За въ­зе­ла на заб­рад­ка­та в Ко­ра­на

Заб­рад­ка­та се но­си от ве­ко­ве и ще се но­си от вярва­щи мю­сюл­ман­ки. За бла­го­чес­ти­ви же­ни в ис­ляма проб­лем не съ­щес­тву­ва. Та­къв из­ник­ва за дру­го­вер­ци, ат­еис­ти и за свет­ски­те дър­жа­ви. Еди­нно мне­ние не съ­щес­тву­ва и не мо­же да има, по­не­же в някои стра­ни от­но­ше­ние­то към ис­ляма е не­го­ва­та ре­цеп­ция, а в дру­ги не­го­во­то от­ри­ча­не. Из­вес­тни са и про­ти­во­по­лож­ни­те ста­но­ви­ща - на ЕС­ПЧ в Страс­бург и на Ко­ми­те­та за пра­ва­та на чо­ве­ка. Из­во­дът е, че е не­въз­мож­но под­веж­да­не­то на заб­рад­ка­та под общ зна­ме­на­тел. Дей­ствие­то на тъл­ку­ва­ния­та от сун­на­та във всич­ки дър­жа­ви, къ­де­то жи­веят мю­сюл­ма­ни е в раз­лич­на сте­пен из­пъл­ни­мо за вярва­щи, по­не­же фак­то­рът дър­жа­ва раз­би­ра зна­че­ние­то на заб­рад­ка­та в раз­ли­чен кон­текст.

Бъл­гар­ска­та дър­жа­ва е свет­ска. Но тя приз­на­ва ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да на граж­да­ни­те си и в по­зи­ти­вен (за вярва­щи) и в не­га­ти­вен (за ат­еис­ти) ас­пект (чл. 37 К в.в. с чл. 2 ЗВ). Пре­мъл­ча­на­та от свет­ско­то пра­во пред­пос­тав­ка за ува­жа­ва­не на ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да е поз­на­ва­не­то на ре­ли­гиоз­ни­те и ат­еис­тич­ни­те въз­гле­ди. За дър­жав­ни­ци­те ва­жи в най-гол­яма сте­пен, че ако рес­пек­ти­рат ре­ли­гиоз­ни­те сво­бо­ди, след­ва да поз­на­ват необ­хо­ди­мос­тта на вярва­щи­те или невя­рва­щи­те. Яс­но ни е, че уп­равл­ява­щи­те, а и по­ко­ле­ние­то им са за­кър­ме­ни (някои от тях изо­бщо не са от­би­ти) от мар­ксис­тка­та ид­ео­ло­гия. Вре­ме­то оба­че изи­сква от тях да изу­ча­т ос­но­ви­те и на някол­ко ве­роу­че­ния с гол­ямо зна­че­ние за Бъл­га­рия. Та­ка дър­жав­ни­ци­те не би­ха из­па­да­ли в не­лов­ки си­туа­ции на неу­мес­тно све­що­палс­тво по Ко­ле­да и Ве­лик­ден, би­ха се убе­ди­ли, че ве­роу­че­ние­то в дър­жав­ни­те учи­ли­ща ще под­по­мог­не мо­ра­ла на под­рас­тва­щи­те, а в край­на сте­пен и тех­ния собс­твен. Ве­роя­тно се пла­шат от пос­лед­но­то. Из­не­над­ва­що е, как ха­би­ли­ти­ра­ни юри­сти, спе­циа­лис­ти по прав­на тео­рия (из­хож­да­ща ка­то от­ра­съл на ка­но­нис­ти­ка­та) не си за­да­до­ха въп­ро­са за об­вър­за­нос­тта на мю­сюл­ман­ки­те да се пок­ри­ват спо­ред ша­риат­ско­то пра­во. Но пра­вил­ни­те от­го­во­ри са в не­ма­ни­пу­ли­ра­ни­те пър­воиз­точ­ни­ци. Друг е въп­ро­сът, кой ги че­те!

