За ед­на “би­вша­” жур­на­лис­тка

Има­ше ед­но вре­ме ед­но сме­ло мо­ми­че. Ро­ман­тич­но, сво­бо­до­лю­би­во и мра­зе­що лъ­жа­та. Пуб­ли­цист с ог­нен стил. То­ва бе­ше пре­ди двай­се­ти­на го­ди­ни, ко­га­то оби­та­теля­т на при­зе­мен ета­ж на ул. “Чав­дар вой­во­да” Же­лю Же­лев си­гур­но не е и съ­ну­вал, че ще ста­не “Пре­зи­ден­тът д-р Же­лев”, а чес­та­та му гос­тен­ка Ве­лис­ла­ва Дъ­ре­ва в раз­го­ре­ще­ни­те им раз­го­во­ри за “со­циа­лиз­ма с чо­веш­ко ли­це”, Ста­лин, “чеш­ка­та про­лет”, Гор­ба­чов и пе­рес­трой­ка­та не е и по­мисл­яла до­ри, че “пра­ва на чо­ве­ка” е мръс­на ду­ма. Не знам как­во си е мис­ле­ла то­га­ва ав­тор­ка­та на “Ста­ни, Ла­за­ре” за ролята си в бъ­де­ще­то. Но в ед­но съм си­гу­рен - няко­гаш­на­та Ве­лис­ла­ва по ни­ка­къв на­чин не си е пред­став­яла, че ще ста­не ру­пор на ма­ни­пу­ла­тив­ни схе­ми на влас­ти­ма­щи­те, че ще ги оз­ву­ча­ва, ще ги “ар­гу­мен­ти­ра” па­те­тич­но и че до­ри ще се гор­дее с то­ва.

Но вре­ме­на­та се менят - и хо­ра­та съ­що. От бив­ша­та ди­си­ден­тка днес нау­ча­ва­ме, че “в Бъл­га­рия има ед­ни пер­со­ни, кои­то ще се ски­нат да ми за­щи­та­ват пра­ва­та, но при след­ни­те за­дъл­жи­тел­ни ус­ло­вия” - тя да е “ма­ке­дон­ка”, “шоп­киня” или “по­ма­киня”, мо­же­ло и мар­сиан­ка да е; да го­во­ри някой от те­зи “е­зи­ци”, как­ви­то всъщ­ност с из­клю­че­ние на мар­сиан­ския в същ­ност няма­ло; ако се каз­ва­ла Мен­де­рес Кун­гюн [1] и с пси­хиат­рич­но упо­рство рия зем­ята да си нап­равя пар­тия под вдъх­нов­ява­щия де­виз “Бъл­га­ри­те са из­ро­ди”. И най-нак­рая “Ако все­кид­нев­но и неу­мор­но ра­ботя сре­щу Бъл­га­рия”, из­вър­швай­ки “все­кид­нев­но те­зи под­ви­зи сре­щу доб­ро зап­ла­ща­не и про­тив Кон­сти­ту­ция­та на Бъл­га­рия”.

Кон­крет­ният по­вод на Ве­лис­ла­во­ва­та фи­ли­пи­ка [2] сре­щу БХК е ог­ром­на­та по­ли­цей­ска ак­ция, цел­яща да спла­ши и раз­ко­ле­бае уч­ре­ди­те­ли­те и чле­но­ве­те на ОМО “И­лин­ден” - ПИ­РИН, за да не ми­не през съ­да ре­гис­тра­ция­та на та­зи пар­тия.

В нея тя е пов­то­ри­ла ед­но към ед­но всич­ки по­ли­цей­ски твър­де­ния (за фал­ши­ви­те ЕГН-та, за ку­пе­ни ром­ски гла­со­ве, за мно­жес­тво не­пъл­но­лет­ни сред уч­ре­ди­те­ли­те, за ед­нак­ви­те по­чер­ци в зая­вле­ния­та и т.н.) без да си нап­ра­ви тру­да до­ри да се по­пи­та “А­ма по­ли­ция­та да­ли пък пон­яко­га не пос­лъг­ва”. Без да се за­ро­ви в собс­тве­ния си опи­т и да си спом­ни как­во пи­ше­ше за нея в ДС и ми­ли­цио­нер­ски­те из­точ­ни­ци, ко­га­то тя бе­ше “ди­си­ден­тка” и разв­ява­ше по клу­бо­ве за за­щи­та на глас­нос­тта и преус­трой­ство­то и ру­сен­ски ко­ми­те­ти зна­ме­то на сво­бо­да­та и чо­веш­ки­те пра­ва.

