Животът е по-страшен от смъртта

"Жи­во­тът е по-стра­шен от смър­тта, каз­ва Хай­ред­дин Ха­тин, ра­йо­нен мюф­тия на об­ласт Смолян. - Но за да жи­веем доб­ре, трябва да се нау­чим да ува­жа­ва­ме мър­тви­те. Тъп­чем ли тех­ни­те гро­би­ща, на­ка­за­ние­то няма да ни от­ми­не още при­жи­ве." Во­ден от та­зи си вяра, Ха­тин е по­дел бит­ка за спас­ява­не­то на две ста­ри мю­сюл­ман­ски гро­би­ща - в Зла­тог­рад и в се­ло Стар­це­во, най-гол­ямо­то се­ло в Смоля­нска об­ласт. "Ако не бях убе­де­н в пра­во­та­та си, ни­ко­га няма­ше да се зае­ма, каз­ва 28-го­диш­ният мюф­тия. - Знам, че еди­н ден ще пос­тиг­на то­ва, кое­то ис­кам. Но, уви, всич­ко в та­зи дър­жа­ва ста­ва мно­го, мно­го бав­но." И още: "Въз­ро­ди­тел­ният про­цес не поч­на с ко­му­низ­ма. Тук име­на­та са смен­яни още 1912-13 г. Ни­то за­вър­ши с па­да­не­то на ко­му­низ­ма. И се­га сякаш е по-страш­но, за­що­то вярваш в де­мок­ра­ция­та, пък дру­го из­ли­за." Спо­ред Ха­тин, тъй ка­то мес­тно­то по­маш­ко на­се­ле­ние ви­на­ги е би­ло уд­ряно от всич­ки стра­ни, от страх и стре­меж към са­мо­съх­ра­не­ние се е огъ­на­ло пред на­бе­зи­те на ко­му­низ­ма. "Ко­му­низ­мът по­къл­на в някои ду­ши, че и плод да­де до­ри. И по­ник­на­ха бу­ре­ни - без­вер­ни­ци и ли­це­ме­ри."

Из­вън емо­цио­нал­но­то про­ти­во­пос­тав­яне на вярва­щи в ис­ляма и не­вер­ни­ци (да не се бър­кат с пра­вос­лав­ни), кои­то в слу­чая въз­препя­тстват сво­бод­но­то ве­роиз­по­ве­да­ние, две мю­сюл­ман­ски нас­тоя­телс­тва се из­правят сре­щу об­щин­ско­то ръ­ко­водс­тво на Зла­тог­рад, за да от­стоя­ват иму­щес­тве­ни пра­ва.

В цен­тъ­ра на Зла­тог­рад има те­рен, кой­то в мо­мен­та се из­пол­зва ка­то пар­кинг, а в оп­ре­де­ле­ни дни и ка­то па­зар. Те­ре­нът е бив­ше мю­сюл­ман­ско гро­би­ще, раз­ру­ше­но през 70-те го­ди­ни заед­но с джа­мия на съ­що­то място. През 90-те го­ди­ни мю­сюл­ман­ско­то нас­тоя­телс­тво на гра­да во­ди де­ло за въз­връ­ща­не на имо­та ка­то на­силс­тве­но от­нет от ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт. С ре­ше­ние на Вър­хов­ния съд по за­ко­на "Луч­ни­ков" му се връ­ща са­мо част. От­ско­ро бит­ка­та за­поч­ва от­но­во, ка­то то­зи път мю­сюл­ман­ско­то дру­жес­тво се об­ръ­ща пър­во към Ко­ми­сия­та за за­щи­та от дис­кри­ми­на­ция­та. Ми­на­ли са две за­се­да­ния, тре­то­то ще е на 15 май [*] . При­зо­ва­ният ка­то стра­на кмет на Зла­тог­рад Мла­ден Чау­шев не се явява и на две­те за­се­да­ния, за кое­то му е на­ло­же­на гло­ба от 500 лв. На въп­ро­са ми за­що не се е явил, той от­го­во­ри, че има­л мно­го дру­ги де­ла и че ко­ми­сия­та не се съоб­раз­ява­ла с не­го­во­то сво­бод­но вре­ме. Ос­вен то­ва те­зи, кои­то нас­тоя­ват за връ­ща­не­то на имо­та, би­ли "гру­па са­моз­ван­ци". На тре­то­то за­се­да­ние Чау­шев не са­мо щял да оти­де, но и сам да за­ве­де де­ло. Сре­щу ко­го и за как­во не ста­ва ясно. В гра­да каз­ват, че зап­ла­ха­та е ме­тод на уп­рав­ле­ние на кме­та. На­пъл­но го вярвам, за­що­то са­мо за­де­то за­да­вах въп­ро­си­те си, Чау­шев ме зап­ла­ши вед­нъж, че ще из­ви­ка по­ли­ция и вто­ри път, че ще ме съ­ди. Иди, че раз­бе­ри за­що.