Ос­но­вен из­точ­ник на мю­сюл­ман­ско­то пра­во е Ко­ра­нът. Ха­ди­ти­те, т.е. не­го­ви­те тъл­ку­ва­ния в це­ло­куп­ността им об­ра­зу­ват сун­на­та, коя­то съ­що се смята за пър­воиз­точ­ник на ша­риа­та. Тъл­ку­ва­ния­та са про­ти­во­ре­чи­ви, по­не­же са би­ли из­гот­ве­ни от че­ти­ри раз­лич­ни ис­лямски шко­ли. От­тук и ос­по­ре­нос­тта на не­мал­ко нор­ми за по­ве­де­ние и ис­лямска дис­цип­ли­на и в съв­ре­мие­то. Но Ко­ра­нът ос­та­ва неот­ме­ним дог­ма­ти­чес­ки и ре­ли­гиоз­ноп­ра­вен (ка­но­ни­чес­ки) ав­то­ри­тет за мю­сюл­ма­ни­те, кои­то го прие­мат ка­то бо­гоот­кро­ве­ние до тех­ния про­рок Му­хам­мад. За­то­ва спаз­ва­не­то на пред­ви­де­ни­те в съ­дър­жа­ние­то му пра­ви­ла са с ог­ром­на ду­хов­но-об­вър­зва­ща си­ла и те­хен строг за­кон бо­жий.

В съв­ре­мен­ния бъл­гар­ски ези­к за ак­се­соа­ра на мю­сюл­ман­ки­те за скри­ва­не час­ти от ли­це­то се е на­ло­жил об­щият тер­мин заб­рад­ка. Раз­би­ра се, съ­щес­тву­ват и мно­го др. оз­на­че­ния на пок­ри­ва­ло­то: фе­ре­дже, тюр­бан, джил­баб, хи­наб, хи­джаб и т.н. Осо­бе­но важ­но е да се от­бе­ле­жи, че ара­бския­т тер­мин, упо­тре­бе­н в ко­ра­на в сми­съл на заб­рад­ка е са­мо еди­н: кхи­мар.

