Законораздаване под масата

Ед­ва ли има чо­век у нас, кой­то да е съ­ден по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни от на­род­на­та власт и е осъ­де­н на из­сел­ва­не и на зат­вор, да бъ­де приз­нат за реп­ре­си­ран, но ма­кар и с гру­бо на­ру­ше­ние на дей­ства­щия пра­вен ред, да не по­лу­чи по­ла­гае­мо­то му се ед­нок­рат­но обе­зще­те­ние по ре­да на ЗИД на ЗПГРРЛ. Има та­къв чо­век и той се каз­ва Стоян Ге­ра­си­мов Ва­си­лев, ро­ден на 10 сеп­тем­ври 1948 г. в с. Ключ, Бла­гоев­град­ски ок­ръг. Ще ка­же­те, да бе, още еди­н но­воиз­лю­пен ак­ти­вен бо­рец сре­щу со­циа­лиз­ма. И без туй май те са на път да над­ми­нат по брой няко­гаш­ни­те ак­тив­ни вра­го­ве на мо­нар­хо-фа­шис­тка­та власт.

Оди­сея­та на г-н Ва­си­лев за­поч­ва през 1965 г. в род­но­то му край­гра­нич­но се­ло. Ко­ман­ди­рът на зас­та­ва ма­йор Зла­тев, по на­реж­да­не на мес­тна­та уп­ра­ва, с по­мощ­та на гра­ни­ча­ри­те си, уби­ва два­ма мла­де­жи. При­чи­на­та? След ка­то на­род­на­та власт е при­ну­ди­ла ро­ди­те­ли­те им да се пи­шат в пас­пор­ти­те си ма­ке­дон­ци, съ­ща­та власт ис­ка от си­но­ве­те на ма­ке­дон­ци­те да се приз­наят за бъл­га­ри. Мла­де­жи­те оба­че не щат и ду­ма да чуят, от­каз­ват да си сменят на­цио­нал­нос­тта, пеят (заб­ра­не­ни) ма­ке­дон­ски пес­ни, правят не са­мо ло­шо впе­чат­ле­ние, но и явно са опа­се­н при­мер за ос­та­на­ли­те съ­сел­яни.

Око­лий­ски­те влас­тни­ци са вбе­се­ни. То­га­ва на по­мощ ид­ва ста­лин­ска­та мак­си­ма: “И­ма чо­век - има проб­лем, няма чо­век - няма проб­лем!” Пус­ка се слух, че два­ма­та мла­де­жи, убе­де­ни в своя­та ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност, са из­чез­на­ли, за­що­то са пре­ми­на­ли не­ле­гал­но през бъл­га­ро-гръц­ка­та гра­ни­ца. Оба­че жи­те­ли­те от око­лни­те се­ла от­кри­ват за­ро­ве­ни­те им те­ла и се виж­да, че са на­дуп­че­ни на ре­ше­то от шмай­зе­ри­те на вой­ни­че­та­та.

