Жена, готова за венчило

“- Мом­че, прес­та­ни да се смееш, ко­га­то ти го­воря - из­ръм­жа Ур­сус.
- Не се смея, гос­по­ди­не - уп­ла­ше­но се сви мом­че­то.
- Смее­ше се . Видях те! - из­крещя вън от се­бе си Ур­сус и се
приб­ли­жи зап­ла­ши­тел­но към не­го. - Хъм, - из­ръм­жа от­но­во Ур­сус,
вглеж­да се на свет­ли­на­та на огъ­ня в ли­це­то на мла­дия си гост.
- И от ко­га си та­ка?
- От­как­то се помня,гос­по­ди­не.
Мис­лех, че та­ки­ва не­ща не се правят ве­че, - про­мъл­ви на се­бе си
мъ­жът и се вър­на на място­то си.”

Виктор Юго
"Човекът, който се смееше"

Из­ку­ших се да ци­ти­рам то­зи па­саж, за­що­то без да ис­кам си спом­них точ­но те­зи ре­до­ве от кни­га­та, коя­то бях чел Бог знае пре­ди кол­ко го­ди­ни. Пък и кой ли би мо­гъл да ко­ман­два нез­най­ни­те пъ­ти­ща на чо­веш­кия си мо­зък?

В за­ла­та бяхме бли­зо трис­та чо­ве­ка, но при­тих­на­ли еди­н до друг прос­то не смеех­ме да срещ­нем пог­ле­ди­те си. Кон­фе­рен­ция­та, ор­га­ни­зи­ра­на от Асо­циа­ция­та “Ги­не­ко­ло­зи без гра­ни­ци” бе пос­ве­те­на на съ­щес­тву­ва­що­то все още в на­ши дни оса­кат­ява­не на мла­ди­те мо­ми­че­та до сте­пен те да бъ­дат пред­па­зе­ни от всякак­во удо­волс­твие при по­ло­вия акт. Пре­ди нас­тъп­ва­не­то на пу­бер­те­та, в За­пад­на Аф­ри­ка и в още пет­на­де­се­ти­на стра­ни то­ва про­дъл­жа­ва да се прак­ти­ку­ва. Въп­ре­ки офи­циал­на­та заб­ра­на. И при как­ви ли са­ни­тар­ни ус­ло­вия?! Из­рязва се кли­то­рът и срам­ни­те ус­тни, ка­то пон­яко­га ос­та­на­ло­то се за­ши­ва! Же­на­та пред нас, Г-жа Фа­ту Т., ви­ди­мо при­вик­на­ла на ефе­кта, кой­то пре­диз­вик­ва ней­на из­по­вед, про­дъл­жи с рав­ния си гър­лен ак­цент, с кой­то аф­ри­кан­ци­те го­ворят френ­ски.

- Бях на око­ло 10 го­ди­ни ко­га­то ма­ма ми ка­за, че ут­ре ще ме за­ве­дат за да ме опе­ри­ра­т. Бях ужа­сно гор­да! Зна­чи ве­че съм гол­яма и ще бъ­да го­то­ва да се омъ­жа, как­то ми бе ка­за­ла ба­ба. От са­ма­та “о­пе­ра­ция” нямам спо­мен, но пос­ле бол­ки­те бяха не­тър­пи­ми и про­дъл­жи­ха с дни. То­ва ни­ко­га няма да мо­га да заб­равя...

Пър­ви­те све­де­ния за то­ва, всъщ­ност мно­го ста­ро изо­бре­те­ние на чо­веш­ка­та жес­то­кост, се крият някъ­де в до­ли­на­та на Нил и да­ти­рат бли­зо 600-те го­ди­ни пре­ди н.е. Произ­хо­дът на оби­ча­я е свър­зан с ани­ма­лиз­ма и няма ни­що об­що ни­то с някак­ви хи­гиен­ни нор­ми, още по-мал­ко с мю­сюл­ман­ска­та ре­ли­гия, как­то твърдят някой “за­щит­ни­ци” на ис­ляма. Но то­ва не пра­ви то­зи акт по-мал­ко ужа­се­н, раз­би­ра се. Оби­кно­ве­но то­ва се случ­ва ко­га­то, ро­ди­те­ли, прид­ру­же­ни от дъ­ще­ри­те си, оти­ва­т на “ек­скур­зия” за да по­ка­жат на де­ца­та род­на­та си стряха. И там под нея, ува­жа­ва­ни и ав­то­ри­тет­ни род­ни­ни нас­тоя­ват, чес­то със си­ла­та на при­ну­да­та, да под­готвят мо­ми­че­та­та от ро­да да ста­нат “доб­ри съп­ру­ги”. Да не ги из­ла­гат пред хо­ра­та. В про­ти­вен слу­чай ни­кой не би ги взел. По­не мо­мък от род­ния им край, то­ва е съв­сем си­гур­но! До­кол­ко лип­са­та на по­доб­но спаз­ва­не на тра­ди­ция­та би поп­ре­чи­ло на еди­н мо­де­рен аф­ри­кан­ски мла­деж, ми­нал през някое от сред­ни­те и вис­ши уче­бни за­ве­де­ния на Фран­ция, да прие­ме за съп­ру­га ед­на “не­съ­вър­ше­на” де­вой­ка, то­ва ос­та­ва са­мо да се га­дае. За­що­то, уви, все още се случ­ва по­ред­на­та проя­ва на фа­на­ти­зъм да из­ва­ди от нор­мал­ния си ри­тъм ра­бо­та­та на цяло учи­ли­ще или еки­п. Ще спо­ме­на са­мо за ди­рек­тор­ка­та, коя­то нас­ко­ро раз­ка­за, как об­ра­зо­ван и ува­жа­ва­н жи­тел на гра­да им, до­шъл при нея с из­рич­но­то нас­тоя­ва­не да ос­во­бодят че­ти­ри­на­де­сет го­диш­на­та му дъ­щеря от ча­са по плу­ва­не, за­що­то тя не мо­же­ла да се съб­ли­ча “го­ла” пред всич­ки! Как­во да се пра­ви? Ста­ра ис­ти­на е, че ед­но се­ло про­меня по-бър­зо ули­ци­те, от­кол­ко­то на­ви­ци­те на жи­те­ли­те си.

