Въведение на Годишния доклад за човешките права на Хюман райтс уоч

Кое пра­ви­телс­тво е днеш­ният шам­пион по чо­веш­ки пра­ва? Мощ­ният глас на Съе­ди­не­ни­те ща­ти ве­че не оте­ква след прак­ти­ки­те от стра­на на аме­ри­кан­ско­то пра­ви­телс­тво на зат­вор­ни­чес­тво без про­цес и раз­пи­ти чрез мъ­че­ние. Ад­ми­нис­тра­ция­та на пре­зи­ден­та Джордж У. Буш мо­же все още да ут­вър­жда­ва “де­мок­ра­ция­та” - ду­ма­та, коя­то тя пол­зва, за да се пред­па­зи от пов­ди­га­не­то на трън­ли­ва­та те­ма за чо­веш­ки­те пра­ва - но не мо­же убе­ди­тел­но да бра­ни пра­ва­та, кои­то всъщ­ност пре­неб­рег­ва.

До­ка­то влия­ние­то на Аме­ри­ка от­слаб­ва, то­ва на Ки­тай на­рас­тва. Но Ки­тай съв­сем не е во­дещ в чо­веш­ки­те пра­ва. Раст­яща­та му ико­но­ми­чес­ка си­ла е под­си­ли­ла гло­бал­но­то му при­със­твие, но в най-доб­рия слу­чай стра­на­та ос­та­ва без­раз­лич­на към съб­лю­да­ва­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва. Без да поз­вол­ява по­ли­ти­чес­ки плу­ра­ли­зъм или влас­тва­не­то на за­ко­на у до­ма, в об­щу­ва­не­то си с ос­та­на­ли­те дър­жа­ви Пе­кин нас­тоя­ва, че чо­веш­ки­те пра­ва са вът­ре­шен проб­лем.

Ру­сия със свое­то вът­реш­но по­ту­ша­ва­не на гла­со­ве­те на не­за­ви­си­мос­тта и мръс­на­та й вой­на в Чечня, вър­ви по съ­щия пог­ре­шен път. Из­глеж­да цел­та й е да въз­вър­не сфе­ра­та си на влия­ние, осо­бе­но над дър­жа­ви­те от бив­шия Съ­вет­ски съюз, до­ри и то­ва да оз­на­ча­ва пок­ро­ви­телс­тво­то над ти­ра­ни и убий­ци. В опи­та си да от­кло­ни кри­ти­ки­те пре­зи­ден­тът Вла­ди­мир Пу­тин стиг­на до­там, че от­хвър­ли чо­веш­ки­те пра­ва “ка­то из­кус­тве­ни стан­дар­ти”.

В та­зи обе­зку­ра­жа­ва­ща сре­да Ев­ро­пей­ският съюз и све­тът на про­хож­да­щи­те де­мок­ра­ции мо­гат да пое­мат во­да­чес­тво­то по от­но­ше­ние на чо­веш­ки­те пра­ва. Всяка от те­зи стра­ни е да­ла своя ва­жен при­нос, но ни­то ед­на не дей­ства тол­ко­ва със­тоя­тел­но и ефе­ктив­но, кол­ко­то е нуж­но за за­пъл­ва­не­то на ли­дер­ска­та праз­но­та.

При от­сла­бе­ния глас на Ва­шин­гтон, днес Ев­ро­пей­ският съюз трябва да бъ­де най-сил­ният и най-ефе­ктив­ния­т за­щит­ник на чо­веш­ки­те пра­ва. Са­мият Съюз е ос­но­ван на прин­ци­пи­те на чо­веш­ки­те пра­ва и се стре­ми към гол­ямо влия­ние вър­ху све­тов­ни­те про­це­си. Но до­ка­то ЕС се мъ­чи да се спра­ви с уве­ли­ча­ва­не­то на свои­те чле­но­ве, ус­пеш­ни­те уда­ри, кои­то той на­нася са за мно­го по-нис­ка ка­те­го­рия от не­го­ва­та.

Уси­лие­то му да пос­тиг­не кон­сен­сус меж­ду раз­лич­ни­те си чле­но­ве ве­че е ста­на­ло тол­ко­ва тру­доем­ко, че сти­га до бле­да сянка на своя по­тен­циал. Съю­зът трябва­ше да уве­ли­чи влия­ние­то на Ев­ро­па. Вмес­то то­ва, ко­га­то се стиг­не до ут­вър­жда­ва­не на чо­веш­ки­те пра­ва, еди­нния­т глас на обе­ди­не­ние­то не се равн­ява на об­щия сбор на не­го­ви­те час­ти.

Де­мок­ра­ции­те на Ла­тин­ска Аме­ри­ка, Аф­ри­ка и Ази­я, някои от­дав­на ус­та­но­ве­ни, но мно­го от тях но­ви и не­си­гур­ни, са за­поч­на­ли да се зас­тъп­ват за чо­веш­ки­те пра­ва в оп­ре­де­ле­ни меж­ду­на­род­ни на­чи­на­ния. Въп­ре­ки обе­ща­ния­та си оба­че, те­зи пра­ви­телс­тва все още трябва да си сът­руд­ни­чат по меж­ду­съ­сед­ски, за да дос­тиг­нат до еди­н ефе­кти­ве­н общ глас. Твър­де чес­то те по­каз­ват по-гол­ямо зас­тъп­ни­чес­тво към свои­те ре­гио­нал­ни обе­ди­не­ни­я, от­кол­ко­то към ид­еа­ли­те си за чо­веш­ки пра­ва, по-голяма со­ли­дар­ност с мес­тни­те дик­та­то­ри, от­кол­ко­то с на­ро­ди­те, чии­то пра­ва са обе­ща­ли да спаз­ват. Та­зи тен­ден­ция изи­гра осо­бе­но па­губ­на роля в но­вия съ­вет на чо­веш­ки­те пра­ва към ООН, кой­то вмес­то да въз­вър­не из­гу­бе­но­то до­ве­рие в ко­ми­сия­та по чо­веш­ки пра­ва, зап­лаш­ва да пов­то­ри ней­ни­те ра­зо­ча­ро­ва­щи греш­ки и да под­ро­ни до­ве­рие­то в цяла­та сис­те­ма на Обе­ди­не­ние­то.