Мно­го са су­ри­те в ко­ра­на, кои­то се от­насят до по­ло­же­ние­то на же­ни­те. Още по­ве­че са и те­зи, кои­то целят дис­цип­ли­на и це­ло­мъд­рие от вярва­щи­те мо­ха­ме­да­ни. Еди­н еди­нстве­н е оба­че айе­тъ­т (зна­ме­ние­то), ка­саещ заб­рад­ка­та в ней­ния съв­ре­ме­нен сми­съл и в тер­ми­но­ло­гич­но при­пок­ри­ва­не. То­ва е су­ра 24 “Свет­ли­на­та”(ан­-нур) [...] 30. Ка­жи на вярва­щи­те мъ­же да свеж­дат пог­ле­ди­те си и да пазят це­ло­мъд­рие­то [фу­руг] си! За тях то­ва е най-чис­то­то. Све­дущ е Ал­лах за тех­ни­те де­ла. 31. И ка­жи на вярва­щи­те же­ни да свеж­дат пог­лед и да пазят це­ло­мъд­рие­то си, и да не по­каз­ват свои­те ук­ра­ше­ния ос­вен вид­но­то от тях, и да спус­кат пок­ри­ва­ло­то [кхи­мар] вър­ху паз­ва­та си, и да не по­каз­ват свои­те ук­ра­ше­ния ос­вен пред съп­ру­зи­те си или ба­щи­те си, или ба­щи­те на съп­ру­зи­те си, или си­но­ве­те си, или си­но­ве­те на съп­ру­зи­те си, или брат­ята си, или си­но­ве­те на брат­ята си, или си­но­ве­те на сес­три­те си, или же­ни­те [вярва­щи] или [слу­ги­ни­те], вла­де­ни от дес­ни­ци­те им, или слу­ги­те от мъ­же­те без плът­ски нуж­ди, или де­ца­та, не­поз­на­ли още жен­ска­та го­ло­та. И да не тро­пат с крак, за да се раз­бе­ре как­во скри­ват от свои­те ук­ра­ше­ния. И се по­кай­те пред Ал­лах всич­ки, о, вярва­щи, за да спо­лу­чи­те! [...] То­ва е пър­вият и еди­нстве­ния­т стих, в кой­то из­рич­но ста­ва ду­ма за кхи­мар, кое­то оз­на­ча­ва бу­ло или воал. То е пар­че плат, кой­то пок­ри­ва гла­ва­та и се спус­ка по гър­ба. По­во­дът за низ­пос­ла­ние­то на от­кро­ве­ние­то до про­ро­ка би­ла сре­ща­та при т.нар. Ас­ма, дъ­щеря на Мур­тад, на коя­то же­ни­те се поя­ви­ли в тех­ни­те тра­ди­цион­ни об­лек­ла без до­пъл­ни­тел­ни пок­ри­ва­ла. Та­ка бюс­то­ве­те и ук­ра­ше­ния­та им по кра­ка­та ста­на­ли вид­ни. То­ва от­вра­ти­ло Ас­ма и тя произ­нес­ла ду­ми­те: “Кол­ко гроз­но е то­ва!”, в коя­то връз­ка пос­лед­ва­ло низ­пос­ла­ние­то на айе­та (24:31). Пос­ла­ние­то е на­со­че­но до всич­ки мю­сюл­ман­ки. Вид­но е от пред­ход­ния стих (24:30), че не са­мо же­ни­те, а и мъ­же­те след­ва да гле­дат де­цен­тно и да спаз­ват це­ло­мъд­рие [ка­то прик­ри­ват срам­ни­те час­ти на тяло­то си]. Пра­ви раз­би­ра се впе­чат­ле­ние, че же­ни­те, за раз­ли­ка от мъ­же­те след­ва да зак­ри­ват паз­ва­та си. Из­пол­зва­ният тук общ тер­мин на ара­бски фу­руг (мн. ч. от фарг) оз­на­ча­ва те­лес­ни гън­ки. В не­го се включ­ват лак­ти­те, меж­ду­бед­рие­то и гън­ки­те меж­ду бед­ра­та и се­да­ли­ще­то. За же­на­та то­ва обо­зна­че­ние включ­ва и бюс­та. Из­вес­тно е, че по вре­ме­то на Му­ха­ммад ара­би­те са но­си­ли об­лек­ло, със­тоя­що се от връх­ни дре­хи (без дол­но бе­льо) и пок­ри­ва­ло за гла­ва­та. Са­ма­та дре­ха би­ла дъл­бо­ко из­ряза­на в гръд­на­та об­ласт - за мъ­же­те без­проб­лем­но, за же­ни­те неу­доб­но, по­ра­ди ви­ди­мос­тта на фу­руг. То­ва би­ло ос­но­ва­ние­то да се при­зо­ват же­ни­те към пок­ри­ва­не на гръд­та с кхи­мар, кой­то да се спус­ка през ра­ме­на­та вър­ху бюс­та. Айе­тъ­т (24:31) включ­ва съ­вър­ше­но но­ва мо­рал­на нор­ма за по­ве­де­ние и въ­веж­да ре­во­лю­цион­но по ро­да си чувс­тво за сек­суал­но неу­добс­тво, от­го­вар­ящо на вре­ме­то на Му­хам­мад и про­ти­во­ре­ча­що на пред­ход­ни­те су­ро­ви и от­кри­ти нра­ви на бе­дуи­ни­те.

В су­ра 24 се на­ми­ра още еди­н айе­т, зас­ягащ пок­ри­ва­не­то на же­на­та. В не­го е до­пус­на­то из­вес­тно от­кло­не­ние от су­ра 24:31 по отношение на по-въз­рас­тни же­ни, няма­щи на­ме­ре­ние и из­глед да прис­тъпят по­ве­че брач­но­то ло­же. Су­ра 24 “Свет­ли­на­та”(ан - нур) [...] 60. А прес­та­ре­ли­те же­ни, кои­то ве­че не се над­яват на брак, не е грях да свалят връх­но­то си на­ме­та­ло, без да по­каз­ват ук­ра­ше­ния. Но да се въз­дър­жат е по-доб­ро­то за тях. Ал­лах е все­чу­ващ, всез­наещ. [...] То­зи стих (24:60) раз­кри­ва най-ясно гл. т. на Ко­ра­на. Жен­ска­та сек­суал­ност трябва да се дър­жи в гра­ни­ци, за да не се зас­тра­ша­ва “ле­гал­но­то” ба­щинс­тво. Заг­ри­же­нос­тта по то­зи въп­рос е об­ясни­ма, ако се взе­мат пред­вид об­стоя­телс­тва­та пред­хож­да­щи ис­ляма. Съ­щес­тву­ва­ли са по­ве­че от де­сет раз­но­вид­нос­ти на сек­суал­ни връз­ки от ли­бер­ти­наж до про­мис­куи­тет. Оби­чай­но би­ло же­на­та да “из­не­вер­ява”, ко­га­то мъ­жът от­със­твал. Яс­но е, че в та­ки­ва слу­чаи си­гур­на е би­ла са­мо май­ка­та на де­те­то.