Но да се вър­нем на оби­ча­я, за­ве­щан ни под сянка­та на пи­ра­ми­ди­те. Тре­во­га­та бе да­де­на от еки­п на ги­не­ко­ло­зи. По вре­ме на ед­но из­раж­да­не, те се съб­ра­ли вку­пом пред ни­що не­по­до­зи­ра­ща­та ро­дил­ка. Ни­кой от тях до то­зи мо­мент не бил виж­дал по­доб­но не­що. Прив­ле­чен от су­ма­то­ха­та, глав­ният ле­кар до­ти­чал с ре­зер­вния еки­п, уп­ла­шен, че има някак­во ус­лож­не­ние при раж­да­не­то.

Ус­лож­не­ния­та оба­че не ид­ват от еди­нич­ни­я слу­чай, а от необя­сни­ма­та циф­ра 2600. Тол­ко­ва спо­ред ста­тис­ти­ка­та на ор­га­ни­за­ция­та ГАМС (Гру­па на же­ни за заб­ра­на на сек­суал­но­то оса­кат­ява­не) са мо­ми­чен­ца­та в ра­йо­на Рон-Алп, над чии­то гла­ви тег­не уг­ро­за­та да се спа­зи пле­мен­ния оби­ча­й” Как в ус­ло­вия­та на аб­со­лют­но тра­ди­цион­но аф­ри­кан­ско се­мей­ство, ед­но де­те на де­се­ти­на го­ди­ни ще съ­бе­ре ку­ра­жа да се объ­рне към някоя от мно­гоб­рой­ни­те ин­сти­ту­ции за за­щи­та на пра­ва­та на же­на­та? И ще се прес­тра­ши ли въоб­ще. И ус­лож­не­ния­та не свър­шват до тук. По­ли­га­мия­та, офи­циал­но заб­ра­не­на, про­дъл­жа­ва да съ­щес­тву­ва навс­якъ­де, къ­де­то жи­веят аф­ри­кан­ци, кои­то я прак­ти­ку­ват. Без зна­че­ние, как офи­циал­но се на­ри­ча то­ва. Във Фран­ция вто­ра­та съп­ру­га се пол­зва със ста­ту­та на са­мот­на май­ка и по­лу­ча­ва дет­ски над­бав­ки, съоб­раз­но с то­ва. За щас­тие! За­що­то неот­дав­на ста­на ясно, че някой си г-н Ма­бу­до П. има шес­тна­де­сет де­ца от две­те си съп­ру­ги. Вто­ра­та, офи­циал­но е са­мот­на май­ка, мно­го ясно.

На два­та фо­тьой­ла на по­диу­ма пред нас сед­яха три же­ни на сред­на въз­раст, пред­ста­ви­тел­ки на ГАМС. За удо­волс­твие­то, кое­то мо­же да да­де на же­на­та ед­на лю­бов­на нощ, те са нау­чи­ли от ме­ди­цин­ски­те спра­воч­ни­ци. За ос­та­на­ло­то - тъм­на­та про­паст на не­поз­на­то­то и ни­ко­га неиз­жив­яно­то. За тех­ни­те дъ­ще­ри- мо­жем да бъ­дем си­гур­ни. Но ни­ма са са­мо те? Спо­ред дан­ни­те, из­не­се­ни то­зи ден, го­диш­но два ми­лио­на мо­ми­чен­ца по све­та пре­насят чу­дес­ния си дар на при­ро­да­та на­ре­чен секс пред ол­та­ра на Све­та­та Тра­ди­ция.

Из­ви­не­те ме. Не мо­га да про­дъл­жа да пи­ша, за­що­то не раз­би­рам. Не раз­би­рам то­ва изу­мява­що раз­двое­ние на чо­веш­ка­та лич­ност, кое­то поз­вол­ява на някои да бъ­дат с ед­на­та по­ло­ви­на на свое­то АЗ някъ­де сто­ти­ци го­ди­ни на­зад пре­ди но­ва­та ера, а с дру­га­та - в Цен­трал­на Ев­ро­па през 2007-ма.! А щом еди­н чо­век не раз­би­ра за как­во го­во­ри, най-доб­ре е да млък­не!

Мо­га са­мо да до­бавя, че спо­ред ста­тис­ти­ка­та, коя­то ни­ко­га не мо­же да бъ­де точ­на, го­диш­но са­мо във Фран­ция се сключ­ват бли­зо 70 000 при­ну­ди­тел­ни бра­ко­ве. Тоест мне­ние­то на мла­ди­те е пос­лед­но­то не­що, кое­то мо­же да има зна­че­ние. Об­що кол­ко та­ки­ва се сключ­ват под не­бе­то в на­шия нео­боз­рим по своя тех­ни­чес­ки нап­ре­дък два­де­сет и пър­ви век - то­ва мо­же да нау­чим за по­ло­вин час пред ин­тер­нет. Кол­ко оба­че от те­зи мла­ди же­ни с бе­ли бул­чин­ски рок­ли из­кус­тве­но са све­де­ни до по­ло­же­ние­то на вул­гар­на лю­пилня на бе­бе­та? То­ва, над­явам се, да не нау­ча ни­ко­га...