17-го­диш­ният то­га­ва Стоян Ва­си­лев с юно­шес­ки хъс, спра­вед­лив гняв и ос­кър­бе­но чувс­тво за спра­вед­ли­вост се хвърля да пи­ше и раз­прос­тран­ява по­зи­ви из Пет­рич­ка­та око­ли­я. За­по­дозрян е, раз­пит­ван е два пъ­ти, но ми­ли­ция­та го спип­ва ед­ва, ко­га­то Ва­си­лев се ока­зва съу­час­тник в краж­ба на пи­ше­ща ма­ши­на “0ПТИ­МА” от ме­ди­цин­ския пункт в с. Скът. Осъ­де­н е на 5 /пет/ ме­се­ца ли­ша­ва­не от сво­бо­да при общ ре­жим на из­търп­ява­не на на­ка­за­ние­то. То­га­ва Стоян е не­же­нен, гра­мо­тен, нео­съж­дан, ра­бот­ник. Краж­ба­та ста­ва по иде­я на Крим Ти­пов, 50 го­ди­шен, пар­тиен член, след 1955 г. бил някол­ко го­ди­ни пар­тиен сек­ре­тар в с. Скът, а пре­ди то­ва ак­ти­вен рем­сист, ком­со­мо­лец и ко­му­нист. Ето как­во че­тем в при­съ­да №/1/25.IХ.1970 г.на бла­гоев­град­ския съд: ”През 1965 г. то­зи чо­век, бивш бри­га­дир в ТКЗС, зас­та­ва на неп­ра­вил­ни по­зи­ции по Ма­ке­дон­ския въп­рос и по вре­ме на из­бо­ри­те поч­ва пуб­лич­но да ху­ли на­род­на­та власт във връз­ка с ико­но­ми­чес­ка­та и дър­жав­на по­ли­ти­ка в стра­на­та. За­ра­ди то­ва му по­ве­де­ние, за ху­ли­те по от­но­ше­ние на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка, за на­цио­на­лис­ти­чес­ки­те проя­ви по Ма­ке­дон­ския въп­рос през 1966 г. той е бил из­клю­чен от Пар­тия­та.”

Та­ка тар­то­рът на гру­па­та Ти­мов от­нася 1 /ед­на/ го­ди­на зат­вор, дру­гият под­съ­дим Слав­чо Ни­ко­лов - 8 ме­се­ца, за­ра­ди уча­стие и в дру­ги дреб­ни краж­би. Ва­си­лев са­мо 5 ме­се­ца, за­що­то непр­яко уча­ства­л в про­ник­ва­не­то в ме­ди­цин­ския пункт.

Пет го­ди­ни по-къс­но - на 25.I.1975 г. съ­щият съд осъ­жда Стоян Ге­ра­си­мов Ва­си­лев, раз­ве­ден, осъ­жда­н, с ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние, без­пар­тиен, по про­фе­сия шло­сер за то­ва, че заед­но с Или­я Те­ви­лов са на­пус­на­ли са­мо­вол­но на­се­ле­ни­те мес­та, на кои­то са ус­та­но­ве­ни по над­ле­жен ад­ми­нис­тра­ти­вен ред и ги осъ­жда на 1,5 (ед­на и по­ло­ви­на) го­ди­на ли­ша­ва­не от сво­бо­да и за­дъл­жи­тел­но за­сел­ва­не за срок от 1 (ед­на) го­ди­на. Те­ви­лов за­ми­на­ва за с. Ян­ко­во, Шу­мен­ско, а дру­гия бег­лец Ва­си­лев - в с. Кръс­тец, Габ­ров­ски ок­ръг.

Цяла­та та­зи ис­то­рия би има­ла чис­то кри­ми­на­лен от­те­нък, въп­ре­ки де­сет­ки­те про­то­ко­ли, удо­сто­ве­ре­ни­я, пре­пи­си, сви­де­тел­ски дек­ла­ра­ции и про­чие, кои­то е при­ло­жил Стоян Ва­си­лев пред раз­лич­ни бъл­гар­ски ин­стан­ции.

