Всичко е свързано

Ка­то чу как се кося от­нос­но прес­кон­фе­рен­ция­та на Вип Бра­дър в Чер­ве­на­та къ­ща, сес­тра­та на же­на ми ме на­ре­че “п­ио­нер­че”; мъ­жът й - та­ли­бан. Бях ка­зал, че на Вип Бра­дър въоб­ще не му пу­ка как­во точ­но ще про­ве­де в Цен­тъ­ра за кул­ту­ра и де­бат, сти­га да бъ­де до­пус­нат в Къ­ща­та, да я об­ла­дае нас­ред са­ма­та нея, да й вле­зе в лег­ло­то, при то­ва с ней­но съг­ла­сие; и сре­щу трий­сет па­ри. Че на Вип Бра­дър му е важ­но сим­во­ли­чес­ко­то пуб­лич­но уни­же­ние на Чер­ве­на­та къ­ща: “щом ус­пях да вляза там, ще вляза във всяка къ­ща, във все­ки дом и все­ки­го ще на­силя, и то с не­го­во съу­час­тие”.

И наис­ти­на - оно­ва, кое­то се случ­ва в та­зи стра­на от го­ди­ни, ме ка­ра да се чувс­твам ка­то та­ли­банс­тващ пио­нер от из­чез­ва­ща­та ра­са на мо­хи­ка­ни­те. В Чер­ве­на­та къ­ща, в коя­то ве­че го­ди­на про­веж­дам ли­те­ра­тур­ни­те са­ло­ни “Но­бе­ли­ра­ни и дру­ги”, се ока­за­х не­по­ка­нен за де­бат по по­вод кам­па­ния­та “Не сте са­ми”, ма­кар че бях сред мал­ци­на­та, ако не и еди­нстве­н, кой­то пуб­лич­но я кри­ти­ку­ва и ка­то ди­ри­жи­ра­на ме­дий­на ини­циа­ти­ва, и ка­то по­ли­ти­чес­ка иг­ра. Навя­рно мо­ти­ви­те за спес­те­на­та по­ка­на са би­ли бла­го­род­ни, при­мер­но про­дик­ту­ва­ни от заг­ри­же­ност за здра­ве­то и це­лос­тта ми. То­ва не про­меня фак­та: по­ро­да­та ми е на от­ми­ра­не и та­зи тен­ден­ция май по­пъл­ва гра­фа­та “нор­ма­ли­за­ция на на­ция­та и мо­дер­ни­за­ция на дър­жа­ва­та”. В нея от­дав­на всич­ко мо­же да се ка­же без пос­ледс­твия: в сми­съл, че ме­дий­но-по­ли­ти­чес­ка­та ма­ши­на неут­ра­ли­зи­ра и осъ­жда на без­пос­ледс­тве­ност всяко мне­ние, из­ка­за­но в пуб­лич­но­то прос­транс­тво, кое­то е пре­ка­ле­но, т.е. про­ти­во­ре­чи на из­вес­тна мяра на здра­во­мис­лие и ра­цио­нал­ност, спус­ка­на, на­ла­га­на и кон­тро­ли­ра­на от­го­ре. Въп­рос­на­та ма­ши­на про­мо­ти­ра проб­ле­ма­тич­на­та си ви­зия ка­то об­щес­тве­но мне­ние, ка­то уни­вер­сал­на мъд­рост на чо­ве­ка от на­ро­да.

