Въз­кръс­на­ли приз­ра­ци

През есе­нта на ми­на­ла­та го­ди­на, ко­га­то бе­ше ясно, че прие­ма­не­то ни в Ев­ро­пей­ския съюз е не­ми­нуе­мо, а то­ва да­ли ще е през 2007 г. или през 2008 г. е въп­рос по-ско­ро на над­лъг­ва­не меж­ду уп­равл­ява­щи и опо­зи­ци­я, от­кол­ко­то реал­на зап­ла­ха за от­ла­га­не на при­съе­дин­ява­не­то, мно­зи­на се пи­та­ха ка­къв ще е ефе­ктъ­т от вли­за­не­то ни "в Ев­ро­па". От­го­во­рът, раз­би­ра се, и то­га­ва, и се­га, не мо­же да е ед­ноз­на­чен. В ред об­лас­ти ефе­ктъ­т ще е бе­зус­лов­но сил­но по­ло­жи­те­лен. Вли­за ли в тях сфе­ра­та на пра­ва­та на чо­ве­ка? За съ­жа­ле­ние, и прог­но­за­та пре­ди ме­се­ци, и реал­нос­тта се­га, по­каз­ват, че от­ри­ца­тел­ният от­го­вор е пра­вил­ният.

Не е необ­хо­ди­мо да хо­дим на­да­леч, за да ви­дим да­ли сме пра­ви. След при­съе­дин­ява­не­то ка­то по чу­до въз­кръс­на­ха ред “тру­по­ве”, кои­то от­дав­на, стру­ва­ше ни се, по­чи­ват в об­щес­тве­но­то гро­би­ще. Въз­кръс­на, по-ско­ро съ­бу­ди се от сън, “опа­снос­тта от ма­ке­дон­ски­те се­па­ра­тис­ти от ОМО и ОМО Или­нден “Пи­рин”. Пак за­поч­на­ха да заб­ран­яват ми­тин­ги­те им и да не ре­гис­три­рат пар­тия­та. Въз­кръс­на­ха приз­ра­ци­те на “раз­ру­ши­тел­ни­те и край­но опа­сни ис­лямски фун­да­мен­та­лис­ти”. В ре­зул­тат през фев­руа­ри служ­би­те се пох­ва­ли­ха, че “са раз­би­ли” сай­то­ве, пъл­ни с “ис­лямски фун­да­мен­та­ли­зъм, ва­ха­би­зъм и те­ро­рис­тич­ни при­зи­ви”. То­ва, че “раз­би­ва­не­то на сай­то­ве” е фор­ма на пряка цен­зу­ра, из­рич­но заб­ра­не­на от Кон­сти­ту­ция­та, ни­ко­го не ин­те­ре­су­ва. Меж­дув­ре­мен­но ста­на из­вес­тно, че “опа­сния­т про­по­вед­ник Ах­мад Му­са (из­го­нен от Бъл­га­рия през 2000 г. след теат­рал­на по­ли­цей­ска ак­ция, с де­ца, ро­де­ни тук), с ко­го­то собс­тве­ни­ци­те на “раз­би­ти­те сай­то­ве” пред­по­ла­гае­мо са би­ли във връз­ка, осъ­ди Бъл­га­рия в Страс­бург за на­ру­ше­ние на чл. 8 от Ев­ро­пей­ска­та кон­вен­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка и ос­нов­ни­те сво­бо­ди. Кам­па­ния­та сре­щу проек­та за “ми­та Ба­та­к” при­до­би аб­сур­дни из­ме­ре­ния и ста­на дър­жав­но ме­роп­рия­тие след из­явле­ния­та на пре­зи­ден­та, пре­мие­ра и пред­се­да­теля на На­род­но­то съб­ра­ние “сре­щу по­ру­га­ва­не­то на на­цио­нал­на­та па­мет”. Та­ка­ва ис­те­рия не бяхме виж­да­ли от вре­ме­на­та на кам­па­ния­та сре­щу фил­ма “Го­ри, го­ри огъ­нче” през да­леч­на­та 1996 г. Въз­кръс­на и приз­ра­кът на “сек­ти­те”. Как­то оби­кно­ве­но, стар­тът е да­ден с го­нит­ба­та на “най-опа­сна­та от тях” - на “Сви­де­те­ли­те на Йе­хо­ва”.