Чау­шев твър­ди, че не мо­же да вър­не на мю­сюл­ман­ско­то нас­тоя­телс­тво те­ре­на на ста­ро­то гро­би­ще, за­що­то из­пълн­ява вол­ята на Вър­хов­ния съд. Въпре­ки то­ва оба­че през 2000 г. заб­равя за ре­ше­ние­то на Вър­хов­ния съд и под­пис­ва до­го­вор, в кой­то обе­ща­ва то­ва да ста­не. Ак­тът е са­мо пре­диз­бор­но обе­ща­ние, кое­то ка­то всич­ки пре­диз­бор­ни обе­ща­ни­я ос­та­ва неиз­пъл­не­но. В об­щи­на­та об­ясняват, че на до­го­во­ра мо­же­ло да се гле­да са­мо ка­то на "на­ме­ре­ние", а не поет ан­га­жи­мент. Стран­на трак­тов­ка на до­го­вор­ни­те от­но­ше­ния. Ос­вен то­ва там твърдят, че ако се нап­ра­ви до­пит­ва­не до хо­ра­та от гра­да, по­ве­че­то от тях ще нас­тоя­ват на те­ре­на да си ос­та­не па­зар. Но та­ко­ва проуч­ва­не няма, а пък за пар­це­ла нас­тоя­телс­тво­то раз­по­ла­га с но­та­риа­лен акт от 1924 г. Би трябва­ло собс­тве­ни­кът да оп­ре­де­ли как­во да има или да няма на място­то, кое­то е не­го­во.

