­вен­ци”, ре­дак­ция­та на вес­тни­ка е вклю­чи­ла (оче­вид­но по вол­ята на ав­то­ра!) и фак­си­ми­ле на Проект на До­го­вор за съз­да­ва­не на КОН­СТИ­ТУ­ЦИЯ ЗА ЕВ­РО­ПА, приет с кон­сен­сус от Ев­ро­пей­ския ко­ми­тет на 13 юли 2003 го­ди­на. Ид­ео­ло­гия­та си Си­де­ров впро­чем е из­вел и в под­заг­ла­вие­то - “По­след­но­то пос­ти­же­ние на вра­го­ве на на­ша­та вяра, е Ев­ро­пей­ска­та кон­сти­ту­ция, коя­то от­хвър­ли по­зо­ва­ва­не­то на хрис­тиян­ски­те цен­нос­ти”. Тол­ко­ва. Как­то се каз­ва, ни­що но­во за вън­шно­по­ли­ти­чес­ка­та ре­то­ри­ка на “А­та­ка”. Впро­чем, не­тър­пи­мос­тта към прие­ма­не­то на нех­рис­тиян­ска Тур­ция в ЕС на ул­тра­дес­ни­те хо­ра на В.С. има пъл­на ана­ло­ги­я с Ива­н Кос­тов, кой­то нас­ко­ро пос­та­ви въп­ро­са РБъл­га­рия да се про­ти­во­пос­та­ви на членс­тво­то в Ев­ро­пей­ския съюз на юж­на­та ни съ­сед­ка!...

Но­ви­на в ог­ром­на­та ста­тия на Во­лен оба­че има. И тя не е в шум­но­то, бъб­ри­во и по­ред­но опо­вест­ява­не на лоя­лнос­тта му към пра­вос­лав­но­то хрис­тиян­ство и не­по­но­си­мос­тта му към ев­реи­те. Меж­ду впро­чем, пок­рай пуб­ли­ку­ва­не­то на сним­ка на Си­де­ров с вид­ни от­ри­ца­те­ли на Хо­ло­кос­та в на­ве­че­рие­то на пре­зи­дент­ски­те из­бо­ри, мно­зи­на наб­лю­да­те­ли при­пом­ни­ха оче­вад­ни­те му ком­пи­ла­ции на ан­ти­се­мит­ски тек­сто­ве (пре­дим­но от рус­ки чер­но­сот­ни­чес­ки ав­то­ри) на те­ма “с­ве­тов­на­та кон­спи­ра­ция на ев­реи­те” в кни­га­та му “Бу­ме­ран­гъ­т на зло­то”. Не. В на­ве­че­рие­то на 2007 - ма го­ди­на ста­тия­та “Вой­на­та с Хрис­тос се во­ди още от Рож­дес­тво­то му” е из­клю­чи­тел­на проя­ва на не­що, кое­то ав­то­рът Во­лен Си­де­ров оче­вид­но до­ри не е по­до­зи­рал. Ста­ва ду­ма за текст, в кой­то прос­то­душ­на­та и опо­зо­ри­тел­на нег­ра­мот­ност на чо­век, в чия­то биог­ра­фия се водят някак­ви го­ди­ни пре­ка­ра­ни в Бо­гос­лов­ски фа­кул­тет, прос­то кре­щи да бъ­де от­бел­яза­на. При то­ва - по някол­ко при­чи­ни.

“Пъ­рви­те вра­го­ве на Хрис­тос са юдей­ски­те фа­ри­сеи, кои­то - пи­ше Си­де­ров - из­повя­дват всъщ­ност шо­ви­нис­тич­на и ан­ти­чо­веш­ка док­три­на на пре­въз­ходс­тво и ом­ра­за към все­ки, кой­то не е юдей­”. То­зи ци­тат от­ключ­ва цяла­та про­фа­на­ция на по-сет­неш­ни­те ар­гу­мен­ти на ав­то­ра, кои­то - не­съм­не­но с по­ли­ти­чес­ки це­ли - до­ри би­ват из­ве­де­ни в под­заг­ла­вия. Та­ка нап­ри­мер, не­пос­редс­тве­но след гор­ния ци­тат се из­реж­дат още някол­ко из­ре­че­ния за - ”у­ни­що­же­ние­то на Бо­жия Син”, за “м­но­го злъч и ом­ра­за към Спа­си­теля”, след­ва в на­ро­чен bold в текст, кой­то гла­си - “Пъ­рвия­т в све­та ези­к на ом­ра­за­та е ези­къ­т на юдей­ски­те пър­вен­ци”/!