В днеш­но вре­ме из­глеж­да всяко пра­ви­телс­тво има го­то­во из­ви­не­ние за пре­неб­рег­ва­не­то на чо­веш­ки­те пра­ва. От вре­ме на вре­ме от раз­лич­ни сто­ли­ци или по­солс­тва се чу­ват въз­ви­ше­ни пос­ла­ния към ООН, но без те да има­т дос­та­тъч­но си­лен за­мах, необ­хо­дим за ис­тин­ско во­да­чес­тво или пром­яна. Пое­ма­не­то на от­го­вор­ност е ос­ует­ява­но от раз­ни въз­ра­же­ния, а ан­га­жи­мен­ти­те от спа­си­тел­ни клау­зи.

Тен­ден­ция­та е мрач­на, но не необ­ра­ти­ма. Да­ли спа­да на до­ве­рие­то във Ва­шин­гтон е вре­мен­но следс­твие от ед­на осо­бе­но без­за­кон­на ад­ми­нис­тра­ция или дъл­гос­ро­чен проб­лем, кой­то ще зас­тра­ша­ва по­зи­ция­та на САЩ го­ди­ни на­ред, за­ви­си от­час­ти от но­вия кон­грес. От то­ва да­ли той ще се от­ка­же от пов­тар­яне­то на злоу­пот­ре­би­те от ми­на­ло­то, ще ока­же на­тиск за пром­яна в по­ли­ти­ка­та и ще по­тър­си от­го­вор­ност от ви­нов­ни­те. Ни­кой не смята, че та­къв об­рат ще бъ­де ле­сен, ко­га­то ар­хи­тек­ти­те на из­вър­ше­ни­те на­ру­ше­ния все още кон­тро­ли­рат из­пъл­ни­тел­но­то зве­но. Мно­го ва­жен е въп­ро­сът оба­че, да­ли аме­ри­кан­ска­та дър­жа­ва ще въз­ста­но­ви опе­тне­на­та си ре­пу­та­ция ка­то за­щит­ник на чо­веш­ки­те пра­ва.

На­ло­жи­тел­но е и на­пътс­твие­то по от­но­ше­ние на Ки­тай и Ру­сия, кои­то да бъ­дат под­тик­ва­ни към по-от­го­вор­но по­ве­де­ние. До гол­яма сте­пен Пе­кин и Мос­ква са об­ла­го­де­телс­тва­ни от не осо­бе­но го­ле­ми­те оча­ква­ни­я. До­ка­то някои стра­ни нас­тоя­ват, че под­дър­жат меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти у до­ма или в чуж­би­на, Ру­сия и Ки­тай нямат дос­та­тъч­но си­лен мо­тив да го правят. Ико­но­ми­чес­ка­та им си­ла - про­цъфт­ява­щия ки­тай­ски па­зар и рус­ки­те ене­ргий­ни ре­сур­си - са­мо под­сил­ват тяхна­та спо­соб­ност да ус­тоя­ват на все­ки слаб на­тиск, на­со­чен към тях, ка­то в съ­що­то вре­ме обе­зку­ра­жа­ва­т пра­ви­телс­тва­та на дру­ги стра­ни въоб­ще да ока­зва­т та­къв. Меж­дув­ре­мен­но, уве­ли­ча­ва­ща­та се прог­ра­ма на Ки­тай за да­ва­не на по­мощ на дру­ги стра­ни пред­ставя но­ви въз­мож­нос­ти за дик­та­то­ри­те, кои­то пре­ди са би­ли за­ви­си­ми от оне­зи, кои­то се­га нас­тоя­ват за нап­ре­дък в чо­веш­ки­те пра­ва. Пром­яна­та на то­зи ме­ха­ни­зъм за­ви­си от прие­ма­не­то на Ки­тай и Ру­сия ка­то дър­жа­ви, кои­то се стремят към гло­бал­но во­да­чес­тво - от нас­тоя­ва­не­то те да спаз­ват чо­веш­ки­те пра­ва на свои­те на­ро­ди и да им бъ­де тър­се­на от­го­вор­ност, ако не спаз­ват то­ва изи­сква­не. Те трябва да бъ­дат убе­де­ни, че пътят към влия­ние и ува­же­ние не ми­на­ва през де­бе­ло­ко­жие­то и из­нуд­ва­чес­тво­то, а през то­ва да ста­нат от­го­вор­ни граж­да­ни на све­та. Но е труд­но да се оча­ква, че те ще се про­менят към доб­ро, ако за­дъл­же­ние­то на дру­ги дър­жа­ви към чо­веш­ки­те пра­ва все та­ка лес­но се про­да­ва за ене­ргий­ни до­го­во­ри или въз­мож­нос­ти за ин­вес­ти­ции.

www.hrw.org