БИГБРАДЪРИЗАЦИЯ НА НЕЩАТА

На­ция­та ни, коя­то оре­ва ев­ро-ат­лан­ти­чес­кия ор­та­лък за­ра­ди зло­щас­тна­та, но не­ли­ше­на от струк­тур­на за­ко­но­мер­ност съд­ба на бъл­гар­ски­те сес­три в Ли­бия, все по­ве­че се биг­бра­дъ­ри­зи­ра, т.е. ста­ва все по-про­вин­циал­на и мо­рал­но тъ­па пок­рай псев­доев­ро­пей­ска­та си мо­дер­ни­за­ция. Ед­ва ли има друг на­род в Ев­ро­па и в т.нар. ци­ви­ли­зо­ван свят, кой­то да е де­монс­три­рал та­ка­ва це­ло­куп­на без­ха­бер­на не­ма­ра по от­но­ше­ние на най-проб­ле­ма­тич­но­то съ­би­тие на пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие - вой­на­та в Ира­к. Уж т. нар. об­щес­тве­но мне­ние у нас ви­на­ги е би­ло по-ско­ро про­тив та­зи не­за­кон­на, не­сан­кцио­ни­ра­на от СС вой­на. Но от то­ва не­що да пос­лед­ва, няка­къв про­тест? Ве­че че­ти­ри го­ди­ни, от­как на място­то на бив­шия мав­зо­лей се съб­рах­ме сто­ти­на чо­ве­ка да про­тес­ти­ра­ме сре­щу вой­на­та и сре­щу включ­ва­не­то на Бъл­га­рия на стра­на­та на сил­ни­те. Не го­воря за БСП-шес­твие­то, пъ­лен фал­ши­фи­кат и то­га­ва, и днес, пред­вид днеш­на­та, ве­че уп­рав­лен­ска по­зи­ция на ляв ко­ла­бо­ра­цио­ни­зъм с ул­традя­сна аме­ри­кан­ска по­ли­ти­ка в ра­йо­на на За­ли­ва. То­га­ва и пар­ла­мент, и пра­ви­телс­тво ни ба­ла­мос­ва­ха, че до­ри не ста­ва­ло ду­ма за вой­на, а за ра­зо­ръ­жа­ва­не на Сад­дам. И пос­ле ни­що: све­тът се про­дъ­ни от про­тес­ти, ко­га­то се раз­бра, че ни­как­во оръ­жие няма и не е има­ло и че под­пал­ва­чи­те на вой­на­та ще да са знае­ли за то­ва; днес ве­че се го­во­ри за три­бу­нал сре­щу Буш и Блеър; не и сре­щу по­ли­ти­ци­те ни, кои­то ни въвл­яко­ха в то­зи ба­так. Ни­ко­лай Мла­де­нов, кой­то навс­якъ­де об­яснява­ше раз­ли­ка­та меж­ду то­ва Из­раел да има ядре­но оръ­жие и Ира­к да има хи­ми­чес­ко, някъ­де няко­га да се из­ви­ни или по­кая за лъ­жи­те си: не за Из­раел, за Ира­к? Някой на няко­го да поис­ка смет­ка във връз­ка със съу­час­тие­то на стра­на­та в та­зи не­за­кон­на и нес­пра­вед­ли­ва вой­на, коя­то из­бо­де очи и нап­ра­ви зем­ята да­леч по-про­тив­но място?

Не каз­вам, че цяла­та на­ция е трябва­ло да се вдиг­не ка­то еди­н сре­щу уча­стие­то на бъл­гар­ски воен­ни час­ти: у нас е пъл­но с но­во­ка­лай­ди­са­ни аме­ри­канс­тва­щи нео­кон­сер­ви, де­то ни­как­ва Ев­ро­па не ги хва­ща; сред тях и от­бра­ни въз­пи­та­ни­ци на АО­Н­СУ. Но не мо­же да се го­во­ри за граж­дан­ско об­щес­тво и нор­мал­на де­мок­ра­ция при та­къв ма­щаб на ле­тар­гия и ви­со­ко­мер­на ин­ди­фе­рен­тност, при лип­са на за­бе­ле­жи­ма про­тес­тна ак­тив­ност.