/ Ще си поз­воля още някол­ко ци­та­та, твър­де из­дай­ни­чес­ки за об­ра­зо­ва­тел­ни­те де­фи­ци­ти и пи­са­тел­ска кри­за на Во­лен Си­де­ров. “П­ри то­ва трябва да сме ная­сно - пи­ше той - че не ста­ва ду­ма за оп­ре­де­лен ет­нос, а за об­щнос­ти, обе­ди­не­ни от ели­тар­на, ан­ти­чо­веш­ка и ан­ти­бо­жес­тве­на док­три­на за вла­дее­не на све­та чрез ов­лад­ява­не на ма­те­риал­ние му бо­гатс­тва”. И пос­ле­ден ци­тат - “Та­зи об­щност тър­пи ме­та­мор­фо­зи през ве­ко­ве­те от “фа­ри­сеи­” и “са­ду­кеи­” до раз­лич­ни оли­гар­хич­ни кръ­го­ве, кои­то пе­рио­дич­но се съ­би­рат в свръх­лук­соз­ни ку­рор­ти и днес, за да ре­ша­ват кой и как да вла­дее па­за­ри­те, ре­сур­си­те и съд­ба­та на ми­лио­ни хо­ра по све­та”... Из­пит­вам ог­ром­но неу­добс­тво пред чи­та­те­ли­те на “О­бе­ктив­” за­ра­ди под­не­се­ния по-го­ре bulshit. Сто­рих го, за­ра­ди сму­ща­ва­що­то об­стоя­телс­тво­то, че про­па­ган­да­та на ан­ти­се­ми­тиз­ма на Во­лен Си­де­ров ми­на­ва и през...Све­то­то пи­са­ние. В на­ча­ло­то на ХХI век да се че­те Биб­лия­та по на­чи­на, кой­то еди­н но­воп­рък­нал се пар­тиец пра­ви, мо­же да се срав­ни са­мо с ме­то­ди­те на мар­ксиз­ма и ле­ни­низ­ма, при­ла­га­ни в Со­фий­ския уни­вер­си­те­т, къ­де­то ед­нак­во за То­ра­та, Ева­нге­лия­та и Ко­ра­на се го­во­ре­ше (ако то­ва се случ­ва­ше !) ка­то за “ли­те­ра­тур­ни тек­сто­ве”. Ка­то за “те­ксто­ве­”, пи­са­ни от чо­веш­ка ръ­ка, а не ка­то “нис­пос­ла­но сло­во”. Нор­мал­но, ко­му­нис­ти­чес­ки­те пре­по­да­ва­те­ли мо­же­ха да вадят до­во­ди­те си от “бо­жес­тве­ния дис­курс” на Ста­рия за­вет нап­ри­мер, за ек­сплоа­та­ция­та на чо­ве­ка по вре­ме на Рим­ска­та им­пе­рия, за кръ­во­жад­ния и за­вое­ва­те­лен ха­рак­тер на пър­ви­те юдей­ски царс­тва, как­то и за лу­дия раз­врат в Еги­пе­т, оби­лно под­пла­тен с раз­гул и неис­то­ва страст по фи­ни­кий­ски­те зна­ци и за жес­то­ко­то не­ра­венс­тво на же­ни­те. Боя се меж­ду дру­го­то, че все още има пре­по­да­ва­те­ли [1] в бъл­гар­ски­те уни­вер­си­те­ти, кои­то и днес под­насят ТА­КА све­ще­ни­те на­ра­ти­ви - По­до­зи­рам съ­що, че ка­те­го­рии­те, за кои­то още Фи­лон Але­ксан­дрий­ски [2] е го­во­рел ко­га­то е ин­тер­пре­ти­рал те­зи на­ра­ти­ви, са ос­та­на­ли за­ви­на­ги не­поз­на­ти за то­зи тип “у­че­ни­”, от­лом­ки от мар­кис­тко-ле­нин­ска­та про­па­ган­да. До­ри си мисля, че ре­ди­ца пре­по­да­ва­те­ли при­мер­но от Цен­тъ­ра за из­точ­ни ези­ци и кул­ту­ри или спо­ме­на­тия Бо­гос­лов­ски фа­кул­тет ед­ва ли поз­на­ват уче­ние­то на сред­но­ве­ков­ния фи­ло­соф Йоа­ким от Фио­ре. Са­мо от­беля­звам, че Йоа­ким пред­ставя ре­ша­ващ за­вой [3] в сред­но­ве­ков­на­та ек­зе­ге­за на Биб­лия­та, пре­ди всич­ко за­що­то мо­ди­фи­ци­ра и до­пъл­ва мно­го­то смис­ли на Пи­са­ние­то (най-кла­си­чес­ка­та, коя­то се на­ми­ра нап­ри­мер у Дан­те, е та­ка на­ре­че­на­та тео­рия на че­ти­ри­те сми­съ­ла - бук­ва­лен, мо­ра­лен, але­го­ри­че­н, ана­го­ги­че­н).