Въп­ре­ки то­ва не­го­ва­та ис­то­рия би би­ла съм­ни­тел­на, за­що­то има мно­го по­доб­ни та­ри­кат­ски на­бо­ри съ­деб­ни де­ла и от за­къс­не­ли брът­ве­жи на род­ни­ни и близ­ки, ако не бях видял ко­пие­то от “П­лан за про­веж­да­не­то на аге­нтур­но-опе­ра­тив­ни ме­роп­рия­тия по ДОП ”НА­ЦИО­НА­ЛИС­ТЪТ”, за­ве­де­но на ли­це­то Стоян Ге­ра­си­мов Ва­си­лев, по ли­ния на “МА­КЕ­ДОН­СКИ НА­ЦИО­НА­ЛИ­ЗЪМ”. Да­та 16.Х.1976 г.Вх.№4963, Гриф: “С­тро­го сек­рет­но!”, Екз.1, У-ние VI, от­дел IV ДС , 13.Х.1976, пред­ла­га ин­спек­тор ДС ма­йор Ст. Бо­нев, съг­ла­сен зам.на­чал­ник окр.у-ние МВР. ДС, Габ­ро­во под­пол­ков­ник Н.Шо­пов. Ста­ва ду­ма за 4 стра­ни­ци най-под­роб­ни ме­роп­рия­тия, с раз­лич­ни сро­ко­ве за из­пъл­не­ние, кои­то е из­лиш­но да ци­ти­ра­ме. Но без то­зи ДС до­ку­мент по­ли­ти­чес­ки­те мо­ти­ви на две­те при­съ­ди сре­щу Стоян Ва­си­лев би­ха би­ли съм­ни­тел­ни, за­що­то не са го­ле­ми. Но из­пи­са­ни­те по пра­ви­ла­та на опе­ра­тив­на­та сек­рет­ност и спе­ци­фи­чен стил 13 точ­ки от Пла­на, до­каз­ват, че не иде реч за по­ред­ния ко­кош­кар, из­жив­яващ се ка­то по­ли­ти­чес­ки реп­ре­си­ран граж­да­нин, а за наис­ти­на раз­ра­бот­ван от ДС чо­век.

С пъл­но пра­во ще ме по­пи­та­те: “Е, доб­ре де, за как­во ни я раз­каз­ваш цяла­та та­зи лич­на чо­веш­ка дра­ма?”

Лич­на дра­ма няма, има прав­на дра­ма. На 17 го­ди­ни Ва­си­лев се е об­явил за ма­ке­до­нец и, въп­ре­ки че е прес­лед­ван за свое­то на­цио­нал­но са­мо­съз­на­ние, въп­ре­ки че е приз­нат (с до­ку­мен­ти) за реп­ре­си­ран по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни, след 17 го­ди­ни де­мок­ра­ция, на­ша­та дър­жа­ва, в ли­це­то на Ми­нис­терс­тво­то на пра­во­съ­дие­то, не же­лае да из­пла­ти на г-н Ва­си­лев по­ла­гае­мо­то му се ед­нок­рат­но въз­наг­раж­де­ние по съот­вет­ния за­кон. За­що ли? За­що­то гос­по­ди­нът е из­мен­ник, ро­доот­стъп­ник и пре­да­тел. Чувс­тва се ма­ке­до­нец, а ис­ка обе­зще­те­ние от бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. Но то­ва ни­кой глас­но не го приз­на­ва. За­що­то от своя стра­на е съ­що реп­ре­сия. Без зна­че­ние да­ли пон­ятие­то ни ха­рес­ва, или не ни ха­рес­ва. Г-н Ва­си­лев е приз­нат за “а­к­ти­вен бо­рец сре­щу ко­му­низ­ма” още през да­леч­на­та 1993 г.

От­то­га­ва до днес той не мо­же да ма­те­риа­ли­зи­ра пра­ва­та си. “А как­во след­ва от всич­ко то­ва? След­ва след­но­то опа­се­ние: че ако цен­трал­на­та власт приз­нае реп­ре­сии­те сре­щу г-н Ва­си­лев за по­ли­ти­чес­ки, мо­же би ще трябва да приз­нае за по­ли­ти­чес­ки и го­не­ния­та сре­щу всич­ки дру­ги “ма­ке­дон­ци­” от Пи­рин­ския край. За­що­то ед­ва ли опи­са­ния­т тук слу­чай е са­мо­тен или уни­ка­ле­н...

