За­що е нуж­на но­ва Рам­ко­ва прог­ра­ма

- Как пре­цен­ява­те нап­ре­дъ­ка на Бъл­га­рия в из­пъл­не­ние­то на че­ти­ри­те це­ли на Де­ка­да­та на ром­ско­то включ­ва­не?
- През 2007 г. кон­ста­ти­ра­ме оп­ре­де­лен нап­ре­дък в та­ка­ва клю­чо­ва сфе­ра ка­то нап­ри­мер зае­тос­тта сред ро­ми­те. Дру­го: ни­ко­га в Бъл­га­рия не е има­ло тол­ко­ва мно­го сту­ден­ти от ром­ски произ­ход. Ка­то по­ло­жи­тел­на пром­яна оце­нява­ме и по­зи­ция­та на со­циал­но­то ми­нис­терс­тво да не се сти­му­ли­ра дъл­гот­рай­на­та, ед­ва ли не “про­фе­сио­на­ли­зи­ра­на” без­ра­бо­ти­ца. Бъл­га­рия се нуж­дае от до­пъл­ни­тел­на ра­бот­на ръ­ка, в ико­но­ми­ка­та има рас­теж и е гре­хо­та (и сре­щу об­щес­тво­то ка­то цяло, и сре­щу някои без­ра­бот­ни) да не се прие­ма пред­ло­же­на не ло­шо пла­те­на за бъл­гар­ски­те ус­ло­вия ра­бо­та. На за­се­да­ние­то на меж­ду­на­род­ния уп­ра­ви­те­лен ко­ми­тет на Де­се­ти­ле­тие­то в Со­фия, през юни, Бъл­га­рия бе по­со­че­на на вто­ро място по ус­пеш­ност сред стра­ни­те под­кре­пи­ли ини­циа­ти­ва­та. Нап­ра­ве­но­то не е мно­го с ог­лед ма­ща­ба на нат­ру­па­ни­те ста­ри и но­ви проб­ле­ми.

- До есе­нта трябва да бъ­де под­гот­вен нов стра­те­ги­чес­ки план за ин­тег­ра­ция на ро­ми­те. Кое на­ла­га да се из­ра­бо­ти но­ва прог­ра­ма за ин­тег­ра­ция, до­се­гаш­на­та Рам­ко­ва прог­ра­ма за рав­ноп­рав­но ин­тег­ри­ра­не на ро­ми­те в бъл­гар­ско­то об­щес­тво из­пъл­не­на ли или е не­дос­та­тъч­на?
- Дей­ства­ща­та Рам­ко­ва прог­ра­ма е из­ра­бо­те­на през 1999 г. Ней­на­та роля е по­зи­тив­на, но мисля, че тя в ред от­но­ше­ния от­раз­ява пре­цен­ки и виж­да­ния, ха­рак­тер­ни за на­ча­ло­то и сре­да­та на де­вет­де­сет­те го­ди­ни. Тя но­си на­деж­ди­те, стра­хо­ве­те и уто­пии­те на 1999 г. Впро­чем, Рам­ко­ва­та прог­ра­ма не е пър­вият по­до­бен до­ку­мент в де­мок­ра­тич­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия. Днес всич­ко е мно­го по-раз­лич­но. Нуж­на ни е но­ва ви­зия за на­чи­на, по кой­то бъл­гар­ско­то об­щес­тво ще ре­ша­ва проб­ле­ми­те на ро­ми­те и ром­ски­те об­щнос­ти. Пре­ди всич­ко трябва на­но­во да оче­ртае­м фо­ку­си­те. Ром­ски­те об­щнос­ти не са со­циал­но ед­но­род­ни. При­мер­но, 30 % от ро­ми­те се на­ми­рат на со­циал­но­то дъ­но. Ос­та­на­ли­те са мал­ко или по­ве­че по-на­го­ре. необ­хо­ди­мо точ­но да оче­ртае­м по­ле­то на ек­стрем­на­та бед­ност и там да при­ло­жим ефе­ктив­ни ме­то­ди­ки за об­ра­зо­ва­ние и под­по­ма­га­но зав­ръ­ща­не или включ­ва­не в па­за­ра на тру­да.