В на­ча­ло­то на ап­рил вар­нен­ска­та ор­га­ни­за­ция на ВМРО зап­ла­ши собс­тве­ни­ка на еди­н са­лон с шес­твие и де­монс­тра­ция, ако той не от­тег­ли съг­ла­сие­то си са­ло­нът му да е място на про­веж­да­не на “об­лас­тен кон­грес на “Сви­де­те­ли­те”. Кон­гре­сът не бе­ше про­ве­ден. На 28 ап­рил някол­ко де­сет­ки при­вър­же­ни­ци на “вой­во­ди­те” де­монс­три­ра­ха пред еди­н са­лон в Доб­рич, къ­де­то, въп­ре­ки зап­ла­хи­те, все пак бе­ше про­ве­де­но ед­нод­нев­но ме­роп­рия­тие на “Сви­де­те­ли­те”. Око­ло то­ва съ­би­тие (де­монс­тра­ция­та, дос­та ре­ха­ва, меж­ду дру­го­то) се вдиг­на мно­го шум и то бе­ше по­ка­за­но по бТВ, прид­ру­же­но с нед­ру­же­люб­ни към “сви­де­те­ли­те” ко­мен­та­ри. Ста­на ясно, че “Пра­вос­лав­на­та цър­ква гот­ви уда­р сре­щу йе­хо­вис­ти­те” (заг­ла­вие на ин­фор­ма­ция от Да­рик ра­дио от 28 ап­рил). ВМРО пред­ла­га из­ме­не­ния в За­ко­на за ве­роиз­по­ве­да­ния­та, чрез кои­то “Сви­де­те­ли­те” да се пос­тавят вън от за­ко­на. На 2 май ве­чер­та те­ле­ви­зия­та на “Ата­ка” - СКАТ - из­лъ­чи еди­н ужа­сява­щ по зло­ба­та си ре­пор­таж сре­щу “Сви­де­те­ли­те”, осъ­щес­тве­н от во­де­щия пре­да­ва­не­то “Па­ра­лакс” на няко­гаш­на­та те­ле­ви­зия “Рент” Ва­лен­тин Ка­са­бов. Той не бе­ше пра­вил то­ва от по­ве­че от де­сет го­ди­ни, ко­га­то се за­ни­ма­ва­ше със съ­що­то - гро­ме­ше “опа­сна­та сек­та”. Не­ка на­пом­ним, че офи­циал­но­то приз­на­ва­не на “Сви­де­те­ли­те на Йе­хо­ва” през 1998 г. бе­ше еди­н от жа­ло­ни­те, от­беля­зва­щи “вли­за­не­то ни в Ев­ро­па”.

Как­то пре­ди го­ди­ни, и се­га, офи­циал­ни­те ин­сти­ту­ции и ду­ма не обе­лва­т в за­щи­та на пра­ва­та на мю­сюл­ма­ни­те (там ста­нах­ме сви­де­те­ли и на кам­па­нии “за на­мал­ява­не на зву­ка от джа­мии­те” ми­на­ло­то лято), на “Сви­де­те­ли­те”, на ма­ке­дон­ци­те. Как­то и то­га­ва, и се­га те с дей­ствия и най-ве­че с мно­гоз­на­чи­тел­но мъл­ча­ние, а в слу­чая с “ми­та за Ба­так” и с пряко подс­тре­ка­ва­не, под­крепят при­зи­ви­те на “пат­рио­тич­ни­те си­ли”.

Два въп­ро­са из­ник­ват в та­зи си­туа­ция. Пър­вият е - до­къ­де ще стиг­нат “пат­рио­ти­те” и под­креп­ящи­те ги - пряко и кос­ве­но - по­ве­че­то уп­равл­ява­щи. То­ва пред­стои да ви­дим, но на­деж­да­та, че Ев­ро­пей­ският съюз ще оза­пти раз­вил­не­ли­те се на­цио­на­лис­ти, не е мно­го реал­на.

Вто­рият е за­що ста­ва та­ка. На не­го мо­же да от­го­во­рим вед­на­га. За­що­то за бъл­гар­ски­те по­ли­ти­чес­ки ели­ти “вли­за­не­то в Ев­ро­па” е ими­та­ци­я. Те мо­гат да го­ворят до втръс­ва­не за “ев­ро­пей­ски цен­нос­ти”, но и се­га, как­то и пре­ди де­сет го­ди­ни, те­зи цен­нос­ти са мно­го да­леч от съ­щи­на­та на мис­ле­не­то им. За­що­то 2005 г. и 2006 г. бяха, по ста­ра­та доб­ра ре­цеп­та на бай То­шо, го­ди­ни на “сни­ша­ва­не”. На­ши­те по­ли­ти­ци доб­ре знаят, че вед­нъж влязла в ЕС, стра­на­та ни няма ве­че нуж­да “да пра­ви по­ве­де­ние”, за­що­то пъ­дарят, т.е. са­мият ЕС, ве­че ни е пус­нал в ко­ша­ра­та си и няма кой да ни из­ва­ди от там. А как­то е доб­ре из­вес­тно, ЕС е ико­но­ми­чес­ки и от­час­ти по­ли­ти­чес­ки съюз, кой­то, ме­ко ка­за­но, не осо­бе­но сил­но, се ин­те­ре­су­ва от със­тоя­ние­то на чо­веш­ки­те пра­ва в стра­ни­те - член­ки. Мно­го по-сла­бо, от­кол­ко­то да ре­чем, се ин­те­ре­су­ва от пра­ва­та на пот­ре­би­теля, за кои­то от­го­варя бъл­гар­ка­та Миг­ле­на Ку­не­ва.