Аз са­мият съм от ма­ке­дон­ски род, прад­ядо ми е на­цио­на­лен ге­рой в Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния, мно­го из­вес­тен ко­ми­та от Гев­ге­лий­ско, за ко­го­то се пее уди­ви­тел­на на­род­на пе­сен, пос­ве­те­на за пос­лед­но­то сра­же­ние на Лео­нид вой­во­да - Лев Бал­кан­ски. В Гев­ге­лий­ския квар­тал в Со­фия има ули­ца на не­го­во име, но у нас той ве­че е и квар­тал­но неиз­вес­тен. Правя то­ва ли­ри­чес­ко от­кло­не­ние, не за­що­то спо­делям на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на г-н Ва­си­лев - все­ки има пра­во да се чувс­тва ка­къв­то си ще. Но ми се ще и по вре­ме на пъп­чи­ва­та, ма­кар и са­мо 17 го­диш­на­та де­мок­ра­ция, за­ко­ни­те у нас да се при­ла­гат спо­ред пра­ви­ла­та на де­мок­ра­ция­та. Пред за­ко­на няма свои и чуж­ди, има бъл­гар­ски граж­да­ни с рав­ни пра­ва и за­дъл­же­ния. Ако то­та­ли­тар­на­та власт е реп­ре­си­ра­ла г-н Ва­си­лев, за кое­то има без­брой до­ка­за­телс­тва, не­ка той по­лу­чи оно­ва, кое­то се по­ла­га по за­кон. В про­ти­вен слу­чай днеш­на­та бъл­гар­ска дър­жа­ва му каз­ва: щом не си бъл­га­рин, вър­ви на май­на­та си в Ма­ке­до­ния, да си тър­сиш там па­ри­те, на­ли си се бо­рил за ма­ке­до­низ­ма.

Кое­то е тъ­по от­всякъ­де: пър­во, за­що­то спо­ред нас, в ис­то­ри­чес­ки ас­пект ма­ке­дон­ска на­ция не съ­щес­тву­ва. Къ­де го пра­ща­ме то­газ? С прав­но­то си без­дей­ствие ос­кърб­ява­ме еди­н наш съ­на­род­ник и го ти­ка­ме да тър­си по­мощ из­вън “бу­га­ри­те­”. И вто­ро: ма­ке­до­нец или не, г-н Ва­си­лев е бил по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник. И се­га си­гур­но се чувс­тва по­ли­ти­чес­ки мал­тре­ти­ран, ко­га­то бро­ди от ин­стан­ция на ин­стан­ция и те го дис­кри­ми­ни­рат, са­мо за­що­то се има за наш бра­тов­чед, а не за брат­ле от на­ро­да ни.

През го­ди­ни­те на не­доуз­ре­лия со­циа­ли­зъм мно­го чес­то съм чу­вал хо­ра, чии­то ро­до­ви ко­рен е от ма­ке­дон­ския край, в мо­мент на от­вра­ще­ние от то­га­ваш­на­та бъл­гар­ска­та дър­жа­ва, то­га­ваш­на власт и то­га­ваш­на оли­гар­хи­я да каз­ват:”Срам ме, че съм бъл­га­рин. Ще взе­ма да ста­на ма­ке­до­нец, по­не да нямам ни­що об­що с тая бъл­гар­ска ди­во­тия!”. Ди­во­тия­та ни бе­ше кол­ко­то бъл­гар­ска, тол­ко­ва и съ­вет­ска. Се­га съ­вет­ска­та я няма, ос­та­на са­мо на­ша­та, род­на­та ни прос­то­тия.

Няко­га Юго­сла­ви­я ни бе­ше при­мер за со­циа­лис­ти­чес­ка сво­бо­да, дос­тъп за ра­бо­та в чуж­би­на, поз­во­ле­на кри­ти­ка (без Ти­то, раз­би­ра се), ху­ба­ви дъв­ки и спи­са­ния с по­лу­го­ли же­ни.

Днес у нас всич­ко то­ва го има в из­ли­шък. Но явно все още в из­ли­шък си има­ме и ос­та­тъ­ци от со­циа­лис­ти­чес­кия ман­та­ли­тет. За мен то­ва е за­ко­но­раз­да­ва­не под ма­са­та: за ед­ни мо­же, за дру­ги - ни­ко­га!