СРАМНОТО МЪЛЧАНИЕ

Вмес­то то­ва цяла­та род­на ан­га­жи­ра­ност с вой­на­та се све­де до съд­ба­та на на­шия кор­пус. За зло­щас­тни­те ни 7 жер­тви се пи­са и стра­да в сто­ти­ци пъ­ти по­ве­че, от­кол­ко­то за 58 800 ци­вил­ни уби­ти, кои­то ира­кски­я на­род е дал до мо­мен­та, спо­ред офи­циал­ни­я ин­тер­нет сайт Iraq Body Count. Да се съ­чувс­тва за пад­на­ли съ­на­род­ни­ци е нор­мал­но; но ко­га­то та­зи пе­чал за сед­ми­на на­пъл­но из­ли­ча­ва ми­съл­та и емо­ция­та по от­но­ше­ние на жер­тви­те на аг­ре­сия, уп­ражн­ява­на и пре­диз­вик­ва­на впро­чем и с тяхно, а зна­чи и с на­ше съу­час­тие, в то­ва има не­що нез­дра­во и изо­ста­на­ло, да не ка­жа, че се ка­сае за ин­те­лек­туа­лен и мо­ра­лен при­ми­ти­ви­зъм.

И се­га, чет­вър­та­та го­ди­на от срам­но­то ни мъл­ча­ние и съу­час­тие на ед­но про­точ­ва­що се прес­тъп­ле­ние бе­ше оз­на­ме­ну­ва­на не от гуз­но при­помн­яне къ­де сме и пи­та­не “за­що все още сме там”, след ка­то дру­ги ка­то Ис­па­ния ве­че не са, а от еди­н гаф: ви­део-за­пис от­пре­ди три го­ди­ни удо­сто­ве­ри от­но­ше­ние­то на бъл­гар­ски вой­ни­ци в Ира­к спрямо мес­тно­то на­се­ле­ние, на кое­то те хем раз­да­ват во­да, хем зо­ват с име­на ка­то “ма­нга­ли­”, “­бах ти ро­ша­вия ци­га­нин” и се канят: “ка­кто ми се е-e, да бе­ше две-три го­дин­ки по-гол­яма”. По то­зи по­вод вис­ши воен­ни и по­ли­ти­ци се сму­ти­ха и въз­му­ти­ха, канят се да на­каз­ват про­ви­ни­ли­те се, а ме­дии­те се чудят как да взе­мат от­но­ше­ние. Ба­ре­ков при­ви­ка ав­то­ра на въп­рос­ния ви­део-ма­те­риал на раз­пит, кой­то об­яви за най-скан­дал­ния в ис­то­рия­та на пре­да­ва­не­то си. И за­що, бе, Ба­ре­ков? За­що­то не си знаел или не ти е хрум­ва­ло в ме­дий­но­то ти ли­це­ме­рие, че бъл­гар­ски­те вой­ни­ци в Ира­к из­би­ват хо­ра? Или за­що­то и ти в об­щия на­цио­на­лис­ти­чес­ки кюп не мо­жеш да си пред­ста­виш, че на­ши­те вой­ни­ци са няма­ли не са­мо ма­те­риал­на, тех­ни­чес­ка, так­ти­чес­ка и въоб­ще воен­на под­го­тов­ка, а са би­ли на­пъл­но ли­ше­ни от мо­рал­на, по­ли­ти­чес­ка и ид­ео­ло­ги­чес­ка мо­ти­ва­ция: на въп­ро­са “ка­ква е ис­ти­на­та за вой­на­та, коя­то во­дих­те сре­щу ира­кча­ни­те­”, Мом­чил Ру­сев със све­ще­на прос­то­та от­го­варя: “н­ие не во­дих­ме вой­на сре­щу тях, ние во­дих­ме вой­на да оце­леем­”; и раз­каз­ва как хал-ха­бер са си няма­ли къ­де оти­ва­т и за как­во се бият, ка­то нес­пир­но пов­таря “Ра­збе­ре­те, вой­на е!”

РАЗ­БЕ­РЕ­ТЕ НАЙ-ПОС­ЛЕ, БЪЛ­ГА­РИ: ВОЙ­НА Е!

