За торентите и хората

Още ко­га­то Вал­тер Бен­ямин пи­ше фун­да­мен­тал­ния текст “Ху­до­жес­тве­но­то произ­ве­де­ние в епо­ха­та на не­го­ва­та тех­ни­чес­ка въз­произ­во­ди­мост” (1936) е ясно, че краят на не­пов­то­ри­ми­те ори­ги­на­ли е (пред)из­вес­тен. От то­га­ва тех­ни­ки­те на “ко­пи­ра­не” до та­ка­ва сте­пен се усъ­вър­шенс­тва­т, че днес го­во­рим за из­цяло но­ва фи­ло­со­фия как­то на ав­тор­ски­те пра­ва, та­ка и на пот­реб­ява­не­то на из­кус­тва.

Съ­би­тия­та око­ло спи­ра­не­то на то­рент тра­ке­ри­те в Бъл­га­рия пре­диз­ви­ка­ха вир­туал­ни и реал­ни бро­же­ния и скан­да­ли. Сред тях без­спор­но най-теж­ка глу­по­те­вина бе­ше оп­ре­дел­яне­то на то­рен­ти­те ка­то не­ле­гал­ни, за­що­то чрез тях се раз­прос­тран­ява мно­го ин­фор­ма­ция, не­под­ле­жа­ща на ока­чест­вява­не ка­то прес­тъп­на. Ка­то се аб­стра­хи­ра­ме от прав­ни­те де­ба­ти по пра­во­то на по­ли­ция­та да спи­ра оп­ре­де­ле­ни дей­нос­ти в ин­тер­нет, ще се спрем на дру­ги­те зна­ци от та­зи епо­пе­я. Всич­ки те ще ни до­ве­дат до еди­н еди­нстве­н из­вод - с “то­рент”-и, “му­ле”-та или “ка­за” пи­ратс­тво­то ще про­дъл­жи да съ­щес­тву­ва.

Твър­де по­пу­лис­тич­но е твър­де­ние­то, че об­мяна­та на фил­ми и му­зи­ка без па­ри е плод на нис­ка­та ико­но­ми­чес­ка въз­мож­ност на бъл­га­ри­те да пла­щат реал­на­та стой­ност на произ­ве­де­ния­та. Ис­ти­на­та е, че пи­ратс­тво­то е факт и в бо­га­ти­те дър­жа­ви, къ­де­то вър­хът на кон­су­ми­ра­не­то е из­ка­чен по-от­дав­на от нас. А на то­зи връх е разв­ято зна­ме­то: “про­мо­ция”, “нис­ка це­на”, “взе­ми две, на це­на­та на ед­но” и с най-го­ле­ми бук­ви “БЕЗ­ПЛАТ­НО”. Из­кус­тво­то днес жи­вее под на­тис­ка да бъ­де без­плат­но. То не мо­же да пре­бъ­де, ако по­не ед­на част от не­го не е “фрии” за оне­зи от ин­тер­нет. До мо­мен­та, до кой­то не се раз­вие ав­тен­тич­но ин­тер­нет из­кус­тво, то­ва ще е та­ка. Илю­зор­на е пред­ста­ва­та, че пи­ра­ти­те са мал­ци­на (ка­то мор­ски­те си пред­шес­тве­ни­ци), а пра­вед­ни­те са мно­зинс­тво. Тук го­во­рим за цялос­тна­та фи­ло­со­фия на съв­ре­мен­ния свят, в кой­то всич­ко ни по­ма­га да бъ­дем “собс­тве­ни­ци на чуж­ди пра­ва”. Тех­ни­ка­та ни пред­ла­га по-пер­фек­тни и още по-пер­фек­тни въз­мож­нос­ти за гле­да­не на ки­но вкъ­щи. Го­во­ри се до­ри, че все­ки мо­мент ще мо­жем да гле­да­ме 3D- фил­ми на плаз­ме­ни­те си те­ле­ви­зо­ри. Има ли зна­че­ние, че те­зи фил­ми ще бъ­дат взе­ти от тре­тия бра­тов­чед на ба­ба ми сре­щу 1 лев наем и ще бъ­дат пре­за­пи­са­ни на някол­ко де­сет­ки но­си­теля, за да мо­же да ги гле­дат всич­ки чле­но­ве от се­мей­ство­то? Да­ли то­зи еди­н лев е ре­шил проб­ле­ма с ав­тор­ски­те пра­ва вед­нъж и за­ви­на­ги? И да­ли някой ще по­пи­та за пла­те­на­та так­са или ще е все ед­но от­къ­де се е взел пър­во­на­чал­но фил­мът? Из­кус­тво­то ве­че се кон­су­ми­ра са­мо­син­ди­кал­но и без­плат­но.