По­до­бен е слу­чаят и в се­ло Стар­це­во. През 1982 г. там се раз­ру­ша­ват дей­ства­щи гро­би­ща. Ка­мъ­ни­те се чу­кат от спор­тно­то дру­жес­тво "Ви­хър", ка­то за цел­та мю­сюл­ман­ско­то нас­тоя­телс­тво е при­ну­де­но да пла­ти на дру­жес­тво­то 500 лв. Влас­тта ви­на­ги е би­ла изо­бре­та­тел­на в ци­низ­ма си. Бли­зо до Стар­це­во по съ­що­то вре­ме е пос­трое­на по­чив­на ви­ла на МВР, дей­ства­ща и се­га. Каз­ват, че е из­диг­на­та и с ка­мъ­ни­те от раз­ру­ше­ни­те ми­на­ре­та в Ро­до­пи­те. А пък вър­ху мю­сюл­ман­ско­то гро­би­ще се пра­ви цех на "Ме­тал­хим". Те­ре­нът бил пред­ви­ден за воен­ни нуж­ди, но ко­нюн­кту­ра­та в стра­ни­те-член­ки на Вар­шав­ския до­го­вор се про­ме­ни­ла и въз­мож­нос­тта от­пад­на­ла. В мо­мен­та там смоля­нският биз­нес­мен Ва­си­лев строи ши­ваш­ки цех. Мю­сюл­ман­ско­то нас­тоя­телс­тво оба­че нас­тоя­ва за пра­во­то си на собс­тве­ност. В пре­пис­ка­та меж­ду нас­тоя­телс­тво­то и дър­жав­ни­те ин­стан­ции има удо­сто­ве­ре­ние, из­да­де­но от об­лас­тния уп­ра­ви­тел на Смолян през 1999 г., в кое­то се каз­ва, че за имо­тъ­т не е със­тавян акт за дър­жав­на собс­тве­ност. Об­щин­ска­та ад­ми­нис­тра­ция на Зла­тог­рад съ­ща­та го­ди­на из­да­ва слу­жеб­на бе­леж­ка, в която пи­ше, че имо­тъ­т не е ак­ту­ван ка­то об­щин­ска собс­тве­ност. Сле­до­ва­тел­но ни­кой не е от­менял но­та­риал­ния акт от 1924 г., спо­ред кой­то те­ре­нът на гро­би­ще­то е на мю­сюл­ман­ско­то нас­тоя­телс­тво. За­то­ва и нас­тоя­телс­тво­то е за­ве­ло де­ло сре­щу Ва­си­лев, ка­то дър­жи до произ­нас­яне­то на съ­да строи­телс­тво­то да бъ­де спряно. В об­щи­на­та в Зла­тог­рад оба­че каз­ват, че да­ли да бъ­де спрян строе­жът, или не, мо­же да се произ­не­се са­мо съ­дът. Съ­дът мъл­чи, ба­ге­рът ра­бо­ти. Тре­тият спор, кой­то про­дъл­жа­ва ве­че ме­се­ци меж­ду мю­сюл­ман­ско­то нас­тоя­телс­тво и об­щин­ска­та уп­ра­ва, е за ми­на­ре на джа­мия в се­ло Стар­це­во. В се­ло­то е въз­ста­но­ве­на ед­на ста­ра джа­мия и из­диг­на­та но­ва. За но­ва­та има одо­бре­н ар­хи­тек­ту­рен план за мо­лит­вен дом и ми­на­ре. Въп­ре­ки то­ва за ми­на­ре­то не се из­да­ва раз­ре­ше­ние за строи­телс­тво. Спо­ред об­щи­на­ри­те - за­що­то има­ло жал­ба от же­на, коя­то жи­вее­ла бли­зо до джа­мия­та и не ис­ка­ла да бъ­де сму­ща­ва­на от пее­не­то от ми­на­ре­то. Зву­чи аб­сур­дно, за­що­то със или без ми­на­ре, на мо­лит­ве­ния дом има пос­та­вен ви­со­ко­го­во­ри­тел и мо­лит­ви­те та­ка или ина­че се чу­ват. "По­ли­ти­ка­та е та­ка­ва, каз­ва мюф­тия­та - от ед­на стра­на, раз­ре­ша­ват да уп­ражн­яваш ве­роиз­по­ве­да­ние­то си, от дру­га - ако мо­же то­ва да не ли­чи."

В съ­що­то вре­ме през 1998 г. в се­ло Стар­це­во от­варя вра­ти съв­сем но­ва пра­вос­лав­на цър­ква. Пос­трое­на е вър­ху ва­къф­ски имо­т. Хо­ра­та нямат ни­що про­тив цър­ква­та, сти­га в се­ло­то да има­ше хрис­тия­ни. А на­се­ле­ние­то е 100 про­цен­та мю­сюл­ман­ско. По­път пос­тоял някол­ко ме­се­ца, поог­ле­дал се, па си тръг­нал. В мо­мен­та цър­ква­та е зак­лю­че­на и стър­чи ка­то па­мет­ник на глу­пос­тта. На как­во ли са се надява­ли идей­ни­те й ба­щи и не им ли е ми­на­ло през гла­ва­та, че по то­зи на­чин оби­жда­т са­мо­то пра­вос­ла­вие, ка­то го об­ри­чат на са­мо­раз­ру­ха?

А до­ка­то ба­ге­рът ро­ви из кос­ти­те на мю­сюл­ма­ни­те, мюф­тия­та Хай­ред­дин Ха­тин и Ра­ма­дан Ке­ха­йов, пред­се­да­тел на нас­тоя­телс­тво­то в Стар­це­во, все още вярват, че няко­га мо­гат да си вър­нат на­силс­тве­но­ от­не­тото. За да има мир за жи­ви­те.

[*] Броят на “Обектив” е приключен редакционно на 14.05.2007 г. обратно