Ако тя про­дъл­жа­ва­ше да е жур­на­лист, а не ба­на­лен пе­вец в хо­ра на въз­хвал­ява­щи­те ид­еи­те за “це­ло­куп­на Бъл­га­рия”, от­всякъ­де ог­ра­де­на от се­бе си, а след то­ва - от стръв­ни вра­го­ве, ще­ше да се опи­та да про­ве­ри. И ще­ше да ус­та­но­ви, че по­тър­пев­ши­те - чле­но­ве­те на ОМО “И­лин­ден” - ПИ­РИН твърдят дру­го. Нап­ри­мер, че са­мо 11 от до­ку­мен­ти­те на уч­ре­ди­те­ли­те и на те­зи, кои­то са се при­съе­ди­ни­ли по-на­та­тък в за­кон­ния три­ме­се­чен срок са със сгре­шен ЕГН, а в осе­м слу­чая няма ЕГН - то­ва при поч­ти 6000 до­ку­мен­та. Че има са­мо 3 не­пъл­но­лет­ни, за­пи­са­ни по пог­реш­ка. Жур­на­лис­тът, ако още е та­къв, про­вер­ява фак­ти­те. Ни­що не пре­чи да се съмн­ява и в твър­де­ния­та на хо­ра­та от ОМО “И­лин­ден” ПИ­РИН. Са­мо не би­ва да вярва бе­зус­лов­но на по­ли­цей­ски и про­ку­рор­ски из­точ­ни­ци.

Всич­ко то­ва няко­гаш­на­та Ве­лис­ла­ва ве­роя­тно ще­ше да нап­ра­ви - да про­ве­ри, да да­де ду­ма­та и на две­те стра­ни, да по­раз­съж­да­ва да­ли й по­до­ба­ва да е в еди­н хор - при то­ва с все по-приг­лу­шен глас - със со­лис­ти ка­то Во­лен Си­де­ров. Как­во стру­ват се­га фи­ли­пи­ки­те и сре­щу то­зи чо­век? Та по-най важ­ния въп­рос - не­на­вис­тта сре­щу чо­веш­ки­те пра­ва, сре­щу раз­нооб­ра­зие­то и раз­ног­ла­сие­то, сре­щу “гнус­ни­те пра­во­за­щит­ни­ци”, кои­то се “по­ме­ща­ват в ед­но от лук­соз­ни­те кът­че­та на бъл­гар­ския об­щес­твен жи­вот... все съ­щият тъй на­ре­чен Бъл­гар­ски тъй на­ре­чен хел­зинк­ски тъй на­ре­чен ко­ми­тет” те са във ве­ли­ко­леп­на хар­мо­ния. До­ри сти­ло­ви­те им средс­тва си при­ли­чат.

Всъщ­ност има ли сми­съл да се за­ни­ма­ва чо­век със зло­ба­та ве­лис­ла­во­ва, с пов­то­ре­ни­те от нея - съв­сем ме­ха­нич­но, без кап­ка собс­твен при­нос - кле­ве­ти по ад­рес на БХК и пра­ва­та на чо­ве­ка? Ве­роя­тно няма, ако няма­ше ед­но “но” И то е, че Дъ­ре­ва се­га я пе­ча­тат в най-ти­раж­ни вес­тни­ци - хар­тие­ни и еле­ктрон­ни. Се­га гла­сът и сти­га до да­леч по-го­ле­ми ау­ди­то­рии, от­кол­ко­то ко­га­то бе­ше на щат в мно­го­ти­раж­ка­та “Ду­ма”. А то­ва ве­че е сим­птом. Те­ма­та на ста­тия­та “И­ма ли сми­съл да че­тем скоп­ски вес­тни­ци?”, по­мес­те­на в сай­та “Все­ки ден” навя­рно по ед­на слу­чай­ност си е ос­та­на­ла там, в то­зи все още не мо­жещ да се сравн­ява по чи­тае­мост с хар­тие­ни­те ги­ган­ти еле­ктро­не­н вес­тник. Но по сти­лис­ти­ка и па­тос тя ни­как не се от­ли­ча­ва от пуб­ли­ка­ция­та в “24 ча­са” “Заб­рад­ка­та ка­то фи­тил” (с каз­ва­що­то всич­ко за съ­дър­жа­ние­то на опу­са под­заг­ла­вие “С де­ло­то за дис­кри­ми­на­ция ис­лямис­ти проб­ва­ха иму­нна­та сис­те­ма на об­щес­тво­то”), по­мес­те­на в”24 ча­са” от 7 ав­густ 2006 г. В еди­ни­я слу­чай се громят “ма­ке­донс­тва­щи­те”, кои­то ис­кат “да от­къс­нат пар­че от май­ка Бъл­га­рия”, в дру­гия - “исл­ямис­ти­те”, кои­то пак ис­кат съ­що­то, но на то­зи ета­п се за­до­вол­яват са­мо с от­къс­ва­не­то на ду­ши.