Оби­дна е те­за­та, че ин­ди­ви­дуал­но­то пи­ратс­тво е по-не­на­ка­зуе­мо от ко­лек­тив­но­то. За­що­то не е ясно къ­де свър­шва ед­но­то, за да се влее в дру­го­то. Ис­тин­ски­те то­рент-ма­ниа­ци са съ­би­ра­чи. Те тру­пат ка­ма­ри с из­кус­тво на дис­ко­ве. Ще им трябват сто­ти­ци жи­во­ти, за да ги из­кон­су­ми­рат ин­ди­ви­дуал­но и реал­но. Те са ка­то ка­те­ри­ци, съ­би­ра­щи за зи­ма­та, ко­га­то ще спре кран­че­то на “сво­бод­ния дос­тъп”. Те­зи ин­ди­ви­ди под­ле­жат на прес­лед­ва­не за­ра­ди ко­ли­чес­тва­та, кои­то при­те­жа­ват и хи­по­те­за­та, че мо­гат да го раз­прос­тран­яват. А всъщ­ност днес да при­те­жа­ваш из­кус­тво е да­же още по-ве­ли­ка цен­ност, от­кол­ко­то да го раз­прос­тран­яваш. Из­кус­тво­то до­ри не се кон­су­ми­ра, а се ко­лек­цио­ни­ра.

Не са­мо за­ра­ди ин­тер­нет, но и за­ра­ди все­ки еле­мен­т от ма­со­ва­та кул­ту­ра, по­зи­ция­та и рол­ята на ав­то­ра са се про­ме­ни­ли. Днес все­ки е ав­тор на съ­дър­жа­ние, би­ло то кли­ши­ра­но, глу­па­во или ге­ниал­но. И все­ки ед­нак­во под­ле­жи на ко­пи­ра­не от ос­та­на­ли­те. Да мис­лиш ав­тор­ски­те пра­ва ка­то при­ви­ле­гия са­мо за някои, е ана­хро­ни­зъ­м. По­ве­че­то твор­ци знаят то­ва и водят собс­тве­ни­те си бит­ки с про­ду­цен­ти и ме­ни­джъ­ри. Днес все­ки е ав­тор на из­кус­тво­то, а ав­тор­ски­те пра­ва в из­кус­тво­то са в кри­за.

Рег­ла­мен­ти­ра­не­то на мно­го от дей­нос­ти­те в ин­тер­нет те­пър­ва пред­стои. Схват­ка­та е кър­ва­ва, за­що­то тех­ни­ка­та и прог­ра­мис­ти­те се раз­ви­ват мно­го бър­зо, а под­готв­яне­то на кад­ри, кои­то да ре­гу­ли­рат изи­сква вре­ме. Над­лъг­ва­не­то ще про­дъл­жи с го­ди­ни. До­ри да спрат се­гаш­ни­те въз­мож­нос­ти за вир­туал­но пи­ратс­тво, те ще му­ти­рат в но­ви. Прос­то за­що­то се ока­зва­т са­мо час­тен слу­чай на ма­со­во­то по­ве­де­ние на (зло)упо­тре­ба на из­кус­тво­то.