Друг ха­рак­тер има за­дъл­же­ние­то за мю­сюл­ман­ка­та да но­си дъл­го на­ме­та­ло, ко­га­то из­ли­за от до­ма си: су­ра 33 “Съю­зе­ни­те пле­ме­на” (ал - ах­заб) [...] 59. О, Про­ро­че, ка­жи на съп­ру­ги­те си и на дъ­ще­ри­те си, и на же­ни­те на вярва­щи­те, да спус­кат вър­ху се­бе си пок­ри­ва­ло­то [джил­баб][ко­га­то из­ли­зат]. То­ва е най-под­ход­ящо­то, за да бъ­дат раз­поз­на­ти и да не ги ого­рча­ва­т. Ал­лах е оп­ро­ща­ващ, ми­ло­сър­ден. [...] Тук се ка­сае не за кхи­мар, т.е. заб­рад­ка, а ста­ва ду­ма на­ме­та­ло, кое­то се об­ли­ча вър­ху кхи­ма­ра. Айе­тъ­т е низ­пос­лан, по­не­же же­ни­те на про­ро­ка, как­то всич­ки дру­ги же­ни, хо­де­ли ве­чер из­вън се­ли­ще­то, за да об­лек­чат свои­те мал­ки и го­ле­ми нуж­ди. В та­ки­ва мо­мен­ти те би­ли “о­гор­ча­ва­ни” от мъ­же, кои­то след раз­пит твър­де­ли, че объ­рка­ли же­ни­те на про­ро­ка с оби­кно­ве­ни ро­би­ни. В дей­стви­тел­ност и сво­бод­ни­те же­ни и ро­би­ни­те но­сели до­то­га­ва ед­нак­во об­лек­ло. В та­зи връз­ка, за от­ли­ча­ва­не на мю­сюл­ман­ки­те се пре­по­ръч­ва но­се­не­то на на­ме­та­ло - джил­баб, с кое­то да зак­ри­ват и ли­це­то си. Айе­тъ­т няма им­пе­ра­ти­вен, а по­же­ла­те­лен ха­рак­тер. Го­во­ри се за “най-под­ход­ящо­то” ка­то съ­вет­ва­не и се ос­та­ва с впе­чат­ле­ние­то за из­бор на же­на­та са­ма да ре­ши, да­ли да но­си джил­баб или не. Трябва да се от­бе­ле­жи, че по­доб­но об­лек­ло би­ло ши­ро­ко раз­прос­тра­не­но сред сво­бод­ни­те иу­дей­ки и хрис­тия­нки, най-ве­че при пер­сий­ки­те. От­там и връз­ка­та с ча­до­ра.

Съ­щес­тву­ват и дру­ги айе­ти, кои­то го­ворят за за­ве­си, зад кои­то же­ни­те на про­ро­ка трябва да се крият (33:53-55), же­ни­те да стоят по до­мо­ве­те си (33:33-34) и т.н., кои­то не мо­гат да се от­не­сат към днеш­на­та заб­рад­ка.

Проб­ле­мът за заб­рад­ка­та в Ко­ра­на не мо­же да се из­чер­пи.

По­ка­за­тел­но е, как­во напр. е пи­сал из­вес­тният ис­лямски прос­ве­ти­тел Куа­сем Ами­н в из­лязла­та през 1899 г. кни­га Ос­во­бож­да­ва­не­то на же­на­та: “... ако в ша­риа­та има­ше тек­сто­ве, кои­то пред­пис­ват хи­джаб, то мое за­дъл­же­ние ще­ше да бъ­де да не на­пи­ша ни­то ед­на бук­ва по то­зи въп­ро­с..., за­що­то те вредят на бо­жии­те за­по­ве­ди, кои­то трябва да спаз­ва­ме..., но тек­сто­ве от то­зи род не на­ми­ра­ме...”

Друг е въп­ро­сът, до­кол­ко омъ­же­ни­те иу­дей­ки трябва да носят ти­хъл (жен­ския та­лид) и хрис­тия­нки­те да пок­ри­ват гла­ви­те си при мо­лит­ва - 1 Кор. (11:13).

По повод “На кого пречат забрадките”, Обектив, март 2007