Та сим­пто­мът е, че въз­гле­ди­те на бив­ша­та ди­си­денс­тва­ща ко­му­нис­тка, пос­ле кри­тич­на со­циа­лис­тка Дъ­ре­ва, се­га сти­гат до пуб­ли­ка­та от сай­то­ве ка­то “Все­ки ден”, при­те­жа­ние на Бор­шош, или от “24 ча­са”, кой­то ни­как не мо­же да бъ­де на­ре­чен ляв вес­тник. Но най-сил­но въз­гле­ди­те, ала “Дъ­ре­ва”, зву­чат от ко­ло­ни­те на ле­ви­те вес­тни­ци “Ду­ма­”и “Земя”, как­то и от ре­до­ве­те на по­лу­фа­шис­ткия вес­тник “А­та­ка”. Сим­пто­мът е, че кон­сер­ва­тив­ният на­цио­на­ли­зъм е ста­нал об­що­то място на бъл­гар­ска­та пуб­ли­цис­ти­ка.

А ина­че наис­ти­на няма сми­съл да се об­яснява на хо­ра, кои­то не ис­кат да слу­шат, че пре­ди да бъ­дат бъл­га­ри, ма­ке­дон­ци, ар­мен­ци или мар­сиан­ци, хо­ра­та са хо­ра и ка­то та­ки­ва има­т неот­ме­ни­ми пра­ва, а меж­ду тях - да се чувс­тват та­ки­ва, как­ви­то са. Без­на­деж­дно е да про­повя­дваш на глу­хия Меж­ду­на­род­ния пакт за граж­дан­ски­те и по­ли­ти­чес­ки­те пра­ва с не­го­вия член 27 (за мал­цинс­тва­та). Няма сми­съл упо­ри­то зат­вар­ящи­те очи­те си да че­тат ре­ше­ния­та на Ев­ро­пей­ския съд в Страс­бург, кой­то пет пъ­ти се произ­не­се в пол­за на “ма­ке­донс­тва­щи­те”. Без­смис­ле­но е да им каз­ваш, че Рам­ко­ва­та кон­вен­ция за за­щи­та на на­цио­нал­ни­те мал­цинс­тва е до­го­вор, кой­то Бъл­га­рия е под­пи­са­ла и ра­ти­фи­ци­ра­ла и зна­чи трябва да спаз­ва. Ко­га­то бе­ше “ди­си­ден­тка” и жур­на­лис­тка Ве­лис­ла­ва Дъ­ре­ва чу­ва­ше и виж­да­ше те­зи ар­гу­мен­ти. Но се­га тя не е ни­то ед­но­то, ни­то дру­го­то.

И нак­рая. Вън от съм­не­ние е, че щом има хо­ра, кои­то се чувс­тват ма­ке­дон­ци, те трябва да има­т пра­во да се ор­га­ни­зи­рат, за да от­стоя­ват об­щия си ин­те­рес. Вън от съм­не­ние е съ­що, че дър­жа­ва­та има пра­во да ги сан­кцио­ни­ра, ако те за­поч­нат да го за­щи­та­ват с на­си­лие или про­повя­дват та­ко­ва. То­ва е тол­ко­ва прос­то! Без­спор­но е, че има ра­цио­на­лен сми­съл са­моор­га­ни­за­ция­та на те­зи хо­ра да се ле­га­ли­зи­ра, най-мал­ко­то, за­що­то то­га­ва ще се ви­ди, че те - със свои­те някол­ко хил­яди ду­ши - не мо­гат да нап­равят ни­що по­ве­че в по­ли­ти­ка­та, от­кол­ко­то да из­бе­рат някой и друг об­щин­ски съ­вет­ник. И как­во страш­но има в то­ва? Оче­вид­но е съ­що, че на дър­ве­ни­те гла­ви - и в Со­фия, и в Ско­пие - съ­щес­тву­ва­не­то на не­ре­ше­ния въп­рос за ор­га­ни­за­ции­те на ма­ке­дон­ци­те в Бъл­га­рия е по­ве­че от доб­ре до­шъл. Те­зи някол­ко хил­яди хо­ра със са­мо­то си съ­щес­тву­ва­не под­дър­жат це­ли сек­то­ри от служ­би­те за си­гур­ност в две­те сто­ли­ци и слу­жи­те­ли­те в тях след­ва да са им мно­го бла­го­дар­ни. Ин­те­рес­но как­во ще правят те­зи слу­жи­те­ли (как­то и по­ли­ти­чес­ки­те им и пуб­ли­цис­тич­ни го­во­ри­те­ли) ко­га­то някой ден Ма­ке­до­ния ста­не член на ЕС?

Но то­га­ва всич­ки ще са заб­ра­ви­ли за няко­гаш­на­та ди­си­ден­тка и още по-няко­гаш­на жур­на­лис­тка Ве­лис­ла­ва Дъ­ре­ва. Бележки към текста

[1] Ав­тор­ка­та бър­ка с Аде­м Ке­нан, из­ре­къл фра­за­та “Бъ­лга­ри­те са из­ро­ди”. обратно
[2] Ве­лис­ла­ва Дъ­ре­ва, “И­ма ли сми­съл да че­тем скоп­ски вес­тни­ци?”, в еле­ктрон­но­то из­да­ние “Все­ки ден” от 11 де­кем­ври 2006 г. обратно