В об­лас­тта на об­ра­зо­ва­ние­то прог­ра­ма­та трябва да га­ран­ти­ра, че дър­жа­ва­та и об­щес­тво­то ще из­пълн­яват кон­сти­ту­цион­ни­те си и за­ко­но­ви за­дъл­же­ния за при­до­би­ва­не на ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние. Зна­чи­тел­но трябва да се ог­ра­ни­чи броят на т.нар. пре­къс­на­ли об­ра­зо­ва­не­то си след II, III и т.н клас. Пре­къс­на­ли­те, на­пус­на­ли­те трябва да бъ­дат на­сър­че­ни да се вър­нат в ор­би­та­та на об­ра­зо­ва­ние­то. Бла­го­да­ре­ние на мно­жес­тво фак­то­ри, в час­тност и на НПО - сек­то­ра, днес в Бъл­га­рия има по­ве­че ром­ски сту­ден­ти от­кол­ко­то ко­га­то и да е би­ло в на­ша­та ис­то­рия и то­ва е по­вод за гор­дост. Раз­ра­бот­ва се проект в не­пос­редс­тве­на бли­зост до ром­ски­те ма­ха­ли да се из­градят сре­ди­ща за ком­пю­тър­но обу­че­ние. Нау­че­те 10-го­диш­но­то ром­ско мом­че и мо­ми­че да си слу­жат с ин­тер­нет, сти­му­ли­рай­те го и ще ви­ди­те в не­го млад ев­ро­пеец. Ме­ха­низ­ми­те на “про­дъл­жа­ва­що­то об­ра­зо­ва­ние” поз­вол­яват да бъ­дат об­ра­зо­ва­тел­но на­сър­ча­ва­ни хо­ра от сред­но­то по­ко­ле­ние.

- Има ли нуж­да от но­ва ин­сти­ту­цио­нал­на рам­ка на ин­тег­ра­цион­ния про­цес? Ако да, как­во в до­се­гаш­на­та ин­сти­ту­цио­нал­на и нор­ма­тив­на струк­ту­ра би след­ва­ло да се про­ме­ни?
- Но­ва­та прог­ра­ма трябва да ор­иен­ти­ра дър­жав­ни­те и об­щин­ски­те ин­сти­ту­ции и неп­ра­ви­телс­тве­ния сек­тор как да ра­ботят за ре­ша­ва­не на ром­ски­те проб­ле­ми в ев­ро­пей­ски ус­ло­вия. Виж­да­ме, че Бъл­га­рия из­пре­ва­ри в под­го­тов­ка­та на Опе­ра­тив­ни­те си прог­ра­ми мно­го от ста­ри­те стра­ни-член­ки на ЕС. Да­ли ще ус­пеем да пред­ло­жим убе­ди­тел­ни проек­ти и да­ли - кое­то е по-важ­но, ще ус­пеем ли да ги реа­ли­зи­ра­ме ус­пеш­но. Дър­жав­на­та ад­ми­нис­тра­ция трябва да се ада­пти­ра към ев­рос­трук­ту­ри­те. В об­лас­тта на ет­ни­чес­ки­те въп­ро­си то­ва все още не е нап­ра­ве­но. Трябва но­во раз­би­ра­не за Го­диш­ни­те пла­но­ве за дей­ствие по ин­тег­ра­ция на ро­ми­те, кои­то да се опи­ра­т на те­кущ мо­ни­то­ринг на дей­нос­ти­те по под­по­ма­га­не ет­но­кул­тур­но­то своеоб­ра­зие и пъл­но­цен­но­то со­циал­но ин­тег­ри­ра­не на бъл­гар­ски­те ро­ми. Нуж­ни са ни без­спор­ни по­ка­за­те­ли - нап­ред­ва­ме или не; има ли все още ет­ни­чес­ки обо­со­бе­ни учи­ли­ща или те ве­че са на из­чез­ва­не; с кол­ко са на­ма­ле­ли през та­зи го­ди­на и с кол­ко ще на­ма­леят през след­ва­ща­та ко­га за Бъл­га­рия то­зи проб­лем ще от­пад­не.

В ин­сти­ту­цио­на­лен план след­ва да се за­силят об­щес­тве­ни­те и коор­ди­ни­ра­щи­те фун­кции на НССЕДВ; той все по­ве­че да се ут­вър­жда­ва ка­то струк­ту­ра, чрез коя­то ет­ни­чес­ки­те гру­пи и об­щнос­ти пар­тни­рат на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва на рав­но­пос­та­ве­на ос­но­ва. Но­ва­та прог­ра­ма трябва е с вре­ме­ви хо­ри­зонт до 2015 го­ди­на т.е., до края на ром­ска­та Де­ка­да.

Из­вън ва­ши­те въп­ро­си бих до­ба­вил ед­но не­що и го смятам за твър­де важ­но: необ­хо­дим ни е со­циал­но по-реа­лис­ти­чен пог­лед към проб­ле­ми­те на ин­тег­ра­ция­та на ро­ми­те и, раз­би­ра се, не са­мо към тях. Рав­но­пос­та­ве­но сът­руд­ни­чес­тво с ром­ски­те об­щнос­ти, ко­рек­тно фор­му­ли­ра­не на прак­ти­чес­ки це­ли, пуб­ли­чен кон­трол по из­раз­ход­ва­не­то на за­дел­яни­те средс­тва, тран­сли­ра­не на все по­ве­че пра­ва и от­го­вор­нос­ти на ло­кал­ни­те ром­ски об­щнос­ти - то­ва е пътят.