Но да се вър­на на пи­са­чес­ки­те им­пул­си на В.Си­де­ров в ста­тия­та, из­ляза в на­ве­че­рие на Рож­дес­тво Хрис­то­во. Ос­вен от­блъс­ква­ща­та ре­то­ри­ка сре­щу ев­реи­те и тен­ден­циоз­но-глу­па­ва­та “и­н­тер­пре­та­ция” на Биб­лия­та, той при­бавя и още не­що. Уко­рявай­ки как­то ста­на ясно en passant Проек­та за Ев­ро­пей­ска кон­сти­ту­ция в то­ва, че в преам­бю­ла си тя се по­зо­ва­ва­ла на аб­страк­тни “ху­ма­нис­тич­ни прин­ци­пи, но не и на хрис­тиян­ски­те”, В.С. нав­ли­за в още ед­на ти­пич­на за не­доу­чи­ли­те пат­рио­та­ри сфе­ра - та­зи за тра­ки­те. По­доб­но по­кой­ни­те Люд­ми­ла Жив­ко­ва и Але­ксан­дъ­р Фол, та се стиг­не до пло­до­ви­тия ка­то ки­таец ис­то­рик Бо­жи­дар Ди­мит­ров днес, Си­де­ров счи­та за осо­бе­но важ­но да “п­ри­пом­ни” на чи­та­те­ли­те на в.”А­та­ка” клю­чо­ва­та за раз­ви­тие­то на хрис­тиян­ство­то роля на Кон­стан­тин Ве­ли­ки. От­но­во в bold Си­де­ров пи­ше:”Кон­стан­тин Ве­ли­ки е с тра­ко-бъл­гар­ски произ­ход, ро­дом от Ниш. Той ле­ги­ти­ми­ра хрис­тиян­ство­то и му да­ва раз­ви­тие ка­то дър­жав­на ре­ли­гия за след­ва­щи­те ве­ко­ве. Ви­зан­тия (в коя­то от 87 им­пе­ра­то­ри, 41 са от тра­ко-бъл­гар­ски произ­ход) ста­ва дър­жа­ва­та на по­бе­ди­ла­та хрис­тиян­ска вяра....” И т.н. Уди­ви­те­ле­н е раз­ме­рът на глу­пос­тта на ав­то­ра на та­зи ста­тия. Да че­теш про­ро­чес­кия дис­курс из­вън не­го­ва­та кос­ми­чес­ка и “бо­жес­тве­на” цялост, да из­вли­чаш от Ева­нге­лия­та бук­ва­лис­тки ко­мен­та­ри, за да об­лъ­чиш чи­та­те­ли­те си с при­ми­ти­вен ан­тию­даи­зъм, е тол­ко­ва оби­дно за вярва­щия, кол­ко­то не­доу­чи­лият и са­мов­лю­бен Во­лен не е и до­пус­кал. Да за­бър­кваш в ед­но бъл­ну­ва­ния­та, че “д­нес бит­ка­та сре­щу Хрис­тос се во­ди глав­но про­тив Пра­вос­ла­вие­то” с Ев­ро­пей­ска­та кон­сти­ту­ция, къ­де­то се “ка­ни­ли да вка­рат ан­тиев­ро­пей­ска­та дър­жа­ва Тур­ция”, с тра­ки, пра­бъл­га­ри, оли­гар­хич­ни­те ин­те­ре­си на ДПС плюс (за раз­кош) де­мо­ни­за­ция на ин­тер­нет, “об­явил ”за от­жив­яла док­три­на­та за Спа­си­теля, е по­ве­че от диаг­но­за. Диаг­но­за за пи­са­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки на­пъ­ни на еди­н не чел кни­ги, неук и прост чо­век, объ­рка­л жъл­та­та ин­фор­ма­ция със све­ще­но­то Пи­са­ние, опи­яне­н от бо­жи­дар­ди­мит­ров­ска­та ма­ния за ве­ли­ко­бъл­гар­ско ве­ли­чие, но, уви, заел днес вто­ро място в пар­тий­ни­те рей­тин­ги в мо­дер­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот.

Бележки към текста:
[1] Нямам пред­вид пре­по­да­ва­те­ли от СУ “Св.Кл.Ох­ридс­кки” ка­то Ми­ле­на Ки­ро­ва и из­след­ва­не­то й “Биб­лей­ска­та же­на”, или д-рМо­ни Ал­ма­лех от НБУ и кни­га­та му “Цвят и слово”. обратно
[2] Юдей­ско-гръц­кият фи­ло­соф Фи­лон Але­ксан­дрий­ски /ум.50 г. сл.Хр./ внася хи­по­те­за­та, че “Би­тие­”, “И­з­ход”, и всич­ки ос­та­на­ли кни­ги от То­ра­та трябва да се че­тат по два на­чи­на - реа­лис­ти­чен и тео­ло­ги­чен . Нат­ру­па­ни след не­го са дос­та­тъч­но ко­ли­чес­тво тек­сто­ве за Ста­рия За­вет, съ­дър­жа­щи хер­мен­автич­на ло­ги­ка, из­ключ­ва­ща “чо­веш­ко­” об­ясне­ние на ед­на бо­жес­тве­на цялост как­ви­то са све­ще­ни­те сви­тъ­ци. обратно
[3] Вж. “С­лед хрис­тиян­ство­то”, Джа­ни Ва­ти­мо, изд.Кри­ти­ка и ху­ма­ни­зъм, 2006, стр.43. обратно