Защо е нужна нова Рамкова програма
- Как преценявате напредъка на България в изпълнението на четирите цели на Декадата на ромското включване?
- През 2007 г. констатираме определен напредък в такава ключова сфера като например заетостта сред ромите. Друго: никога в България не е имало толкова много студенти от ромски произход. Като положителна промяна оценяваме и позицията на социалното министерство да не се стимулира дълготрайната, едва ли не “професионализирана” безработица. България се нуждае от допълнителна работна ръка, в икономиката има растеж и е грехота (и срещу обществото като цяло, и срещу някои безработни) да не се приема предложена не лошо платена за българските условия работа. На заседанието на международния управителен комитет на Десетилетието в София, през юни, България бе посочена на второ място по успешност сред страните подкрепили инициативата. Направеното не е много с оглед мащаба на натрупаните стари и нови проблеми.
- До есента трябва да бъде подготвен нов стратегически план за интеграция на ромите. Кое налага да се изработи нова програма за интеграция, досегашната Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество изпълнена ли или е недостатъчна?
- Действащата Рамкова програма е изработена през 1999 г. Нейната роля е позитивна, но мисля, че тя в ред отношения отразява преценки и виждания, характерни за началото и средата на деветдесетте години. Тя носи надеждите, страховете и утопиите на 1999 г. Впрочем, Рамковата програма не е първият подобен документ в демократичната история на България. Днес всичко е много по-различно. Нужна ни е нова визия за начина, по който българското общество ще решава проблемите на ромите и ромските общности. Преди всичко трябва наново да очертаем фокусите. Ромските общности не са социално еднородни. Примерно, 30 % от ромите се намират на социалното дъно. Останалите са малко или повече по-нагоре. необходимо точно да очертаем полето на екстремната бедност и там да приложим ефективни методики за образование и подпомагано завръщане или включване в пазара на труда.
В областта на образованието програмата трябва да гарантира, че държавата и обществото ще изпълняват конституционните си и законови задължения за придобиване на основно образование. Значително трябва да се ограничи броят на т.нар. прекъснали образоването си след II, III и т.н клас. Прекъсналите, напусналите трябва да бъдат насърчени да се върнат в орбитата на образованието. Благодарение на множество фактори, в частност и на НПО - сектора, днес в България има повече ромски студенти отколкото когато и да е било в нашата история и това е повод за гордост. Разработва се проект в непосредствена близост до ромските махали да се изградят средища за компютърно обучение. Научете 10-годишното ромско момче и момиче да си служат с интернет, стимулирайте го и ще видите в него млад европеец. Механизмите на “продължаващото образование” позволяват да бъдат образователно насърчавани хора от средното поколение.
- Има ли нужда от нова институционална рамка на интеграционния процес? Ако да, какво в досегашната институционална и нормативна структура би следвало да се промени?
- Новата програма трябва да ориентира държавните и общинските институции и неправителствения сектор как да работят за решаване на ромските проблеми в европейски условия. Виждаме, че България изпревари в подготовката на Оперативните си програми много от старите страни-членки на ЕС. Дали ще успеем да предложим убедителни проекти и дали - което е по-важно, ще успеем ли да ги реализираме успешно. Държавната администрация трябва да се адаптира към евроструктурите. В областта на етническите въпроси това все още не е направено. Трябва ново разбиране за Годишните планове за действие по интеграция на ромите, които да се опират на текущ мониторинг на дейностите по подпомагане етнокултурното своеобразие и пълноценното социално интегриране на българските роми. Нужни са ни безспорни показатели - напредваме или не; има ли все още етнически обособени училища или те вече са на изчезване; с колко са намалели през тази година и с колко ще намалеят през следващата кога за България този проблем ще отпадне.
В институционален план следва да се засилят обществените и координиращите функции на НССЕДВ; той все повече да се утвърждава като структура, чрез която етническите групи и общности партнират на българската държава на равнопоставена основа. Новата програма трябва е с времеви хоризонт до 2015 година т.е., до края на ромската Декада.
Извън вашите въпроси бих добавил едно нещо и го смятам за твърде важно: необходим ни е социално по-реалистичен поглед към проблемите на интеграцията на ромите и, разбира се, не само към тях. Равнопоставено сътрудничество с ромските общности, коректно формулиране на практически цели, публичен контрол по изразходването на заделяните средства, транслиране на все повече права и отговорности на локалните ромски общности - това е пътят.