И вие съу­час­твах­те на то­ва бъл­га­ри да упо­требя­т своя­та сред­нос­та­тис­ти­чес­ка мо­рал­на и кул­тур­на де­бе­ла­щи­на, гра­ни­че­ща с де­бил­щи­на, в кон­такт с хо­ра от на­род, за който въп­рос­ният бивш вое­нен заяв­ява: “Ма­нга­ли са си и та­ки­ва ще си ос­та­нат. Нямат во­да. Аз има­м мно­го прия­те­ли ци­га­ни”. И вмес­то ка­то Геор­ги Гос­по­ди­нов да се пра­вим, че няма ни­що дру­го, ос­вен неп­ри­лич­но­то дър­жа­ние на при­ми­ти­ви, де­то оби­жда­т на ман­гал и ци­га­нин, да­ли не е вре­ме да осъ­знае­м: име­нно вой­на­та, коя­то ние с мъл­ча­ние­то и с гла­су­ва­не­то си сме под­кре­пи­ли, е ви­нов­на за то­ва въп­рос­ни­те при­ми­ти­ви, во­де­ни от сред­нос­та­тис­ти­чес­ки ра­си­зъм, бъл­гар­ски и всяка­къв, да из­пълн­яват воен­ни ми­сии сре­щу да­леч­ни и раз­лич­ни на­ро­ди. Вой­на­та из­тик­ва на ава­нсце­на­та та­ки­ва хо­ра, прев­ръ­ща ги в глав­ни ак­тьо­ри, а всич­ки нас не са­мо в съу­час­тни­ци, но и в ре­жи­сьо­ри. За­що­то е вър­хов­но ли­це­ме­рие да си пред­ста­вим, че на­ши­те, аме­ри­кан­ски­те или кои­то и да е дру­ги вой­ни­ци са чи­та­ви и дос­той­ни, че не из­би­ват не­вин­ни лю­де, че не из­де­ва­телс­тват над ци­вил­ни или над воен­ноп­лен­ни­ци по зат­во­ри­те. Ние сме вът­ре в кю­па. И не ни е срам да се пра­вим, че не знаем как­во пра­ви вой­на­та от мно­зинс­тво­то. Как­ва са­мо кам­па­ния спрет­нах­ме за сес­три­те ни: ху­ба­во, ма­кар и не­до­там, как­то ве­че пи­сах. По­не мал­ко да мо­жех­ме да мис­лим от­въд дво­ра си, от­та­тък но­са си, нас­про­ти лич­ни­те по­ли и пол­зи, прео­дол­явай­ки ку­хия си на­цио­на­ли­зъм, сле­пия си ра­си­зъм в пол­за на някак­ва иде­я за ев­ро­пей­ска мо­дер­нос­т...

Ние сме бъл­га­ри във вой­на, коя­то не е на­ша, не е ни­то ци­ви­ли­за­цио­нен из­бор, ни­то акт на приоб­ща­ва­не; вою­ва­ме сре­щу хо­ра, чии­то мо­ти­ви за съп­ро­ти­ва прин­цип­но сме низ­вер­гна­ли, след ка­то ги тре­ти­ра­ме ка­то “ма­нга­ли­” и “и­н­диан­ци”. В съ­що­то вре­ме си из­би­ра­ме Лев­ски, ге­роят на на­цио­нал­ния бунт, с трой­но по­ве­че гла­со­ве от след­ва­щия Ве­лик бъл­га­рин. И по съ­що­то вре­ме от­каз­ва­ме и да си по­мис­лим в ка­те­го­рии­те на рав­но­пос­та­ве­ност меж­ду бъл­гар­ски­те, ли­бий­ски­те и ира­кски­те жер­тви. Ко­га ста­нах­ме тол­ко­ва бе­ли, ко­га до­там ни по­черня зад­ни­кът?